НАУЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ САТИРАТА НА В-К "СТЪРШЕЛ"

Дата на публикуване: Apr 22, 2016 10:30:9 AM

М. Вешим, Р. Белчев, Г. Кацаров

Снимки: velyub (T-now)

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Добре дошли. Тук има колеги, които идват на всички сбирки на семинара „Разговори за българската култура Ad hoc” и много добре знаят, че го провеждаме четвърти семестър. „Ad hoc” е, защото се стараем да формулираме тема, която е актуална в последния месец, вълнува професионални общности и по-широк кръг от хора - будни, интелигентни граждани. Мечтаем и очакваме те да бъдат все повече. Когато формулирахме тази тема, тя беше много актуална, защото през февруари в-к "Стършел" навърши 70 години. Той излиза от февруари 1946 г. Организираме семинара съвместно с екипа на в-к "Стършел": Михаил Вешим - главен редактор, Румен Белчев - управител, и Георги Кацаров - младо попълнение на "Стършел". Много ви благодаря, че дойдохте и ще бъдете част от нашата дискусия. Бих искала да кажа още няколко думи за в-к "Стършел", тъй като тук са предимно наши студенти, колеги - много будни, знаещи, любопитни и отворени, както към техните специалности "Изкуствознание" (за повечето от присъстващите), "Културен туризъм", "Пластични изкуства". От най-различни специалности са, но всички проявяват интерес към общата проблематика. В-к "Стършел" до 1989 г. се възприема от управляващите като социален отдушник, но мнозинството българи го приемат като място, което може, и екип, от който могат да получат разбиране, съчувствие и справедливост. И, наистина, той изпълнява и двете социални роли. Не случайно този вестник достига до 500 000 броя тираж - един от най-масово търсените и четени не само седмичници, а изобщо вестници до 1989 г. В известен смисъл това продължава и през първите няколко години след 89-та, докато набра скорост т. нар. преход. Наричаме го "преход", защото все още не можем да дефинираме това, в което живеем днес. Разбира се, преходът не може да бъде безкраен - той може да бъде "забавен", както беше казал Михаил Вешим в един момент. "Бавен" и по-скоро "забавен" - в смисъла, в който всеки един би могъл да го възприеме. Разбира се, "стършелите" могат да го интерпретират. През първите няколко години след 89-та сатирата все още е търсена, и вестникът е търсен. Появиха се много други сатирични издания, които не издържаха дълго на пазара, т.е. на читателския интерес, от който е пряко зависим пазара. Същото се случи със сатиричните и хумористичните вестници в цяла Източна Европа. Повечето сатирични издания фалираха - престанаха да се издават, докато "Стършел" (казвам го не само защото са тук нашите приятели от "Стършел", а и защото наистина е така) устоя на всичките проблеми на прехода, на пазара, на конкуренцията на другите медии и т.н. Тук съм сложила една илюстрация, с която ще ви припомня каква лексика започна да се употребява в един момент от другите медии. Започна директното говорене и чувствителността на по-голямата част от всички нас към умното, интелигентното говорене някак си намаля. Свикнахме на един по-груб, по-директен, за да не кажа - до циничен език. В този смисъл има различно обяснение защо въздействието на изданията за хумор и сатира намаля. Въпреки това в-к "Стършел" успя да оцелее и аз като изследовател донякъде на вестника (не единствен, но изследовател все пак) в периода до и след 1989 г. смятам, че има и други обяснения защо той успя да устои. През последната година (може би две) отново се възроди интересът към сатиричните издания и по-специално към карикатурата. Всички, които гледате телевизия, сте забелязали, че в сутрешните блокове започнаха да публикуват карикатурите на Комарницки, предимно. Имаше период, когато показваха публикации и карикатури от "Стършел" - на Ивайло Нинов или на някой сътрудник на вестника. След терористичния акт срещу редакцията на сатиричния вестник "Шарли Ебдо" в Париж някак си отново се възроди интересът към карикатурата. Но има и друго обяснение - като че ли си дадохме сметка, че отново имаме потребност от този различен поглед, от този специфичен поглед, който сатирата ни предлага. И тъй като времето напредва, ще спра да коментирам това, което е извън прехода, и ще ви представя дискутанта на семинара доц. Пламен Дойнов, д.н. - ръководител на департамент "Нова българистика" в НБУ, един от утвърдените литературни историци. Да се върнем на конкретния повод. Той е 70-годишнината на "Стършел". Вече казах какво изключение е, че толкова дълго излиза един сатиричен вестник. Това е достатъчен повод за провеждането на семинара. Но междувременно станахме свидетели на свалянето на карикатурата на Чавдар Николов от Нова телевизия и от сайта за видео-споделяне Vbox7. Това предизвика бързата реакция на всички будни, интелигентни и много чувствителни към всяко своеволие, камо ли към такова грубо посегателство върху свободата на словото. Както можете да се досетите, в-к "Стършел" реагира веднага. Първо във Фейсбук - още същия ден, в който се случи. След това имаше мълчаливо присъствие в градинката пред "Кристал" - една градинка с история, където отново бяха "стършелите". В новия брой на вестника, който вие имате, се вижда, че те реагират с уводен материал на Михаил Вешим и с карикатура на Ивайло Нинов. Така че този културно-политически скандал, за който с Пламен Дойнов можем да водим разговор, предизвика реакция и ще остане, ще има своите последствия, и вече ги има, разбира се, като следствие. Имаме и този съвсем актуален повод, както досега неколкократно се е случвало на нашите семинари. Тъй като обявих темата на семинара: "25 години преход през сатирата на вестник "Стършел"", може да има различни очаквания към такъв един преглед. Досещате се, че няма да правя нито задълбочени анализи, нито да давам оценки. Това е въпрос на много изследвания и екипи от изследователи, прочити и т.н. Много сме говорили с вас за подходите, когато оценяваме едни процеси, особено обществото и цялостното развитие, така че това не мога да направя. Не бих могла, разбира се, в тези 30-40 минути да се спра на литературните жанрове, просто защото не подлежат на такъв анализ в семинарна форма. Затова съм направила подбор на карикатури от вестника от 1989 г. до 2015 г. и чрез тях ще се опитам да дам възможност на колегите, които нямат информация - да не говорим за спомен - от тези години, да се запознаят с усмивка, надявам се, добронамерена или каквато искате, с прехода, който извървяхме. Много трудна беше селекцията, защото през това време са излезли над 750 броя на вестника с много карикатури в него. Тук не са само карикатури на първа и втора страница, виждате какво е оформлението му. Дълго време излиза и в голям формат - друг размер. Така че бяха 500, 300, 200 - няма да ви казвам колко точно са, за да не ви изплаша от това какво ви предстои.

Следва визуална ретроспекция - Наталия Христова прожектира богата колекция от сполучливо подбрани карикатури, осмиващи предимно несполучливо избрани на високи постове политици. Всичко това се случва в изключително привлекателна среда. Блестящи архитектурни решения са превърнали Нов български университет в оазис в твърде занемарения район на София "Овча купел".

В Университета

Пред Университета

(изумителния "булевард" Монтевидео)

В Университета

До Университета

(част от ул. Маестро Кънев и прилежащата й

"зелена площ")

Вътре и вън

(входът откъм "напуканата" улица Маестро Кънев)

ПЛАМЕН ДОЙНОВ: Моите дискутантски думи имат за цел да задават уточняващи въпроси - от една страна, а от друга, бих искал да акцентирам върху нещо, което презентацията неизбежно е минимализирала или пропуснала заради огромния обем история. На първо място ще посоча, че за мен най-важната литературноисторическа роля на в-к "Стършел" след 1990 г. (в годините на Република България) е тази, че се превърна в издание (можем да кажем "крепост") на качествения хумор и сатира. Не знам доколко ще се съгласите, но има много сериозен натиск в сатиричния сектор отдолу - откъм жълтата, а понякога и кафява сатира. Най-вече през различни телевизионни канали тече този натиск на некачествената сатира. Наталия Христова акцентира върху визуални кодове, върху карикатурата и т.н., но "Стършел" е колкото вестник за карикатура, толкова и вестник за литература. Тук присъстващите Михаил Вешим и Румен Белчев, както и много от авторите на "Стършел", удържат, при това на висока цена, място за публикуване на т. нар. традиционни литературни жанрове - от епиграмата до по-разгърнатия фейлетон, както и на класическия хумористичен и сатиричен разказ. Не случайно "Стършел" са основни организатори на два от най-престижните конкурси в България за хумор и сатира. Това е международният конкурс "Алеко" и конкурса за наградата "Чудомир", който има национален профил. Това е мястото, където сатирата отива отвъд скеча и навлиза в сърцевината на дефицитите на българското общество и на българския човек. Силата на сатирата на "Стършел" е не това, че върви по гребена на актуалното политическо, въпреки че на пръв поглед то продава и прави най-силно впечатление, а това, че имаме една много дълбинна критика (през смях) на липсите в българското общество и българския свят. Убеден съм, че и сатириците си задават... (към Вешим, Румен и Георги) не знам, задавате ли си въпроса: в какво се състои рецептата хуморът да има не три дни или три години живот, а малко повече? Доколко хуморът може да бъде една по-трайна литература? Това е начинът и "Стършел" в най-добрите си текстове го показва: да бъде дълбинна критика на човешкото, на българина като човек. Това че като приключи един режим, след неговия край като прочетеш текстовете, ще видиш, че те звучат все така актуално, все така истински вълнуват. Вие тук видяхте карикатури, които не остават длъжни на нито едно правителство след 89-та година. И това отстрани като че ли изглежда твърде лесно, т.е. всеки, който е на власт, просто го осмиваме. Само че то не е просто така едно леко обръщане на палачинката, както може би изглежда отстрани. Има нещо постоянно, устойчиво в "Стършел" - той не си сменя позицията, т.е. сега дойдоха ГЕРБ на власт, ще осмиваме тях, БСП - осмиваме БСП. Позицията на "Стършел" е неизменна. Тя е много проста, защото по същество е ценностна позиция. "Стършел" не си сменя политическата позиция, защото неговата политическа на пръв поглед позиция е етическа - ценностна позиция. Това важи за позицията на всеки интелектуалец. Много често обвиняват интелектуалците, че едва ли не си сменят позициите. Не, те не си сменят позициите, т.е. някои от тях могат и да си ги сменят, но много лесно е проверимо как "Стършел" изхожда от тези фундаментални ценности - на пръв поглед много простички, но когато си в публичното пространство и особено, когато си публична личност, те трудно се отстояват. Налагането на цензура върху карикатурите на Чавдар Николов го показа. Някакво изкушение има в това да се осъществява насилие върху изкуството, върху словото и т.н. цензура. И "Стършел" винаги заема тази позиция - срещу цензурата, срещу насилието, срещу корупцията, за честност, за това да си държиш на думата: когато кажеш нещо, да го изпълниш. Някакви такива много простички и елементарни като че ли неща. И когато хора - публични личности, било то политици или не, не са на висотата на тези ценности, стават редовно обект на "Стършел". И последното, което искам да кажа (след това ще задам въпроса си на доц. Христова), е, че тази еманципация спрямо официалната политика на комунистическата партия през 1990 г. е много важна. От орган на ЦК на БКП да се превърнеш в това, което си, е един от малкото феномени в българската култура. Чрез "Стършел" може да се проследи как се променя цялата персонажна система след 90-та година в България. Персонажите, които присъстват в литературата и изкуството - от прословутите мутри, през различни новобогаташи и нови политици до различни ей такива сюжети, които са изключително характерни именно за първите години на Република България и през които ние можем съвсем спокойно да изучаваме нашата най-нова история. И това, което искам да попитам Наталия Христова, е: Какво успява да направи "Стършел" с цензурата през това време? Кой е онзи лек срещу цензурата, който помага на "Стършел" да е толкова устойчив? Смята ли, че има по-симпатични правителства за "Стършел" по време на прехода? Има ли политически пристрастия "Стършел"?

Пламен Дойнов

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Ще отговоря много набързо, за да дам възможност на колегите да задават въпроси. За периода след 90-та година съм писала подробно в книгата "Що е "Стършел" свършил" (юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на вестника - б.р.). Ще има, разбира се, и продължение. Много основателен е въпросът на Пламен Дойнов. Задоволих се с това да ви покажа подбрани карикатури, по-скоро за да припомним прехода, отколкото да го оценим. Но дадох ключовите думи, че са нужни талант, мисъл, почтеност - думи, които изчезнаха. Разбира се, че са необходими и устойчивост, упоритост, убеденост в това, което те правят. 90-та година се помни от съвременниците по различен начин. Важно е да познаваме конфликтите на паметта, да ги изследваме и да ги коментираме с оглед реалния материал, който е публикуван, защото общото впечатление е, че, едва ли не, става дума за издание на ЦК, че екипът се пребоядисва и става критичен към БКП или БСП, за да си извоюва самостоятелност, независимост и т.н. Но като се четат материалите на вестника, се вижда, че ключовите думи "талант", "мисъл", "почтеност" и придържането към ценностите, в които вярват, им помага да устоят, включително и в директните срещи и разговори с представители на ЦК. А и ЦК, който формално е собственик на вестника, няма механизъм или поне не се възползва от механизма да се наложи. Това ще го кажат колегите от "Стършел", въпросът е по-скоро към тях. Тук са миналите през 90-та година Михаил Вешим и Румен Белчев. Те най-добре могат да кажат как се е случило това. Благодаря за поставените въпроси. Колеги, заповядайте. Имате думата за въпроси към екипа на "Стършел", към мен, към Пламен Дойнов - към всички.

ИЛИЯНА МАРЧЕВА: За нас, които сме живели и преди 1989 г., "Стършел" беше вестник отдушник и освен това трудно се намираше. В тази връзка искам да задам два въпроса на творците, които са правили вестника преди и след 89-та година. Първият е за цензурата. За вас кое беше по-непоносимо: политическата цензура преди 1989 г. или тази сега - на пазара? За втория си въпрос взимам повод от българския случай с карикатуриста Чавдар Николов, но пък нали и в Германия върви подобен скандал с даване под съд на комика, който написа сатирично стихотворение за турския президент Реджеп Ердоган. Верно, че беше вулгарно, но пък стана предмет на политическа репресия. Меркел каза, че е против този закон, но го приложи. Как мислите, дали времето не се опитва по някакъв начин да възстанови и политическата цензура - не само в България?

М. Вешим, Р. Белчев, Г. Кацаров

МИХАИЛ ВЕШИМ: Нямам много спомени от 1990 г., защото тогава ходех главно по митинги - не се задържах дълго в редакцията. 90-та година ни завари 43-ма души в редакцията на "Стършел". Имаше хора с всякакви убеждения. Процесът с късането от ЦК беше мъчителен. Няколко човека поеха тази работа. Аз не бях между тях. Това бяха най-вече Йордан Попов, Георги Александров и Георги Чаушов. Аз общо взето виждах ролята си в това да казвам на назначения от ЦК главен редактор Орлин Орлинов: "Не е ли време да си подадеш оставката". И той много ме мразеше - като ме видеше в коридора, се криеше по стаите. В този период събрахме триста хиляди подписа от наши читатели и с тях отидохме в ЦК. "Стършел" имаше много голям тираж. Това беше време, когато още нямаше свободни вестници и хартията се разпределяше от правителството. Андрей Луканов определяше какви да са тиражите на вестниците. Даже ни режеха тиража - затова "Стършел" го нямаше по павилионите. Имахме късмет, че тогава във Висшия партиен съвет (можем да го сравним със спукан балон, който пада и се лишава от излишните неща - изхвърля баластра, за да не катастрофира) бяха останали няколко човека, сред които Йордан Радичков и Димитър Йончев - малко по-широко скроени. Те видяха, че няма смисъл да задържат "Стършел", защото вече беше поставен въпросът: щом искате независим вестник, защо не си направите един "щъркел", да си пишете вътре, каквото си искате, но да оставите "Стършел", той е създаден като партиен вестник. Ние обаче казахме: откъде-накъде ще ви оставяме "Стършел", вие ще го затриете, както затрихте цялата държава. И наистина, ако го бяхме оставили партиен, "Стършел" нямаше да навърши 70 години. Техният вестник фалира. Те си направиха "Пардон", но той стана страница на в-к "Дума". Тогава имаше един много драматичен избор на главен редактор. Ние, между другото, сме единствения вестник в България, който си избира главния редактор. Бяха двама кандидати: Йордан Попов и Чавдар Шинов. Гласувахме - излязоха наравно гласовете. Гласувахме втори път и с един глас победи Йордан Попов. И слава богу. Ако беше победил Чавдар Шинов, щеше да остави вестника партиен, защото после той стана главен редактор на в-к "Пардон". И го закопа, разбира се. Как оцеля "Стършел"? Някои от колегите в редакцията ни напуснаха, когато видяха, че имаме пристрастия към демокрацията - да го кажем най-общо. Отидоха да работят на други места и се загубиха като сатирици. Ние останахме и благодарение на Йордан Попов и Кръстьо Кръстев ("смешна им памет", както се казва) и на нашата упоритост да не се предаваме, защото през годините имахме и по-добри предложения за работа, продължихме да работим за нашата кауза. Политическа цензура след 90-та година не сме усетили. Дори в началото на 1990 г., когато Орлин Орлинов беше главен редактор - той не смееше да каже нищо, отстъпваше и не идваше на работа. Имаше период, в който бяхме написали във вестника: главен редактор Орлин Орлинов - в безсрочен отпуск. Защото той казваше: няма да си подам оставката, докато другарите от ЦК не ми я поискат. Ние викаме: не виждаш ли, че всичко това се провали, а той: това е временно, няма да има големи реформи. Мислеше, че ще се размине само със смяната на един генерален секретар с друг. По-късно "Стършел" имаше драматични моменти, свързани с икономическата цензура - икономическата принуда. По времето на хиперинфлацията имаше опасност да спрем да излизаме, защото вестникът веднага се обезценяваше. И с Румен Белчев, без да сме икономисти, започнахме да обменяме всяка стотинка, която получавахме, в долари. Оставиха "Стършел", защото знаеха, че ние няма да станем новите вестникарски босове. Други се готвеха да правят "прес група" и т.н. Видяха, че ние сме някакви самодейци, и правилно прецениха. От нас никой не стана Петьо Блъсков, нито Валери Найденов. Но ние продължихме живота на вестника в годините. Говореха много по наш адрес - че сме узурпирали вестника, че сме го приватизирали. Ами да, приватизирахме го, защото ако не го бяхме направили, нямаше да го има. Това е пример за почтена приватизация. Не всичко в България е приватизирано под масата. Ние абсолютно официално го приватизирахме и стана собственост на работещите в редакцията. Направихме статут: главният редактор да се избира за четири години и да няма право на повече от два мандата. Йордан Попов беше два мандата, Кръстьо Кръстев - два мандата, сега аз съм вече тринайсет години главен редактор. Няма кой да ме смени. Не ми се иска да съм главен редактор. Общо взето всичко, на което се смеех, ме е стигнало. Едно време Христо Пелитев беше 26 години главен редактор на "Стършел" и ние по-младите викахме: абе, тоя няма ли най-накрая да си ходи, какво се заседя. Няма ли си други някакви занимания, да сяда да пише книги, щом е писател. А той така се беше вкопчил в поста, че даже като го пенсионираха, каза: "Защо?" Било репресия срещу него. За съжаление няма кой да ме смени и нарушихме нашия устав. Тук имаме един по-млад колега (посочва Георги Кацаров), в който виждам бъдещия главен редактор на вестника. В международен план: такива издания като "Стършел" няма много, няма и много истински сатирици по света. Това, което прави "Шарли Ебдо", не е нещо, което ми харесва като главен редактор. Не го одобрявам, най-вече поради естетически причини. Когато стана атентатът срещу "Шарли Ебдо", журналистите изведнъж се сетиха, че има "Стършел", и за един ден дадох дванайсет интервюта. И най-задавания въпрос беше: бихте ли публикували в "Стършел" такива карикатури срещу пророка Мохамед? Ами не бих публикувал, не ми харесват. Аз като главен редактор също съм в някакъв смисъл цензор. Даже съм цензурирал и Чавдар Николов, и той викаше: и вие сте цензори (смее се). Защото беше нарисувал карикатура: Сергей Станишев, и в задника му забучена една роза - розата на Българската социалистическа партия. Казвам му: Чавдаре, хайде сега, нямаме нужда чак от тая работа. Не съм фен на Станишев - по-скоро съм фен на Чавдар и не искам той да се излага като карикатурист. По време на прехода се появиха доста хумористични и сатирични издания. Започна се с вестник "Ку-ку". Правеше го Любен Дилов. Валентин Пламенов и Георги Гълов правеха "Нов Българан". Имаше "Луд труд", "Тримата глупаци". В "Тримата глупаци" Доньо Донев беше нарисувал една карикатура: голо българско хоро с всичките политици от онова време: Иван Костов, Жан Виденов, Надежда Михайлова, Ахмед Доган... Голи и всеки бръкнал със среден пръст в задника на другия. Такова нещо в "Стършел" не може да излезе. Доньо Донев беше много добър художник, но много слаб мислител. Не може да излезе, защото, първо, на мен не ми харесва това нещо, а и то е всъщност ганьовското: всички са маскари. Не са всички маскари. Ако кажем, че всички политици са маскари, значи ние сме още по-големи, щом гласуваме за тях. Във в-к "Ку-ку" излизаха заглавия като "Двуликия анус". Това в "Стършел" не може да излезе. В "Нов Българан" имаше рубрика, как да я кажа (смее се) - "да се перем в главите", ама по-директно. Тези вестници вече ги няма. Значи ние сме пак на прав път. Аз налагам някаква такава цензора спрямо простотията. И другото на което държа, това е литературният български език - вестник "Стършел" да се пише на литературен български. Другите вестници говорят на един уличен жаргон, на език, който ние не можем да използваме. Да вземем в-к "24 часа" на Валери Найденов с обърнатия словоред: "Крадец залавя полицията". Защо? За да те подразни - да си купиш вестника и да видиш кой кого е заловил. И друго: "Мръвката поскъпва май". Кога, през май ли ще поскъпне (смее се), и защо "мръвката"? Кой днес казва "мръвка"? Или пък "илачите" поскъпват. Кой от нас казва "илачи"? Ние отиваме в аптеката да си купим лекарства, не илачи. Обаче не, в "24 часа" ще са илачи. И ги гледам, сега честват 25 години. Голяма хвалба: "Да живее България, родината на "24 часа" (смях). Айде няма нужда, чак пък "родината". Имат 14 милиона дългове към НАП и не знам къде си. Кой ще ги плати тези дългове? Очакват Бойко Борисов да каже: много сте готини, продължавайте така. "Стършел" ако има 1 лев дълг, нали ще спре. Това е икономическата принуда, която ни натиска постоянно, и ние, за сметка на едни ниски заплати и едни ниски хонорари, оцеляваме. А за международното положение (смее се) - какво Меркел е казала. На мен тя ми е симпатична и я смятам за добър политик, въпреки всичките приказки по неин адрес. Мисля, че е редно да има някакъв филтър (няма да използвам думата "цензора") за такива простотии по телевизията. Това ли му е зора на германския комик (Ян Бьомерман - б.р.) - да говори, че Ердоган се сношавал с кози. Това сатира ли е, хумор ли е, смешно ли е? Какво е?

РЕПЛИКА: Стилът "Шарли Ебдо".

МИХАИЛ ВЕШИМ: Да, това е стилът "Шарли Ебдо": да си скандален, да си провокативен. Аз не харесвам тоя тип сатира. И другият ми страх като главен редактор: да не стане "Стършел" много сатиричен и хората да ни четат само за това какво пишем за политиката. Да не се обърнем на политически коментатори - да лягаме и да ставаме с Бойко Борисов. Това ли е нашият живот, това ли искаме като автори - всяка седмица да анализираме "мъдрите мисли" на Бойко Борисов? Хуморът е малко във вестника. Това е по-трудната работа - добрият хумор: да вземеш вестника и да се засмееш. Да прочетеш смешен текст, някакъв полет на мисълта. Особен вестник е, смесица между журналистика, литература и карикатура, между актуално и чист хумор. Имаме хумористични стихотворения, епиграми, разкази и т.н. По-лошото е, че няма млади хумористи след нас. Доскоро аз бях най-младият - 35 години в "Стършел" (смее се), аз и Ивайло Нинов - ние сме връстници, по едно и също време започнахме работа в "Стършел". Добре, че сега дойде Георги, надяваме се и други млади хора да го последват. Но младите хора отиват в телевизиите, в шоуто, защото шоуто плаща добре. В това отношение разликите са много големи и е нормално младите да търсят места, откъдето да изкарат повече пари. Но пък първо трябва да научат занаята, а те първо започват с парите и никой не стига до професионализма. Затова се оправят по най-лесния начин: каквото вземат от интернет, оттук-оттам - сглобят, и затова нивото на тия предавания е ниско. Но както и да е. Много говорих (смее се). Ако има някакви въпроси?

РОСЕНА ИВАНОВА: Каква е вашата визия за бъдещето на карикатурата? И вторият ми въпрос е: накъде трябва да поеме сатиричната критика, за да има винаги място в обществения и политическия живот? Защото има много медии, които претендират да бъдат сатирични чрез други изразни средства.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Йордан Попов, бог да го прости, казваше: "Сега като срещнеш някого и го питаш "как си", той вика "виж ми сайта"". (Смях.) Всеки има сайт, всеки има страница във Фейсбук, всеки качва там каквото иска, обаче това са много нетрайни работи. Ето, изведнъж изчезват карикатурите на Чавдар. "Стършел" обаче си има течение. Отиваш в библиотеката, отваряш - карикатурите са там. Това ми дава надежда, че хартиеното издание няма да загуби значението си. Вероятно вестниците са осъдени на изчезване, но все нещо хартиено ще остане и карикатуристите няма да се лишат от моливчето и хартията и няма всичко да бъде във виртуалната реалност, защото тя много лесно става виртуална нереалност. Решава някой и го маха. По въпроса за изразните средства: телевизионната сатира е имитация на сатира, защото те правят това, което им казват собствениците. Видяхте го и в Нова телевизия (случаят с карикатурите на Чавдар Николов - б.р.). Тези медии са зависими. "Стършел", въпреки че вече е малък вестник - осем хиляди тираж, не е зависим от никого. За съжаление трудно се намира по павилионите. Питам един продавач: "Имаш ли "Стършел"?", а той ми вика: "Вземи си "Пчела и кошер"" (смях). Той мисли, че "Стършел" е вестник за пчеларство. Продавачът мисли така, а какво остава за другите. Не знам какво е бъдещето, но докато има мислещи, талантливи хора, докато има хора, които обичат шегата, нито карикатурата ще изчезне, нито фейлетонът, нито сатирата. Слави Трифонов ще изчезне и никой няма да го помни три месеца след като го свалят от екран. А тези неща (посочва новия брой на в-к "Стършел") остават и могат да се намерят някъде. Това си мисля. Ако искате, Румен да ви каже нещо.

РУМЕН БЕЛЧЕВ: Задай въпрос!

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Много ми е приятно, че дадохте оценка - автооценка, върху състоянието на вестника и на хумора във вестника, защото политическият хумор рядко предизвиква искрена усмивка, в сравнение с т. нар. битова сатира - сатирата на ежедневието. В това беше силата на в-к "Стършел" до 89-та, когато за политическа сатира не можеше и дума да става. Не беше допускана.

МИХАИЛ ВЕШИМ: От едно издателство ми предложиха и направих една антология на българския хумористичен разказ, която озаглавих "От Алеко до Алек" (смях). В тази рамка съм събрал хумористични разкази от 100 години. Ще видите вътре колко начини има за правене на хумор. Който е майстор, може. С тази антология възкресявам и забравени имена - автори, които имат един разказ, ама хубав разказ. Абсолютно по моя преценка. Та хуморът е нещо много дефицитно в днешно време. Преди имаше майстори. Ще видите колко незаслужено забравени автори има. Всичките са минали през "Стършел". Тогава нямаше друг хумористичен вестник. Случва се да ни кажат: да, ама вие сте работили в издание на ЦК. Ами работехме, то беше само едно. Къде да работим? Аз цял живот съм искал да пиша смешки, не съм искал да работя в издание на ЦК. Даже и вашият преподавател Иван Веселинов е дал сега едно интервю: стършелите ходеха да си правят зъбите в поликлиниката на ЦК (смях). Ами да, ходеха. Аз тогава не съм ходил, защото нямах нужда от зъболекар - бях млад. Така беше, за съжаление. Какво да правиш като нямаше независим вестник. Желанието ми беше да пиша смешки, а не да изпълнявам партийната политика. Много се разприказвах. Румба, кажи нещо на младите хора.

РУМЕН БЕЛЧЕВ: Ще разкажа какво стана днес следобед в редакцията. Покрай тази антология Мишо чете разни стари книжки. Изкопа някакво издание от 1936 г. на абсолютно неизвестен за мен сатирик и секретарката, която няма какво друго да прави следобед, освен да чете, отваря и вика: гледай какво е написал през 36-та година: никой вече не чете книги, книгите умират, едно време беше свещенодействие, а сега не можеш да срещнеш човек с книга на улицата... Това е преди 80 години. И все още има хора с книги, така че ще има и с вестници. За телевизионната сатира: вкъщи много ме мразеха през 90-те години. Тогава правех едни малки сборничета - превеждах от руски вицове. И когато започваше скеча в шоуто на Слави Трифонов, аз го довършвах. Всички ме мразеха, защото не можеха да му се зарадват. На това в нормалните държави му се казва плагиатство - да вземеш нещо и да го пробуташ като свое. Така че (посочва новия брой на в-к "Стършел"), да гледаме оригинала.

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Въпроси? Колеги, възползвайте се от възможността да зададете въпроси към писателите от "Стършел". Другите въпроси можем да ги дискутираме в неформална среда или по време на лекции, т.е. ние имаме възможност да си продължим дискусията.

РОСЕНА ИВАНОВА: Направи ми впечатление, че примерите, които дадохте, бяха на карикатури, които в повечето случаи разказват история - целият наратив върви през едно или няколко изображения. Коя форма избира по-често вестникът, кой вид изображение разказва по-добре история?

РУМЕН БЕЛЧЕВ: Това са разни стилове. Карикатурата е визуален виц. С три до четири картинки е стрип, което е характерно за американските издания, и накрая комиксът, който е далеч от българската традиция. Имаше опити да се направи българско комикс издание, но не се получи. Както видяхте, имаше примери с три последователни картинки, но в българската традиция това не е много популярно.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Нуждата ни кара да измисляме някои неща. Например, от известно време въведохме тази снимка на първа страница, на която слагаме някакви думи в устата на политиците. Главно защото нямаме разнообразие от карикатури. Започнахме със снимките и това си стана запазена марка на "Стършел".

РЕПЛИКА: И в новия брой има.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Ето, и в този брой има: Бойко Борисов казва, че Бойко Борисов може да бъде свален само от Бойко Борисов. Използват се всякакви начини. По едно време - още не беше измислено сканирането, правех една поредица за индианци, които бях кръстил "позитанци", и режех картинки от "PiF". Много неща може да измисли човек. Работата на сатирика и фейлетониста е приятна, защото тук няма граници за въображението - тук можеш да правиш всичко, каквото ти хрумне.

ДОБРОМИРА ТЕРПЕШЕВА: Ясно е, че вестниците няма да изчезнат, но, все пак, не сте ли поне малко изкушени от начина, по който дигитално може да се стигне до една по-голяма и по-млада публика? Все пак вече четем новините си от блогове, нюзлетър и други такива форми.

РУМЕН БЕЛЧЕВ: Вестникът има уебстраница, в която се публикува част от съдържанието, защото имаме и абонамент. За да е в сила абонаментът, пускаме само част. Имаме и страница във Фейсбук с десетина хиляди приятели, които следят съдържанието оттам.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Това е наистина нещо, за което трябва сериозно да помислим. В тази посока трябва да се развиват нещата. Въпреки че нашият колега Йордан Попов така и не се научи да пише на компютър - до последния момент пишеше на пишеща машина, защото казваше, че обича звука на пишещата машина и ако не го чува, не може да измисли смешка. Има и такъв момент. А и хуморът във Фейсбук не мога нещо да го оценя. Имам приятели, на които така им минава денят: става сутрин и докато си прави кафе, написва нещо да разлае кучетата и цял ден седи и гледа какво са му отговорили, колко човека са го лайкнали, а жена му ходи на работа. И после вика: кога ще се оправим? Ами няма да се оправите, как ще се оправите (смях) - ти цял ден си във Фейсбук. Аз лично нямам време за губене. Също и рекламата, която си правят, примерно, всеки брой на "24 часа": какво казал Иво Сиромахов във Фейсбук. Много важно какво е казал Иво Сиромахов, това ли е мислителят на днешното време (смях). Или пък Любен Дилов. Твърде рекламно и саморекламно - самоизтъкващо се, е това присъствие в интернет.

ДОБРОМИРА ТЕРПЕШЕВА: Младият ви колега може би има друга визия.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Може би, питайте го (смее се).

ГЕОРГИ КАЦАРОВ: Направи ми впечатление, че едно от най-популярните списания "Нюзуик" спря да излиза през 2012 г. в хартиен вариант. Тогава едно британско издателство купи правата от американците и започнаха да го издават отново на хартия, но се оказа, че икономически не е рентабилно. Запазиха абсолютно всичко вътре - като структура, като визия. И в края на 2013-та и те се отказаха. Ясно е, че бъдещето е в интернет, но ние имаме читатели, на които им харесва да отидат до павилиона да си го купят или да го потърсят в пощенската си кутия. Все още не е дошло това време, когато ще отмре хартиения вариант на вестника.

МИХАИЛ ВЕШИМ: И като ме питате "как си", да ви кажа "вижте ми сайта".

ЕЛИЦА СТОЯНОВА: Ясно е, че няма да отмре, както и до ден-днешен има хора, които притежават грамофони. Не мисля, че едното пречи на другото. Сякаш тук влизаме в една опозиция "Фейсбук / вестника". А то не е нужно. Според мен трябва да има някаква симбиоза, за да се достига до по-голяма публика, както каза доц. Христова. Защото реално до по-голяма публика достига една не толкова качествена, както самият вие казахте, сатира, и не само сатира, като цяло - публицистика, информация.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Смятам, че консерватизмът е много ценно нещо. Не случайно Англия се крепи на него. И "Стършел" оцелява по този начин 70 години. Не знам, може и да не съм прав. Нека да дойде нов главен редактор. Време е за революция.

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Колеги, трябва да приключваме. Благодаря на Васил Марков, уредникът на галерията, който винаги е много мил и любезен да ни съдейства за предоставянето на това пространство. Нека да се ориентираме към благодарностите.

МИХАИЛ ВЕШИМ: И ние благодарим: на вас, че ни слушахте; на теб (обръща се към Наталия Христова), че ни представи като някакви значими творци (смее се); на Пламен Дойнов, който не дочака благодарностите, но ти му ги предай. Ако някой от вас има интереси към хумора - ако пише, рисува или...

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Изследва.

МИХАИЛ ВЕШИМ: Да, или изследва, да се чувства добре дошъл. "Стършел" е може би благодатна нива за изследователя - може да се напише някоя курсова работа, пък даже и повече.

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Докторска.

МИХАИЛ ВЕШИМ (смее се): И докторска може.

НАТАЛИЯ ХРИСТОВА: Отново благодаря: на вас (обръща се към стършелите), че дойдохте и ни съдействахте като съорганизатори за тази среща, на колегите - за интереса и подкрепата, благодаря на всички присъстващи.