Някои съображения против "Опит за систематизация", от д-р Ж.Войников в "Прародина..."

-         „Опита за систематизация” ще бъде подложен на „дисекция” да за покажем в мащаб „едно към едно”, че такива опити не напускат жанровата определеност на приказките и фантастичните новели. Какъв е основният метод на моят приятел д-р Войников познат ми и от други свои изложения. Основно е следният: затрупване с данни от всякакъв род и ред в който отсъства понятието „българин” и танталски мъки да се свържат азиатските термини с българското име. Дисекцията ще бъде извършена не със скалпел и упойка, а с пиратска секира опръската от кръвта на азиатските историкотворци. Ще бъде разгледано всяко изречение и съответно преценено – свързано ли e с основната идея за „българската прародина” или е свободни приказки извън контекста на заявената „систематизация”. Ако не е свързано, ще бъде посечено по подходящ начин. Пасажите, където автора се отдава на „азиатски размишления” извън обявеният контекст, ще бъдат пропускани.

ПРАРОДИНА И ПРЕСЕЛЕНИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ.

ОПИТ ЗА СИСТЕМАТИЗАЦИЯ

Д-р Живко Войников – гр. Ст. Загора

"Българска орда - 1938"

.......

В последните години се натрупаха много данни говорещи за източноиранския произход на нашите прадеди.

- Добре. Да видим натрупването.

Със своите изследвания, основаващи се на богат изворен материал и задълбочени езикови проучвания ст.н.с. Петър Добрев постави началото, което донякъде бе започнато от проф. Бешевлиев, на едно сериозно изследване на прабългарската проблема.

- За ст.н.с. П.Добрев българският език се свежда до «доану», «шо», «ха» и други несвестни словосъчетания, обявени за «прабългарски език». Това е езика «свещен на моите деди» според ст.н-ят сътрудник. Това обаче не може в никакъв случай да бъде моят език или бълг.език, който се преподава, като такъв в България. Ако г-н ст.н.с. е учил някъде из Чукотка подобен език и смята, че това е български език,предлагаме му да направи справка при някоя начална учителка по български език и Родинознание, за коригиране на понятията. 

Неговите многобройни публикации сериозно раздвижиха духовете.

- Раздвижиха ги определено, но не за съгласие, а като негодувание от азиатската измислица пласирана като праезик на българите. Този праезик мирише на много "стакани" и бутилки «Столичная» изпити за кратко време.

Наред с тях се появиха и трудове на други автори, като М.Сидоров, М.Димитров, ст.н.с. Димитрина Митова-Джонова, които в една или друга степен застъпват тезата за иранския произход. Но въпреки всичко прави впечатление, че досега не е правен опит въпроса за прародината и преселенията на древните българи, да бъде вместен в рамките на историческите събития станали в Средна Азия в периода I-II в.пр.Хр. - V-VI в.сл.Хр.

- Това показва, че тези които не са правили този опит все пак са имали някаква по-друга представа за българският език и неговата същност от ст.н.с. Добрев.. Нека видим как ще стане «вместването» според автора в обявеният период от около 800г.

ПРАРОДИНА Основен източник за живота и най-древната история на древните иранци си остава “Авеста” - свещената книга на зороастризма (парсизма).

- Започва първа фаза от танталските мъки които заявих още в началото. На прицела са древните иранци и опити да бъдат облечени с български национални носии.

Написана е на език среден между източноиранския1 и западноиранския2, вероятно в периода между IХ и VI в. пр. Хр3. Данните, записани в тази своеобразна библия се потвърждават и от неясните сведения на древногръцките автори.

- Бих могъл да помогна с автентични сведения изписани с българска реч на г-н Войников по отношение на Ведите, но по този начин ще го откъсна от Азия, която несъмнено е неговата цел. Не е прилично да се отклоняват хората от целите йм – и не е честно. Или му помагаш, или го посичаш – такава е пиратската истина. Тук явно се заформя втората вероятност с оглед на прочетеното дотук.

Става въпрос за съществуването, в периода IХ - VI в. пр.Хр. на значителни политически обединения на иранците, обитаващи южна Средна Азия, поречията на реките Амударя и Сърдаря, крайбрежията на Каспийско и Аралско море, както и дн. югозападен Афганистан. Предполага се, че тези обединения са от типа на древногръцките полиси (градове-държави). Според “Авеста”, в IХ в. пр.Хр. се слагат основите на племенен съюз от градове и общини наречен Ариашаяна. Тя обхващала поречията на реките Теджен Герумд и Мургаб, и Амударя. Нейният съдател, Кавата, произхождал от Дрангиана (дн. Южен Афганистан). По-късно Арияшаяна е завладяна от вожда на саките - тури Франарасеян, който е бил убит от потомъка на Кавата - Хусрава. Последният е живял десет поколения преди Александър Македонски - т.е. в VII в. пр.Хр. Саките - тури, описани в “Авеста” като “турите с бързите коне”, са наричани от персийските източници - саки, в китайските - юеджи, а в гръцките скити. Според легендата те произхождат от Тура - един от синовете на легендарния прародител на иранците Траетон4. Турите се разделят на два клона - единият остава в областта Гур (територия между Аралско, Каспийско море и р. Амударя.), а другият се изселва на изток от Согдиана, Бактирия и Памир.

- Както виждате все за протобългари става въпрос, които никак не се доближават до българското.

Първите в по-късни времена са известни като хионити или гури.

- Няма първоизточник, който да твърди, че туранците са хионити или гури. Хионити започват да се наричат поселенията от разпадналата се хетска държава, а за гури се говори едва в римски източници. Една хипотетична и напълно измислена връзка. Би могло да се преосмисли казаното от автора, но той не посочва нито източник за потвърждение, нито език на разчитане, нито писменост като потвърждение. Тези «хионити» са най-близко фонетично до едно племе, носител на българска реч отпреди 1000 до 500г. пр.н.е., по пак ще повторя, празните приказки не могат да бъдат основания за вяра, а в морето на свободното нет пространство те не струват и празна мидена черупка.

От тях впоследствие водят началото си прабългарските племена - кутригури, утигури, оногури, сарагури, както и родословните им берсули, вархонити и вероятно хазарите.

- Един тюрлю-гювеч от всевъзможни понятия без връзка помежду йм. Кутригурите, утигурите и оногурите (изписано в оригинал като оногходори) са хунски племена. И д-р Ценов проследи и доказа тази връзка. Берсули, вархонити и ако щете тамбуктури (от о-в Тамбукту) нямат връзка с понятието «българин». Нито с производните му.

Първите две племена се срещат и като Ку-Тур-Гури и У-Тур-Гури, т.е. съдържат названието “Тур” - от тури.

- Няма такива племена. Има изписани на гръцки утигоури и кутригоури. Тези думи не съдържат нито «тета» нито «тита», та да се измисля някакво «тур».

Другият клон на турите завладяват Арияшаяна в VII в. пр.Хр. и създават древното Бактрийско царство със столица гр. Бактра (дн. гр. Балх в Афганистан). Тук те се смесват с местното иранско население и така се образува т.нар. Тохари, от които впоследствие произлизат кушаните, както и българските племена - вахандури, оногондури, кучагури (кучи-болгар), чдар-болгар, кидаритите и др.

- Как така «вахандури, оногондури, кучагури (кучи-болгар), чдар-болгар, кидаритите и др.» станаха български племена не се казва от автора. Навярно с някаква магия известна само нему. Ние обаче се интересуваме само от реални връзки между понятията, а не от «наречени» такива без никакво основание.

Тук пък първите две племена завършват с названието “ДУРИ”

- Изписването е «доури». На руски език би станало «дури», но на български става «дори». Дорест кон, Доростол – Престолът на Дорите :).

. Среща се и като “ДОР” дори и “ТОР”, вероятно пак във връзка с древните “ТУРИ”.

- «Вероятно» е едно предположение, което би следвало да се докаже. Такова доказателство обаче няма да има и предположението по нататък ще се приеме като някакъв факт.

-         

Бактрийското царство заедно с Маргияна, Хорезъм, Гандахар и Саттагидия са завладяни от персийският шах Кир около 539 г. пр.Хр.(1). Това събитие е упоменато в Бехистанския надпис, от който става ясно, че още при Кир персийската държава достига до южните склонове на Памир. Пак тук се споменава, че в 519 г. пр.Хр. шахът Дарий покорява страната на саките с “островърхи шапки”5 и пленил техния вожд Скунх, който обаче бил пощаден. От друг надпис на Дарий, този в Накш - и - Рустам , узнаваме че персите различавали три вида саки: - задморски (сака-парадрая) - т.е. черноморските скити (кимерийците) и саките хионити; - хумавараски саки - т.е. живеещите в Източен Памир тохари; - саките с островърхи шапки (сака-тиграхуада). В надписа на друг персийски шах - Ксеркс - намиращ се в Персепол, където са изброени владяните от Иран народи, на 26 и 27 място са посочени хумаварските саки и саките с островърхи шапки, т.е. вероятно те са били съседни народи. В порядъка на географската последователност, те са посочени към Средоазиатските сатрапии, а в надписа на Дарий от Хамадан -Сакия (Скития) директно е посочена зад Соад, като източна граница на Персия. Самият факт, че Скунх е бил пощаден, макар и лишен от положението си на вожд говори, че саките с островърхи шапки са новопокорен народ, а не метежници, въстанали срещу персите като елемците или вавилонците 6 (2). Кои са били тези загадъчни саки?

- Да имаме дотук нещо свързано с българското име ? Нямаме. Имаме баластра за отвличане на вниманието от липсата на моменти свързани с темата на това изложение. Нататък.

В своето пътешествие до Волжка България през 922 г. пратеникът на арабския халиф ибн Фадлан споменава, че българите, наречени от самия него сакалиби (т.е. саки), носели особен вид островърхи шапки, наречени “калансув”.

- Никъде Ибн Фадлан не казва, че сакалибите са саки. Никъде Ибн Фадлан не говори за българи.

В своята “Космография”, Закария Казвини оприличава “българската шапка калансус” по форма с вид на каспийска риба.

- Няма да питаме с какво формата на каспийската риба, се отличава от формата на черноморската или атлантическата «риба». Това сигурно е някаква гавра с ихтиологията. Не се и питайте също, какво е общото между арабското изписване на «калансув» и изписването на Закария. Общо няма – има само предсказания за «общност».

Подобни изображения са открити и в България. Върху плочка с рунически надпис, намерена в района на гр. Шумен, е изобразен жрец (колобър) точно с такава островърха шапка (калансув).

- По същата връзка каскета на Пол Нюман е същият като каскета на Ленин и Пол Нюман е негов потомък, а всички българи с накривени кепета (обикновено приьом на художниците) са потомци на баските. Не можем да не се впечатлим от тази потресаваща «историческа» аналогия – от жреца и шапката му.

Калансувът е намерил отпечатък и в късната българска носия - високият калпак - гугла, които няма аналог в нито един друг славянски народ (3).

- Гуглата обаче не вид шапка, а част от ямурлука. А ямурлуци носят всички пастири от Пиренеите до Кавказ – със или без гугли. Очевидно г-н доктора не е държал изпит по фолклор при проф. Холевич от СУ, иначе не би завършил никога своето висше образование.

Подобни шапки са описани и при един сроден на прабългарите народ - ефталитите.

- По какви признаци ефталитите са сродни на българите – по калпаците или по цървулите, Войников не казва. Историческите основания се заместват непрекъснато с «увещания» и «мнения».

Китайските автори съобщават, че ефталитските жени носят особен вид високи шапки с рог, на който има толкова израстъка, колкото мъже има притежателката й7. Дори и днес в областта Кафаристан (дн. северозападна Индия), която някога е била част от ефталитската държава, жените имат подобен вид шапки (4). От всички тези факти можем да заключим, че загадъчните саки с островърхи шапки са всъщност древните прабългарски племена, живеещи около Памир, които са част от голямата общност на тохарите.

- Вие да срещнахте някъде, някакви «факти» ?. Фактите са, че ефталитите са тохарци или индийци. Заключението на г-н доктора е фантастична презумция, която той приема за факт. Ние разбира се нямаме нищо против такова заключение. Само пояснихме, че това «заключение» няма връзка с историята, а със фантастичните новели и сказания.

Кои са тохарите?

- Нас лично тохарите не ни интересуват, а българите, затова прескачаме пасажа.

Започвайки от V в. пр.Хр. м................., разположено на около 208 км (680 ли) от Карашар.

Интересно че Михаил Сирийски съобщавайки за едно от късните преселения на “българи и пугури” в Кавказ, откриваме и древните българи-пугури.

- Според законите на българският език «българи и пугури» не може да се разглеждакато «българи пугури». Това навярно е възможно в тохарския език – в българския – не. Също както «българи и араби» не е «български араби». Това са чудовищни моменти от разбирането на г-н доктор Войников за българската реч.

На границата на Таримската котловина и Памир, край езерото Баракул е съществувал град с името Болуй, наричан от китайците Пу-ли, който погрешно е взет от Съселов за населен с хуни. Според Гумильов населението на това княжество е било оседнало като се е занимавало със земеделие. Вероятно древните българи живеещи в Кавказ известни като кучи-болгар, произхождат от съседния на Бугур (дн.гр. Бай, КНР) град Куча, чиито жители са наричани в миналото кучарци или кучагири, а друго прабългарско племе Чдар-булгар, от намиращия се до Куча – град Чдар (дн.Чедир, КНР).

- Когато пред «болгар» има някакво определение и болгар е етнос, то съвсем не означава, че и определението е етнос. Ако имаше «юнак българин», г-н доктора наверно щеше да търси племето на юнаците и село Юнак, щеше да е тяхното древно поселение.

Надолу продължана да се изяснява историята на юечжи-те, «звездните коне» и т.н. Прескачаме пасажа, несвързан с темата.

В 105 г.пр.Хр. китайският пратеник Че-лин се опитва да закупи известно количество от прочутите согдийски ................

Агапии Миринейски в VII в. съобщава, че хионитите – кутригури и утигури са народ родствен на българите (наричани от него вуругунди) в Кавказ.

- Обвинението срещу Агапий Минейски че нарича българите «вуругунди» не се приема. Той казва, че двете племена са родствени с вуругундите и . . .толкова. Дали вуругундите са бургунди, и дали оттам бургундите са българи си остава изследване за сметка на автора. Такова не е дадено и «обвинението» срещу Агапий, че казва едно, а всъщност съобщава друго се отхвърля.

За съжаление П.Добрев също става жертва на подобно объркване. Той правилно свързва хионитите с народа хиона или она, но погрешно нарича хионитите – хунско племе. Оттук произлиза и названието оногури. Гури са всички народи произлизащи от областта Гур, за която стана вече дума.

- Не става ясно как всички народи приемат името на областта, нито дали областта е приела името на народите.

Дори без това изяснение, което е несъмнено трудна задача, да се твърди, че всички обитаващи дадена област са назовани с това име е просто смешно. Няма такъв прецедент в историята. За «произлизащи» народи от областта е още по-трудна задача. Ако тези народи си живееха в Гур и се наричаха «гури», твърдението щеше да е вярно, но тези народи не са индикирани в района на Гур, а на друго място. Може само да се предполага тази връзка, но след като тя не е доказана, предположението не се приема.

Кутригурите и Утигурите са сродни племена от същия произход. 9 Още във II в. Дионисии Перигет съобщава, че около Каспийско море живеят ”ути, наричани хуни”, т.е. хионити. Според Мовес Хоремаци – V в Съобщава че утите, потомци на Сикас (вероятно Зиези от латинския хронограф) (или се има в предвид сарматския вожд Зизанс живял около 358 г.сл.Хр. ) се наричат утигури и са родствени на кутигурите и оногурите. 10 Древногръцкият историк Херодот, живял в V в пр. Хр., съобщава че родината на утите е Средна Азиа. Аятхаим и Хаусвет смятат понятието оногури като общо понятие – ”десет племена” представляващи хионитите в Средна Азия.

- Хоренаци обаче не пише в Vв., а в десети век. Какво пише засега не ни засяга, понеже името «българин» не съществува в изложението – както е неизменно от началото до сега.

Теофан Византиец пише, че в 563 г. в Константинопол е пристигнало посолство Кермихионите (авторът явно прави съпоставка с кимерийците), живеещи сред аварите около Океана. Всъщност византийците са смятали за заливи на северния океан Каспийско и Аралско море. Друг византийски хронист Теофилакт Симоката изрично подчертава, че народът вар, живеещ сред племето хуни (т.е. хионити), не са истински авари, наречени от него обри. Той нарича вар – псевдоавари или вархонити, а абарите или обрите са народ от тюркски произход, покорен от тюркутите. Според китайски източници обаче племето аба е живеело в района на южна Джунгария през V в. В 557 г. са били разбити от тюркутите и са се преселили на юг. Според Теофилакт абарите след разгрома си се разделили на две – едните се заселват при табгачите (протомонголско племе) на север, а другите се смесили с народа мукри (вероятно Мохе).

Объркването идва от факта, че в гръцкия език авари и абари се пише по От всичко казано до тук един и същи начин – все с буквата вархонитите са народ отbстава ясно че ирански произход принадлежащ към хионитите и утигурите, нещо което се потвърждава и от последвалите събития. За съжаление много от съвременните историци упорито игнорират това съобщение на Теофилакт Симоката като твърдят че аварите са тюрки.

- Впечатляващо изопачаване на първоизточниците. Дублетата «Ю» не може да бъде изписано с гръцки шрифт, та «турки» да бъде сметнато за «тюрки» ? Вархуните са посочени от Симоката точно на северозапад от Константинопол, в днешна Словакия, какъв юг, каква Джунгария ?

На човек който разбира смисъла на българската реч би му станало пределно ясно, че вархуните са по ново племе от племето вар, тъй като съществува и гръцката дума варвари, която означава вар от племето на варите. Т.е. Симоката изрично казва, че племето вар е по старо от племето вархуни или хунивар-ите. Това обаче е тъкмо специалната подготовка на изследователя, да отсее плявата от сламата и да прецени «китайските източници», «Джунгария» и т.н.

Надолу се продължава с азиатска история, която прескачаме.

В 357-358 г. Виждаме хионитите като съюзници .............

Прави впечатление съюзните действия между кавказките ”хони”, които някои автори /доц. Ат.Стоянов/ приравняват с ”Хайландури” – съобщавани като българи, и кидаритите т.е. българи от Боло – Баласакан – което вероятно значи ”българи – саки”..

- Доц Стоянов «приравнявал» хайландури с българи, д-р Войников «приравнява» българи с «пугури» - явно се появява нов клон от историята – сравнителна история. Вярно е, че има и сравнително езикознание, но до този момент не виждаме някой да е докоснал неговите инструменти за аргументация, очевидно поради факта, че този клон от лингвистиката не може да се използва от «сравнителите» за постигане на техните цели.

Хионитите в това време владеят Самарканд и вероятно са били с проперсийска ориентация, защото стават жертва на ефталитското нападение. В 457 г. умира Йездигерд ІІ и между синовете му Ормизд и Пероз започва война за трона. Пероз избягва при ефталитите и с тяхна помощ завладява престола. В 459 г. шах Пероз сключва мир с кидаритите. Това позволява на ефталитския владетел Хушнаваз Ашунвар да извърши поход на север срещу хионитите. В 463 г. хионитските племена – утигури, кутригури окончателно се изселват към Кавказ и сключват съюз с Византия.

- Както забелязахме по-горе утигури и кутигури само бяха предположени като хионити. Тук вече имаме използване на предположението като достоверен факт. Не може да се вземе под внимание, че д-р Войников приема хионитите за хуни. Хионитите са изписани точно на гръцки като «хискити» и да се правят удобни каламбури от това име с цел постигане на търсени дивиденти с хунори не е коректно.

Надолу продължават пасажи които не касаят българското име или етнос. Прескачаме.

В 466 г. те нападат Иран от север през Кавказ. В същата година пе.............

ПРЕСЕЛЕНИЯ В КАВКАЗ

Най-ранното появяване на древните българи в Кавказ е споменато от Мовес Хоренаци, който отбелязва, че по времето на арменския шах Вахаршак /152-131 г. пр.Хр./ около Карс са дошли вхндур-булгар, водени от Ванад.

- Некоректно цитиране на източника. Хоренаци пише както казахме през Хв. и това е доказано – повтарям да се запомни. Той ползва за източник писанията на Мар Абас Катина, чийто живот проследен в източниците би трябвало да е 400г. Тоест Мар Абас, дори да е бил историческа личност, чрез преразказвания на неговите преживявания и допълвания се е превърнал на легендарна личност. Доколко легендите са исторически документи – всеки е наясно. Това е официалното становище на науката по този въпрос.

Лично за мен Мар Абас Катина е историчека личност, окипазен от последователите си с допълнения, които го игнорират като такава. Хоренаци, не успява да отдели действителните писания на Абас от притурките и ... споделя неговата съдба на ненадежден исторически информатор. Ако се направи една прецизна оценка на съобщенията от тях, считам за напълно възможно извличането на достоверната информация чрез лигвинистични методи и реабилитация поне на един от двамата, но....това касае арменската история, не българската.

Името вахандур отразява и доднес живеещите в северен Памир – ваханци или вахандори. П.Добрев споменава, че и в Памир и в Кавказ ваханците са известни и с друго паралелно наименование ”джики”. Това показва че става дума за един и същ народ. Ако сравним годините на заселване в Кавказ ще видим, че то съвпада с зруго голяма събитие станало в Средна Азия – прогонването на саките юечжи от хуните в 165 г. пр. Хр., за което вече стана дума. Вероятно големите размесвания на населението е принудило българите вахандори да се изселят на запад. Мовес Хоренаци говори за друга преселение, станало по времето на цар Аршак, свързано с големи размирици в земята на българите във веригата на Кавказката планина, като част от тях се преселили на юг в планината Кох.

- Тези размирици са много подробно и точно описани в римските източници като «военна анархия» сред армията. Римските анали обаче се намират «на запад», а тази посока е противопоказна за българските историци.

Много вероятно е въпросното събитие да се отнася за арменския цар Аршак ІІ /35-367 г.сл.Хр./, който около 350 год. воюва с Персия като използва за съюзници аланите и хионитите...........

Мовес Хоренаци съобщава за брак между високопоставен български вожд на име Аспарух от рода Берсил и аланска принцеса по времето на арменския цар Хосров в 330-338 г.

- Това съобщение е като бяла лястовичка сред азиатските терминологии и както ще видим, остава без тълкуване. Единственото съобщение, където фигурира българското име, не се тълкува. Не бих казал, че такъв подход е случаен. Не се наемам да тълкувам това отношение дали е продиктувано от творческо безсилие или се следват «указанията на катедрата», но факта е налице. Един тъжен и тревожен факт. И един личен въпрос:

-- На кого му пука за Янцани и други азиатци г-не, след като след единственото споменаване на българското име мълчите като «каспийска риба» ?!.

- Когато се правите че пишете за българи – българското име е приоритетното име, и кого си мислите че омайвате с витиевати азиатски маймунщини, след като за българското име мълчите като парализиран от скат ?

Край на личните въпроси.

Аланите са били съседи на саките още в Памир. Китайците ги наричат още Янцан. Под натиска на хуните, те се придвижват на запад и около 70 г.сл.Хр. се появяват в Кавказ. Плиний Стари /23-79 г.сл.Хр./, съобщава за народ с името ути, родствен на аланите. ...........През 395-96 год. има ново нашествие на хионити в Алвания /Дербент – съвр. Дагестан/. В 268 год. Евсений Хиероним отбелязва в картата се в Южна Панония и част от Дакия народа българи В ІV в. около Варачан – гр. На Каспийско море /Дагестан/, възниква царството на хионитите, което се споменава и като царство на българите.

- Че Евсевий е наречен Евсений няма да придиряме, може да е печатна грешка, като Хоремаци. Но, че Евсевий Цезарейски с поместената карта от неговата «Църковна история», където е написано bulgari се бърка със Св.Йероним е поразително. И показателно за хилава историческа грамотност. Много моля, да не се бърка информацията с грамотността. Първото е умствен капацитет – хардуер, второто е придобита способност – софтуер. Първото е способност да събираш данни, второто – да ги класифицираш и т.н.

Амиян Марцелин /ІІ в./ смята масагетите за прадеди на аланите, Прокопий Кесарийски вижда в масагетите разновидност на кутригурите. Егише Вартапед описва българите хайландури

- - Това не беше доказано в предидущите заявления. И ето, че започват да се трупат изявления върху изявления, като по-ранните лични изявления се приемат за факти. Също много показателен научен подход.

и вожда им Еран /Ирник/, за което вече стана дума/ След разгрома на кидаритската държава една част от населението й се преселва в Кавказ. Хрониката “Дербент – наме” съобщава за тях като “бахли-кадар” /кидарити от Боло/, които по времето на Хосрой Ануширван /521-579/, построили там градовете – Булкар, Балк, Хумар и Кумах. Тези градове имат аналози в средна Азия /съвр. Таджикистан и Афганистан/ - Булкар – Боло, Балк-Балх, Хумар – Пули-хумри и Кумах – Куляб. Археолозите твърдят, че Хумар /Хумаринското градище/ е двойник на Плиска. Това доказва какви по произход са били неговите строители – кидаритите от Боло.

“Бахли кадар” и съюзните им “авар” започнали да нападат персийските владения, за защита от тях бил построен гр. Анжи /дн.гр.Андух/ - негов аналог е гр. Андхой в северозападен Афтанистан. В един от преписите авари е заменен с хазари, а вдруг с “хуиз”,т.е.хионити. Гр.Хумар влиза в земите на народа вургунди. Агатий Миренейски /VІ в./ нарича вургундите – българи, родствени с кутигурите и утигурите /хионитите/.

- Агатий никъде не нарича вургундите – българи. Беше казано веднъж. Същото се повтаря, със същата голословна убедителност и държа да припомня, че тук – в нет пространството – методите на Гьобелс не се котират като квалитетни, въпреки че са резултатни. Дори съществува известна антипатия към тях.

В 550 г. Йорданес сочи като българско северното крайбрежие на Черно море.

- - Къде Йорданес има такова посочване обаче г-н Войников на казва. Разбираемо е – никъде няма такова посочване, поне в латинското издание на Йорданес. Ако някъде има български превод, то е привнесено или от мошеника Златарски или от някой друг «златарист». Нека споменем, че до този момент има десетки сведения за българи в Европа и нито едно в Азия. Това е равносметката дотук на «опита за систематизация».

Около 558 г. след разгрома на Ефталитската държава достигат до бреговете на Каспийско и Черно море. , където нападат племената на върхунитите /аварите/ и хионитите /кутригури и утигури/. Върхунитите и част от кутригурите се преселват в Панония, където създават общата държава, наречена Аварски каганат.

- Първите съобщения за «авари» са на територията на Европа от европейски информатори.. И това са бившите сабири (сабари) , оври или обри, наречени турки. Съседи на сабаните са volscos, faliscos, umbros, ligures, и etruscos. Това е Х-VІІ в. пр.н.е.И това плене е индикирано в Европа преди да се обособи латинската нация. От там, от Горна Панония, започва тяхната инвазия в Римската империя за да достигне до околностите на Константинопол. Аварският десант от изток на запад, инсциниран от д-р Войников, пък и не само от него, е абсолютна манипулация на първоизточниците. За такова изопачаване на запад хората си подават оставките след разобличението. В нашенско, това е основаниое за повишение в «научната йерархия».

/въпреки че титлата на аварския владетел е била “кана зауци”, подобно но българската “кана сюбиги”/.

- Няма никакви пречки тази титла да е съществувала и преди «десанта» на Еней в Лацио, но тъй като сабаните и етруските са врагове на латините и троянците, за тях се споменава мимоходом в «Енеида» и др. източници от това време.

Останалите кутригури се поместват между Днепър и Дон, а утригурите около Кубан в съседство с аланите. Една малка част от вахонитите /съвременните източни аварци/ се заселва в Кавказ, където живеят и до днес.

В 559 год. Персийската и Византийската дипломация успяват да ги настроят едни срещу други – вархонити и кутригури срещу утигури. Завръщащият се от поход срещу Византия вожд на кутригури – Заберган, е нараднат и разбит от Сандлих – вожд на утигурите. В 552-58 год. хазарите навлизат в Дербент и са разселени от Хосрой Ануширван в областта Васпуракан около ез.Ван и югозападно от него в Сиседжан. Относно хазарите неправилно се смята, че са тюркско племе. Според Л.Н.Гумильов първоначално се заселват около Дербент и вероятно влизат в царството на хионитите Варачан. Имената на техните вождове, от времето преди приемане на юдаизма звучат като Булан и Булчо и имат източноирански произход. Като материална култура според археоложката Плетньова, хазарите и българите са много близки, дори идентични.

- Не се и очаква различно твърдение от Плетнева. Иначе от археоложка ще премине на «ложка» - немедленно.

Арабският пътешественик Истахри съобщава, че езикът на хазарите не бил нито тюркски, нито персийски, а стоял най-близко до езика на българите /11/.

- Да, за българите които той познава – а това са Волжските българи. И при положение, че хазарите са известните ни «козари» от по-късни писания.

През V-VІІІ в. хазарите и българското племе барсили

- Дали барсалите (барсили) са българско племе или българи все още никой не е доказал по никакъв начин. Войников очевидно също не се наема да го докаже, както между впрочем не е доказал нито едно от твърденията си. Това изложене по тази причина е по коректно да се нарече литературно есе, но не и историческо изследване.

трайно се заселват в Дагестан около устието на р.Терек. Хионитското царство им ставало васално. В 650 г. хазарите приемат за владетел представител на тюркската династия Ашина и стават съюзници на западните тюркути. Поради този факт, редица професионални историци смятат хазарите за тюрки.

В 632 г. утигурите и част от кутригурите, отделили се от аварската държава, създават Стара Велика България, но под водачеството на оногондурите.

- Аварска държава няма индикирана в източниците. Има хаганат. А доколко ханството или хаганството е племенна огранизация, а държавата – правна, е известно на всеки завършил средно образование. В българско училище. И корекното наименование би следвало да е «аварска племенна империя», като тази на Атила. В първоизточниците няма изписано нито «Стара» нито «Велика» България. Само едно – Голяма България, която пък изобщо не е доказано, че е била край Азовско море. Географските описания от първоизточника по-скоро говорят за днешният Босфор, но това е друга тема.

Вероятно идеята за държавност идва от Памирскко-Таримския клон на саките-тури.

- Вероятно да. Получили са идеята по DHL пощата. С обратна разписка. Верно, че е смешно – и такова ще си остане.

В 67-80 година хазарите използват междуособиците сред българите, настъпили след смъртта на Кубрат и постепенно овладяват пространството между Каспийско и Черно море, Кавказ и делтата на Волга.

- Няма индикирани български междуособици в никой район на света по това време. Кубрат не е свързан исконно с българското име. Той става «водач на българи и котраги» след отцепването си от хаганата и едва тогава СЕ свързва с българското име. Т.е. той не е изначално българин по етнос или по име.

Според Гумильов покачването на нивото на Каспийско море, продължило до Х век е една от причините да нападнат земите на своите съседи – българите. ...

- Несъмнено с това покачване на нивото на Каспийско море е свързано и нахлуването на руски войски на Балканите в по-късни времена. Опасни са такива покачвания в езерата.

Друго преселение на българи, но от Балканите към Кавказ става в 540 год. Според Скилица Кедрин Илирския военачалник Гепида Мундо пленил много българи и ги изпратил на имп. Юстиниан І в Константинопол. Императорът ги преселил в Армения и Лазика, югоизточно от гр. Трабзонт.

- Значи Гепида Мундо.

Невероятно. Би трябвало да доуточним – Гепида Хун Мундо – с име, презиме и фамилия ?!.

Пълно неразбиране на историята. Както споменахме по-горе Мундо заема поста магистер милитум – генерал на Римската армия в Илирик на мястото на Сабиан ( несъмнено лично име от етностно – сабаните от Лацио). Българите, които се бият срещу Мундо отказват да му се подчиняват след една година, въпреки, че вече им е началник – генерал – парашутист спуснат от Императора. Ако българите бяха етнос, то Юстиниан би ги заселил в Първа Юстиниана – Архиепископия създадена за особеното българско верую – но те не етнос. Те са войска. И Юстиниан ги дислоцира по споменатите места. Ако има някакви допълнителни данни за това «изпращане» там несъмнено биха се оказали и римски крепости. Сто на сто. И биха се появили сражения на българи срещу когото и да е в споменатите места от по-късни времена. Крепостите не променят значението и предназначението си в порядъка от стотици години, което означава, че поне до VІІ – Х в. там ще бъдат засечени българи в битка.

Според Теофан Мундо бил гепид или хун /т.е. хионит/ и владеел Сирмиум. Но отишъл в Константинопол, подчинил се на императора, за което Юстиниан го направил стратег. При завръщането му срещу него излезли много българи, които той успял да победи. Явно тук става въпрос за българите кутригури и разбонтували се срещу предал ги местен вожд.

- Не, става въпрос за никакви кутригури или предателства изсмукани от пръстите. Става въпрос за римските военни части под командването на магистер милитум Сабиан, които военни части поема като главнокомандващ Мундо. Те именно са наречени «българи» . Останалото го казахме по-горе. Това разбира се е за сведение на читателите, за г-н Войников тази информация е ненужна, тя е европейска.

ФОРМИРАНЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС

От всичко казано до тук могат да се направят следните изводи:

1. Формирането на прабългарския етнос е сложен и продължителен процес, който започва от VІІ в.пр.Хр. с обособяването на саките в Средна Азия продължава и след 632 г. край Кавказ със създаването на Кубратова България, за да завърши в първите векове от съществуването на Дунавска България /идването на кан Крум от пананските хионити-кутригури/.

1.а. – не прочетохме за никакъв български етнос, (освен на два пъти, които «два пъти» останаха без коментари ) та да се говори и за някакви «процеси» сред него. Имаше всевъзможни азиатски етноси, но тяхното отъждествяване с българския етнос беше абсолютно голословно и фриволно, за да бъде считано за «връзка».

И изведнъж хан Крум се връща от Панония – след почерпка с Карл Велики, след като са обсъждали граничната линия наверно. Ами какво стана с юечжите, тохарите и другите цигани ? Къде изчезнаха без следа ?

2. Прабългарската народност се създава от смесването на две съседни източноирански племенни групи – тази на тохарите, от която идва името българи и тази на саките-хионити, която е по-многобройна. И двете племенни групи произхождат от древните саки – тури. Тохарите обитават Памир, Согдиана, Северна Бактирия и Таримската котловина. Смята се , че кушаните са част от тохарската общност или пък са еднозначни понятия.

- Вече пак сме в Азия. Ама разбира се, с тези методи на «изследване» може много лесно да се докаже и еднозначността на «котката», «кокса» и «коклюша» със същата степен на достоверност. На това му се казва... всеки знае как му се казва. Продължаваме.

Степента на диференциация между отделните кушански /или тохарски / племена не е известна, но българите вахандури, оногондури, хайландури, кучи-булгар, купи-булгар и чдар-булгар са били част от тях.

- Разбира се, че за кучи-булгар, купи-булгар, оногундури и кутригури е доказано, че са българи. Само, че това доказателство НЕ Е ОТ ВАС. И би било почтено да упоменете тези, които са Го доказали. В противен случай се кичите с титлата «плагиат на чужд труд», с каквато се окичи мошеника В. Златарски още приживе..

В Памир и Тарим те формират няколко градове държави, за които знаем от китайските източници. Това са

- Болуй, край ез. Баракул

- Бугур в Тарим /намиращ се на 680 ли/прибл.208 км./ западно от Карашар/

- Градовете оазиси Куча и Чдар- също в Тарим. Твърде вероятно е топонима Куча да е свързан с Кушани. Среща се и в други места – в Източен Иран – Кучан; в Таджикистан – Кушка и др.

- Държавата на кидаритите Боло в оазиса Карш, възникнал след изселването им от Памир

- Княжествата Голям и Малък Болуй в Кашмир – съвр.гр.Балтистан и Гилгит.

- Болгар и Палгар описани от П.Добрев по поречието на р.Заревшан /7/.

- Кушанската държава с център Балх е и държава на българите, които са част от кушаните като по-голяма племенна общност.

- Да, това са несъмнено български държави и български градове с български имена. Към тях могат да си прибавят Бангладеш, царството на царица Пулхерия, оазиса Боло-боло в Сахара, Макчу-Пикчу и много други.

Последното име се е формирало по следният начин. Когато питали българите ( или македонците) живеещи в подножието на Андите, къде е столицата, те отговаряли: «Пичку му майну», сиреч много далече и неизвестно къде. След това «пичка» с метатеза е станало на «пикчу», а «майну» по тавталогия от «пикчу» на централно «кч» става «макчу». И ето ви Макчу – Пикчу.

Край на веселието. Продължаваме.

Хионитите обитаващи пространството между Каспийско и Аралско море и Иранското плато са наричани от персите с имената тури и гури, самите те са се наричали она или хиона. Смята се че те са основателите на древно бактрийскто царство във времената на Заратустра. Част от оногури, кутригури, утигури, сарагури, ултигури и барсили се преселват в Кавказ от І до V в.сл.Хр. Образуват различни племенни съюзи – кутригури с вархонити; барсили с хазари. В Кавказ те заварват и по-рано преселили се българи – тохари /вахандури, оногондури, хайландури/. Впоследствие идва нова изселническа вълна от Памил – кидарити и последното преселение описано от Михаил Сирийски. Старите автори са посочвали не еднократно че утигурите и кутригурите стоят най-близко до българите по-рано дошли в Кавказ.

- Ами как няма да не стоят близко, след като и едните и другите са българи. И старите автори го казват изрично, обаче няма кой да разбере. Защото тези автори-информатори са на римска служба, а думата «римлянин» е забранена за ползване отбългарските историографи. А първоизточниците казват «като какви» за били българите на Кавказ – не като цигани тохари от Азия, а като римски бойни подразделения, при окупацията на Месопотамия и след изтеглянето на римските окупационни части, и край Кавказките проходи.

Въпреки това виждаме и създаване на държавни формирования със други хионитски племена като вархонитите и хазарите. Често се стига до и до междуособици, като сблъсъците между кутригури и утигури. И едва със създаването на Кубратова България можем да говорим за започващо създаване на прабългарска народност.

- Няма Кубратова България в източниците. Нито Аспарухова България. Тези бутафорни «българии» са създанени от азиатски комисари, да оформят картинката, за която са обучени. Вие си преписвайте комисарите г-н Войников, Златарски, Плетнева, Гумилев и останалите, печатайте си заблуждаващите книжки сред лековерните, но в свободното нет пространството едно истинско божие пространство ще бъдете посичан без прошка. Защото научната достоверност на подобни твърдения е равна на нула. Или по-точно е имагинерна отрицателна величина.

Българите са упоменати в писмен източник преди Кубрат да се появи като идея в главата на бащата, на бащата, на баща си.

Именникът на българските канове съобщава за 515 годишно присъствие на българите отвъд Дунава преди Аспарух, т.е.ок. 166год.

Приказки от «Хиляда и една нощ»!

- Къде има споменат «българин» в този Именник ?

- Къде има споменаване на някаква държава ?

- Къде има «българин Аспарух» ?

- Къде има изписана поне една сричка индикираща нещо българско ?

Невероятна поредица от измислици от една изгнила сателитна историография от ХІХ в., която репродуцира с нестихващо усърдие и последователност една откровена лъжа. Някой ако още не се досеща за целите на тази измама – да пита. Има много хора, които могат да му отговорят.

Това съвпада с времето на масовото заселване на аланите и хионитите в Кавказ и именно за тези 515 години се извършва племенната диференциация и началото на образуването на прабългарската народност от двете разклонения на древните тури – хионити /гури/ и тохари.

- Съвпада също и с началото на цивилизацията на инките. Инки – хинки – хионики – хионити. Дори звучи по-автентично от тури и тохари. Може и експедиция да се организира за проучване на българщината по дъното на Титикака и околностите на Макчу-Пикчу!

Този процес завършва едва с управлението на кана сюбиги Крум, който слага край на междуособиците сред прабългарите, известни ни като вътрешнополитическата криза, започнала след смъртта на Кормисош.

- Опитвате се да прокарате пътя към римските корени, но не се заблуждавайте, че ще Ви бъде позволено. Тези корени указват точно «българи» и тук няма азиатски примитивизми, златаризми, роене на племена без микрон от българска идентификация и др. фриволни циркажилъци. В Европа "българин" е индикирано, във формата bulgar през ІV в. и още съществува – 1600г – с първоначалната си формулировка и съдържание. Циркажийстово с европейски понятия е забранено.

От Брюксел не разрешават :).

Не случайно в Симеоновия сборник /известен по Светославовия препис от 1073 г./, който представлява по-пълен препис на анонимния латински хронограф от 354 г. в списъка на народите са посочени ”пеонис, парти, кусесиу”, т.е. хионити, парти и кушани и то на мястото където в хронографа фигурира ”Зиези, от който са българите” /10/.

- Анонимния хронограф има три автентични преписа. В първият и третия «Зиези» не фигурира, във вторият – е на последно място. Тоест – добавен. Дали след 700 г. са добавяли или отнемали племенни названия, като са «обогатявали» своя принос към паметника е безинтересно. «Мястото» за което Вие говорите – последното – е свободно и за още допълнения – от Плетнева или Добрев например – за бъдещите поколения.

Явно във времената на цар Симеон българите добре са знаели произхода си и за това са посочили от кои източно ирански народи произхождат.

- Несъмнено са знаели произхода си . Защото Симеон се декларира като «цар на българи и римляни» и главнокомандващият му Теодул носи римската титла magister.( проф. Иван Снегаров - Le prince Simeon a-t-ie ete courone en 913 a Constantinople, 1947, стр 24 ). Българите и всички останали, които съставляват римското общество, може и да имат ирански корени в далечното минало, както почти всички европейски народи, но това не дава основание на Симеон да се отъждествява с ирански цигани, както на Вас ви се струва, а се отъждествява с „българи и римляни”. В историята съществува последователност на понятията и въпреки, че Ви се иска на наричате „петела” с името „яйце”, това не е разрешено от други науки от които историята не може да се дели.

ЗАЩО ПРАБЪЛГАРИТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ХУНИ ИЛИ ТЮРКИ ПО ПРОИЗХОД

Формирането на древните тюркути започва много късно – от 434 год. когато Ашина и 500-хунски рода се заселват в Алтай до 555 год., когато тюрките създават своя държава върху остатъците на жужанската орда. Кутригурите, утигурите, вахандурите и прочие български племена са известни далеч преди тези събития. Единствената допирна точка с тюрките е че от 575 до 632 год. утигурите са им васали, т.е. плащат данък на западно-тюркския хан.

Хунския произход на прабългарите също е отхвърлен от историята. Тук объркването на нашите професионални историци идва от факта, че поголовно бъркат поятията хуни и хионити, без да се съобразяват с това, че китайците наричат хуните хуниу, а названието на източните иранци она или хиаона, което се предава от хронистите, ту като хони, ту като хуни.

- Тези позовавания, които се използват като сведения от китайско изначалие и източници са абсолютно неверни. Нещо повече – те са смешни. В китайския език няма звукове като «Х», «Р», «Г», «К» и т.н. Както радетелите на иранската теория, така и на тюркската, се позовават на китайски източници, но понятията за които те спорят изобщо не могат да се произнесат на китайски език. Всичко свързано с китайската «карта» идва от това, че радетелите на етносните теории нямат и представа що за език е китайския и се надпреварват да говорят глупости един през друг. С китайска фонетика не може да бъде означено достоверно, дори частично нито едно европейско име от който и да е европейски език. Който използва «китайската карта» за исторически сведения живее някъде във времената преди черногореца Марко Поло.

Тези народи /хионитите/ са познати на арменските, римските и персийски автори стотици години преди появата на западните хуни в Европа. Самите хуни никога не навлизат в Кавказ. След сблъсъка си с аланите преминават в Европа по доста интересен начин – през Керчанския пролив и Крим около 378 г. Събитието е отразено от Йорданес и от унгарската легенда за Мадяр и Хунор.

- И в легендите за Крали Марко и двата сиви бивола на юнак Сидер, които победили двата черни бика на бея. Някои песни също... «Мома ми с хурка предеше...» също има за първоизточник хунорите.

Исконни автентични исторически сведения както виждате уважаеми читатели...

Западните хуни се формират като етнос в Приуралието, където се заселват и смесват с угрите, след прогонването им от Азия от Таншихай – 155 г. Ако някой народ може да смята, до известна степен, за техен потомък – това са унгарците и чувашите. Чувашкия език е особен вид тюркски език, който според Гумильов има древно монголски особености. Що се отнася до българите, то хунския примес е нищожен и става на два пъти. В 463 г. сарагурите разбиват хунското племе акацири и поемат остатъците от него, а в 470 г. остатъка от хуните на Денгизик са заселени от император Зенон, в Малка Скития /Добруджа/ като федерати /4/.

Съвършенно различни са и типовете държави които създават хуните и тюрките от една страна, и българите от друга.

- Досега не бе посочена българска държава, а вече се твърди и от какъв тип е тях. Булка няма, но ... е бременна. Много «джезве – марка» са тези твърдения, даже за форум не подхождат.

Надолу се говори за хуни. Прескачаме.

Хунската държава е от номадски тип, тя се изгражда върху принудителното събиране на..............

Проблемът за произхода на прабългарите се осветява и от друга особеност – почитта към елена. Известно е че изображенията на елени са характерни за “плочестите могили” на саките в Средна Азия. Много изображения на елени са открити и в Плиска, Охрид, Моровизд, (Македония). Еленът фигурира и в прабългарското съкровище от Ерзеке (VII в) – Албания.Тези изображения са разпространени и в територията на аварската (вархонитско-кутригурска) държава. В иранската митология душата на човек след смъртта се превръща в елен. Двуглава птица я отнася на небето. Този сюжет се среща върху златните съдове от Ахеменидски Иран, както и върху прабългарското съкровише от Наги Сент Миклош.

- Много благозвучна тюркско-ханъмска реч има изписана по това съкровище. По същата аналогия може да се твърди, че и коптската реч е протобългарска, да не говорим, че е много по-близка до славянката реч и днешният български говор, отколкото въпросните тюркски текстове. Или Египет не фигурира в указаната азиатска посока от шефа на катедрата ?.

Еленът като свещено животно е възпят и в народните песни – израза “сур елен” (на персийски “с на източнур” означава свещен.) (13). Двуглавата птица се среща и във второто българско царство като изображение наподобяващо двуглав орел – при Тертеровци и при Михаил Шишман. Традиционната официална история ги свързва с византийския двуглав орел. Но като се има в предвид че във Византия този символ се появава едва с последната династия на Палеолозите може да се мисли че в България тези изображения имат друг, ирански произход.

- Двуглавия орел е толкова древен в Римската империя, че фигурира дори върху щитовете на етруските – едни от основателите на империята. По това време Персия изобщо не съществува като даденост. Босове в областта са асирийците, вавилонците и т.н. Двуглавият орел е символ на Римската империя в продължение на почти 2000г. Който наместо европейска история е учил златаровска история, естествено няма и понятие за това.

Според П.Добрев родоначалника на българите Авитохол, е “син на кошута”.

- Според П.Добрев родоначалник на българите може да бъде и Ленин. За него няма пречки да лансира и тази идея. Във въпросният паметник - «Уваровия препис», Авитохол не е родоначалник, а «къниазъ». На род, не на племе. И преди него в списъка е вавилонеца Навуходоносор.

Който трябва да ни бъде дядо предполагам ?!

Подобен сюжет използва и Фирдуоси в “Шах-наме”, като преразказва преданието на древните тури. Дори ако се загледаме в думата “кошута”, както между впрочем се означава самката на елена единствено в българския език, можем да открием, че се приближава много до понятието “кушани”. Вероятно кошутата е легендарен прародител на кушаните, част от които са и древните българи.

- Как ще се комбинира сега тази кошута, с шапката вид «каспийската риба» и двуглавия орел ми е интересно ?. От тази комбинация несъмнено е произлязла и баснята «Орел, рак и щука», която Крилов преписва от кушанския фолклор. Една без съмнение исконно българско-кушанска басня.

В заключение можем да кажем, ключът към разгадаването на прабългарския произход е скрит сред пожълтелите страници на Кушанската история, и тази на турите хионити.

- Такива пожълтели страници би било хубаво да се четат и тълкуват. Проблема е, че такива страници не съществуват, нито жълти, нито друг цвят и е твърде невероятно да бъдат намерени с оглед времевата разлика.

Много неша ше станат известни едва тогава, когато се проучи културното и езиково наследство на Согдиана, Тохаристан и Таримската котловина.

- С една дума – «някога в светлото бъдеще». Ами какво ще стане в близките години, след като Вие не успяхте на разчетете нито една българска дума от хилядите писмени паметници от тази област на Азия на поне 20 езика и пробутвате аналогии като кошута – кушани и др. такива ? Мога да пръдължа кушари (кошари) – кушали (яли –рус.ез.) и т.н. Българският иранизъм е на нулева позиция, вече 20г., ако не бъркам цифрата.

Или ще я карате така до професорска пенсия, на празен лаф моабет, като повечето етностни теоретици чепкащи панславистка вълна?!

Ключ в разгадаването на прабългарския език е тохарския (Кушански) език, а на прабългарския календар древните кушански и согдийски календари.

- С този ключ П.Добрев отключи недостижимата мъдрост и необятната дълбочина на българската реч с думите : ДОАНУ, ШО, ХА.....грешен съм и нямам сили да изпиша всички свещени българодобревски думи.

Натам трябва да се насочат усилията на всички онези, които непреднамерено се опитват да изучат древния произход на нашите предци.

- Благодарим за напътствията. Като заключение бихме искал да обобщим:

      Не видяхме никаква систематизация по отношение на българското име – появяващо се като светулка тук-там, нито се появиха «древни българи». С една дума – българското беше най-рядко срещаното име и понятие в изложението. Едва ли в отделните трудове радетелите на иранската теза разполагат с повече български индикации, щом в «систематизацията» те са спорадично явление. Това изложение може да има отношение към културологията изобщо, но към българологията приносът му е твърде скромен, да не казваме микроскопичен. Всички предварително заявени натрупани данни се оказаха данни за всичко друго, но не и за българщината. Натрупани се оказаха не данни, а заявления, спрямо по раншни заявления, които са пък са още от по раншни.

Т.е. празната делва се напълни с пустота.

Борислав Георгиев - боцман