У в о д

 Notitia Dignitatum  е официално изложение на всички цивилни  и военни постове в късната Римска Империя (РИ). Този текст е достигнал до нас следствие на четири късни преписа ( оригинала е „изчезнал” – разбирай каталогизиран в някоя частна милионерска библиотека). Единият е от ХVІ в., а другите три от ХV в., намиращи се в библиотеки в  Oxford, Paris, Viena и München. Този текст не включва длъжностите на по-дребните формирования ( наричани днес общини) в РИ. Той е изготвен от „Superintendente de Notarios” – Високо Компетентни Нотариуси съответно за Западната и Източна част на Римската Империя. Този списък ( „Notitia Dignitatum” ) окончателно и безвъзвратно обезмисля понятието „Византийска империя”, което някои мастити български историчари се опитват да представят за някаква нова империя възникнала от Нирвана и заместила съществуващата Източна Част на Римската Империя.  Notitia Dignitatum „de factо” е унищожителна фактология срещу руско-фанариотското тълкуване на Европейската история и в частност на Балканската история.

    Въпреки че не дава сведения за имената на лицата заемали съответните длъжности, съвременната наука въз основа на териториалните разграничения указани в Notitia Dignitatum , дава един предполагаем период на съставяне  от 395 до 427 г.от н.е., когато тези диоцези и провинции са съществували. Този паметник, несъмнено е преминал през съответните „актуализации” на преписвачите си и претърпял съответните времеви адаптации, но въпреки това той си остава единственият високо-достоверен  меродавен източник за късната Римска Империя, където йерархиите са указани до едно перфекто ниво на информация. Военният произход на Notitia Dignitatum е предсавен категорично в имената и заглавията на отделните служби, дори за такива които по времето на Константин Велики и непосредствено след него, са били лишени от военно командване и отговорности. Всеки един от Високопоставените Командири е бил почитан със съответните метафори от висша към нисша : „illustris”, „ilustre”; „spectabilis”, „notable”; „clarissimus ili perfectissimus”. Това са в общи линии Санове от римската империя, чиято съвкупност днес наричаме „правителство”. Този документ посочва също, че многобройни военни формирования от Илирия, Тракия, Македония и Мизия са участвали във въоръжените сили на Империята в Близкият Изток, Месопотамия, Египет и Северна Африка. Той също указва, мизи, траки, даки, далмати и илири като народностни имена, покрили значителни части от Европа, Азия и Африка като Римски войскови подразделения по местоназначение . . . Официалната българска история продължава да се репродуцира по васалните закони установени от Великите Сили  преди и след двете СВ. Империи се разрушиха, държави се създадоха, но в българско, старите читанки все още са на мода, с дяда Ивана, Гръцките Императори и т.н. Новите модерни течения отново насочени от "Радетелите на Българщината" посочиха просторите на Азия за българска прародина и на тази основа се нароиха тюркски, ирански, памирски и т.н. теории за българският произход. И никой не се сеща да поясни как така се появиха стратези сред командирите на Крум,  откъде дойде магистърството на Магистър Теодор от Симеоновата армия изпратен като парламентьор в Константинопол, защо Раковски нарече своята войска Легия, откъде се явиха  такива близки до българското сърце думи като комита и школо, защо е невъзможно в центъра на земите на Бог Марс азиатски цигани да създадат българска държава  и т.н. Ето такива празнини можеха да се запълнят  с познание, ако на българите йм беше предложен за прочит източника Notitia Dignitatum, наместо панславистките и фанариотски фантазии на една мумифицирана  политическа историческа доктрина, която продължава да съсипва с невежество и измама децата ни.

   Благодаря за труда на г-ца Родена Борисова и на приятелите си (потребители и модератори) от историческите форуми на all.bg  и abv.bg, които стимулираха създаването на превода с авангардните си разбирания и търсения за българската история.  Всички участници в създаването на този превод пожелаваме ползотворен труд на изследователите, които ще се ползват от данните на N.D., за изясняване и популяризиране на исконното българско и балканско участие в създаването на Европейската Цивилизация.