ПЕТИЦИЯ

Дата на публикуване: Nov 11, 2014 11:38:4 PM

Срещу повторния избор на Вежди Рашидов

за министър на културата

Не просто и не само заради: изказванията на министър Рашидов, които автоматично се превръщат в шлагер; примитивното мислене, прозиращо зад тях; неуместното му публично поведение (особено с оглед на титула „Култура” над завежданото от него министерство). Дори не заради извънкултурните му едри контакти (от типа „Мултигруп”). Макар че нещата са свързани и очевидното не трябва да се пренебрегва. А заради действията и бездействията му по време на предишния мандат. И затова, че повторното назначение на толкова спорна фигура говори за споразумения и компромиси, които нито могат да се нарекат „разумни”, нито пък са политически в същинския смисъл на думата. Както и затова, че вече твърде много ни струва управленското безразличие към настоящето и бъдещето на страната ни, за да можем да си позволим поредното затваряне на очите. Но най-вече – защото в българската култура има активно работещи хора, които не искат трудът и усилията им да бъдат априорно обезценявани и обезсмисляни. Откакто изобщо се заговори за повторно управление на това министерство от Вежди Рашидов, в публичното пространство излязоха редица обосновани протестни мнения. Най-общите посоки на критика са: приоритизиране на един сектор – собствения, за сметка на всички останали (напр. централизиране на средствата и интересите в мегаломанския проект, известен като „Българския Лувър”, докато се орязват бюджети на регионални оркестри и театри); налагането на пазарен принцип (и съответния вкус) там, където е необходима държавна протекция; неглижирането на малките области, институции, дейности, имена в управляваната сфера – в противоречие с факта, че културата има различни нива, които трябва да работят заедно; неведението за връзките култура–образование, култура–общество и прочее „абстрактни излишества”, чието игнориране води до съвсем конкретни липси. Може да се изрежда още, но едва ли е необходимо – за да не останем до подвеждащия кръг на критикуването.

По-важното е, че българското общество все по-отчетливо осъзнава културата като съществена зона, която, ако продължи да бъде пренебрегвана и подценявана, ще се превърне в капан за същото това общество. Защото от работата на културните институции – от най-централната до най-маргиналната, и от тяхното социално функциониране зависят доста неща: развитието на изкуствата и литературата (пряко), но и образоваността и гражданският манталитет (косвено). Защото състоянието на националната култура определя и културното съзнание, и стандарта на мислене изобщо, и гражданското поведение, и начина на работа и живот на една нация.

Елка Димитрова

Можете да подпишете петицията тук.