"Атила" - Софийска опера и балет

Снимки: Светослав Николов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

17.11.2015

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ: Добре дошли на всички колеги. Благодаря ви за вниманието. Тук е основната част от творческия екип, който се готви за премиерата на "Атила". Предлагам по самата постановка - идеята, замисъла и реализацията, да започнем с диригента Велизар Генчев. След това ще помоля г-жа Юлия Кръстева също да се включи, и останалите колеги - солистите, да споделят мисли - всеки за своята роля, и да дадат една предварителна оценка на труда, който са вложили.

В. Тодоров, С. Рангелов, В. Генчев и Ю. Кръстева

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Дами и господа, приветствам ви с добре дошли на нашата пресконференция. Позволете ми да ви запозная с творческия екип. Режисьор на продукцията е Юлия Кръстева. Изпълнителите, които носят основната тежест на творбата, са: в ролята на АТИЛА - Светозар Рангелов и Мартин Цонев, който още не е в България, в ролята на ЕЦИО - Бисер Георгиев и Венцеслав Анастасов, в ролята на ОДАБЕЛА - Радостина Николаева, Баясгалан Дашням и Габриела Георгиева, която ще дебютира. Имаме три ОДАБЕЛИ. Кой театър в света може да си позволи този лукс - да има три прекрасни сопрана за такава тежка партия. В ролята на ФОРЕСТО - Даниел Дамянов (теноровата партия), в ролята на УЛДИНО - роб на АТИЛА, но и негов приближен: Пламен Папазиков, и в ролята на ПАПА ЛЕОНЕ - Димитър Станчев. Продукцията е носила сценографията на покойния вече Борис Стойнов и костюми на Любомир Йорданов. Преводът и субтитрите са също на нашия покоен приятел Симеон Тодоров. Позволете ми да направя една малка историческа справка - може би ще е интересно за някои от вас. Както знаем хуните нахлуват в 452 г. в Европа и нападат остатъците от Римската империя, която вече е доста отслабнала, и опустошават града Аквилея. Оживелите жители на Аквилея напускат града и се скриват в северните лагуни на Адриатическо море, където поставят основите на Венеция, която след това става една от най-мощните държави в Европа и владее Гърция, Егейско море и Адриатика. На Папа Леоне - Лъв Велики, се удава още същата година да убеди Атила да се откаже от поробването на Италия - сключва се примирие и Атила се оттегля. Дали Атила умира в сватбената нощ от сърдечен удар или от ръката на тогавашната му нова съпруга Илдико, не е исторически окончателно доказано. В либретото на операта тази роля поема ОДАБЕЛА, която е дъщеря на владетеля на Аквилея, който е бил убит от АТИЛА, и тя се заклева да отмъсти за смъртта на баща си. Верди чете драмата "Атила, крал на хуните" от Захариас Вернер в 1844 г. и намира, че това е много интересен материал за опера. Свързва се с либретиста си Темистокле Солера, който е либретист и на "Набуко", и му поръчва да изработи либрето. Още в процеса на работата му Верди започва с композицията. Обаче Солера е принуден да напусне Италия, защото неговата съпруга, която е сопрано и е ангажирана в La Scala, нарушава договора. Те нямат друга възможност да останат в Италия и отиват в Мадрид. Солера зарязва операта с недовършено трето действие. Тогава Верди се обръща към Франческо Мария Пиаве, с когото работи редовно дотогава, с молба да я довършат, като му дава драматургически идеи кое как да стане. Операта е изпълнена на 17 март 1846 г. във Венеция в Teatro La Fenice и има, както Верди пише, приличен успех (смях). По-нататък операта има триумфален успех, защото съдържа елементи на тогавашното движение за обединение на Италия, която е абсолютно разпокъсана политически. Стремежите на народа са изцяло фокусирани върху обединението на страната. Солера вработва тези елементи в либретото и това въздейства изключително силно на публиката. "Атила" е много успешна опера. След "Набуко" тя е една от най-интензивните хорови опери на Верди. Нашата премиера е всъщност и премиера, и продължение на вече изпълняваната опера преди три години. Не е само възстановка, ние влагаме своя прочит в това, което се опитваме да открием в партитурата, и режисьорката Юлия Кръстева ще ни разкаже какъв е нейния прочит на тази не толкова известна опера на Верди - но изключително гениална.

В. Генчев, Ю. Кръстева, Р. Николаева и Б. Дашням

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА: Аз поех този проект, след като през 2011 година нашата опера го изигра в Царевец, където имахме възможност да разположим декора на доста по-различно пространство и да го съберем с двореца, който е там - с останките. И след това през 2012 година операта "Атила" беше представена в парка на Военната академия. Но на открито ние имахме един елемент от декора, който не играеше, защото нямахме чиги, нямаше как да се построи. Това е така наречената "клапа". Сега вече вътре, вкарвайки постановката в театъра, ние използваме и този ефект. Той е направен от две стени от щитове, които се движат и в различна конфигурация дават различен отвор на дъното на сцената и създават едно разширяване на театралното пространство, т.е. когато пристигат бежанците от Акуилея, се създава илюзията, че се появяват в далечината и след това влизат в Светилището, за да могат там да положат основаването на Венеция. По същия начин, когато става венчавката между ОДАБЕЛА и АТИЛА, заговорът е на първи план пред зрителите, а в дъното съвсем така - илюзорно, се опитваме да надникнем и да видим събитията, които се случват зад този именно заговор, който по-късно вече завършва с убийството на АТИЛА. Новото - не знам дали мога да кажа, че е ново, сигурно внасяме нещо, няма как да не внасяме, но в цялата драматургия виждаме преди всичко характерите на героите - на АТИЛА, ОДАБЕЛА, ФОРЕСТО, ЕЦИЙ. Нямаме тези войнствени нападения на АТИЛА, по скоро е налице личната драма на всеки един герой. За мен ОДАБЕЛА е раздвоена между това, че се е заклела да отмъсти за смъртта на баща си, и някакво, макар и малко, физическо привличане към АТИЛА. Има един момент, само на едно място в драматургията - открила съм го за себе си - когато трябва да се даде отровата на АТИЛА и ФОРЕСТО казва: защо трепериш и защо си бледа, т.е. за мен това е едно раздвоение. Но де факто надделява изцяло нишката за едно възмездие, едно отмъщение, тъй като в трето действие тя влиза с виденията, както преди това - във второ, в арията. През цялото време пред нейния поглед са лика на баща й и на любимия - на ФОРЕСТО. Тоест това е една драма в героинята, тя е раздвоена, за да се стигне до фаталното - да убие АТИЛА. И това се опитваме да изведем като нишка, при нея то е най-силно засегнато. ФОРЕСТО също е лирико-драматичен като глас в цялата ария, но и той се раздвоява - трябва да загърби личната болка от измяната на любимата, за да отмъсти чрез нея на АТИЛА. При всеки герой има действително раздвоение - всеки има мотив, за да бъде убит АТИЛА. При ЕЦИО това вече е врагът от Римската империя. Това са трите стожера и трите най-силни характера, които са засегнати в либретото и в музиката. Те са вплетени и драматургично, и в музикалния материал, с лириката, когато опираме до това раздвоение, за да дойде след това динамиката и да се стигне до фаталната развръзка - до убийството на АТИЛА. От страна на хора в музикалния и драматургичния материал са дадени хуните - хората на АТИЛА, с това и започва операта. След това вече изведнъж виждаме лиричния момент - бежанците на Акуилея вече в стана на АТИЛА, където пък е дадено ежедневието на този, така да го наречем, вожд - необуздан, див човек. Чрез неговия образ е представена драмата на властолюбеца, който казва: аз съм бич Божий. Характерни са конфликтът с помилването, когато той сънува постоянно кошмари, и видението, което се появява: не посягай на Рим, това е обетована земя за боговете. Тоест в един момент, когато АТИЛА, неговият горд дух, е абсолютно убеден, че е владетел на целия свят, че всичко е в краката му, че по-велик от него няма, съдбата му дава своя урок чрез личното отмъщение на ОДАБЕЛА. Помагат й ФОРЕСТО и ЕЦИО, за да стигнем до трагичната развръзка на операта с неговото убийство. Това се опитваме да покажем през цялото действие, което е много динамично, за два часа и половина - операта е кратка. Имаме фрагментарно наситени моменти и една натовареност при колегите и при солистите, които трябва да пресъздадат и да интерпретират тези черти и като актьори, и в музикално отношение, за да можем да го покажем на публиката. Това е нашето послание. Реално в днешно време сме свидетели именно на такива политически събития - с бежанци, които заливат Европа, и с тези терористични атаки, които се случиха. Така че по стечение на обстоятелствата имаме в груб, разбира се, паралел, подобни събития. Като режисьор съм се борила да влезем за кратко време в постановъчната идея и да се опитаме да покажем на публиката вече нещо ново и по-различно от спектаклите, които се играха на открито - там е друго предизвикателството.

Мартин Цонев като Атила

Снимка: Виктор Викторов

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря, Юлия. Искам да отбележа, че АТИЛА носи черти, които не се очакват от един див, нецивилизован вожд на хуни - само войн. Той е впечатлен от силата на ОДАБЕЛА, която открито му се опълчва, макар че е негова пленица, и цени много нейната смелост. Освен това я харесва много, сигурно е, че се и влюбва в нея, и си играе с огъня - дава й своя меч. Разбира се, той може да си вземе какъвто си иска хубав меч след това, но собствения си меч, който за него е много важен и му е спасявал живота безброй пъти, дава на ОДАБЕЛА. Вторият акт на доверие и на самоувереност е, че се жени за нея. Той води заклетия си враг, в който е влюбен, в собственото си легло. И в края на краищата става жертва на емоцията си. Това прави образа на АТИЛА много по-интересен, отколкото да го виждаме в едно измерение. Верди поставя изключително големи изисквания към изпълнителите на тези роли. Трудни са, много са представителни и изискват пълните ресурси на солиста. Затова искам да поканя нашите солисти да кажат по няколко думи относно работата си върху своите роли. И понеже сме кавалери, ще започна с дамите, макар че операта носи името на АТИЛА. Той (Светозар Рангелов - б.р.) е благороден и ще отстъпи.

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Ние също сме благородни (оживление в залата).

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Вие сте също, затова моля Байса и Радостина, както пожелаете, в какъвто искате ред, да споделите мисли за работата си върху тази роля, да изразите своето отношение - как намерихте емоционалния план на ОДАБЕЛА и как работите върху вокалната й партитура. Кой?

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Байса.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Добре, нека Байса да започне.

БАЯСГАЛАН ДАШНЯМ: Аз не искам да повтарям историята на операта, защото Маестро Генчев и режисьорката Юлия Кръстева подробно я обясниха. Понеже и двете с моята колежка бяхме през 2011 г. на Царевец, когато се постави "Атила", а после и в парка на Военната академия, мога да кажа, че тогава много усилено работихме върху, както каза Маестрото, вокалната партитура. Това наистина е сложна, трудна и много технична опера. За мен обаче тази роля е доста сходна на АБИГЕЙЛ от "Набуко" на Верди, която също пея, и това ме улесни, за да изработя партията. Всеки път добавям по нещо ново - усъвършенствам партията. След тази почивка от 2-3 години усещам, че гласът ми е улегнал и местата, които ме затрудняваха, сега обработих и се надявам, че достойно ще представя ролята на ОДАБЕЛА. Това бих казала.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря, Байса.

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: Напълно съм съгласна с изказването на Маестро Генчев, че това са много трудни партии. Всички са натоварени с много тежки вокални задачи. Целият процес е много труден - години наред трябва да работим върху себе си, да бъдем в перфектна форма. От 2011 досега ние продължаваме да развиваме себе си като артисти - не само вокално, но и актьорски. Сблъскахме се с какви ли не образи, но специално този е голямо предизвикателство за нас, защото това е една голяма палитра, която трябва да се нюансира във всеки един такт, да се извадят от нас всички ресурси. Както може би сте забелязали, Верди е композитор, който предизвиква певците да показват всичко, на което са способни. Не е пощаден целият диапазон, в смисъл че от началото до края има големи амплитуди. За мен е голямо предизвикателство толкова години да поддържам формата си за изпълнението на тази партия. Надявам се, че и този път ще успея да се преборя със себе си и с вокалните й трудности.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря, Радостина. Изпълнителят на АТИЛА Светозар Рангелов. Зарко, сподели с нас.

СВЕТОЗАР РАНГЕЛОВ: Трябва да се каже, че това е, както го наричаме ние, един ранен Верди - "Атила" е една от ранните му опери.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Това е деветата опера в хронологията на неговите творби.

СВЕТОЗАР РАНГЕЛОВ: И като че ли той тук все още е залагал много на певците, затова ни изтезава - иска две октави, категорично. Той и в другите си опери ги иска, задължително. Само като информация: човешкият глас е около октава и три тона - и терца, да речем, а той изисква от нас две октави. Тези пет-шест тона, които ние робуваме цял живот, са задължителни в операта "Атила". Това като че ли в по-късните му опери не е така. Пак го изисква, но не по този начин, не в този стил. Тоест, грубо казано, понаучил се е. Сигурен съм, че всички ще се справим страхотно, въпреки големите вокални трудности. Ние затова сме тук - чакаме ги, те ни блазнят и ги преодоляваме - и ви радваме, надявам се. Сега, за ролята АТИЛА. Има едно нещо, което не се каза. Може би малко ще изненадам Юлия Кръстева и Маестро Генчев. Няколко години хуните са без вожд, защото Атила е поканен от Аеций да живее в Рим. Брат му им става нещо като предводител, но те все пак чакат Атила. През това време, докато римляните се опитват да го уязвят, за да видят как да го победят, да намерят слабото му място (и го намират чрез жени прекрасни, постигат своя успех), той също постига, според мен, своя успех, защото с пребиваването си в Рим им открадва буквално всичко, което може, като култура. И връщайки се при своите хора, започва да строи дори римски бани - терми, прословутите римски бани. Всъщност вижда римската култура. Не е само дивак. Това, което искам да кажа, е, че той е и римски възпитаник. И аз много искам да представя над петдесет процента и АТИЛА в тази светлина. Не само дивака, който от тинейджърските си години гледа как хуните завземат Европа, как разрушават и ограбват всичко, а и един римски възпитаник. Юлия спомена за властта и за днешното време. Всеки властолюбив човек, който иска да постигне своите цели, буквално краде, както чиракът краде от майстора професията - онзи не му я дава, този я краде. И Атила също краде от римляните, от всички преди него - учи се, искам да кажа. Ето защо се стремя да представя АТИЛА над петдесет процента в тази светлина. Не само дивака, но и човека, културтрегерът, който е научил доста неща и ги въвежда при своите хора, и така успява. Това обаче го прави уязвим и ОДАБЕЛА го убива, или той, както каза Маестро Генчев, получава инфаркт. Такава е трактовката ми за моя образ. В постановките на "Атила", които съм гледал, като че ли това е по-малко застъпено. И на мен много ми се иска да бъде хем вожда, дивака - хуна, който завзема Европа, без да му мигне окото, и в същото време - един интелигентен човек, който предвожда своите хора и не е по-малко от Аеций или от римския император. Благодаря ви.

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА: Това е така и в драматургичния, и в музикалния материал. Затова споменах, че ние нямаме дивата част, така да кажа, нападенията, т.е. нямаме нещо, на което да се опрем, да се базираме и да покажем само един дивак. Ние имаме сложен, събран образ на АТИЛА и фрагментарно надникване в различните етапи в цялата опера. Затова казах, че при Верди добре са съчетани музиката и драматургията, което позволява да се види личността на АТИЛА, да се види личността на ОДАБЕЛА, която също е раздвоявана, така е и при ФОРЕСТО. Това е може би уникалното в музиката, че можем да надникнем и в интимния свят на героите, можем да надникнем и в душите им.

СВЕТОЗАР РАНГЕЛОВ: Надявам се да можем да ви го покажем така. Постарали сме се да ви го покажем, въпреки че сроковете ни бяха съкратени. Заповядайте и приятно гледане.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря на Светозар Рангелов. Нашият колега и скъп приятел Димитър Станчев е участвал и в предишната постановка на "Атила" тук през 1982 година и ще ни разкаже нещо интересно.

ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Изпълнявах малката роля на ПАПА ЛЕОНЕ. Предполагам, че всички сте чели либретото, знаете съдържанието на историята. Верди като силно религиозен човек вмъква тук една страница: АТИЛА спи и в съня си вижда как един огромен човек в бяло му казва: стой, спри, върни се, това е свята земя, тук само боговете могат да присъстват. Обзема го страх, понеже е един средновековен, безпросветен дивак, и се връща назад. На пръв поглед така може да бъде прочетено това за двете гигантски фигури, които се явяват пред него целите в бяло - той се уплашва и отстъпва. Макар че историята е друга. Преди години се направи една много добра постановка. Първите 12 спектакъла дирижираше Владимир Гяуров - през ден-два, после по-нарядко. След това се появи един друг диригент Стоян Марев, който я дирижираше няколко години. Накрая дойде Иван Маринов и с него приключи представянето на операта, която се игра 8-9 години. Беше направена от италианска група: режисьор - Фабио Амброзини, и едно семейство Надолини. Надя Надолини беше сценограф и костюмиер. Беше много хубава постановка, но тогава хорът на Софийската опера беше 80 човека, а сега е 40.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: 50.

ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Да, приблизително.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: 50.

ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Така, и каква огромна маса звук излизаше тогава - спомените ми са отлични. Имаше, както и сега, три Одабели. Гена Димитрова пя, с отлични спомени съм от нея. Светлана Котленко пя, Мария Крикорян пя. Може би сте ги забравили, но имаше такива певици. Всички баритони по онова време: Стоян Попов, Никола Василев, Сабин Марков, Никола Смочевски - всички пяха прекрасно. Тогава дебютира Калуди Калудов. Изпя блестящо ролята си и прескочи направо във Виена. Там в компанията на Гяуров, на Пиеро Капучили продължи кариерата му. Ех, славни страници! Аз пях първите 12 спектакъла - не че съм бил толкова страшен и гениален - и Гюзелев го пя, и Стефан Еленков го пя, много хора го пяха: Петър Петров, Александър Манолов, но така се случи - другите пътуваха, имаха ангажименти, а аз бях тук и пях първите 12 спектакъла. И така, приятно вспомнить.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря на Димитър Станчев. Дами и господа, искам само да допълня, че в постановката участва и детският хор "Пим-Пам", който дава много красив цвят на дамския хор.

ДИМИТЪР БЪРДАРСКИ: Искам да споделя някои любопитни неща, които прочетох около богатата история на операта. Единият момент е, че докато я пише, повечето време Верди е болен. Някои по-психологически настроени изследователи виждат в тази сложност и енергичност на героите отражение на вътрешната борба, която Верди води със себе си, за да преодолее това състояние на слабост. Тоест тази композиция е един автотренинг, една автомобилизация, в която той влага много енергия, но има и моменти на слабост и колебание, което се отразява на по-голямото разнообразие и разчупеност на героите. Те не са еднопланови и линейни, както ако човек е във форма и си ги е набелязал, и от "а" до "я" си ги прави по един модел. Не твърдя, че е така, просто ми беше интересно, че го прочетох. Вторият момент е, че граничи с митологията. Има една хипотеза, че АТИЛА е Авитохол - първият лидер на прабългарите, с когото започва Именникът на българските ханове. Мислех, че това е легенда, но като проучих материалите, видях, че доста сериозни съвременни историци поддържат тази версия. Дали е така, не знам.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Ако се задълбочим още малко и се върнем към "Песента за нибелунгите", където става дума за Етзел, който е Атила и обитава замък на територията на сегашна Унгария - там пък Готруне, последната и единствена съпруга на Зигфрид, след неговата смърт отива при Атила, омъжва се за него с идеята да отмъсти на Хаген с цялата негова свита, защото са убили Зигфрид. Тези паралели, доколкото са исторически верни или са плод на фантазията на поета, който е създал "Песента на нибелунга", превръщат Атила в много интересна и загадъчна историческа личност. Иначе това, което виждаме в прочита на либретиста на Верди, защото оттам започва всичко, е само една художествена фантазия, но изключително богата и красива.

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ: Ако нямате въпроси, да благодарим на творческия екип за увлекателния разказ и заповядайте да видите спектакъла.

ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодарим.