ТЕАТРАЛНА РЕФОРМА

>>> разгръщане на реформата <<<

>>> министерски бисери <<< >>> коментари по темата <<<

Какъв стил, а!

"да се постигне оптимален тонус на културните институти", "Новият драматичен театър "Сълза и смях" да се преобразува чрез вливане в Народния театър "Иван Вазов", "увеличаване публичния ефект от нея"...

Министърът се оказа стилист!

Джордж Бенкрофт е казал: "Стилът - това е самият човек", значи: стилът - това е самият министър, а самият министър - това е реформата, или: какъвто стилът - такава и реформата. За съжаление, по време на пресконференцията, която се проведе в Нов драматичен театър "Сълза и смях", никой от присъстващите не блесна с висок стил - директорът Венцеслав Кисьов се съсипа да изнася факти за успехите на театъра, но не се сети да нарече тези успехи "тонус". И по тази причина остана неразбран и не успя да спаси театъра от закриване, пардон - от вливане. Ако беше казал: "Оптималният тонус" на Театър "Сълза и смях" отдавна е постигнат, министърът-стилист щеше да наостри уши и да го разбере. За съжаление Венцеслав Кисьов не успя да се издигне до нивото на ухото, пардон - стила на Вежди Рашидов. Той се доказа като блестящ мениджър, но се провали като стилист... Така че, ако сте почитатели на високия стил, не си губете времето с пресконференцията, ами направо кликнете върху министерски бисери. И когато стигнете до "ренесанса на българския театър", за който говори Крикор Азарян, приемете всичко на доверие. Няма никакво съмнение, че РЕНЕСАНСЪТ на Крикор Азарян и ренесансът на министър Рашидов са едно и също нещо. Ренесансът вече е тук и се нарича Постановление - ние вече живеем в ренесанса, т.е. в Постановлението!

ПОСЛЕДНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

в славната история на Театър "Сълза и смях"

преди закриването му чрез "вливане"

22.07.2010

Венцеслав Кисьов (директор на НДТ „Сълза и смях“): Безкрайно много ви благодаря, че сте тук. Странното е, че аз бих започнал тази пресконференция с един въпрос: защо? И ако вие ме попитате „защо“, аз ще отговоря пак със „защо“, и така можем да преливаме от пусто в празно. Тази реформа - аз заставам зад платформата, че реформа в културата е невероятно необходима, но тя трябва да върви по пътя, за който говорихме в началото - при първите срещи с Министерството на културата. Първо: конкретен анализ на всеки театър. Второ: изготвяне на закон за сценични изкуства. И чак тогава реформа, която да получи формулата за своето съществуване от предните две стъпала. За съжаление сега се тръгва по обратния път, т.е. първо: правим реформа, след това ще напишем закон и след това ще направим, сигурно, анализ на отделните театри. Това за мен е противопоказно и опасно за театралната система в България. Но тъй като засегнат в случая е Театър „Сълза и смях“, аз задавам въпроса вече няколко пъти: как да разбера какво значи „сливане“? (Автентичната дума, както се изясни, е „вливане" - б.р.) По Кодекса на труда „сливане“ значи: две неща се сливат едно в друго, без да се съкращават щатните бройки, и те продължават да съществуват като цяла единица. В такъв случай за какво го правим? Отново изниква този въпрос. Второ: казва се, че „Сълза и смях“ навремето е бил филиал на Народния театър, поради което сега се връщаме към някои от старите форми. Искам да ви кажа, тъй като все пак съм завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и съм учил история на театъра: „Сълза и смях“ никога не е бил филиал на Народния театър. От трупата „Сълза и смях“ са взети 80 % и е образуван Народния театър. След това: 47-ма година, когато се провежда конкурсът в Народния театър и вземат един куп млади талантливи хора като Невена Буюклиева и други, се оказва, че те не могат да играят на основната сцена и се създава сцена „Васил Кирков“, на която младите да имат право да репетират и да играят. Той става филиал - „Васил Кирков“, на Народния театър. Това е, което е исторически точно. (Кратка пауза.) Те - господин заместник-министърът Тодоров казва, че има три основания за правене на реформи. Първо основание: това са социологическите проучвания за нагласите на българския театър, както и одитите на Сметната палата. Те показват, че много от сценичните изкуства не работят. Така. Одит на Сметната палата няма нужда да се прави в Театър „Сълза и смях“, защото има финансов анализ на Министерството на културата, според който възвръщаемостта на субсидиите в единствено този театър е 72 %. Искам да направя сравнение с най-малката възвръщаемост - 5 % в български театър. Пет, десет, петнайсет, двайсет, двайсет и пет - в общи линии е възвръщаемостта, срещу 72 %. ЗНАЧИ, ОТПАДА ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ - така наречената финансова неустойчивост на театъра... И още нещо по този въпрос: отношението приход към разход на Театър „Сълза и смях“ е: 1 към 1.4, тоест почти изравнени приход към разход. Докато има театри, които имат: 1 към 5; 1 към 7; 1 към 10; 1 към 23. След като тази първа точка не е засегната, още веднъж задавам въпроса: защо? Второ основание: липсата на каквато и да било нормативна база за тези искуства, става дума за сценичните. Сегашният закон за защита на културата не е ефикасен. Абсолютно съм съгласен с господин Тодоров. В много градове, където са откривани театри, филхармонии и други културни институти, населението от няколко стотин хиляди е паднало на 20-40 хиляди. Не е разумно държавата да поддържа тези институти при старите условия. В същото това време София нарастна почти до два милиона, и искам да кажа, че театрите не достигат на София. Тоест и тази втора точка като мотив за сливане на Театър „Сълза и смях“ с Народния не издържа. И третият мотив: третотото основание е уравниловката на заплащането. Няма работещ в театъра или операта, който да не се съгласи, че заплащането е несправедливо. Този проблем, наследен отпреди промените - 1989 година, трябва да се реши веднъж завинаги. Само че ние преливаме Театър „Сълза и смях“ в Народния, за да унищожим възможността актьорите да получават тук хонорари, т.е. да получават по-завишени ставки за своя труд. Значи, аз не разбирам и третия мотив за провеждането на тази реформа. Затова задавам още веднъж въпроса към вас: защо? Защо правим това движение? Кому е нужно то в момента, когато театърът е стъпил на краката си?

За да не бъда голословен, ще ви кажа следното нещо: освен възвръщаемостта, която е 72 %, миналата година имахме приход от порядъка на 860 000 лева. Искам да проверите, че единствения театър, който има повече приход от нас, това е Народния театър, само че той има три сцени с 1000 места за зрителите. Тук ние сме го постигнали с 430 места на тази сценичка и със, слава богу, великолепното участие на актьорите. Аз се прекланям пред Васил Михайлов, който е тук, и който играе в три представления в този театър. И това е възможността да играят 80 артисти от най-добрите категории, не само от София - в наш спектакъл участват актьори от Смолян, Пловдив, Пазарджик, т.е. ние даваме възможност да се събират екипи, които да се борят за своето осъществяване, творческо осъществяване. Другото, което искам да ви кажа: държавата дотира всеки билет във всеки театър. Това е разликата между 25, почти, лева и стойността на билета, който се продава. Билетът в театър „Сълза и смях“ е най-висок - 12,52 лева. Всички други театри имат по-ниски като стойност билети - стигат някъде до 3 лева, т.е. дотацията на държавата е по-голяма. И тогава пак питам, защо този театър трябва да бъде... Заповядайте господин Поляков, щях да кажа, че това, което направихте, е прекрасно. Обърнах се към Николай Поляков не случайно - когато (по негово време - б.р.) се правеше реформата, ние протестирахме, но се оказа, че откритата сцена може да върши полезна работа, защото тя дава превес и възможност на талантливи хора да застанат ясно и точно на позицията да се реализират. Така. Сливането с Народния театър какво би означавало? Още три неща. За да се направи една реформа, е необходимо да се направи задължително финансов анализ, който според мен, абсолютно ни поставя на първо място, да се направи един административен анализ, а театър „Сълза и смях“ е единственият, който има състав 37 човечета, които поддържат 215 - 230 представления на сезон и работят неистово в тази сграда, за разлика от театри, които имат 100 и над 100 личен състав, т.е. ние имаме редуциран до така наречения санитарен минимум състав, който поддържа абсолютно на високо творческо ниво представленията. Т.е. ако погледнем административно, ние сме доведени до това, което е необходимо на държавата. Трябва да се направи и художествен анализ на представленията. Това е малко по-сложно, защото, както казват руснаците: „на вкус и цвет товарищей нет“ - на един харесва, на друг не харесва, но средно излизат по 10 до 12 критики за представленията на „Сълза и смях“. И още нещо, което искам да добавя в днешния ден: януари месец тук пристигна селекционна комисия от фестивала в Авиньон, която изгледа представленията в столичните театри и избра представление на „Сълза и смях“, което в момента се играе на фестивала в Авиньон. Това не говори за нискокачествена продукция, а обратното. Т.е. и по този показател имаме успехи... Има нещо тук, което ще ви прочета, и после ще ви оставя да задавате въпроси, като го коментираме: Другаря Тодоров - казвам "другаря Тодоров" неслучайно, е заявил следното (текстът е публикуван във в-к „24 часа“ на 20.07.2010 г. - б.р.):

„Що се отнася за една от най-дискутираните схеми - сливането на "Сълза и смях" с Народния театър", логиката е следната: "Сълза и смях" трябваше да е открита (или приемаща) сцена, но сега не е нито приемаща, нито продуцираща. В Народния най-често гостуват външни спектакли и е необходимо той да има приемаща сцена. Но условията за това няма да издържат на развитието на пазарните отношения - театрите приемат колегите на приятелска основа, почти никой не взема наем. А базата е държавна и не е нормално да остане тя нерегулирана. Общата рамка на промяната е зададена, а новата структура е въпрос на избор на двата театъра. На място ще се решава позицията на мениджърите.“

(МИТКО ТОДОРОВ, ЗАМ.-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА)

Снимки: T-now

Венцеслав Кисьов: Искам да ви кажа, че това в първата част (на цитирания текст) - казвам го на мек дипломатичен език: не е истина. Театър „Сълза и смях“ има продуцирани за три години и половина 18 собствени спектакъла - осемнадесет, от които 9 спектакъла, т.е. половината, са български заглавия. Искам да ми посочите вие, журналистите, друг театър, който има толкова български заглавия за толкова кратко време. (Пауза.) Няма такъв. Липсва такъв. И това е „Сълза и смях“, която се опитва да защити правото си на съществуване чрез българска драматургия и чрез, разбира се, други драматургични произведения. По повод това дали сме приемаща сцена или не. Числата говорят по-добре. Приходите за 2008 година са общо 823 795 лева. От тях от билети - 578 313. Други приходи, които визират гостуванията на разни други формации и тяхното техническо обслужване - 245 482. Имайте предвид, че за всяко гостуване - Слав Бойчев е тук и може да каже, ние подписваме договор за гостуването и вземаме между 800 и 1200 лева, т.е. няма гостуване, за което театърът да не е получил своите средства за административно и техническо обслужване и да ги е внесъл в държавата. Така че: Е приемаща сцена, Е продуцираща сцена и Е сцена, която създава копродукции, които са седем на брой. Тогава питам: защо? Пак. И аз питам вас, защото няма кого друг да питам... През 2009 година имаме 852 231 лева, от които 640 540 лева от билети и 211 691 лева от други приходи. Ние други приходи нямаме, освен приходите, които внасят в касата ни гостуващите представления. Т.е. сцената е открита и представленията варират между 9 и 12 на месец, гостуващи. Останалите, защото ние работим 30 дни в месеца - останалите 18 дни са наши представления - копродукции и собствена продукция. И още нещичко, за да свърша окончателно: при „преливането“ се каза, че ще бъде единствено открита сцена „Сълза и смях“, т.е. тя ще приема само гостуващи продукции. Скъпи приятели, ако приемем, че 30 дни в месеца при нас минават всеки ден продукции, което е невъзможно, и всеки ден плащат по 1200 лева, това са 36 000 лева на месец или за деветте работещи месеца - 334 000 лева. Сравнете го с това, което сме внесли чрез собствена продукция - 852 000 лева. Какво губи държавата от това? Губи само 500 000 лева. ГОЛЯМА РАБОТА - ЗА ЕДНА ДЪРЖАВА, КОЯТО Е БОГАТА. И затова въпросът ми е: по време на криза може ли да се посегне на финансово най-издържалата изпита във времето единица? Възможно ли е, трябва ли да се получи това? Ние нямаме кмет, който да застане зад нас и да каже, че ще гладува, нямаме кметски отдел, който да каже: ще ви дадем 200 000, действайте. Оформяйки статута на Театър „Сълза и смях“ - „открита сцена - продуциращ център“, приемайки постановлението със зам.-министър г-н Николай Поляков, имаше една точица вътре, за която аз му благодаря, че тогава я е вкарал, защото той е работил в театър и знае: 75 % върху фонд работна заплата се дава на театъра - открита сцена, за дейност. Така ли беше, Поляков? Малко след това тези 75 % станаха 50, след това 30, после 10 и накрая ги няма. И ние продуцираме - последните три години продуцираме с външни средства, със средства на хора, които внасят пари, което е страшно тъпо... Готов съм да ви изчета всички заглавия, които сме създали през този период и да отговоря на всички ваши въпроси. Ако г-н Банов има да добави нещо, нека да добави, това беше основното, което исках да споделя с вас.

ВАСИЛ БАНОВ (зам.директор на НДТ „Сълза и смях“): Не, Кисьов каза всичко, ние така работим - в екип... Само искам да подчертая казаната неистина: по документ е „открита сцена - продуциращ център“. Това сега се използва и тиражира: не е нито това, нито онова... Тук правя една скоба - когато си купувам нова кола, аз я избирам да бъде с повече качества. Правейки промяната, новата кола трябва да ни осигури някакви предимства: да печели по-добре, да спира по-добре, да е по-луксозна... и т.н. Все пак трябва да има предложение от г-н Тодоров. Такова няма. Ако критерият са числата, то тогава числата говорят в полза на „Сълза и смях“. Не говорят в полза на Пловдивската опера, на Русенското филхармонично дружество, в полза на Видин... говорят в полза на „Сълза и смях“. Ако проблемът не е в числата - тогава защо? Ако проблемът е свързан с кредото на театъра, то точно в продуциращата програма се върви от Чехов през Страшимиров, Хайтов, Яворов и т.н. Програмата, която пристига отвън е трудно регулируема. Не можеш да откажеш на този, който идва отвън, и да коментираш нещо, което той предлага, а той няма да дойде с Чехов. С други думи, единственият начин да има такъв театър, е, той да бъде „открита сцена - продуциращ център“. И ще кажа нещо - пак да спомена Поляков - не е ли най-добрата реформа за целия български театър, най-добрата отправна точка, всички театри извън Народния, Операта и Филхармонията, да станат открити сцени? Тогава Васил Михайлов - жив и здрав, вероятно ще играе на 10 - 15 сцени, но друг, примерно, няма да играе. Не е ли това най-естествения подбор? Свърших.

Венцеслав Кисьов: Аз имам едно изложение от 55 страници, няма да ви го чета цялото, в което съм описал абсолютно всичко. Едно писмо написах, всъщност със знанието на екипа, който ръководех - писмо до г-н Бойко Борисов, г-н Симеон Дянков и г-н Вежди Рашидов. Тук съм сложил няколко екземпляра от него, може да си вземете. Ще се опитам да го пусна и през БТА, защото обръщението ми не е случайно. Имам чувството, че незапознатостта на ръководителите ни в момента може да изиграе лоша шега и вместо да изрисуваме вежди, да избодем очи. Живея в тази държава и не бих искал да се вършат погроми.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА (БНТ): Как стана така, че трябва пред медиите да излагате своите аргументи? Не сте ли имали предварително среща с екипа на министерството?

Венцеслав Кисьов: Не. Първо, аз не бях включен в тази група, която работи десет месеца по реформата. Имахме една среща, на която се каза това, което казах в началото, и аз го поддържах пред всички медии - че е задължително да се направи конкретен анализ на всяка единица от театралната система, след това да се създаде закон за сценичните изкуства и едва тогава, след обсъждане всенародно, както беше казано, да се пристъпи към задействане на така наречената реформа. Продължавам да мисля, че това е правилния път.

РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА (bTV): До този момент не сте ли имали среща в Министерството на културата по повод на...

Венцеслав Кисьов: Не, не.

ВАСИЛ БАНОВ: По повод този документ ли?

РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА: Да.

ВАСИЛ БАНОВ: Не.

Венцеслав Кисьов: Това е проект все пак и аз затова искам да ви кажа, че има нещо добро в случая.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА: Как научихте за проекта?

ВАСИЛ БАНОВ: От „Труд“, в-к „Труд“.

Венцеслав Кисьов: Вестник „Труд“ - ваша колежка журналистка ми се обади и аз щях да припадна, защото това е като гръм от ясно небе за директор на една единица, която изведнъж се оказва, че става друга. Така навремето, бог да прости Стойчо Мазгалов, ето портрета му е тук - той се връща от лятна ваканция, влиза в кабинета си и там седи друг човек, който вече е директор. Това се наричаше „смяна по целесъобразност“. Аз мисля, че това време е отминало вече и би било съвсем нормално... ние сме нормални хора, и продължавам да мисля, че в културата трябва да си говорим и внимателно, и много мислещо да преместваме фигурките, от които зависи българската култура... После, има нещо друго: колко ще спести държавата от тази реформа в културата? Знаете ли колко са в държавния бюджет парите за българската култура? Нула цяло и шест процента.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (актьор): Министърът каза, че е 0,3.

Венцеслав Кисьов: Не, нула три ще стане - още не е прието.

ВАСИЛ БАНОВ: Нула четири и половина - нула три.

Венцеслав Кисьов: Така. Какво ще спечели държавата от тази реформа? Има и нещо друго: за да се проведе реформата, е необходимо да се вложат милион и осемстотин хиляди. Съпоставете едното с другото - какво ще се спести и какво ще остане. Т.е. за мен това е... особено нанасянето на удара на „Сълза и смях“... Тук при мен е отчетът на Министерство на културата за последните шест месеца - от януари до юни, и отново „Сълза и смях“ е на едно от първите места по финансови показатели, и не само по финансови... по възвръщаемост, за разлика от други театри, които, искам да ви кажа, че са доста назад. Има още нещо, което ме кара да се смея над нашите така наречени „изчислители“, които смятат това нещо. Изчислява се, че на първо място е Народния театър по посещение на публиката. Да, той има 1000 места - един салон от 800 места, една сцена от 120 места, и още една сцена. Има хиляда места и е на първо място. На запад се прави изследване „натовареност на стол“, съобразно столовата база на театъра. Т.е. би трябвало да разделим приходите или всички зрители на бройката столове. В „Сълза и смях“ те са 430, и ако ги разделим, ще видим, че тук столовата база е най-натоварена. Това е принцип на европейския театър, не съм го измислил аз. А иначе е много просто - ако имам аз 5000 места, ще бъда на първо място и всички ще ми гледат номера на фланелката. А като имам 166 места като Театър „199“, никога няма да бъда на първо място. Само ще бъда упоменат, че си върша добре работата. Т.е. това са неща, които също трябва да влязат като начин на изчисляване на действията на театрите и тяхната способност да работят с публиката.

РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА: Какво ще се случи, според вас, ако това се осъществи?

Венцеслав Кисьов: Много простичко - жалко, че тук няма представител на Народния театър: актьори като Биляна Петринска, като Карамазов, като Вальо Танев, като... кой още?

ВАСИЛ БАНОВ: Бойка Велкова.

Венцеслав Кисьов: Бойка Велкова... ще играят тук, без да получават хонорари (има се предвид това, че те в момента играят на сцената на театър „Сълза и смях“ и получават хонорари - б.р.).

РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА: Само това ще бъде промяната?

Венцеслав Кисьов: Това е, това ще бъде промяната... И тук, ако се създават представления, ще се създават със заповед на директора на Народния театър - кои да участват в тези представления.

ВАСИЛ БАНОВ: Не, не, най-страшното по този въпрос... трябва да повторя: махайки „продуциращ център“ - възможността да създадеш собствен спектакъл, те лишават от възможността да направиш Радичков.

Венцеслав Кисьов: Който се играе при нас.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА: Говорили ли сте с ръководството на Народния театър - то какво мисли по-този въпрос?

Венцеслав Кисьов: Провели сме три разговора. Павел Васев също научи от вашата колежка журналистка. Той се обади на Васил Банов първо, след това аз говорих с него: „Знаете ли какво се случва?“ Така ли беше?

ВАСИЛ БАНОВ: Да. Принципът е да чакаме да видим какво ще стане... Чакаме.

Венцеслав Кисьов: Значи, това е проект, слава богу, затова се обръщам към вас, аз лично, обръщаме се към вас, ние - Театър „Сълза и смях“, защото един проект може да бъде спрян все още в началото. Лошо е, когато вече се реши проектът да стане действащ закон, когато се прогласува министерското постановление, тогава вече... дядо ми имаше една великолепна реплика: „Не е въпросът да съдиш убиеца, а да направиш така, че той да не убие“. (Министерското постановление - "убиец", беше гласувано пет дни по-късно - б.р.)

РЕПЛИКА: Понеже стана дума за статистиката - когато ние проверявахме цифрите в Министерство на културата, те казаха, че за преизпълнението на приходите е така, както вие казвате, но имало преразход на приходите с 148 857...

ВАСИЛ БАНОВ: Преразход на разходите.

Венцеслав Кисьов: Преразход на разходната граница. Ще ви обясня веднага защо е това. Когато се запали театъра и ние отидохме в Министерството на културата да помолим за 50 000, с които трябваше да се оправи задължително покрива, за да не отиде на кино декорът на следващата ни премиера „Любов №2“, и те намериха начин, слава богу, г-н министъра Рашидов задейства нещата и за срок от 7 дни ни бяха дадени 50 000. Тези 50 000 обаче не минаха като капиталови разходи, а ни натовариха с преразход по линия на дейност, тъй като не можеха да ги включат в капиталовите. Това е едно натоварване, и второ: имаме още капиталови разходи, които са гласувани от предишния кабинет. Но аз искам да сравнят нашите преразходи с другите преразходи. Т.е. не може да се каже, че един театър има преразходи, без да го сравниш с другите, за да се види колко са преразходили те.

ВАСИЛ БАНОВ: Има принцип в театъра: колкото повече работиш, толкова повече разходваш. Особено тук, където са хонорарите... Ако принципът е да не работим, това може би е най-доброто и ще има най-малък разход.

Венцеслав Кисьов: Ако в един театър има дадени от държавата около 2 000 000 и той връща 500 000, рамката му остава 2 000 000 разходи. При нас рамката е следната: 1 000 117 лева през 2008 година и преизпълнение (върнати – б.р.) 832 000 , т.е. маржът е твърде малък при нас, и аз се гордея с това нещо. Когато дойдох тук за директор, приходите от билети бяха 270 000... сега ще ви ги кажа точно: 278 790 лева. Когато дойдохме този екип в театъра. И сега можем да се гордеем с тези 640 000 само от билети, т.е. три пъти имаме увеличение само от билетите, не говорим за другите приходи.

ВЪПРОС: А как ще се отрази това сливане на вашия казус с читалището?

Венцеслав Кисьов: Казус с читалището... (смее се). Този, който прелива едното към себе си и става водещ, той поема всички негативи и позитиви на този, който е прелят към него. И мисля, че там е целта на занятието. Да, ние плащаме и в момента не сме изостанали с нито една вноска от наема към читалището, и пак сме добре в разходи-приходи, и пак се движим 1 към 1.4. И това е разликата между нас и други театри, които в момента имат разход над 700 000.

ВЪПРОС: Добре, какъв е интересът на Народен театър, той да плаща наема, не мога да разбера.

Венцеслав Кисьов: Аз не знам дали Народния театър има интерес, но при него отива разходна норма с още 1 000 000 и кусур.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Усеща ли се някаква стъпка, чрез тая реформа, към преобразуване на тая сграда за други цели?

Венцеслав Кисьов: Аз лично не виждам такова нещо засега, тъй като два пъти ми се отговаря, че просто нещата ще останат такива, каквито са. Какво значи това? Аз все още очаквам, разберете, и се радвам, че сте тук, за да споделя първо с вас, да ме извикат от Министерството на културата и да ми кажат: ей, дебил, сливане значи следното – първо, второ, трето, четвърто. Ти правиш това, той прави това и т.н.

ВАСИЛ БАНОВ: Директно - водка с кола.

Венцеслав Кисьов: Да, водка с кола – точно.

ВАСИЛ БАНОВ: Вливане, то не е сливане. Вливане.

Венцеслав Кисьов: Вливане... Така че искам да бъда наясно повече от вас... Аз не съм спал точно десет денонощия... Защото тук, в този театър, съм започнал дейността си като студент през 1967 година. Като студент стъпих на тази сцена.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА: Поканихте ли представители на Министерство на културата?

Венцеслав Кисьов: Да, има представител тук от Дирекция „Театър“. Аз лично се обърнах към секретарката на г-н Рашидов и я помолих да покани и г-н Тодоров, и г-н Рашидов, и PR на Министерството. Нищо не правим скрито-покрито. Това беше съобщено онзи ден – вчера тя ми каза, че е отправила поканата към всички тези хора... Г-н Стефанов – Митко Стефанов е тук, той е представител на Дирекция „Театър“.

ВАСИЛ БАНОВ: Ако беше дошъл Митко Тодоров, щеше да е много добре, защото той щеше да ни просветли какви са ползите от това вливане. Аз мисля, че е подведен и Рашидов, респективно ще бъде подведен и Бойко Борисов.

ВЪПРОС: Ние чухме вашите въпроси „защо“. Ясно е, че няма причина за подобно вливане. Вие лично имате ли обяснение защо се стигна дотам – точно „Сълза и смях“ да бъде прелят в Народния театър?

Венцеслав Кисьов: Аз мога да отговоря абсолютно безпардонно - защото е най-печелещия театър в момента.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА: Но той и Народния печели.

Венцеслав Кисьов: Значи, приход към разход при Народния театър е 1 към 3.5, приход към разход в „Сълза и смях“ е 1 към 1.4. Разходният фонд на Народния театър е 2000000 и кусур. Това са просто числа... и ако ние искаме да имаме държава, трябва да бъдем наясно с това, всяко число какво значи. Колко се взима от българския данъкоплатец, за да съществува един театър и колко един театър дава, за да може да съществува той сам. Няма театър в света, ей тук го казвам и съм готов да се подпиша под това, който да има това съотношение – приход към разход: 1 към 1.4, поддържайки сграда с наем и с всичко.

РОСТИСЛАВА ГЕНЧЕВА: В момента какъв е наемът на „Сълза и смях“?

Венцеслав Кисьов: 10 000 (лева) на месец. 120 000 на година, това е почти сумата, която е необходима на театъра да направи свои 4 постановки. Което е страшно. Това е огромна сума. Да не ви говоря колко струва електричеството и колко ще струва от тази година нататък, колко струва парното и колко ще струва от тази година нататък, и какво значи поддръжката на тази сграда – тази сграда всеки божи ден, в който е отворена, струва 1606 лева. Всеки божи ден, в който е отворен театъра. И въпреки тези разходи, ние продължаваме да си действаме и вършим работата, както трябва.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Може ли няколко думи да кажа и аз?

Венцеслав Кисьов: Да, разбира се - Васил Михайлов.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз се чувствам, малко като доайен тук. Ще се повторя сигурно... ти спомена Поляка (Николай Поляков – бивш зам.-министър на културата - б.р.) - тука ли е?

Венцеслав Кисьов: Тук е, ето го там.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Откакто почнаха промените, никой не е направил реформа на базата на закон, включително и той, и нещата много отдавна тръгват на незнам къде. Никой не може да си позволява, какъвто и да е той, да прави реформи в тази държава, независимо къде, без законова основа. Иначе това е чисто брадварство и касаплък. Тук нещата са прости: има публика – спектакълът, играе се, няма публика – не се играе. Аз считам, че това е вариант (има предвид Театър „Сълза и смях“ - б.р.) на една моя стара мечта: театрална борса. Защото освен продуцентската дейност, която се върши, тук всеки, който иска, може... и всеки актьор е мечтал за това – да събере една трупа, да събере пари, да дойде и да каже: ние правим това представление, може ли? Казват: може. Разбира се, Поляк, по български, исках да ти кажа, че това е единствения успех на твоята реформа – този театър. Но почналата реформа, отпреди колко...?

Венцеслав Кисьов: 98-ма година.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Търсейки американския вариант, ама това е по български. Защото хората в Америка са направили трупа и събират парите и за хонорарите на първите 30 представления. И се играе в провинцията, и след това идва на Бродуей, ако има публика. Тук няма, брат, по български. Излизаме, играем, няма публика – второ представление няма. Няма друг такъв театър, а то няма и театри, защото проблемът не е само на „Сълзата“. Няма на много места театри отдавна, а те ми говорят, че сега ще ги закриват, ще ги обединяват. Какво ще ми обединявате, Поляк, между Сливен, Ямбол, Бургас? То в Сливен и в Ямбол отдавна няма театър, Димитровград – няма театър, в Ловеч и Враца има леко театър, защото ти им помогна. В Добрич няма театър. Преди 15 години им казах: няма да имате театър - ПРАВЯТ СЕ РЕФОРМИ БЕЗ ЗАКОН. Един от най-театралните градове, им казах: ще имате театър, ако общината реши да ви събира пари и да се прави театър. Така е, чувствам се виновен, защото във Великото народно събрание бяхме направили закон. По вина на Димо Димов - министъра тогава, и на Стефан Илиев, не го внесохме. Той предполагаше как да работят и кооперативни театри, и читалищни театри, и частни театри. Имаме вече един частен театър, но държавата му обръща гръб абсолютно, а трябва да толерираме добрия частен театър. Ей тоя театър е станал театър с много мъки. Експериментално. Поздравявам факта. Трябва да се поддържа. Проблемите са по-големи – няма театри, няма кой да играе в провинциалните театри, няма режисьори - къде са вашите ученици? Питам Добчев: къде са твоите ученици режисьори? След три дни ми каза: Гърдев. Браво, казвам. А другите, които ти си създал за 20-30 години професор?... Няма режисьори. Младите актьори, които бълва ВИТИЗ, не отиват в провинцията да играят. Сега вече си плащат, но през годините, когато държавата им плащаше да учат, предполагаше инструменти да ги задължат да ходят да играят там. Така е по света. Разград дошъл да играе „Лоренцачо“. Един (млад) актьор вътре – на режисьорката мъжа й, всичко друго е моите приятели от ансамбъла в Разград. Къде са на Сливен актьорите, къде са в Ямбол актьорите? Няма. Младите хора не отиват там, защото ще умрат от глад. Те нямат пари да си купуват...

РЕПЛИКА: Кажи за ВИТИЗ.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Ами, това казвам, че ВИТИЗ създава, те не отиват. Правят тук реклами и стоят в София. Няма кой да играе – няма да има там театри. Гостувах в Бургаския театър преди известно време... (към Венцеслав Кисьов) Много ли говоря вече?

Венцеслав Кисьов: Не.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: И на премиерата ние гостуваме с една колежка. И аз го питам, режисьора, който е жив и здрав, директора: Абе, ти нямаш ли тук млади артистки да играят? На премиерата дойдоха три-четири хубави момичета в Бургаския театър. И питам: А, ти имаш... Казва: „Ама те са в Бургаския театър, защото са от Бургас.“ Миличките, има къде да живеят, и има там бройки, та са ги назначили, ама взима от другаде да му играят... Значи, сбъркана е работата много от отдавна и все по-объркана ще става. Така че, завършвам пак с това: аз не завиждам на хората, които си позволяват да правят такива дисекции в културата без инструменти, без закони. А дори сега ще си позволя нещо да кажа, ама го няма Вежди: дори, когато има закони, защото те са много малко: Закон за защита на културата и Закона за авторските и сродни права... А, пропуснах да кажа: ами създайте един закон, бе, за спонсорството, примерно. Няма. Закон за авторските и сродни права го казвам, защото аз съм 48 години в професията и 45 години съм работил за тоя закон. Сега в Министерския съвет са взели решение да свалят чл. 26 от Закона за авторските и сродни права. Ще станем за смях пред цяла Европа. Защото нито на Вежди, нито на Бойко има кой да им каже какво е това. Знаете ли го члена?... Това е, че за всички внесени аудио и видео материали, продукти отвън – вносителите, които са 106 фирми, дължат отчисления от 3 до 5 % за всички творци в България – писатели, журналисти, художници, артисти, музиканти... а ние така поощряваме пиратството, дисковете - 48000 диска е свален моя филм, извинявайте, че ви занимавам с това – 48000 пъти е свален. Аз не получавам за това нито стотинка. Оставете ме мен – журналисти, писатели, за хартията се полагат тия неща, обаче тия, дето държат парите... Дадоха на някого пари... министерството се прави, че работи... Много здраве на Дамянов, последния път като бях, той ме убеждаваше, че няма такова нещо... ако мине и през Народното събрание... Вежди, създай един закон, че тогава режи. Извинявайте, че много ви говорих.

Венцеслав Кисьов: Знаете ли, това, което започна да се прави, се започна на дата 14 юли. От 14 юли аз съм разписал и съм докладвал в Министерство на културата, че театърът излиза в отпуск. Казвам го неслучайно това. Значи, това е било ясно на 1 юли, това е било ясно на 20 юни. Ние си работихме нормално до 30 юни. Това беше един от малкото театри, и Сатиричния театър – двата театъра, които имаха всяка вечер представления. С гостуващи даже. И никой просто не си позволи да привика екипа, ръководния, и да каже: ей, ние имаме една идея... Аз си подавам молбата като всеки нормален човек, подписвам отпуските на хората, защото искам да ви кажа, че откакто сме тук, този екип, се знае точно от кой до кой ден се ползват отпуските през годината и няма нито един ден преизразходвана отпуска, както е в други предприятия и тем подобни неща. Всичко е стриктно и точно – горе можете да намерите списъците с подписите и всичко. Подал съм си молба, че излизам от 14-ти, заедно с целия състав, но никой... вътре съм оставил и два телефона, на които могат да ме намерят, и тази молба е внесена в Министерството на културата с моя (телефонен) номер и с всичко... Това, което говори Васил: ние сме емоционални хора явно артистите, затова те не искат да си имат работа с нас. И ще ви кажа какво си мисля: това е единствения театър без творчески състав. Тук актьори няма - има актьори, които играят тук, но на щат актьори няма. Ако имаше 30 човека актьори, тези 30 човека, които гърмят (остават без работа), щяха да бъдат сега отпред, щяха да вдигат аларма, защото са емоционални, и дълбоко в подсъзнанието ми се оформя нещо много странно: решаваме да пипнем този театър, защото няма кой да реагира там. Двама-трима ще се изправят, ще защитават... 37 човечета, айде, толкоз...

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Колегите защо ги няма, няма ги в София ли?

Венцеслав Кисьов: Всички бяха поканени до един. Единственият, който ми се обади, искам да ви кажа, това е Ивайло Христов (директор на Модерен театър), който помоли, ако искате да го чуете, да го включа на GSM, да каже какво е мнението му, а то е абсолютно същото, каквото е моето мнение, че не бива да се затваря тази сцена, която дава възможност за творчески дръзновения на хора от различни театри и начин да защитиш себе си като актьор или режисьор на малко по-друга степен, извън твоя театър.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Между другото, както ти каза, някъде другаде да се е играло през последните години в София „Железният светилник“ или „Преспанските камбани“?... И знаете ли, че когато играят 20 души тука, почти не взимаме пари, защото някой може да мисли, че кой знае колко... А знаете ли, че има такъв факт: една колежка, няма да й кажа името, беше съгласна да не взима пари, само и само да се играят тия спектакли, защото с „Преспанските камбани“ сме пътували десетина-петнайсет пъти в провинцията и хората много го харесваха. Защото, наистина, някой може да мъти водата, че те там артистите вземат много пари... Има друг голям проблем с така наречените репертоарни театри – понеже заетият актьор - винаги един е най-много зает, той играе двайсет и три представления (в месеца) и няма възможност да иде другаде да изкара 200 лева, а там взима 600 лева... и напущат театрите – ето, Блатечки е такъв, Камен Донев е такъв...

Венцеслав Кисьов: Мария Сапунджиева.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Излизат навън и взимат пари, а другите стоят в театъра и завиждат. Оголват се съставите от водещи, носещи актьори. Всички театри в момента ще бъдат в криза за такива актьори. Разбира се, те са обречени на износване малко по-бързо, но търсят хляба си. А тук се дава малко повече хляб.

ВАСИЛ БАНОВ: Позволете ми да ви цитирам малко числа, аз съм по тоя фронт. Сатиричен театър (за шестмесечието, тази календарна година) има приходи от билети: 337 519 лева...

Венцеслав Кисьов: Колко места?

ВАСИЛ БАНОВ: С 597 места. Ние имаме 383 631 лева с 430 места. Театър „Българска армия“ има 201 208 лева с 550 места. Това ми е голямата болка, Митко, ако може да попиташ хората в Дирекция театър, защо аджеба, да вливаме този театър в оня, когато той седи много добре в пространството. Като числа, това, което е много важно днес... А това са факти, които са извадени от сайта на министерството...

Венцеслав Кисьов: В сайта на Министерство на културата излезе шестмесечието. Всеки от вас като бръкне - mc.government, ще може да вземе тези факти.

ВАСИЛ БАНОВ: И понеже октомври, ноември и декември са силни месеци, това, което говори професор Кисьов, пак ще стигнем оня си таван: осемстотин (хиляди) и нещо. Значи трябва някой да отговори: защо?

ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ (актьор, взема думата „по линия на емоционалността“): 85-та година дойдох на щат в „Сълза и смях“ - репертоарен театър, 96-та и 97-ма той влезе в реформата, когато щатните артисти в театъра бяха освободени от длъжност, т.е. загубиха работата си.

Венцеслав Кисьов: Цялото щатно разписание - 173 човека, бяха освободени, след това назначени една малка част.

ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ: Така, искам да кажа, че от заварилите това съкращение, вече няма нито един действащ артист... сигурно преувеличавам. Познавам колегите лично... През последните години аз работих в Ловеч, Сливен, тук в „Сълзата“ участвам в една постановка, Пловдив... познавам общо взето ситуацията навсякъде, и наистина - тук Васил много хубаво каза, театри няма, но всички страшно се държат за щата, защото ако загубиш това, ти нямаш нищо. Справка: вчера гледах анонсирано изследване на независим Център за култура и дебат „Червената къща“ за друг анализ на цифрите в общ план. Много любопитно нещо. Което показва нещо доста различно от това, което държавата дава. В момента „Сълза и смях“ е единственото място в София, където човек може да бъде нает като свободен артист, т.е. като самоосигуряващ се... От моя випуск във ВИТИЗ, завършили 82-ра година, действащи артисти по-активно сме трима. Цяло поколение общо взето почти не съществува на професионалната карта. Исках да кажа, че цялата работа се прави, за да се съкратят още щатни разписания, за да може силните на деня, тези, които са на щат, да намерят повече работа. И затова искат делегираните бюджети. Като съкратим артистите по провинциалните театри, ние със своите суперпродукции ще ходим (там) и ще взимаме повече. Само че в момента има заповед свободните артисти да не бъдат наемани в щатните театри...

Венцеслав Кисьов: Да не се сключват договори.

ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ: Тоест аз моля тази реформа да осигури равно право на труд на свободните артисти. Аз не съм такъв - аз съм на щат в общинска трупа, която беше съкратена от предната реформа, само че гражданите в този град са гласували да има театър, и сме там 8 артисти, получаваме мизерни... но поне упражняваме професионално труда си. Всеки артист, който е на щат, може да бъде свободен артист, но той винаги е с една заплата предимство пред другите. Аз съм бил за малко в предното ръководство - с Бойко Богданов в този административен екип. Никой режисьор не пожела тук да прави пиеси с хора, които са на свободен щат, всички си вземаха звездите, защото това носи приход. А звездите са добре приети в телевизията, защото правят това, което ние наричаме...

РЕПЛИКА: Халтура.

ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ: ...опростяване на общия културен фон. (Смях.) Плъзгаме се по една ужасно стръмна плоскост. Ужасни са наблюденията ми за качеството на публиката, макар че не знам дали трябва да се говори така. В Сливенския театър, в който работих в началото на годината, има едно блестящо представление по „Железния светилник“, казва се „Любовта на Катерина“. Там присъствах на изключителна сцена, когато млад и много талантлив режисьор, който завърши миналата година ВИТИЗ, стана и помоли публиката никога повече да не идва на театър, просто защото учениците пречеха - това нещо ни се случи. А двете артистки, които играеха с цялата си душа и сърце, два дни имаха емоционални кризи... Хората... няма за кого да играем вече, ако не играем простотии... Една скоба, защото тя е показателна: преди две седмици бях на едно място, не в България, където пише на програмката „Bank Merrill Lynch present Shakespeare...“ Три месеца - две представления на свободни екипи, без нито едно свободно място, и на последния ред, където аз си купих билет, понеже беше най-евтин, имаше само ученици, в най-тежката възрастова категория - тези тинейджъри, които са неуправляеми. Аз ги видях как се държат преди представлението, по време на представлението и след представлението, аз видях техните реакции...

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не са им правили реформи там. (Смях.)

ВЕСЕЛИН МЕЗЕКЛИЕВ: Не знам, между тях имаше всякакъв цвят и раса хора... Изоставаме страшно.

ВАСИЛ БАНОВ: Веско Мезеклиев, участник в спектакъла „За вредата от тютюна и други шеги“ - Чехов, поканен на абсолютно всички фестивали в страната (освен „Казанова“ на Диана Добрева - в Авиньон), който поради силно забременяване на Александра, за съжаление не можа да се осъществи на тези фестивали... което е добре за нея, защото нещата вървят хубаво. Казват да я сменим, но Кисьов е много твърд: по-добре да я изчакаме, да е здраво момичето, и да поеме от октомври-ноември като излезе - те са напористи актрисите, бързо се връщат на сцената.

Венцеслав Кисьов: Приятели, ако имате въпроси, задавайте ги.

ВЪПРОС: Колко струва издръжката на тези 37 човека администрация?

Венцеслав Кисьов: Веднага ви казвам - годишният фонд работна заплата е 251 000 лева. За месеца е някъде около 20 000.

ВАСИЛ БАНОВ: Можете да направите една справка - да не го казваме ние, колко е на другите софийски театри.

РЕПЛИКА: Тоест ако се направи това сливане, тази администрация няма да съществува, защото ще има...

Венцеслав Кисьов: Именно.

ВАСИЛ БАНОВ: Ама то администрацията в театъра са директорът и заместник-директорът. Другото не е администрация.

Венцеслав Кисьов: Другото е персонал, и то тежък персонал - технически персонал, но имайте предвид, че осем работничета - тук са театър-майсторите, и тук който е работил, знае как се работи: сутрин на репетиция, вечер на представление - осем човечета, седем дни в седмицата са на бачкане. Колко е заплатата според вас?... 280 до 320 лева.

ВЪПРОС: В смисъл, тези хора ще останат на улицата, ако стане сливането?

Венцеслав Кисьов: Да.

ВАСИЛ БАНОВ: Е, не, не е сигурно.

Венцеслав Кисьов: Е...

РЕПЛИКА: Не е ясно.

ВАСИЛ БАНОВ: Не е ясно.

ВЪПРОС: Тази пресконференция я правите, за да ни кажете всичко това и да поискате среща с Министерство на културата, доколкото разбирам?

ВАСИЛ БАНОВ: Да.

Венцеслав Кисьов: Аз искам тази среща... аз се опитах да разговарям, оказа се, че един пътува, втори пътува, трети го няма, четвърти ми затвори телефона... но аз все още си мисля, че това нещо е проект, а проектът дава възможност за евентуално осмисляне на възможността да се...

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ (актьор и режисьор): Осъществява.

Венцеслав Кисьов: Да.

ВЪПРОС: Изввинете, ако нещата продължат да се развиват в тази посока, виждате ли някаква възможност за протестни действия?

Венцеслав Кисьов: Не, не... Вижте, какво значи протестни действия - двамата с него (Васил Банов - б.р.) да направим гладна стачка. И тъй като сме в една такава хубава възраст, да си отидем по живо, по здраво. (Смях.) Това според мен е глупост. Аз предизвиквам разговора с вас, и с него, и с Васил Михайлов, и със Славчо Пеев, и с всички, за да се предизвика размисъл, но оттам нататък решението е в ръцете на Министерство на културата. Това е принципалът, то единствено може да каже: говорите, не говорите, решаваме това, или: чакайте да се размислим и да видим за какво става дума... И затова си позволявам, защото за мен е важно да предходим това, което може да се случи, да спасим държавата от загуба, а това е загуба, гарантирам ви. Това, което не ви казах, е, че първите три години тук се играха три представления - всяка година, по едно представление от НАТФИЗ идваше тук, но се оказа страшно скъпо и четвъртата година не взехме представление, защото се играе на празни салони. Не искат хората да гледат младите деца. Като едното представление беше постановката на Стефан Данаилов „Рибарски свади“, която се игра тук шест месеца. Така че, направили сме всичко възможно тази сцена да функционира. Ако излезете отвън и погледнете програмите ни, ще видите колко гостуващи спектакли има и как вървят нещата. Още един паралел искам да направя, финансов: ако най-високата ставка за гостуващо представление е 1200 лева, играейки, например, представлението „Капиталът“ срещу „Няма да платим“, ние вземаме 5000 лева. Тоест театърът има страхотна полза да играе само собствената си продукция, но ние изпълняваме това, под което аз съм се подписал: „открита сцена - продуциращ център“, както е по нормативи. Имаме приемаща програма, имаме програма - собствена продукция, и програма копродукция.

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Кого го интересува това?

Венцеслав Кисьов: Кое?

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Кого интересува това?

Венцеслав Кисьов: Е...

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Тях ги интересуват цифри, брой, не знам какво. Никой не говори - взимам така повод от последните думи на Мезеклиев, за художествена работа. Кое е художествена работа, кое не е, и така нататък. Ако останат тия спектакли навън, какво ще стане?

Венцеслав Кисьов: Нищо.

СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ: Ще стане халтура, Венци, една долна халтура, която ще обикаля из България и ще питат хората, с декор ли е или не... В Монтана ме питаха: извинете, с декор ли е? (Смях.) И така ще стане: два стола и една маса. Не може иначе да тръгне. Ще стане халтура - това е в полза на халтурата... на долната халтура... Но никой не го интересува. Цифри, бройки... Чакай бе, тук има живи спектакли на изкуството. Е, сега, от 30 спектакъла тук, може би двайсет на сто не е това велико изкуство... Никой не говори, че в другите театри има... айде да не казвам.

ПЕТЯ ТЕТЕВЕНСКА: А защо не е възможно под шапката на Народния театър да продължите да...?

Венцеслав Кисьов: Значи, решаването само на една възможност, аз да избера Владо Карамазов да ми играе тук, е достатъчно. Да не говорим, че Биляна Петринска... всички, т.е. те излизат извън, тъй като това става щатно на Народния театър. И оттук нататък режисьорът няма да може да го покани, защото този актьор ще чака разпределение от директора си, и актьорът, знаейки - Владо Карамазов, че ще играе същото представление, което играе там, със същата заплата 500 лева, ще каже: абе, гледайте си работата.

ВЪПРОС: Добре де, ако се договорите с Народния театър тук да дават хонорарите...

Венцеслав Кисьов: Е, как става това? Не става така. Значи... вижте, аз за това говорих, че тук става сливане на два противоположни по своята същност административни модели. Какво представлява Народния театър? Директорът влиза в кабинета с драматурга и режисьора, написва заповедта кои са разпределени, спуща я по етажите, делегира права, и тя отива до последния човек. Никой не се занимава с това кой актьор какво - боли го крака или носа... Тук: идва режисьорът при мен със списъка на актьорите и, при нас има един човек - Таня, и тя започва като луда да звъни на актьорите, всеки свободен час се описва, за да съставим програма за репетициите, да съставим програма за представленията, т.е. тук има взависимост от свободното време на свободно действащия творец - абсолютно в противовес на това, което е в Народния театър. И затова ви казвам, че са противоречащи си административни модели.

ВЪПРОС: Има ли някой от Съюза на артистите?

Венцеслав Кисьов: Трябваше да бъде Вальо Танев. Говорих с Христо Мутафчиев, поканен е, но Христо не е в София, той е във Варна.

ВАСИЛ БАНОВ: Вальо е на снимки, Малин Кръстев също е на снимки. Аз говорих с Вальо.

Венцеслав Кисьов: Така че ние сме поканили всички...

РЕПЛИКА: Човек очаква да има гилдии на подкрепа...

Венцеслав Кисьов: Да, би трябвало да има, така е, лишаваме Съюза на артистите от 80 работни места. Това е. Тук има 80 работни места на сезон... и ако вземете всяка наша продукция, даже тази, която е с четирима човека - „Плажът“, вътре има двама човека от Малък градски театър „Зад канала“, един свободен и един от Сатиричния театър. Т.е. винаги има... то е шарено, да не говорим за „Казанова“, където има четирима човека от Смолянския театър, трима свободни артисти и двама от Народния театър. Винаги се спазва някакъв баланс, но се вземат хора, които могат да вършат работа... Така, можем да си говорим до утре, ако имате въпроси, конкретни, задайте ги, ако не... Още веднъж, страхотно ви се кланям на всички, благодаря ви, че сте тук.

ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Венцеслав Кисьов почина на 19 май 2014 г.