"ГЛАС" - НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ"
Дата на публикуване: Feb 11, 2015 11:22:34 PM
Премиера - 14 февруари 2015 г.
Сцена на ІV етаж
ГЛАС от Елена Алексиева
Режисьор – Стоян Алексиев
Сценография – Венелин Шурелов
Костюми – Елица Георгиева
Композитор – Калин Николов
Драматург – Светлана Панчева
Пом. режисьор – Ренета Икономова
Фотограф – Адриана Янкулова
В моноспектакъла – Яна Титова
Тайният живот на Виктория Глас
За някои голямото изкуство е съдба, за други – проклятие. Но провалът дебне неумолимо и едните, и другите. Надарена с божествен глас, зашеметяваща, ранима и опасна, Виктория Глас приема да играе сянката на великата Мария Калас в продължение на години. Една трудна игра, която не е за всекиго. Особено сега, когато Калас е вече мъртва. Каква ще е новата роля на Виктория? Самоиронична, гротескна или трагична? Да изиграеш самия себе си понякога е по-страшно от това да играеш някой друг. А часът на последния концерт безмилостно приближава.
Стоян Алексиев
Битките на обречените
„Глас” е една от първите ми пиеси и първата монодрама, която написах. Появи се ненадейно и не спря да ме изненадва до самия си финал. Това бе от ония не толкова чести случаи в писането, когато още от началото героят се ражда пълнокръвен и завършен, проявява характер и собствена посока, и на автора не му остава друго, освен да му се довери и да го следва. Точно тази неистова воля най-силно харесвам у Виктория Глас. Абсолютният
отказ да се съобразява с обстоятелствата, включително и с желанията на своя тъй наречен автор. Впоследствие често са ми задавали въпроса с какво ме е привлякла толкова популярната личност на великата Калас. Ами с нищо. Защото „Глас” изобщо не е за Калас. Тя е за онези уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За техните незабележими драми. За смехотворните им страхове. За трагичните им
провали. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали. Виктория Глас обаче печели своята битка. И го прави елегантно, нахално, с люта самоирония и своеобразен финес. Вероятно защото няма какво да губи. И защото най-великите победи се печелят именно от обречените.
Елена Алексиева