Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   

„DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “

bozman 

Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”.

І.

А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение, налице е многохилядно репродуциране чрез писмени материали на едно схващане лишено от най-елементарни фактологични доказателства. Споменатото становище е застъпено и от изданието на А. Ангелов и П. Тивчев „Подбрани извори за историята на Византия”, Наука и Изкуство, Сф, 1974г., от Г. Цанкова и П. Тивчев в ГИБИ, т. V, Сф.,1964, стр. 221 – 229 и т.н. Това официално схващане се изразява чрез уточнявания и препратки от вида „Из съчинението на Константин Багренородни „За церемониала във византийския двор”, където се втълпява, че това е авторово произведение (Тивчев – Ангелов, стр. 309), „Приветствие на идващите от България пратеници към императора” (Тивчев- Ангелов, стр. 310), като се втълпява, че пратениците са от времето на Константин Порфирогенит и т.н. в този стил на убеждение. Т.е. този изпис, „архиепископ на България” се приема, като следствие на едно предполагемо генерално и тотално българско покръстване, каквото всъщност никога не е имало от ничия страна, по никакъв повод.

B. Едно сведение за Zachria von Lingenthal  предоставено ни любезно от г-н Й. Табов от личните му архиви указва, че в книгата си ( Вeitrage zur Geschichte derBulgarischen Kirche) von Lingenthal твърди, че под „архиепископ” не може да се разбира архиепископа  на/от  Първа Юстинияна:

„. . . .dass der Verfasser nicht auch der Justinianische Schopfung einen Archiepiscopus Primae Iustinianae erwahnt, als dessen Rechtnachfolger sich doch spater die Erzbischoffe von Achrida betrachtet wissen wollten . . . noch gar nicht gedacht wurde”.

   Не можем да проследим обстойно какви са мотивите за този извод  на von Lingenthal в този кратък материал, но по същество тази статия ще представи основания против  разбирането на von Lingenthal по този проблем.

C. Най-мащабното изследване на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE   осъществено от I0. Iac. Reiskii  в колосалният му труд от 1066 стр., „Comentarii ad ComstantinumPorphirogenitum de ”Cerimoniis aulae Bizantinae”,  не разглежда израза „архиепископ на България”. Това е твърде странно за нас, тъй като „Comentarii adComstantinum . . . ” на Райски обръщат специално внимание на титулните думи (чинове, длъжности и т.н.). На стр. 862, два листа преди информацията за „архиепископ на България”,  Reiskii разглежда длъжността презвитер (πρεσβιτεροι – презвитер - свещенник,  духовник) спомената на стр. 733, 16 ред от „Comentarii ad Comstantinum.”;  на стр. 863,  разглежда дори погрешно написаната на гръцки дума „федерати” ( изписана като  φιβερατον наместо правилното φοιδερατων – репит на лат.  foederatorum);  на стр. 862 разглежда длъжността „синкел”, от същата страница ( 727 стр.  от „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”) на която е изписан и  „Архиепископ на България” и т.н. . . .  НО за титула архиепископ или понятието България, нито дума. Твърде странно би било, ако в едно разглеждане на военни чинове в една армия например, се започне от редовния войник и като се премине пунктоално през ефрейтор, старшина и т.н. се стигне до полковника - се пропусне подполковника,  по една или друга причина,  след като „подполковника” дори  е изрично упоменат сред наличните чинове в разглежданата армия. Reiskii, обаче за наше удивление прави точно това.  Далеч сме от мисълта, че не го е забелязал или го е сметнал за маловажно, тъй като е очевидно, че презвитер е далеч по-непредставителен  чин от архиепископ, но е „почетен” с нужното авторско внимание. Ние предполагаме, че в тълкуването на „Архиепископ на България” Reiskii се е натъкнал на „подводни скали” и като  практичен човек, съобразяващ се с тежненията на Австроунгарската историко-политическа школа,  умно е подминал този въпрос.

    D. Michel Featherstone в книгата си „Court orthography – spelling in the Leipzig manuscript of  DE CEREMONII”  разглежда грешки между ортографията на манускрипта в Лайпциг и този на Reiskii в изданието на Bоnn, което ние ще ползваме. По отношение на изписа „архиепископ на България” той не отчита никаква грешка в изписа, което ни дава сигурност, че става въпрос точно за „архиепископ” и точно за „България” ( Βουλγαριας /Bulgariae). Тук е мястото да диференцираме изразите „архиепископ на България” и „Български архиепископ”, като различни по съдържание. В „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE” на няколко места има упоменати „приятели българи” и това на пръв поглед поражда тъждество между двата израза, но всъщност не е така. Израза „Български архиепископ” акцентира върху смисъла на етимологията „български” и за неговото свързване с народността „българин” от него време може да се спори, но в никакъв случай той не води до разбиране на  нещо различно от това, под което разбираме днешните българи; т.е. че става въпрос за архиепископ от българска народност. Докато „архиепископ на България” акцентира върху името на територията,  за която също може да се спори дали е държава или име на област (топоним), но в никакъв случай това определение не персонализира само българи в паството на Архиепископа указано като България.

E. Изданието „Подбрани извори за историята на Византия”, на Ангелов-Тивчев, изд. ІV, Наука и Изкуство, Сф, 1974 г. по което изведахме някои наши възражения преди време се оказва с невярно съдържание. Както по отношение на изписаната година 6308 на стр. 310, така и по смисъла на думи, коренно променящи съдържанието на клиторологията на Филотей. А именно:

E.1. Изданието посочва година 6308, месец септември, индикт ІІІ, което е погрешно и реалната година е 6408 - 900 г. сл. н.е.,  която съвпада с означеният индикт.  Тази година  е прецизирана  според индикта в прецизни рамки от 01.09.899 до 31.08.900г. от г-н  Теодор Йончев в негови публикации по този въпрос и ние считаме, че те са коректни.

„. . . .съставено въз основа на стари клиторологии при (к. м.) христолюбивия и премъдър наш император Лъв* . . .  (*) – Лъв VІ (886-912)”

Текста от стр. 310 не е коректен, тъй като съдържа двусмисленост и неяснота.

  E.2. Гръцки текст по Reiskii :

„ . . .ΑΚΡΙΒΟΛΟΓΙΑ  ΤΗΣ  ΤΩΝ  ΒΑΣΙΛΙΚΩΝ  ΚΛΗΤΩΡΙΩΝ  ΚΑΤΑΣΤΑΣΕΩΣ, ΚΑΙ  ΕΚΑΣΤΟΥ  ΤΩΝ   ΑΞΙΩΜΑΤΩΝ  ΠΡΟΣΚΛΗΣΙΣ ΚΑΙ  ΤΙΜΗ, ΣΥΝΤΑΘΧΕΙΣΑ ΕΞ ΑΡΧΑΙΩΝ  ΚΛΗΤΩΡΟΛΟΓΙΩΝ  ΕΠΙ  (к. м.) ΛΕΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΦΙΛΟΧΡΙΣΤΟΥ ΚΑΙ ΣΟΦΩΤΑΤΟΥ ΗΜΩΝ ΒΑΣΙΛΕΩΣ . . .”

E.3. Латински текст по Reiskii :

“. . . collecta ex antiques cletorologiis seu libris de ordine nomenclaturae convivalis exponentibus, tempore (к. м.) Leonis imperatoris nostri . . .”

E.4. И двата текста са от „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”,  стр. 702., като превода йм е :

 „„ . . .събрано от стари клиторологии и книги за заповеди и описателни списъци по времето на Леон,  Императора наш . . .”

(Изречението  умишлено не е подредено в нормален български словоред).

   Виждаме, че превода на Ангелов – Тивчев предполага едно двусмислие, а именно, че  въпросната селекция е направена от документи съставени по времето на Император Леон и именно такова е разбирането на съвременните българскии историци. Конкретно то е, че упоменатия „ Архиепископ на България” на 727 стр. от  „DE CERIMONIISAULAE BYZANTINAE” е персона именно от времето на Леон VІ т.е. 899 – 900г..  Тъй като текста, според нас указва друго, а именно, че „съставеното” описание е писано при Лъв VІ, но е въз основа на документи писани далеч преди този император, то ще разгледаме „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE” от изданието на Reiskii, за да проверим доколко това е вярно. Още преди началото на търсенето се очертава една на вид непреодолима трудност. Според нас тази криторология е компилативно произведение и съставено от налични документи от различно време, писани далеч преди времето на Леон VІ, и трудността ще бъде тази, доколко пасажа  от стр. 727 и текстовете от близката „околност” притежават собствена единна стилова и смислова обособеност. Тъй като не владеем латински език на изискващото се ниво за отчитане на тези особености в текста, ние ще използваме друг конвенционален индикатор, а именно времевата обособеност на определени понятия в текстовете, който не е толкова прецизен, но пък е историографски по-достоверен. Ако намерим такива, то отпада необходимостта от по-задълбочено търсене и сепарация на съставните части на клиторологията, понеже тази кратка статия не си поставя такива великомащабни цели. Нека видим какво имаме като наличност  до този момент в тази частична област която искаме да разгледаме, най-вече от произведението на същият този Iac. Reiskii „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE „ както и от коментариите към него „ Comentarii ad ConstantinumPorphirogenitum de Cerimoniis aulae byzantonae” – ad librum orimum”  пак от същият автор.

ІІ.

   Започваме проследяването на текста на „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”  на  Reiskii от глава 47 (Сap. 47, стр. 680 от книгата на Reiskii, стр. 746 от PDF форм. от същата книга).  Тези текстове са отбелязани в този документ за да бъде спазвана формата на приветствията, изискване, което до голяма степен е валидно и до днес при приеми на правителствено и друго високо ниво. Тя е озаглавена SALTATIONES LEGATORUM A VARIIS GENTIBTS AD IMPERATOREM VENIENTIUM. Следва лично приветствие на Императора към Папските легати (SALUTATIOMES AD IMPEEATOREM A LEGATUS B VETERE ROMA VENIEMTIBUS.).

  За този важен момент цитираме Reiskii ( С.8. [680,4.] – πρεσβυτερας Ρωμης) , тъй като той ни дава нагледна представа за времето на този изпис, а тази времева индикация очевидно е валидна и за българските легати, които са следващите приети от Императора, след Папските :

   IO. IAC. REISRII COMENJARII, 800,  С.8. [680,4.]  πρεσβυτερας Ρωμης.

[Scilicet nova Roma est Constantinopoli; Vid.p. 84. notar ad Donationem Constantini Magno., cuius auctor est Ioannes Diaconus, qui vixit saeculo VII., p. 22.]

 Ideoque Graeci Byzantini οι υεοι Ρωμαιοι apud Priscum Rhetor. Excerpt. Legat. p. 60. ed H.

   Reiskii указва, че този текст съществува още у Йоан Дякон, който живее през VІІ в. Още тук се натъкваме на смесени по време сведения. От една страна текстова информация от VІІ в. и от друга на вероятното отразяване на тази подредба по времето на Константин Багренородни. В този случай няма как да се разбере дали летописеца на „DECERIMONIIS AULAE BYZANTINAE” отразява съвременни събития или архаизира стари сведения със съвременна актуализация.

1.  Следващите приети посетители  са  българските легати, както споменахме по-горе.  Нека припомним, че това не е подреждане по красотата, модното облекло или богатството  на легатите, а е подреждане спрямо политическата йм важност  за Константинопол.  Това подреждане на българските легати, на второ място след папските легати обезмисля стотици томове  съчинителска литература, както за първостепенната икономическа важност на Мала Азия, Сирия, Египет, и дори Скития (на север от Черно море), като  житници- хранителки на Империята, така и „безконечните войни” които се водят от българите срещу Константинопол. Според съчинителите на тази литература, България може и да е заселена от монголоидни варвари и може да е първостепенен враг на Константинопол, НО това не е така за императорския летописец, който отразява гледната точка на императора на ИРИ. Ние знаем каква ще е реакцията срещу този извод основан върху фактологични източници, тя е известна отдавна - имперските летописци са се объркали, а съчинителите от ордата на „ А’ла Златарски & со.” са прави.

2. Вторият момент в размяната на приветствия, между българските легати и логотета съдържа два вида поздравления, ще ги означим символично като ПРЕД и СЛЕД. Едното приветствие е ПРЕД някаква смяна на титлата,  другото е СЛЕД смяната на същата. Този пасаж е преведен и в изданието на „Ангелов – Тивчев”, стр.310, абзац 3: „След като той си променил титлата и бил възприет като син . . .”. и т.н. Кой е този той, срамежливо упоменатат в българското издание ? Очевидно това е владетеля на България, упоменат в оригинал, първо - Като архонт - владетел и второ - Като поставен от Бога. Според терминологията на ИРИ „поставен от бога” може да бъде само Императора (василевса) или одобрен от него владетел. В разглежданият пасаж и ПРЕД и СЛЕД смяна на титлата, българският владетел е „поставен от Бога”, т.е. той е легитимен спрямо Константинопол. Явно промяната на титлата не касае неговата законна владетелска титла, а неговата църковнопоставеност спрямо Константинополската. В историческите извори имаме само един период, когато се променя българската църковнопоставеност спрямо Константинопол и този момент е църковно-политическото  решение взето след VІІІ Вс. Събор. – българската църква да премине от Римска под  Константинополска юрисдикция. Кога обаче „българите” са приели първоначалната християнска вяра и под каква форма няма писмено сведение. Нейната наличност (монофизитство) обаче е заявена още през VІІ в. от презвитер Константин на VІІ Вс. Събор.

B.0   Използваме израза църковно-политическо, защото то е решение предимно на волята на Василий І изразена чрез църковните представители, а не църковно, тъй като в християнските канони няма подобна селективност на делене наши-ваши, което на практика естествено не се постига.

  Термините духовен внук ПРЕД и духовен син СЛЕД промяната на титлата указват еднозначно, че и преди 699-700г. българската църква, респективно, владетелят на България са християни и това е известно на централната власт в Константинопол. За нас този текст индикира именно тези процеси от тази 699 – 700г. с промяната на титлата духовен внук в новото име духовен син, защото промяна на църковно християнско статукво за България преди 900 г. просто няма индикирано в писмени източници, както казахме.

B.1.Този  промяна на титлата несъмнено се е сторила не толкова ясно изразена в гръцкия текст за Reiskii и той я пояснява в скоби.

COMMUTATO  AUTEM  DEINCEPS  NOMINE , ET  AD  FILIALITATEM  [ PRINCIPIS  BULGARIAE,

RESPECTU  IMP. CPTANI ]  VENIENTE,  INTERROGABANT  BULGARI  ALIO

MODO , NEMPE SIC.

.. . [ българските принцове (благородници) имащи отношение (поддръжката, подкрепата) към/на Императора на Константинопол] . . .

Което означа, че има и българи, които нямат тази поддръжка и това връзка с Империята. Според нас това съждение намира своето основание, именно в текста СЛЕД промяната на титула:

(в) Quomodo valet magnus et excelsus lmperator, residens super aurco

throno ? . . .

Как се чувства великият и високопоставен Император на златния трон?

Който ПРЕДИ смяната на титлата е:

(а) Quomodo valet a Deo coronatus Imperator, spiritualis  avus  nostri

per Deum Domini Bulgariae?

Как се чувства коронованият от Бога Император, духовен дядо на Божественият Повелител на България ?

     Къде е разликата ? Според нас тя е, че в първият въпрос (а) Преди смяната , българите се отъждествяват с Повелителя на България без да споменават някакви църковни отношения с ИРИ, а след  промяната на титула на духовен син – такова припознаване няма. Този текст изисква по пространни разсъждения, които не са цел на този материал и затова го подминаваме въпреки неговото изключително любопитно възможно развитие, но главната особеност, че след промяната на титула на Императора на Константинопол от дядо на баща, няма писмена индикация българските легати да се отъждествяват с България. Те се явяват представители на Повелителя на България, а не на самата България, т.е. те са представители на монарх, но не и на съвет – консилиум или друга множественост. Това го споменаваме, защото българското име, се споменава именно чрез множественост, под термина „българите”, а не под единична индикация – българин, български представител и т.н.

C..  След това следват представителите на Сирия, Египет, Персия и т.н. и крайно интересната 48 гл. озаглавена

 Аcta seu formulae inscriptionum in litteris ad exteros - Записани приветствия от стари документи.

 Сред тези преписани  приветствия  от стари източници отново фигурират „българите” като участници на Императорските празненства. Главата започва с изреждане на приветствия от църковни глави, като за целите на това изследване ще отбележим,  приветствието на Александрийският Патриарх и на Антиохийският :

 Magno, honestissimo,  nobilissimo, spectabili, illi vel illi protosymlulo et proveditori Agarenorum ab illo et illo , fidelibus Imperatoribus Augustis, magnis Imperatoribus Romanorum. [ lntus autem in adversa , exorcdio litterarum tale perscribitur alloquium :] Jlle et ille credentes in Christum Deum eique fideles Jmperatores Augusti , magni  Reges  Romanorum, salutem dicunt  magno , honestissimo,  nobilissimo , spectabili protosymbulo et proveditori Agarenorum.

Тяхното приветствие визира Римския Император като бивш и значим за Агаряните, което означава, че това приветствие е след завладяването на Египет и Антиохия от последните.

(То се съдържа в изследванията на арабските въоръжени сили от тази инвазия, които използват не само същите военни формирования – което подсказва, че те са именно бивши римски войски, но използват и същите тактики и военни строеве, същите машини за отбрана и нападение и т.н. Тази област е широко застъпена и обстойно разгледана от много автори, чийто произведения са в наличност в НЕТ. пространството, така че няма да се спираме на нея)

   То дори индикира една междинна фаза, когато  Александрийския, Антиохийският и Йерусалимски Патриарси притежават паство и навярно все още са „действащи” Патриарси. За тях наверно, DE  CERIMONIIS  AULAE BYZANTINAE уточняна на стр. 727 „който от тях е на служба, се предпочита пред другият”.

Следват приветствия на архонти на Алания, Албания, regem Baiuri seu Baioariae vel Bavariae – Кралство Бавария, коeто е наричано  простонародно Немеция и е обитавано от германи и аламани (est ea regio, quam vulgo nobis dicti  Nemetzii , id est Germani vel Alamanni, incolunt ), емира на Египет, краля на Сардиния, принца на Салерно, архонтите на Амалфи и Gaetae ( Гетите) и записаното приветствие на Поставеният от Бога архон на България:  

Ad Bulgarian per Deum archontem scribitur sic:

In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti y unius el solius veri Dei nostri. Constantinus et Romanus , fideles in eodem Deo Imperatores Romanorum, ad carissimum et spiritualem nosirum filium et ex Deo divina que auctoritate archontem christianissimae nationis Bulgarorum.

 И отговора на Императора към тях:

Constantinus et Romanus, in Christo Deo pii Jmperatores , Reges Romanorum ad carissimum et spiritualem nostrum filium ,  kyrin seu dominum , illum , basileum Bulgariae.

(690 стр. от творбата на Райски и 399 стр. от Лайпцигския препис според индикацията на гръцкия текст).

      Не може да не направи впечатление, че  точно в записаните приветствия ad exteros, индикиращи Александрийският и Йерусалимски Патриарси,  българите се самонаричат  християнска нация пред лицето на  Императора на Източната Римска Империя, а техният владетел е наречен Император (basileu) от  Императора на ИРИ. И това минало време е фиксирано хронологично сравнително  точно в текста - наличие на двама Патриарси ( детронирани при арабската инвация в Палестина, Африка и Сирия) и наличието на емир на Египет –  началото на VІІ в. Кой е този Император на българите (basileum Bulgariae) , различен от императора на ИРИ, чийто представители са не само негови, но и от името на Отца и Сина и Светия Дух (In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti) ? Потърсихме справка откога е в употреба израза In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti от специалисти по църковните въпроси ---->

„. . .  Още 1 Йоан 5:7 говори за троичност, макар и не точно с тези термини.

Мисля, че формулата In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti е взета

от Мат. 28:19. Формулата се използва в кръщението с трикратно потопяване,

което се извършва от самото начало на Църквата. Вж. Everett Ferguson.

Baptism in the Early Church: History, theology and liturgy in the first

five centuries. Grand Rapids (MI), Wm. B. Eerdmans, 2009. В най-ранния

паметник след Новия Завет - Дидахията, която датира от края на I в. или

началото на II в., се препоръчва: "Кръщавайте в името на Отца и Сина и

Светия Дух в жива вода" (7.2-3). . „.  доц. архим. Павел Стефанов

Този отговор за съжаление не може да фиксира някаква начална дата от кога този израз се употребява от българите, защото неговата наличност е още в Библията.

    Тези исторически реалии индикират времето на първоначален изпис  на гл. 50 преди 823-25г., тъй като след връщането си в Константинопол, Никифор Фока сваля Константин Порфирогенит от престола, така че писарите на последния няма как да включат този факт в произведението, наречено  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAЕ .

Следва 51 глава на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE. Можехме да се убедим, че тази глава въпреки, че е известна  като „От Константин Порфирогенит”, съдържа в себе си текстове, индикиращи исторически моменти далеч преди времето на този император. Това са не само моментите забелязани при възнаграждения на стратези, каквито няма по времето на К. Багренородни, както и теми които би трябвало да ги има, но липсват. Особено важно е наличието на подредбата на църковните рангове. Римските легати имат първенство пред легатите на други църкви ( канони 3, 4 и 5 утвърдени през ІV в. на Събора в Сердика (Сардика), виж http://www.mystudies.narod.ru/library/canons/sardic.htm ) и задържали се до Патриарх Фотий (857—867 и 877—886 гг.),  който под закрилата на Константинополската светска власт си позволява дори да анатемоса Римския папа. Т.е. след идването на Фотий на върха на Конст. църковна власт, такова предпочитане на римските легати в официалната подредба при дворцови тържества в императорския дворец, вече не е историческа реалност. Глава 51 бележи и краят на първа книга и притурките към нея (Appendix ad librumprimum).

ІІІ.

  A..  Следващата глава 52 е точно тази, където е упоменат „архиепископа на България” и нека видим, как е озаглавена тя в индекса на главите за книга втора:

52. Accurata expositio constitutionis sacrorum conviviorum  et ordinis,  secundum quem unaquaeque  dignitas introvocatur et gradum prae altera habet ; collecta ex antiquis cletorologiis (1) seu libris cerimonias (2) convivales et nomenclaturarum ordinem exponentibus (3) tempore Leonis Christum amantis Domini. Simul etiam agitur de consuetudine seu tributo omnis dignitatis maioris et patriciorum , qui ad secundam classem convivarum pertinenti.

B..  За нея е казано, че „съдържа стари клиторологии” (1) и церемониални книги (2) указващи подредбите в императорските пиршества” и тези стари подредби са изложени(3) (exponentibus – приложени, представени, показани, публикувани, обнародвани и т.н.) по времето на Император Леон. Т.е. още в обявеното съдържание на гл. 52 се казва какви са по давност съдържащите се документи и това е неразбрано или изопачавано от българската „наука” в продължение на почти столетие. Ето как това е представено в ГИБИ т. V, Сф., 1964 г., и  „Подбрани извори за историята на Византия”, Наука и Изкуство, Сф., 1974г.: „ . . . За написването му („За церемониите” -  б.м.) той  (Конст. Порфирогенит – б.м.) използва други по-стари съчинения от този род. . .”. Изопачено е самото съдържание на гл. 52, като съдържанието й (стари клиторологии и документи) е представено като творение на Константин Порфирогенит, който „ползвал”, очевидно за справки, старите съчинения. А заглавието на главата изрично указва, че това СА стари клиторологии и т.н., които СА записани (преписани)  от императорския писар. Каква е целта на тази манипулация за нас е ясно – да се представи „Архиепископа на България”, като творба на К. Порфирогенит и съответно на Х – ХІ в., но не и като име съществувало в стари документи преди въпросният император. Друг некоректен момент в представянето на DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE в изданието на Ангелов – Тивчев е, че въпросите и отговорите между логотета и българите посочени в ІІ., т.3  и  пасажа с който започва 52 глава  ---->

EXQUISITA ET PERSPICUA DE SACRORUM CLETORIORUM SEU CONVIVIORUM

CONSTITUTIONE ATQUE CERIMONIIS , SINGULORUMQUE

DIGNITATUM EVOCATIONE

ATQUE  HONORIS  GRADO  EXPOSITIO, COLLECTA  EX ANTIQUIS CLETOROLOGIIS

SEO  LIBRIS  DE  ORDINE  NOMENCLATURAE  CONVIVALIS  EXPONENTIBUS, TEMPORE

LEONIS   IMPEBATORIS  NOSTRI  CHRISTUM  AMANTIS  ET  SAPIEN TISSIMI , MENSE

SEPTEMBR.  IND.  IU.  A. A  CONDITO  MUNDO  6408.  A PHILOTHEO  IMPERIALI

PROTOSPATHARIO  ET  ATRICLINIO.

(тези два текста са сепарирани по този начин от Reiskii, докато в паралелният гръцки текст са дадени заедно)

няма никаква сепарация. Не може да се каже, че това е случайно, тъй като на другите страници, където са дадени откъси от DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, такава сепарация съществува, като е осъществена чрез многоточие. Очевидно иска да се внуши, че това са следващи една след друга части от един и същ текст, въпреки че „въпросите и отговорите” са от книга І, стр. 682, а пасажа горе е титулен за глава 52 от книга ІІ, за която казахме, че представя древни текстове и „архиепископа на България” е чак на 727 стр. от същата глава. Защо е нужна такава манипулация ? Отговора е много прост. За да се представи „духовният внук и син” - владетеля на България от времето на Константин Порфирогенит В ЕДНО И СЪЩО ХРОНОЛОГИЧНО ВРЕМЕ С АРХИЕПИСКОПА НА БЪЛГАРИЯ от старите текстове (collecta ex antiquis). Не можем да не признаем, че операцията е изпълнена с хирургическа прецизност и на българското общество е представен един вариант, който без никакво  съмнение можем да наречем „политически гешефт”.

 C..  Изложението  в интригуващата ни глава 52 продължава със отделни пасажи, които са сепарирани чрез заглавия. Например следващата сепарация е „INITIUM TRACTANDI ARGUMENTI”, по следващата „DE OCTODECIM DIGNITATIBUS , QUAE  CUM  INSIGNIBUS  TRIBUUNTUR” и т.н. Отделно от тези тематични сепарации имаме и внесена под-глава, озаглавена  CAPUT  PRIMUM (τομος  α). Тази подглава също съдържа в себе си тематични раздели като „ DE  DIGNITATIBUS  PALATINIS  PRIMI ORDISIS”,  “CONSUETUDINES PIETATIS”  и т.н. Следват подглави ІІ, ІІІ (CAPUT SECUNDUM,  CAPUT TERTIUM) и т.н. Ето в тази подглава на основната 52 глава е упоменат и „архиепископа на България”. Както виждате, това понятие, което ни интересува е тройно  сепарирано, от друга книга, от друга глава и от друга подглава и съвсем не може да се навърже да една фанариотска броеница с текстовете от книга І, както се прави в ГИБИ, в „Подбрани извори. . . „ на Ангелов-Тивчев и др. „меродавни” издания от техният ранг и класа. Нека сега да се опитаме в този модул, от DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE, книга ІІ, глава 52, подглава ІІ, да се опитаме да разтълкуваме някои понятия, които могат да ни дадат указание за времето на първоначален изпис, каквато беше и е основната ни цел.

ІV.

   В тази подглава е изредено отново рангово подреждане на императорската трапеза и на останалите трапези надолу по йерархията и то не е същото каквото беше в книга І. Това подреждане днес може да изглежда, като не много ясно и изкуствено, но е достатъчно да припомним, че по тази подредба императора е раздавал паричните средства. Това е било нещо като извънредните  заплати, давани днес в България на  Коледа и Нова Година. Колкото си по близко до императорската трапеза, получаваш повече, така, че тази подредба е имала и чисто практическо значение, където местата са строго фиксирани и не случайно за тази подредба е писано в продължение на стотици години. Именно поради нейната финансова обвързаност със имперските служби. Ние ще разгледаме тези чинове за да видим кои времена от историята индикират те и  имат ли връзка с времето на Константин Порфирогенит.

A..  Заедно с императора се хранят 6 човека, означени със съответните си чинове, а не с личните си имена: Patriarche  Constantinopoleos,  Caesar,  Nobilissime,  Curopalata,  Basileopator,  Zoste patricia  --->  Константинополският патриарх, Цезарят, Нобилизимуса, Василеопатора и Патрициятa Зости. Това са хората с най-високи длъжности и съответно най-високи възнаграждения. В дебати по този въпрос в нет пространството се изказа съображение, че времето, за което важи тази подредба е ХІ в., тъй като титлата „василеопатор” била създадена през 892/4 г. във връзка с брака на Лъв Философ за Зоя Зауца, за нейният баща, тъй като Лъв  бил голям приятел с тъста си.

A.1.  Това противоречи на съдържанието на паметника, който разглеждаме, тъй като това сведение се намира още в І подглава, на 52 глава, за която беше изрично казано, че е компилаторно тяло от стари източници.

A.2. Споменатата титла basileopator има и други приложения в частта която разглеждаме, освен, като титла за тъста на Лъв Философ. Те са споменати в предната І подглава CONSUETUDINES  PIETATIS на 52 гл.

A.2.1. В частта CONSUETUDINES  PIETATIS ( ОБИЧАЙНО СПРАВЕДЛИВО ПОДРЕЖДАНЕ), където е казано, че от предишните императори, сенати и т.н. са дадени 60 ранга на подредба. Но „най-вярно и точно те са подредени от нашият Боголюбив и Благ император Леон” така:

Еarum  prima  et  maxima  ab  Imperatore  nostro  Christum  amante  Leone constituta  est  basileopatoris;  secunda  est  rectoris;  tertia  syncelii; quarta strategi orientalium . . . .

“василеопаторите,  втора ректорите, трета синкелите, четвърта източните стратези . . .”  и т.н.

Тук чинът “василиопатор” е изписан в мн.ч.

A.2.2. По нататък се продължава с изброяване на всичките 60 чина. Тези предишни чинове са възстановени в подредба на седем класа ( Hae sunt dignitatеs hoc tempore sub Leone Imp. Honorataе. Redeunt hae dignitates ad septera classes)  при (tempore sub) император Leon: първи клас стратезите, втори клас доместиците (primam strategorum; secundam domesticorum ) и т.н. В последният седми клас са basileopator ; reclor; syncellus ; chartularius; caniclei; protostrator; cerimoniarius ; domesticus imperialiura.

В тази подредба от седем ранга виждаме, че единственото съвпадение с 6 чина, които имат право да се хранят на масата на императора, е василиопаторът, който тук е във съвсем друга „компания” от чинове.

A.2.3. Не можем да се разпростираме в тази насока, поради ограничените задачи които си е поставил този материал върху действителната етимология и рангова определеност на „василеопатора”, но факта, че той съществува при други подредби; споменати са „василеопатори” в 60-те чина от времето преди Леон Философ,  василеопатора е поставен в septem tandem classe (последния седми клас) и т.н., говорят, че тази титла е имала и по-широко значение и разбиране и едва ли нейното значение и употреба се е концентрирала единствено върху тъста на Леон Философ.

B.. Следващите упоменати чинове са „ut magister (μαγιστρος) [primus], magistеr [secundus]”- - >Магистър І и Магистър ІІ. Ще припомним само, че титлата „магистър”,  съответно І за equitus ( на кавалерията) и  ІІ peditus (на пехотата)  имаха главнокомандващите упоменати в  Notitia Didnitatum от ІV в.. След 610-717 г., войската се формира по теми, и съответните рангове съответстващи на магистрите са стратези (стратиоти), легионите стават таксиархии, кохортите – тагми и т.н. Самото упоменаване на двамата магистри непосредственно след 6 високопоставени чина на масата на императора, очевидно индикира самите главнокомандващи на ИРИ и техните титли, които не са титли от ІХ или Х в., а титли преди създаването на темите и новите звания на «магистрите» за тях «стратези».

C.. Syncellus Romae и  syncellus CPoleos са следващите изписани титли. Невероятно е този текст да е от времето на Канстантин Порфирогенит, и Римските легати да са почетени по ранг пред Константинополските, тъй като само преди 40-50 г. Константинополския патриарх и Римският папа си разменят взаимно анатеми, а след стотина години започват кръстоносните походи за завладяване от западните крале на загубените територии от ИРИ от арабите и селджукските турци. Т.е. времето на Конст. Пофирогенит не само не е време на църковни реверанси между двете църкви, но дори напротив, налице е дори умишлена военна вреда, която те се стараят да си причинят. Ето защо считаме, че тази подредба на римските синкели пред константинополските е текст пренесен от стари документи.

   Нещо повече. Синкелите, които представят  Източните патриарси ( Syncelii , si qui adsunt, patriarcharum orieutalium) от същото място в текста, просто не могат да съществуват по това време, тъй като „източни патриаршии” няма още от VІІ в.    Има вероятност тези синкели да са жители на КПол ( въпреки че няма такава църковна практика),  но и не можем да  предположим, че са жители на Антиохия и Йерусалим, останали по места след арабското нашествие. Тъй като арабската инвазия по същество е инвазия движена от верски подбуди, струва ни се нелепо да се твърди, че синкелите са оставени като такива в завладяните земи, след като самият Патриарх Софроний е прогонен.

„ After the patriarch Sophronius sadly surrendered Jerusalem early in 638, the Arabs held all of Syria except for some beleaguered coastal cities”.

   „След като патриарх Софроний тъжно напусна Йерусалим в началото на 638 г. арабите  превзеха цяла Сирия с изключение на някои обсадени крайбрежни градове.”   

 Warren Treadgold, "Two Fights for Survival”: 610-668 ; "History of the Byzantine State and Society”, Stanford University Press, 1997, pp. 287-322.

„. . . .През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 г. Йерусалим бил превзет от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-после се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар обещал да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името "Омарова джамия". Той до края на живота си оказвал уважение към светителя, който се поминал около 638 година. . .”.    „Жития на светиите” ,Синодално издателство., София, 1991 г.

След тези две справки най-реално е предположението, че това са синкели от самите области и този факт препраща тази информация (за тях) във и преди времето на  арабското нашествие.

D…patriarcharum orientalium…

  След падането на Антиохия под арабска власт през 637г., на Йерусалим през 638 г. и преди тях на Александрия, едва ли може да се говори за представителство на „източни патриарси”, тъй като са ликвидирани Източните патриаршии, без да смятаме Константинолоската. Текста непосредствено преди споменаването на „архиепископа на България” указва за времена преди споменатите години на арабска враст.

E.. Следват архиепископа на България и ратрициите евнуси ( Dein archiepiscopus Bulgariae ; tum patricii eunuchi.)

F.. Започва изреждане на проконсули-патриции и стратези от съответните теми или именувани спроде областите.

V.

  Нека разгледаме темите в ИРИ, според самият К. Порфирогенит към началото на Х в.

A. Имена на темите в произведението  CONSTANTINUS  PORPHYROGENITUS  DE  THEMATIBUS  ET  DE ADMINISTRANDO IMPERIO, BONNAE, IMPENSIS  ED. WEBERI, MDCCCXL. , Bandurii  и  Wesselingii.

( Провинциите от времето на Юстиниан Велики интересуващите се могат да намерят в произведението на Ieroclis (Ιεροκλεοις Γραμματικοι) ,  SINECDEMUS  [ΣΙΝΕΚΔΗΜΟΣ] , стр. 390 )

Ето ги и всички теми от стр. 13  до стр. 64, и тяхната  последователност в горното произведение на Константин :

А. 1. В Азия:

1. Thema Anatolikon;

2. Thema Armeniakon;

3. Thema Thrakesion;

4. Thema Opsikion;

5. Thema Optimaton;

6. Thema Bukellarion;

7. Thema Paphlagonias;

8. Thema Khaldias;

9. Thema Mesopotamias;

10.  Thema Koloneias;

11. Thema Sebasteias;

12. Thema Lykandon

13. Thema Kibyrraioton;

14. Thema Kypriakon;

15. Thema Aеgеaon Pelagon;

16. Seleuciae;

17. Thema Samus;

18.  Thema Ciclades;

A.2. В  Europa:

1. Thema Thracium ( без столицата КПол).

Тъй тази тема може да е интересна при други търсения, нека приложим и  подтериториалното й делене ( префектури в лат. текст и епархии в гръцкия) :

• 1. Префектура Тhraciae ( Европа) командвана от съвет  (consiliario) с градовете:Eudoxiopolis, Heraclea, Arcadiopolis, Bizia, Panion, Orni, Ganos, Callipolis, Merizus, Saltice, Savada, Aphorodisia, Apros, Coelia [Ευδοξιοπολις, Ηρακλεια, Αρκαδιονοπολις, Βιζια, Πανιον, Ορνοι, Γανος, Καλλιπολις, Μηριξος, Σαλτικη, Σαναδα, Αφροδισια, Απρως, Κοιλια].

• 1. Префектура Rhodopes с градовете: Parthicopolis, Heraclea Strymni, Aenus, Maximianopolis, Serrae, Philippi, Traianopolis [Παρθικοπολις, Ηρακλεια Στρυμνου, Αινος, Μαζιμιαωουπολις, Σερραι, Φιλιπποι, Τραιανουπολις].

• 1. Префектура Haemimonti под управлението на duce с градове: Adrianopolis, Anchialus, Develtus, Plutinopolis, Tzoidus [ Αδριανουπολις, Αγχιαλος, Δεβελτος, Πλουτινοπολις, Τζοιδος].

• 1. Префектура Тhraciae (очевидно става въпрос за същинска Тракия) управлявана от съвет (consiliario) с градове: Clima Mesticon, Acomtisma, Philippopolis, Beroe, insula (о-в) Thasus, insula Samothrace [ κλιμα Μεστικον και Ακοντισμα, Φιλιππουπολις, Βεροη, νησος Θασος, νησος Σαμοθρακη ].

• 1. Префектура  Mysiae командвана от duce с градове: Tomis, Dionysopolis, Acrae, Calatis, Ister, Constantiana, Zelpa, Tropaeus, Axiopolis, Capidava, Carpus, Trosmis, Noviodunum, Aegissus, Halmiris [ Τομις, Διονυσοπολις, Ακραι, Καλλατις, Ιστρος, Κωνσταντιανα, Ζελπα, Τροπαιος, Αξιουπολις, Καπιδαβα, Καρπος, Τρωσμις, Νοβιοδουνος, Αιγισσος, Αλμυρις ].

1.  Thema Makedoniae, без града Tesalónica.

Тази тема се дели на следните префектури:

• 1. Префектура Македония командвана от съвет с градовете: Thessalonice, Pelle, Europis, Dius, Berroea, Eordaei, Edessa, Celle, Almepia, Heraclea, Lacci, Antania, Gemindus, Nicedes, Dioburus, Hedomene, Bragilus, Pribana, Maromea, Amphilolis,  Neapolis,  Apollonia,  Topirus, Rhusium nunc dicta, Nicopolis, Ithapolis, Acanthus, Ceraeopirgus, Berpe, Aralus, Diocletianopolis, Sebastopolis[ Θεσσαλονικη, Πελλη, Ευρωπος, Διος, Βερροια, ’Εορδαιοι, Εδσσα, Κελλη, Αλμωπια , Ηδομενη, Βραγυλος, Πριβανυ, Μαρωνεια, Αμφιπολις, Ιθαπολις, Ακανθος, Κεραιοπυργος, Βερπη, Αραλος, Διοκλητιανουπολις, Σεβαστοπολις].

• 1. Префектура Македония командвана от duce с градовете:Stoli, Argos, Eustraeum, Pelagonia, Bargala, Celaenidium, Harmonia, Zapara.[ Στολοι, Αργος, Ευστραιον, Πελαγονια, Βαργαλα, Κελαινιδιον, Αρμονια, Ζαπαρα].

• 1. Префектура Тесалия командвана от duce с градовете:Larissa, Demetrias, Thebe, Echinaeus, Lamia, Trice, Gomphi, Apate, Novae Patrae, Caesarea, Pharsalus, Buraminsius, Saltus, Ioannibius, insula (o-в) Sciathus, insula Scepila, insula Peparethus.[Λαρισσα, Δημητριας, Θηβαι, Εχιναιος, Λαμια, Τρικη, Γομφοι, Απατη, ΝεαιΠατραι, Καισαρεια, Φαρσαλος, Βουραμινσιος, Σαλτος, Ιωαννουβιος, νησος Σκιαθος, νησος Σκεπιλα,  νησος Πεπαρηθος].

1. Thema Strymonis;

2. Thema Thessalonice:

3. Thema Europae Hellas

4. Thema Peloponnesus;

5. Thema Cephallenia;

6. Thema Nikopolis;

7. Thema Dyrrachium;

8. Thema Sicilia;

9. Thema Longobardiae;

10. Thema Chersonis ;

B.     Понятията от страницата в която е упоменат „архиепископа на България”. След „патриците евнуси” следват: ο ανθυπατις πατρικιος και στρατηγος τον Ανατιλικων.  Ето и една справка:

„ . . . Окончанието Καππαδοκιας тук е в род. п. , означава принадлежност, т.е. стратега (генерала) на Кападокия , изпуснат е само определителния член  τηs - род.п. от опред. член за топоними в ж.р. - η Καππαδοκια). Обикновено този определителен член може да се изпусне при топоними, защото окончанието е с носещо граматично значение. О ανθυπατοσ πατρικιος και στρατηγος Παφλαγωνιας консула - патриций и стратег на Пафлагония (Патагония) и другите ο ανθυπατοσ πατρικιος (проконсула патриций и стратег на арменците)και στρατηγος των Αρμενιακων,Тук сучаят е същият но определителният член  οι Αρμενιακοι (означаващо арменците) вече е в род. п  мн. число за принадлежност - на арменците. О ανθυπατοσ πατρικιος και στρατηγος консула των Θρακησιων - консула - патриций и стратег на траките и т.н. . . .”

И така, по год. указани от популярни справки:

1.ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος  των  Ανατоλικων   –  антипатът патриций (патриций проконсул) и стратег (дук) на анатолийците.

1.1.1.Тази тема се разделя (или от нея се отделят части, които се обособяват като теми)  на Cappadocia (830) Bucellarians (by 768), Optimates (by 775).

1.1.2. Тъй като Ανατιλικων е тема от  669/670 и е упомената, а Кападокия и Оптиматия, не са указани, то това индикира 

                             775 г. >  период > 670 г.

2.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος  των  Αρμεωιακων - антипатът патриций и стратег  на арменците – от 668г..

2.1. Разделя се на части Chaldia (by 824), Charsianon§ (863), Koloneia (863), Paphlagonia (by 826). 

                            863 г. >  период > 668г.

3.ο.  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος των Θρακησιων – антипатът патриций и стратег на тракийците ( в Мала Азия) – от 687г.

                    няма   >  период > 687 г.

4.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον οψικιον – стратега на опсикийците(obsequium) – от 680 г.

      4.1. Упоменати са  букеларии (by 768), Оптиматия (by 775). Споменати са само букерларците, но не и като тема.

                 няма  >  период > 680 г.

5.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον βουκελλαριων  – стратега на букеларийците – от 768г.

                 768г.  >  период > 768 г.

6.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Καππαδοκιας  - стратега на Кападокия – 830г.

Отделя се от Армения (668г.)

                 668 г. <  период < 830г.

7.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και  στρατηγος τον Χαρσιανου – стратега на харсианците – 863-873 г. Формирана от Армения и части от Букелария.

                 668г. <  период < 842-863г.

8.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Κολωνειας – стратега на Колонея  - 863 г..

Формирана на част от Армения.

                  668г. <  период < 863

9.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος  Παφλαγωνιος – стратега на Пафлагония – 820 -826г.. Части от Армения и Букелария.

                  668г. <  период > 820-826г.

10.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Θρακης – стратега на Тракия – 680 г.

                   680г. <  период > няма

11.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Μακεδονιας  - стратега на Македония – 802г..

                   802г. >  период > няма

12.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Χαλδιας  - стратега на Халдея – 824 – 840 г..

        824 – 840 г. >  период > няма

Следват два чина несвързани с конкретна топография.

13.ο.   ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Πελοποννησου – стратега на пелопонесците – от 811г..

                      няма>  период > 811г.

14.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Νικοπολεως – стратега на Никопол (на Средиземно море).

15.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος των Κιβιρραιωτον   - стратега на кибираотонците – 697 – 720 г .

            697 – 720   >  период > няма

16.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Ελλαδος – стратега на елините – от 690 г. Разпада се на Cephallonia (by 809), Peloponnese (by 811).

16.1. Тъй като не е упомената сред темите на К.Порфирогенит, по периода в който е забелязана в подглавата при „архиепископа на България”е:

              809-811 г. >  период > 690г.

17.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Σικελλιας – стратега на сицилийците – 700 г..

                     няма   >  период > 700 г.

18.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Στρυμωνος – стратега на стримонците – 899г. Основана на части от Тракия [Кleisoura (Клисура?) -709].

                     899 г.  >  период > 709 г.

19.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Κεφαληνιας – стратега на кефалийците – 809 г.

                         няма  >  период > 809 г.

20.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Θεσσαλονικης – стратега на Тесалоники (Солун) – 824г.

                            няма > период > 824г.

21.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος στρατηγος τον Διρραχιον - стратега на Дирахион – от 842 г., като тема. В раздела De Tematibus lib.II, p. 56-57, Константин Порф. говори за 4 епархии влизащи в състава на тема Дирахия – Дакийска (с гр. Ниш и Сердика), „Древна безименна епархия”, Дардания и Панония.  Така, че не ни остава нищо друго, освен да приемем понятието „дирахийците”, като означаващо жителите на Дирахион (Дурацо-Драч) и евентуално близката му околност.

                           няма > период > 842 г.

 Анклав

 Тъй като малко по надолу в текста К. Порфирогенит пояснява, че тази тема

е образувана върху бившата префектура Нов Епир, не можем да подминем  това уточнение, като указание по едно друго наше твърдение, превърнало се в дълъг форумен спор, а именно за съществуването на територия „България” в Илирия за времена преди княз Михаил (цар Борис І). А именно, че декларираната територия ТИДЕ от българските легати на княз Михаил на VІІІ Вс. Събор не е територия от ІХ в. , а именно територия указваща времена преди VІІ в., когато тези наименования на диоцези и префектури са актуални. И този пасаж от К.Порф. казва точно, че тези територии ТИДЕ ( Тесалия, Илирия, Дардания, Стар Епир и Нов Епир) делегирани като „България” на този събор са български територии от преди създаването на темите, т.е. време преди император Хераклий  [Heraclio (latín: Flavius Heraclius Augustus; гръцки: Φλάβιος Ηράκλειος, род. Capadocia, c. 575 - Constantinopla, 11 de febrero de 641)], който ги създава. Т.е. България съществува като територия преди VІІ в., и тя МОЖЕ да има архиепископ от това време, независимо под коя църква се намира той.

Край на анклава.

22.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος της Σαμον  - стратега на Самос.

В картите от 780г., 842г. и 900 г. той е в състава на тема Трацесиан (от 687 г.) . В раздела за темите К.Порфирогенит пише за този остров: ” . . .cum igitur thematum partitio est, hanc, quod illustrissima insula esset, metropolin et caput thematis navalis constituerunt...” ( …когато се разделяха темите, този остров стана най-важен за архипелага…). Порфирогенит има пояснение, за кое разделяне на теми става въпрос -  на стр. 621, ( в увода на книга І, след който започва изброяването на източните теми)  че разделяне на „областите” става при Ираклий Либийски,  Heraclii Libyci (Флавий Ираклий Август Flavius Heraclius Augustus;  Ηράκλειος, Hērakleios ( 575 г. – поч. 11 февруари 641 г.) т.е. през VІ –VІІ в. Така, че тази тема е указано кога е създадена:

                       VІ –VІІ > период > няма

23.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος και στρατηγος Αιγαιον πελαγους – стратега на егейските пелазги.

                           няма > период > 842-843 г.

24.0. ο  ανθυπατος   πατρικιος  και  στρατηγος  Δαλματιας  - стратега на далтинците. Тази тема е упомената в изброяването след „архиепископа на България” и в справочниците е казано, че е основана в 899 г., Константин Порфирогенит обаче е на друго мнение по въпроса и при изреждането на темите изобщо не споменава за такава. Нещо повече, в картата „Das ostromische reich”, дадена в следващият сайта по-долу

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Droysen_-_Ostr%C3%B6misches_Reich.jpg

тези области в които е Дардания не са подвластни на ИРИ още от VІІ – VІІІ в.

                                    VІІ в. > период > ?

25.0. ο  ανθυπατος  πατρικιος  και  στρατηγος  Χερσωνος - стратега на херсонците.

25.0.1.  За кой Херсон става въпрос ?

Константин Порфирогенит го казва съвсем точно – за Европейският. Поради важността на този въпрос ще представим цялото изложение на К.Порф. за тази тема:

Duodecimum thema Chersonis

Cherson  antiquitus nomen thematibus haud  usurpavit neque in metropolis forma exstitit, sed qui Bosporum occupabant, etiam Chersonem ipsam regeban, nec non reliquas reqionem, adeo Bospori incolae regnare dicerentur. Sic autem historia se habet. Bospopus Ponti civitas, iuxta Cimmerium sinum, et traiectus cognominis ab Ione Inachi filia nominantur, velut Aeschilus in Prometheo scribit:

Mortalibus dein sempiterna fama erit

Traiectionis, Bosporusque inde audies.

„ Strabo autem lib.11 Geographiae haec scribit: “Bospori proceribus subditi omnes Bosporitae nuncupantur, atque Europaeorum quidem metropolis est Panticapaeum, Asianorumvero Phanagorium.” Testificatur etiam Phlegon im Olimpiade 15 Bosporum sub dominati fuisse Cotyis Bosporiani regis, cui Caesar iussit diadema gestare, et urbes eius dicioni subegit, in quibus connumerat hanc etiam Chersonem. Duo autem sunt etiam loci Bospori appellaviti, unus quidem Cimmerius dictus, iuxta Chersonem, in quo et regia Bosporianorum fuit, alter Bizantii, ut Favorinus scribit “Byzantionorum portus Boporus dicintur”. Testatur id etiam epigramma inscriptum columnae erectae ex adverso terrae Chrysopolis, cui marmorea iuvenca insidet, quae sic loquens indicitur:

Ιναχινις ουκ ειμι βοος τυπος, ουδ απ εμειο

Κληζεται αντωπον Βοσποριον πελαγος

Κεινην γαρ το παροιθε βαρις κολος ηλασεν Ηρις

Ες Φαρον ηδε δ εγω Κεκροπις ειμι νεκυς

Ευνετις ην δε Χαριτος επλων δ δτε πλωεν εκειωος

Τηδε Φιλιππειων αντιπαλος σκαφεων

Βοιδιον ουνομα δ ηεν εμοι τοτε, νυν δε Χαρητος

Ευνετις, ηνειροις τερπομαι αμφοτεραις.”

Chares autem ille fuit dux exercius Atheniensium. Ceretur indigenae nomen depravantes Phosphorium illud apellant, unde factum est ut qui Origines Bizantinas scripsere, aliam adiunxerunt fabulosam historiam, Philippo Macedone Bizantium obsidente.

Свободен превод:

Дванадесета тема Херсон

В миналото Херсон не е имал название на тема, нито пък е имало толкова градове в него, но който владеел Босфора, той се разпореждал, както в него, так и в останалите околности (regionem) (1), поради това се казвало, че боспорците заповядват на останалите. Ето какво е казано в историята по този въпрос: Босфора е понтийски град близо до Кимерийския залив(2), където се намира и пролива, но понякога и града и залива се наричат по името на Йона, дъщерята на Инах ( Ιναχου, Inachi), както е написано в трагедията на Есхил, „Прометей”:

Ще бъде вечен сред смъртните твоят път

 в твоя чест „волски път” ще бъде наречен.

  „ В своята ХІ книга на „Географията” си Страбон (64/63 пр.н.е. — ок. 23/24  сл.н.е. – б.м.) казва следното:

„Всички жители управлявани от местни владетели са наричани боспорци имат имат две столици – в Европа това е Panticapaeon, а на азиатската страна Фанагория”.   

    Същото казва и Флегон ( Phlegon, Φλεγων) през по времето на ХV Олимпиада, че Босфора се намира под властта на цар Котис, комуто лично Цезар е позволил на носи диадема на царско отличие и дал под негово разпореждане много градове, сред които се намирал и Херсон.  Две места са известни под името „Босфор”, първото е Кимерийски Босфор, близо до Херсон, където е било и Босфорското царство (3), другото е Византийски Босфор, както пише Фаворин ( Favorinus, Φαβωρινος) – “Византийският пристан (4) се нарича Босфор”. За това свидетелства и надписа на стълба, намираща се на другата страна на пролила, на хризополска земя (5), върху който е поставена мраморна крава: 

Аз не съм кравата на Инах, нито  по мое име

 е наречено отсрещното море Босфор (6),

по волята на Юнона, прогонила този бик на Фарос.

Аз съм мъртвата Кекропи, жена на Харитис, която

плаваше с него, когато той се отправи да атакува

корабите на Филип Македонски. Такава бях тогава, - жена

 на Харитис, но сега наблюдавам снаслаждение

 всички части на света.

Харис, това е Атински стратег (7). Жителите изкривявайки името, са го нарекли Фосфориум, тъй като при описанието на древните източници за град Византия, те са привнесли сведението, че Ф.Македонски го е обсаждал.

(1)   – Още при тук може да приключи всякакво разногласие, къде е Херсон според К.П., тъй като тема Херсон, се намира в групата на европейските теми и писарят на императора я поставя в Европа. И отделно Юлий Цезар никога не преминава на север от Дунав в района на Балканите, та да се идентизира подареният град Херсон с днешният Херсон от Северното черноморие. Какво мислят по въпроса, някои велики „учени”, които нарочват имперските земи за азиатски катун, а точно азиатските катуни през Х в. за имперски територии нас не ни засяга.

(2)  – Този „кимерийски залив” отново е свързан с Европа и легендата за похитената от Зевс дъщеря на Инах от „Прометей” на Есхил.

(3)  – Ето и двама владетели на Босфорското царство:

(3.0.) Фарнак І (Φαρνακης) – 190 пр.н.е. – 159 пр.н.е. Син на Митридат ІІІ. Около 183 г Фарнак завладява Синоп, но против него е организирана коалиция от царя на о-в Родос, Ариарат ІV – цар на Кападокия, Прусий ІІ – цар на Витиня и Евмений ІІ – цар на Пергам. Коалицията е изцяло от малоазиатски владетели.

(3.1.) Фарнак ІІ – цар на Босфорското царство от 63 до 47 г.пр.н.е. При завоевателните си походи в Мала Азия е разбит от Юлий Цезар, който за този поход и победата си,  се отчита пред Сената с три думи – veni, vidi, vici. Ето и една популярна справка за тази война, в която се споменава Фанагория. 

„… През І в. от новата ера Фанагория влизала в границите на Понтийската държава. Във войната, която водил Митридат VІ Евпатор против Рим, Фанагория взела страната на Рим. Градът бил обсаден от войските на Митридат VІ,  но издържал на обсадата. След победата на Рим и края на войната, в знак на признание за нейният принос в победата над Митридат VІ, Фанагория получава пълна независимост от могъщата Римска империя . . „

(3.2.) Ние смятаме че точно тази независимост на Фанагория, е индикирана по отношение на съобщенията за независимостта на Котис и неговото царство.

От тези примери се вижда, че Боспорското царство се явява, ако не синоним, то поне пряк приемник на Понтийското царство и . . .събитията са отново в Мала Азия, а не на север от Черно море. С Понтийското царство и неговите владетели са свързани много понятия на земи, войни и области, но нито едно от тях не е на север от Колхида [ Грузия - საქართველო - Сакартвело].

(4.) Този „византийски пристан” е очевидно пристанището на град Византион-  европейска територия. . Ето какво съобщава и Страбон:

„. . . Кианеите са две островчета близо до устието на Понта, едното близо до Европа, а другото – до Азия; разделя ги проток от около двадесет стадия и са на дванадест стадия разстояние от храма на византиите и от храма на халкедонците. И това е най-тясната част от устието на Евксин, защото като се продължи още на десет стадия, стига се до суша, която прави провлака широк едва пет стадия, а след това той се разширява повече и започва да оформя Пропонтида. Разстоянието от носа, който прави протока широк едва пет стадия до залива, наречен „Под смокинята” е тридесет и пет стадия; а оттам до Рога на Византион, пет стадия. Рогът, който е близо до стената на Византион, представлява залив, който продължава приблизително на запад на протежение от шестдесет стадия; наподобява еленов рог, защото е нацепен на много малки заливчета, като разклонения. Паламудът нахлува в тези заливчета и се хваща лесно – заради големият йм брой, силата на течението, което ги събира и теснината на заливите; всъщност заради теснината на морето ги хващат дори с ръце. Тази риба хвърля хайвера си в блатата на езерото Меотида  (к. м.) и когато наберат малко сила, втурват се през устието на езерото на ята и се движат покрай азиатския бряг чак до Трапезунд и Фарнакия. Там най-напред започва ловът на рибата, въпреки че е незначителен, защото рибата все още не е достигнала обичайната си големина. Но когато стигне до Синопе, вече е достатъчно зряла за улов и осоляване..”.  Страбон, „География”, кн. 7, гл. 6., превод В. Л. Русинов

(5)  – Хризополската земя е на отсрещната, азиатската страна.

     Известно ни е, че в европейската политическа историография се шири разбирането, че става въпрос за Херсон и Фанагория на Азовско море, под давление на бившите имперски и сегашните мегаломански исторически „школи” в Москва, Берлин и Виена. Но когато тези „европейски учени” докажат, че тракийският цар Котис е живял в украинските степи, че Цезар е форсирал Днепър и Дон за да се сражава с Митридат VІ, че Европа се дели от Азия чрез проливи на друго място, освен в ареала между днешнитеGarıpçe Köyü Mezarlıgı Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Köyü MuhtarlığıDirección: Garipçe Türkiye  ( 34450 Istanbul), на север и  Mh. Çanakkale Türkiye (17900 Seddülbahir) на юг, тогава и едва тогава, можем да пренебрегнем сведението на император Константин Порфирогенит, че става въпрос точно за Босфора между Черно и Егейско море. Ето на тази карта http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5d/Droysen_-_Ostr%C3%B6misches_Reich.jpg  е означен Хрисополис (Chrysopolis) – срещу Константинопол.

(6)   Кое е това „море отсреща” наречено Босфор ? Не е нужно да гадаем. Трябва само да погледнем отново тук ---> т. (5) -http://en.wikipedia.org/wiki/Theme_(Byzantine_district) ) за да видим, че в периода на реалностите  на тази карта (527г. от времето на Юстиниян и приблизително 960 г. до възвръщането на Крит от ИРИ за кратък период от време - 6г.) тема Егейско море обхваща не само по голямата част от Мраморно море („морето отсреща”) и азиатското крайбрежие от Апамеа (Apamea) до Адрамитиум ( Adramyttium), но целият днешен п-в Галиполи, точно в чиято южна част се намира старата област Херсонес. Т.е. дори Егейско море е наречено Босфор, като с двата пролива наречени Босфор, стават общо 3 понятия с едно и също име, и то точно на границата м/у Европа и Азия.

(7)  Доколко Харис е атински стратег или не според К.Порфирогент, не касае тази тема и затова няма да се разпростираме върху това сведение.

    Датировката на тема Херсонес според азиатското схващане е , че Херсонес е на Таврическия п-в и тази тема съществува до 833 г., но имайки пред вид, че тя е индикирана в Европа и през ІХ в. на нейното място са назовани  теми Тракия и Оптиматия, както и пояснениея за нейното име от времена от І –ІІ в. на същото това място, говорят, че Константин Порфирогенит съди за едно древно име, архаизирано и легализирано от него за тежест на повествованието.

 Конст. Порфирогенит говори за два Босфора – Кимерийски и Византийски. Византийския Босфор е пределно ясен – срещу него е указан град Хрисополис (Юшкюдар, Шкутари  http://www.panoramio.com/photo/36610016  ) с мраморната юница. Това са днешният  Босфор и истамбулския квартал  Üsküdar на азиатския бряг.  Кимерийският Босфор е в днешните Дарданели, точно неговата европейска част се намира областта Херсонес в древността, това е царството на Котис, там е и Фанагория обсадена от Митридат VІ и след това почетена от Юлий Цезар. Можахме да се уверим от сведенията, че Пропонтида, Кимерийски Босфор, Пелазгийски Босфор и т.н. са едно и също море и Меотидското блато и Кимерийски Босфор са именно граница между Азия и Европа.

C.  Трета подглава продължава с чинове за които се указва че са от  теми , докато в горната (ІІ)  такива указания нямаме. Най интересното от тази ІІІ подглава е съобщението

Id idem quoquе teneatur de tribus per Orientem  patriarchis. CoIIocabautur  autem legati  Romani , qui sub Leone, pio Imp., adveniebant procurandae unionis ecelesiarum gratia , ita, ut episcopus

Nicolaus et cardinalis loannes praeirent toti classi magistrorum. [Qui ab Antiochia et Hierosolymis aderant syncelli , praehabebantur magistris omnibus.]

за патриарси от Ориента и евентуално за представители (синкели) от църквите в Антиохия и Йерусалим.

VІ.

  А.  В предната глава разгледахме темите изброени от К. Порфирогенит в произведението:  

“Sapientissimi  Imperatoris Constantini Porphirogeniti de Thematibus”, Liber primus., представено в

 SCRIPTORUM HISTORIAE BYZANTINAE, EDITIO EMENDATIOR ET COPIOSIOR, CONCILIO B.G. NIEBUHRII C.F. INSTITUTA  AUCTORITAE ACADEMUAE LITTERARUMREGIAE BORUSSIAE  и темите и понятията изброени в сap. 52/ІІ, стр. 726 от книгата на Reiskii, CONSTANTINI  PORPHYROGENITI  IMPERATORIS , DE CERIMONIIS AULAEBYZANTINAE, LIBRI DUO, GRAECE ET LATINE, VOLUMEN I.

Самият факт, че изброените области от двете произведения (по същество от едно произведение, от  DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE  чийто части са представени на две места) се различават както поименно, така и по брой, както и изричното указание, че текстовете след гл. 47 са пояснени като, текстове от стари времена ни дават основание да твърдим, че става въпрос за компилирано произведение, съставено от части с различна давност по отношение на подредбите в КПските церемонии. Тъй като датировките в справочниците които открихме в НЕТ. пространството за отделните теми се основаваха предимно на същото това произведението на К. Порфир., ще направим вътрешна съпоставка на отделните теми и територии, като се опитаме да открием времева зависимост и конкретност за всяка една от тях спрямо другата. Надяваме се, че този метод ще доосветли изложението от гл. ІV.

В.