Връзки между „българи” и „пелазги”

Какво четем в „Одисея, ХІХ, 172, думи на Одисей към Пенелопа” според глава 53 на „Христоматия по история на стария свят” ДИ „ Наука и изкуство, София, 1976г., Хр.Данов ?. Ето какво:

„ Крит е земя разположена......Там живеят безброй много хора, а градовете йм са деветдесет на брой.Там цари смесица от езиците на различни племена. На о-в Крит живеят ахейци, кидонци и същински3 критяни, а също тъй и дорийци...Има и благородни пелазги...”

По долу даваме обясненията от Христо Данов:

„ (3) – Същинските критяни не са били нищо друго освен предгръцкото население.

(5) – „Пеласги” или „кари” (карийци) били предгръцките племена, които населявали голяма част от Елада и нейните острови. Според Херодот, ІІ, 156, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”

Същите тези карийци са упоменати и в „Илиада”:

Илиада ІІ, 851 сл.: „...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”.

Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. езкрава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н. 

Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.

Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др. 

В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, билкар и т.н.

Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.

„...Наст предвождаше карийците, говорещи варварски ( т.е. не гръцки език – б. Хр.Д.) език. Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове йм бяфа Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий...”

.Научаваме също, че Елада се е наричала Пелазгия. И тъй като кари е пелазги, то е възможно тя да се е наричала и Кария. Името на племето ”кари” е в мн.ч. Във ед.ч. е „кар”. В българският език обаче, когато гласната е между „к” и „р” и не е под ударение, тя отпада при словообразуването. Например на рус.ез. корова , на бълг. ез крава, на чешки ез. король, на бълг. крал и т.н. 

Ако разгледаме кра, като словообразуваща и освен това означаваща пелазг, се получават смислени етимологии спрямо българският на порой от думи : кра-сив (Сиф от племето на пелазгите, Сиф е библейско име и освен това е разчетено чрез „руница” две на автентична монета ), кра-вар ( от пелазгите и от тях, от варите ), Крали Марко ( Марко Пелазгийски), край (роден край – добива смисъла на „Родна Пелазгия”), Кракра Пернишки ( пелазг от (на) пелазгите, подобно на вар-вар. Твърде вероятно е повторението на означава благороден кар или вар), името Карол – много популярно сред западните „славяни” което означава и „крал” ( кар-ол – пелазг над, главатар на пелазгите) получава своето етимологично обяснение чрез името на пелазгите,и т.н.

Словообразуващата кар- (пелазг) очевидно има ударение на „а”, понеже няма къде другаде да бъде. В словосъчетания, където кар участва като постфикс (крайна словообразуваща сричка) при положение, че, „к” ( безвучна съгласна) бъде „заобиколена” от гласни звукове, то тя може да акумулира тяхната „гласност”, и да се превърне в звучната съгласна „г”. Чергар, олигархия и др. 

В понятието bulgaria изписано се на картата на Евсевий през ІV в., словообразуващата gar и възможно да се е образувала от kar, тъй като по времето на формиране на латинския език 2000 -1000г.пр.н.е. народите формирали този език – сабиани (сабани) латини, етруски и някои по-малобройни са били съседи с карийците (карите) – деляло ги е само днешното Адриатическо море, а карийците са индикирани от Тукидит т. І, като племе участвало заедно с финикийците при колонизацията на средиземноморието. С дуги думи те са били съседи. Едва ли е случаен факта, че кар, т.е. пелазгиец, се проявява като словообразователна частица при обозначаване на древни професии в българският език – пекар, лодкар, , билкар, и т.н.

Белезите на всички древни народности са, че те са били силните,честните и великите в сравнение с по-новите поселения от хора. В този аспект карите са древното население, което е заварено от гърците и по-късно от римляните по Балканският п-в, а твърде вероятно и в околностите му, е именно това население от което римляните и гърцитеса черпили сведения за своите предания. Защото след горното определение на Омир, те са били вездесъщите крито-микенци. В този ред на мисли, кар, като име на предците на гърците и микенците е преминало и в римляните и гърците. Сред римските имена са Кратон, Кратил, Картаген, Икар и т.н., които означават пелазгиец.

При съчетанието на bul и kar , беззвучната съгласна „к” попада между денталната звучна „l” и гласната „а”, следствие на което се вокализира, а това вокализиране е именно звучната съгласна „г”. И се получава bulgar. В този аспект на разсъждения bulgaria получи необходимата понятийна яснота, подобаващото й се място, за да бъде отбелязана на картата на Евсевий. Като резултат надписа „мизия това е българия” на Евсевий изписан на латински, придобива смисъла, че „днешната долина мизия, преди се е наричала долината на карите”. С други думи „Мизия това е Пелазгия”. Едно ясно означение и разбиране на bulgaria от картата на Евсевий, като топоним. 

Тъй като името на мизите съществува като даденост, когато съществува и името на карите, този надпис не само, посочва откъде произлиза думата мизия и нейната връзка с името кария – пелазгия, каквато считам че е била и целта на този надпис, но и крайно необходимата и липсваща до днес ДИРЕКТНА връзка на мизи със пелазги. Оттук добива нов цвят прочутото обвинение на Лакапин срещу Симеон – „мизиец обладан от скитско безумие”. Мизийците са омразни точно поради това, че това са племената пелазги, срещу които данайците воюват от векове и това са племената, поради които днешните гърци не могат на навлязат в континента. Иначе между мизийците и гърците са живяли траките и контактите на мизи с гърци са били нищожни за да формират една по-дългосрочна във времето омраза. Оттук става ясно и защо Акропола се намира в Атина, а не в Мизия. Защото именно Там е била Пелазгия и според разкопките на Шлиман и Чунтас, Гръцката цивилизация е само репит на предната Крито – Микенска цивилизация. Днес предполагам става ясно защо тази цивилизация не се нарича Пелазгийска цивилизация – по името на жителите й, а се нарича такава по името на тероиторията й. По същите критерии Гръцката цивилизация би трябвало да се нарича Балканска цивилизация. Друг много важен момент е индикирането, че карийците дошли от Милет, говорят варварски език. Друг варварски език по тези места от тези времена до ден днешен е само българският. .