"39-те стъпала" - Малък градски театър "Зад канала"

Дата на публикуване: Oct 17, 2015 10:40:35 PM

39-те СТЪПАЛА

от Патрик Барлоу

(адаптация по романа на Джон Бъкън и филма на Алфред Хичкок)

Снимка: МГТ "Зад канала"

Превод и постановка

Андрей Аврамов

Сценография и костюми

Теодора Лазарова

Участват

Александър Кадиев, Алиса Атанасова,

Владимир Димитров, Христо Пъдев

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

08.10.2015

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Здравейте, добре дошли. Радвам се, че често се виждаме, даже необичайно често, защото в 25-годишната ни история, която ще отбележим утре вечер, не ни се е случвало да имаме в такъв период две премиери. Днес ние се срещаме с един режисьор, с една драматургия и с един състав, които ни зарадваха с това, че се събраха. Защо? Ще почна по-отдалеч: режисьорът Андрей Аврамов има няколко постановки през десетилетията, които са играни дълго в нашия театър - дълго време са оставали в нашия афиш. Това, което той прави десетилетия вече в българския театър - да предпочита качествена, високохудожествена основа за хубави зрителски представления, за хубави комедии, е онова, което ни предизвиква да го каним с радост. Така че този спектакъл се подрежда до "Едно налице - две наопаки", "Голямата магия", "Слънчево с гръмотевици", "Странната двойка", "Всяка година по същото време". Вижте колко са много. И тази година, пак по същото време - в началото на сезона, той подготви своя премиерен спектакъл "39-те стъпала". Винаги сме искали в нашия афиш да присъства доброто, развлекателно представление, в което да е осезаема високата интелигентност, и мисля, че постоянните ни зрители, много от които виждам и сред вас, не могат да ни упрекнат, че сме изневерявали на това си име. Кога с по-голям успех, кога с по-скромен, но тази линия съществува, защото вярваме, че добрата комедия, изобретателната, с вкус поставената, е нещо, което трябва да бъде отглеждано в репертоара. Затова ние се зарадвахме, когато Андрей Аврамов ми донесе "39-те стъпала". Една пиеса, която събира много силни имена. В основата е известен роман, после идват Хичкок и доказаната слава на пиесата, защото на лондонска сцена тя се играе с успех вече много години. Мога да го потвърдя от първо лице, единствено число: в театъра, който е на "Пикадили", се играе със страхотен успех вече години наред и предизвиква смеха на различни зрителски ...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Юри беше нашият агент там - преди да започнем да го правим, той отиде да го види.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Страшно се радва публиката. Надявам се тази радост да бъде споделена и от вас. Преди да дам думата на режисьора, който ще разкаже, разбира се, повече за постановката си и ще отговори на вашите въпроси, искам само да ви кажа, че премиерата на този спектакъл е заредена и празнично, защото утре вечер ще отбележим своите двайсет и пет години на съществуване.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Искам да вметна нещо. Двете последователни премиери, с които откриваме сезона, са с цел да се получи един "по-масиран" празник, празник като хората, дето се казва. Когато се прави празник на Малък градски театър "Зад канала", трябва да се получи нещо наистина празнично. За нас е огромна радост, че откриваме сезона с няколко последователни нови представления, две от които, напълно премиерно. Между другото, те двамата - Юрий и Андрей - всеки от своето си място, пледираха за тази драматургия, за тази пиеса. Юрий даже отиде да я гледа в Лондон, а Андрей ме убеждаваше, че става въпрос за нещо наистина автентично, различно. Наложи се да ме убеждават, защото като ми кажат за някоя комедия, че има страхотен успех еди-къде си, веднага си представям нещо крайно жълто. Случаят не е този. Нямаше нужда дълго да ме убеждават. Онзи ден бях на въртенето и мисля, че сме, така да се каже, влезли в десетката с това заглавие. Тъй като е изящно, смешно и любопитно като игра, надявам се и за зрителите. Дано да го усетите още в първия момент, в който вие го гледате. Андрей, давай нататък.

Ю. Дачев, Б. Харалампиева, А. Аврамов

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Наложи се да убеждавам Бина не за друго, а защото нямах аргументи. Моите аргументи бяха: как да ти го разкажа, като то трябва да се види. А тя като не го е видяла, как да ми повярва на голите думи. И вие ще видите тази вечер, че това представление е за гледане.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Не е за разказване.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Не, то може да се разкаже с две думи, но сюжетът не е толкова важен. Любопитен е подходът на автора, който ни предлага драматургическия материал, и начинът по който той се осъществява на сцена. Интересното е, че в основата на тази драматургия седи един роман, който е написан точно преди сто години - през 1915 излиза романът на Джон Бъкън с това заглавие. През 1935 Хичкок го филмира като добавя много неща от себе си и от романа остава единствено основната нишка - един човек, преследван за...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не казвай за какво, въобще не казвай.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Един човек преследван! (Смях.) Но когато филмът излиза (за уточнение Хичкок е англичанин, след това отива в Холивуд, и това е английски филм), въпросният Джон Бъкън го е гледал, свалил му е шапка и е казал: по-хубав е от моя роман. Това рядко се случва.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Автор да го каже.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Автор да го каже. Знаете, че много трудно се адаптира роман или филм за сцена. Ето, Юри има богат опит в това отношение; Бина е поставяла много неща, които са добри като литература, но не са драматургия; аз също съм създал доста такива спектакли. Това е много трудно от чисто писателска гледна точка - от литература да се направи драматургия. В нашия случай авторът Патрик Барлоу е театрал, режисьор и актьор, основател на театър - казва се Национален театър на Брент и се състои от двама актьори, които обаче поставят комедии, посветени на епични събития като, например, френската революция (изиграно от двама души). В случая той предлага един много любопитен подход. Ето, то си го пише, няма какво да го крием: "с участието на четирима души". Значи, цялата тази история, в която един човек преследван (!) участва в сума ти събития, среща хора и т.н., е изиграна само от четирима души. Има много места на действие, има много герои... Е, в британската преса малко са се изсилили, те казват: "Тридесет и девет стъпала, изиграни от четирима актьори в сто тридесет и девет роли". Те са направили каламбур: тридесет и девет стъпала - сто тридесет и девет роли. Не са сто тридесет и девет, но са поне седемдесет. И това се носи на гърба на тези млади хора, с които ми беше огромно удоволствие да работя, защото те не само се нанизаха, както се казва, на този вид театър, който им предлага и драматургията, и режисурата, но и добавиха от себе си много, много идеи, за да стане едно, как да кажа, хем забавно, хем много театрално представление, т.е. то е една почит към театъра като изкуство. Когато започнахме да репетираме този особен вид театър, единият от актьорите ме попита: всъщност какъв е жанрът на това мероприятие? Аз лекичко се позамислих и казах: жанрът е следният - пародия, но не е. (Смях). Именно, защото всеки има своя представа за пародията. Това е материал, който се отнася с огромно уважение към първоизточника - главно филма на Хичкок. Поставен на сцена, той вече сменя оптиката и съвсем по друг начин се реализира шпионският трилър, а пък при нас шпионското е с намигване. Юри е прав, този спектакъл се игра девет години. Може би не знаете, но на 5-ти септември беше последното представление.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: В Лондон ли е спрял спектакълът?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: След девет години, и то по осем пъти на седмица: всяка вечер, сряда и събота - по две представления. Вие като видите колко пот се лее на тази сцена, можете да си представите какво правят колегите в Англия. Разбира се, там се смениха няколко състава междувременно, там системата е друга. Но да се върна на удоволствието от работата с актьорите. Те са компактна група, която говори единен театрален език. Когато онзи ден Бина Харалампиева гледа - тя имаше своите колегиални бележки, разбира се, за добро - най-много ми хареса, че каза: "Вие пеете в един ключ". За подобен род театър рядко се среща. Усетиха го, млади интелигентни артисти, които имат актуално светоусещане и могат, дето се казва, да жонглират с актьорската си природа. Ще ги видите, няма какво да им правя аз реклама. Държа да отбележа и гигантската работа на сценографката Теодора Лазарова, която не успя да дойде, защото в момента е в едно огромно задръстване - обади ми се по телефона. Много е трагично, голяма катастрофа е станала в един от тунелите на магистрала "Хемус".

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, и аз чух.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Тя не е в тунела, обаче е в задръстването.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Понеже пътува от Русе днес.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Значи, на тази малка сцена да се случат такива мащабни събития - за това се иска много гъвкава и много изобретателна сценографска работа. Какво да говоря повече.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Нищо, да ходят да гледат.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Да ходят да гледат (смее се). Това е.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Ако имате въпроси, заповядайте.

РУМЕН СПАСОВ: За сценографа казахте, а за музиката? Има ли общо с филма?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Добре, че ме попитахте. Първоизточникът е филмът. Музиката във филмите се употребява така: като има лирична сцена, свирят цигулки, като стане страшно, има драматични акорди и т.н. Ние сме взели този принцип. Музикалното оформление го направих аз, като сме ползвали музика от епохата, и то главно филмова музика. Това също е едно намигване към другото изкуство.

РУМЕН СПАСОВ: Епохата - 1915 година, или епохата между двете войни?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: 35-та. Когато е създаден филмът на Хичкок.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Г-н Костурков, заповядайте.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Нещо много интересно се получава - Младежкият театър, поставяйки "Пилето" преди три-четири дни, е горе-долу в сходна ситуация: първо - роман, след това филм на Алън Паркър, и накрая пиеса на Наоми Уолъс. Сега вие правите това, само че с Хичкок и Барлоу. Естествено, че няма съгласуваност или координация между вас, но следвате един и същ път. Вие, г-н Аврамов, сигурно сте гледали филма на Хичкок, или не?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Да.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Вашата постановка с филма ли има повече допирни точки или с пиесата, която Юрий е гледал в Лондон?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Не, това е нещо съвършено различно.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Ясно, но все пак, ползвали сте като материал повече филма или пиесата - за текста говоря?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Авторът казва, че почти целият диалог е взет от филма.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Имате предвид Патрик Барлоу.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Да, Патрик Барлоу. Само че гледната точка е друга. Как да ви го обясня, то трябва да се види.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Тоест Барлоу е ползвал филма?

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Да. Даже има една случка: среща го един продуцент и му казва "Имам интересен текст" - "Какъв е той?" - "По "39 стъпала". Предложиха ми го двама драматурзи." Барлоу взел текста и казал: "Да, интересно е, идеята това да се изиграе от четирима души много ми допада, но те са направили своята драматизация главно върху романа. Ако аз почна да го работя, бих акцентирал върху филма." И тъй като, казва той, "всичко минималистично буди моя интерес", се е захванал с тази пиеса да я напише наново, ползвайки само идеята на онези двама негови колеги тя да се изиграе от четирима души.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Тоест той го пише за четирима артисти, въпреки че в неговия театър са двама.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Той казва и още нещо: "Всичко минималистично буди моя интерес и понеже моят театър се състои от двама души, четирима би било истински разкош." (Смях.) Вижте, английската школа, английската чувствителност и особено традициите им в театралния фарс са нещо доста по-различно от нашата българска, да не кажа балканска, традиция и чувствителност. Затова е нужно да се настрои актьорският инструмент на такава вълна, че да не бъдем англичани - студени и само иронични, а да запазим живеца на нашата по-южна нация. И вие ще видите, че...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: ...се е получило.

АНДРЕЙ АВРАМОВ: Струва ми се, че се получи.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Вие сте първите, които ще кажат верни ли са нашите предчувствия, защото ние си го харесваме.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Следващата ви премиера, за да стане истински хеттрик за празника, коя е?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: На 15-ти започва репетиции Мариус Куркински.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: "Изкуството на комедията".

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо. Пожелавам ви приятно гледане.