"Алонсо" - Театър "София"

Дата на публикуване: Oct 12, 2017 7:22:38 PM

Сезон 2017 - 2018

АЛОНСО

от Щефан Фьогел

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

11.10.2017

БОГДАНА КОСТУРКОВА: "Алонсо" е пиеса на един от най-играните немскоезични автори днес Щефан Фьогел, която за пръв път се поставя в България. Иначе той е познат с други свои пиеси, играни на столични и извънстолични сцени. Харесахме "Алонсо" и театърът я включи в своя проекторепертоарен списък. Марий Росен също я хареса и днес ви каним на премиера. Пиесата се занимава по много театрално-игрови начин с важните въпроси на днешния ден. Ще дам думата на Марий, за да ви разкаже за това, което го привлече в нея. Марий, имаш думата.

Богдана Костуркова

Снимки: T-now

МАРИЙ РОСЕН: Когато прочетох пиесата, осъзнах, че имам две концептуални решения, които могат да ме поставят в ситуация да ми е много интересно. Освен това исках да проверя себе си като режисьор в жанров театър, т.е. комедия, който за мен е един от най-трудните, защото не можеш да предугадиш, докато репетираш, доколко това е смешно и за кого е смешно. Проверявал съм смешното по различни начини. Всичко, което знам от комедии, сериали, комедийни филми, изплува на повърхността и аз го ползвах, както сметнах за необходимо в конкретния случай. Тук все пак се разказва една сюжетна история. Вие може би ме познавате като по-авангарден режисьор. Това е другото нещо, което се опитах да направя - да си държа юздите здраво и да разказвам историята така, че да стига до повече хора. Това е първото представление, което правя на голяма сцена, колкото и да е странно за моите години. Отговорността да работиш за 500 човека е голяма и аз я поемам. По един начин работи човек за камерна зала, за експериментален театър, по друг начин за голяма сцена. Положил съм много усилия това да се случи по подобаващ начин. Най-много тръпна при тази премиера, защото трябва да проверя дали комедийното, което съм заложил в постановката, достига до публиката - дали е забавно и комедийно за публиката.

П. Боюкова, М. Росен, К. Тимошенко

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не само комедийно, нали?

МАРИЙ РОСЕН: Да, пиесата не предлага само комедийни ситуации. Като при всяка класическа комедия, първото действие не е толкова смешно - то разполага героите. А четвъртото действие е заключително - изпраща героите, и съответно пак не е толкова смешно. Тоест тук имаме една класическа комедия със забавни втора и трета части.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Преди да дам думата на Петя Боюкова, искам да кажа, че в разгара на репетициите, авторът Щефан Фьогел беше в България и се срещна с постановъчния екип. Марий Росен така го омая, че той пред мен му даде пълно право да разполага с пиесата му, както намери за добре. Това го има заснето и документирано. Така че авторът беше вдъхновен и предизвикан от малките интервенции, които режисьорът и въобще постановъчния екип си позволиха. Ще видите за какво става дума. За разлика от Марий Росен, който поставя за пръв път с нашата трупа, Петя Боюкова е работила в Театър "София" с екипа на Иван Добчев и Станислав Памукчиев - беше автор на костюмите в "Антигона". Сега е сценограф и костюмиер в "Алонсо". Петя, твоите концептуални възгледи (смее се).

ПЕТЯ БОЮКОВА: Действието се развива в апартамент. Задачата ми беше да направя едно чисто пространство. Така че вие ще видите едни стени и една маса. Костюмите бяха важни, защото при тази смяна на героите, всеки от тях трябваше да е много разпознаваем. Надявам се, че сме се справили.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ако имате въпроси към екипа, сега е времето да ги зададете.

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Каква роля има видеото?

МАРИЙ РОСЕН: Освен четирите действащи лица, има още едно, доста основно, самият Алонсо. И видеото решава този проблем. Намерих този ход, тъй като не можах да възприема ремарките, че кучето не се появява на сцената. Аз го появих (смях).

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Наполовина.

МАРИЙ РОСЕН: Не е живо, няма да го гоним по сцената.

ПЕТЯ БОЮКОВА: Видеото е интерактивно - има комуникация с актьорите.

РУМЕН СПАСОВ: Казват, че ако се появи живо куче на сцената, то е толкова спонтанно, че актьорите избледняват, въпреки всичките си усилия и майсторство. Кой е Алонсо, все пак, просто куче или има някаква друга идея?

МАРИЙ РОСЕН: Театрално куче. Това означава, че има свръхсили - има добавена стойност. Ще го разберете още при първата среща на героите с Алонсо. Това е драматургически ход на автора. Не смея да разкрия какви функции изпълнява, за да ви е интересно.

РОСИЦА ЦОНЕВА: В контекста на живота, отвъд прозорците на театъра, отвъд залата, с какво ви беше интересна пиесата? Как можете да определите автора, щом сте разговаряли с него, като стил, като течение?

МАРИЙ РОСЕН: Щефан Фьогел е автор, който в момента е много популярен в репертоарните театри в Европа. Това означава, че той пише с цел да достигне до максимално много хора. Допадна ми, че в някакъв смисъл това е класическа комедия, т.е. историята, сюжетните ходове са познати. Освен Алонсо, като нещо по-различно, авторът спазва една класическа структура за комедия. Другото е, че припознах майка си, баща си - семейството. Като казвам баща си и майка си, имам предвид, че в отношенията на героите виждам едно друго поколение. Предполагам, че и моето поколение има такива представители. Става въпрос за средна класа хора, което дава една базисна сигурност, и оттам нататък семейството става основно ядро. И това семейство започва да се разпада, да се получава смешното от жонглирането между двойките вътре. Изключително класическа комедия. Това ми хареса. Исках да опитам жанра в неговия почти банален вид. Това, което добавих като стойност - смяната на артистите от роля в роля, по някакъв начин надскочи сюжета, т.е. той не остана само в тези две двойки, които си разменят партньорите. С тази смяна покривам всички възможни комбинации. За мен беше важно да разкажа всичко, което знам за двойката, за средната класа. Разбира се, в рамките на това, което ми позволява сюжетът.

ВЪПРОС: Това е ситуационна комедия, както разбирам. Трудно е да се избяга от клишетата в подобен род комедии. Какво по-различно да очакваме?

МАРИЙ РОСЕН: Пиесата не е изцяло комедия на ситуациите. Има моменти, които са класически в този жанр. Интересно ми беше да се занимавам с баналното. Забелязвам, че смешното си остава едно и също: когато един човек падне на улицата, ние се смеем. Това може да е клише, но то винаги разсмива. В този смисъл ми беше интересно да проверя дали все още тези неща работят. Довечера ще разбера, доколко перфектно работят.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Марий е прав, това не е комедия на ситуациите. По-скоро е пиеса, от която той е извадил психологическия реализъм на героите и ги представя на сцената с едно екстравагантно чувство за гротеска, много приятно и предизвикателно за актьорите. Ще го видите и в решението на сценографския проект, и в музиката на Константин Тимошенко. Така че пиесата е комедия, която се занимава със сериозни взаимоотношения. Двойките не са взаимозаменяеми. Това са две семейства, които имат продължителни взаимоотношения. Актьорите имат свои ходове в представянето на тези герои.

КОНСТАНТИН ТИМОШЕНКО: За мен беше голямо предизвикателство да напиша сръбската музика (смях). Аз не съм от Балканския полуостров и това не ми е в кръвта. Ще видите доколко съм се справил със задачата.

МАРИЙ РОСЕН: Той имаше много сложна задача: различна страна - различна музика.

ПЕТЯ БОЮКОВА: Вечерите са тематични: различна музика, различни ястия.

МАРИЙ РОСЕН: Много го тормозих Костя. Работим заедно отдавна, но в този случай много му връщах музика. Исках още, и още, и още, за да може музиката да действа първосигнално - веднага, да не е ексцентрична, да не е екстравагантна, да е точно в десетката. Тъй като са четири вечери, четири настроения - те трябва да бъдат в много добра координация с действието, което се случва на сцената. Музиката не е само фон, понякога се появява, за да разреши ситуация.

АВГУСТА МАНОЛЕВА: Можем ли да кажем, че има някакъв контрапункт: тази първосигналност в музиката с една многопластовост в пиесата?

МАРИЙ РОСЕН: Да, това беше моето друго решение: когато артистите сменят ролите, минава някакъв ток. Поне аз така се надявам да се случи в главата на зрителя. Несъответствие: този не беше ли друг човек? Той е в същия костюм, но нещо те притеснява, нещо те кара да бъдеш нащрек. С всяко следващо действие се наслагват нови пластове. Настъпва едно объркване, което дава допълнителни интерпретации. Но аз не искам да затруднявам публиката насила, нека тя интерпретира видяното, докъдето желае. Разказвам историята безпроблемно: ако следиш синия костюм, знаеш, че това е този герой, ако следиш зеления, знаеш, че това е другият герой, т.е. ти можеш да си прочетеш историята на едно много просто ниво. Но ако искаш, можеш и да се запиташ: защо този път те не се смениха, а след това се сменят - да направиш едни връзки, които са надсюжетни, над това, което предлага пиесата. За мен те не са случайни.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Пожелаваме ви приятно гледане.