Fotii i mitropolit Simeon

Патриарх Фотий, Митрополит Симеон и
            
Нейно Величество Демагогията

bozman



Материалът, който ще се разгледа за проучване връзките на горепосочените личности с Нейно величество е превода на Митрополит Симеон на писмото на Фотий до княз Михаил. Това писмо е обект на хвалебствие и препоръки от генерации историци и богослови. Абстрахирайки се от вятъра, който са вдигнали досега официозите, нека погледнем с трезви очи на въпросният документ. Той предисловие от 31страници и същинско изложение от почти 60 стр. В края на увода Митрополит Симеон пише – (номерация моя) :




І. „....(1)Борис искал да има с царството си (1.1) архиерей самостоятелен, за да не се бърка в работите на българската църква чужда духовна власт. (2) И понеже това му желание не било посрещнато добре нито от Цариград, нито от Рим, то той се държал колебливо между тия два града, между които нямало още окончателен разрив, додето (3) успял да получи през 870г. от Цариград архиепископ Йосифа...”

- 1. Тук се заявява, че съществува българска църква. Откъде дойде тази църква, след като по църковните догми всяка църква се създава (основава) от по предишна (по-рано основана) и е подчинена църковно на нея, а първите църкви (общности) – от Апостолите ? Митрополита на казва. Дали защото не знае или причината е съвсем проста – българската църква не се указва като създадена от друга църква, по причина че е създадена от някай от Първоапостолите.
- 1.1 „Архиерей самостоятелен” не съществува, защото всеки архиерей е подчинен на този, който който му е дал сана. Единсвения независим архиерей е само този който е назначен от Император, комуто всичко е позволено. ( Както е направил и Константин Велики).
- 2. Не е възможно този, който има „независим архиерей”, сиреч Патриарх да моли този или онзи с еднаква титла, но от друга държава да го признае. В противен случай той не би бил независим, следствие признаването. Безмислието на израза е очевидно.
- 3. Такова „успяване” не е индикирано никъде в източниците, нито неговото търсене т.е. няма нито един факт, който да говори, че княз Михаил е търсил признание за своята църква. Единствената дума отронена по този повод е от Петър, българският представител при споровете след VІІІ Вс. Събор и тя е „удобно”.
Човека казва „...под кого е удобно да се намира българската църква...” сиреч под Константинополски или Римски протекторат. Това индикира едно различие на двете църкви и едно решение на българите да не се роят повече християнските църкви. Преди да „успее” да получи Йосиф през 870г., в България още през 863г. има паски емисари и това е документирано. Така, че „успяването” на Йосиф е „след дъжд – качулка”. Видно е от ясно по–ясно, желанието на митрополита да изопачи действителното положение и да представи нещата така, като че ли Йосиф е първия християнски проповедник дошъл при монголоиди от Азия.

ІІ. „..Посланието до Бориса е привличало всякога....” – пише митрополит Симеон след това.

1.Послание до такава личност обаче няма никъде индикирано в историята (същото важи и за археологията, философията и други науки) нито от Патриарх Фотий, нито от отговора на Папа Николай І до българите. Личността документирано изписана до която са тези послания съвсем ясно е обозначена като МИХАИЛ и този Михаил е наричан княз, цар или по друг начин. Мистерията да се идентифицира княз (къниязъ) Михаил, като Борис І, е една от гиганските мистерии да се забули едно формирование наречено Империя.

Но това е друга тема.
Което не пречи на уважаваният Митрополит Симеон на всички страници отгоре да изписва „ До българския князъ Бориса” след като единственото лично име до което е посланието е в заглавието – Михаил , и то гласи :

( „ От посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България. – Кое е работа на единъ князъ”. ( Български старини, книга V).


Този маниер на поведение е характерен за вчерашните емисари на червената и кафява чума, но поне един от корените, както се вижда е български от началото на ХХ в. доста преди метода да се изпипа до съвършенство от диктаторите.
И то корен от Православен български Митрополит!.


Увода на митрополит Симеон завършва с неочакваното и фамозно за мен разкритие по отношение на грамотността, на корифея на българските историографски папагали – В. Златарски. Ето какво пише Симеон:

„.... ни накараха да приемем с благодарение предложението на професора по българска история в нашият университет, г-на В.Н. Златарски, да се помъчим да го преведем на български. По подкана от същия г. професор преведохме и бележките с които го е коментирал Иван Н. Валетта, издателят на Фотиевите писма.
Митрополит Симеон ”

Тези думи на Симеон, за „радост” на привържениците на мошеника Златарски, доказват пълната импотентност на професора по отношение на гръцкия (а той затова е и назначен без конкурс в катедрата на университета – понеже твърдял че знаел гръцки) и френският, тъй като Валетта е французин.
Професорът по история В. Златарски моли поп Симеон да му превежда от гръцки ! !
Твърде е вероятно и ръка да му е целувал в някое кюше на Алма Матер !

От посланието на Фотий ще разгледаме онези моменти, които са свързани с идеята оповестена от заглавието. Всичките 114т. на изложението са един поучителен и хуманен трактат, в който се пропагандират християнските добродетели. Написан в натруфен стил, който от съвременна гледна точна изглежда доста кичозен и тежък, той може би е имал и има репутацията на блестящ документ по ораторска реч. Историята (фактологичната) обаче се интересува от позитивни данни и именно с тази цел ще се разходим в част из повествованието. И то именно в тази част, която дава някакви сведения за Съборите признавани от православните. Няма да роптаем, че съборите са двойно повече и ще уважим селективната изборност на православните попове, като само ще разгледаме някои от изявленията на Фотий, които според мен много ясно показват не само същността на православната църковна политика изразена от един от Вселенските Патриарси – Фотий – но предиш всичко личността Фотиева. Съборите (признавани) са седем и в телеграфен стил ще изброим с какво се занимават, по данни от посланието. Изброен е отбора на свещениците, доминирал на Събора и сващанията на тези срещу които е свикан събора. За сведение всичките седем събори са събирани да се накаже някой и някои, като са изброени най-престижните имена на православието и някои от имената и схващанията на прогонените, анатемосани и лишени от сан. С числа са mосочени главите ( частите) от които е сведението.

Гл.6. Първи Вс.Събор:

Александър – архиерей на цариградският престол.

(Тук „архиерей” е употребено в смисъл на патриарх, откъдето идва и презумцията,че с името „архиерей” Михаил заявява своя патриарх и пита, към кои от двете (вече различаващи се течения) е „умно” да се приобщи и той.)

Наказан – Арий Александрийски и последователи.
7. Позиция на Арий : „ ...унижавал ( о дръзък език и промисъл), Сина Божия и Слово в създание и творение...” , „ ...Бог пръв, творец и старши и Бог втори ( Исус Христос б.м.) служител и младши...”
Решение на Събора: „...Син Божи и Слово (Христос б.м.) е единосъщен, единоестествен и присносъщен с родилия го Отец (Бог б.м.)”....

Съждение: Фотий твърди, че Арий унижавал Христос в „създание и творение”. Арий обаче такова нещо не казва, а казва че Бог е бил първи и Христос е след него. Решението на Събора за „Син Божи” е именно такова – щом е Син, той е роден от Бога, т.е. той е след Бога във времето, а това, че е „единосъщен, единоестествен и присносъщен” не е оспорено от Арий. Какво излиза – Арий казва едно, Събора твърди друго и Арий е набеден за това което не е казал. Тук разбира се не говорим по принцип, а за това какво е поднесено от Фотий. Събора оспорва думата – определението - „втори” за Христос, но не възразява срещу думата „роден” която пък точно го индикира като втори. Освен това, където и да се отгърнат четирите Евангелия, там непрекъснато се среща израза от Христос „ Бог, моят отец”, „Моят отец който ме изпрати” или подобни, но никъде няма израз в който да се казва, че Исус е Бог. Месия – да, Бог – не. Арий твърди ли нещо друго, освен това което е поднесено от Библията – не. Събора също. Основанията за наказание от Фотий, по никакъв начин не са свързани с твърденията на Арий. Твърде вероянто е въобще да е нямало такива, както ще видим от ситуациите в другите събори.

Още от Фотий против Арий: „...Той добре е знаел (Арий б.м.) . . . че е идолопоклонничество и многобожеско да се дели преестественото и едино божество в неравни естества и нееднакви същества.....”.
Многобожественост е не само да не дели едното божество на различни божества, многобожественост е и да се дели божеството на еднакви божества. Дали са еднакви или различни – каква е разликата?! Разликата при монотеизма и политеизма не е в качеството, в качественото деление, а в количественото. Ето това е елинското многобожие, което е проникнало и в съвременното православие. Това личи и при молитвата ( наверно това е „Отче наш”) приложена от Фотий в
гл. 4

„ Вярвам в единаго Бога, Отца, Вседържателя, Твореца на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. (Вярвам) и в единаго Господа Иисуса Христа, Сина Божия, единородния, който е роден от Отца преди всички векове.........(Вярвам) и в Светаго Духа, Господа, Който оживотворява, изхожда от Отца и е покляняем и прославляван с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.....”.

Колко са „единните” божества тук (удебелени и наклонени от мен) в които вярва Фотий – три ли са или аз не мога да броя ?. (Скобите са поставени от Митрополита ). Дали са еднакви като овцата Доли, или изрично се обяснява на хиляди страници, че са еднакви, единосъщни, присносъщи и т.н. е без значение. Щом СА ИЗБРОЕНИ с различни имена, те вече са индикирани като различни, след като не са синоними.. Щом е казано, първият (Христос) е „роден” а вторият ( Св.Дух) „изхожда” от Бог то самият изказ недвусмислено посочва една йерархия не само на произхода, но и във времето. One, uno, и „едно” не са ли с еднаква хипостаса, „единоначални, единосъщни и присносъщни” имена на Великото Едно ? Въпреки това са многоезичие , а не единоезичие, както другото е многобожие, а не християнско единобожие.
Единният е роден от Отца, другият изхожда от Отца и пак са едно и също с Отца ?!
Не е ли същото както при Великият Пръв ?! Същото е. Въпреки това с множество неологизми, хули и сложна риторика украсена с наклонителни и превъзходителни клишета на речта са унищожени много хора, които просто са вярвали на писаното в Светото Писание. И са се опитвали по някакъв начин да се освободат от идиотското „три в едно” проповядвано от демагозите и неописано в Свещената книга – Библията. Хитреци като Фотий обаче винаги са вземали връх на простосърдечното паство – както винаги. Нататък.

Гл. 8.
ІІ Вс. Събор: Низвергнат е „ похитителя на цариградския престол, някого-си Македония...”.

Когато е от кликата на Фотий, човек е пречист, богосветъл по мисли и дела, свещеноподвизаващ се, сияещ и т.н. Когато не е, дори да е патриарх на Цариград, той автоматически става на „някой си” или „някого си”. Ласкателствата и хулите на Фотий са на еднаква висота и низота.

Гл.9. „... Но онзи умоповреден ( Македоний б.м.), без да размисли върху един поне от тия въпроси, дръзко се осмелявал да отцепва Св.Дух от едното неразделно и единоначално божество...”.

Кой написа в гл.4, че Св.Дух изхожда от Отца ? - Праведника Фотий.
Кой е безчестен ,че казва същото в гл.9? - Македоний.
Казано по друг начин:
Ако Някой „изходи” от Някого, то този Някой не е Някой, той е същия този Някого.
За такива изрази днес съвсем спокойно и законно могат да те затворят в лудницата, но тъкмо с такива налудничави постановки Фотий е оборвал противниците си. Същият този Фотий, така уважаван за начетеността си от българските фанариоти. . . .

Гл.10 Трети Вс.Събор:
Низвергнат – Несторий – цариградски Патриарх.
Прегрешение – разделя Христос на две ипостаси – човешка и божествена. Божествената от Бога, човешката от майка му. И поради това не нарича Мария – Богородица, тъй като божественото Му не е от нея.

Как му противоречи Фотий:

„...Защото Христа – единия Син Божий и истински наш Бог, Който, като е станал заради нас и нашето спасение причастник в кръв и плът, също като нас, и като е възприоел нашето смешение, е бил един от две противоположности, бидейки същия Бог и человек, един Христос, един Син, същият горе от Отца без майка, а долу от майка без баща, същият , а не друг......” и т.н.

Т.е. Фотий повтаря почти същото, с претенции че казва нещо друго. Въпреки, че в молитвата от гл.4 той твърди за Христос „който е роден от Отца преди всички векове...”, тук съвсем безцеремонно го праща на земята като „от майка без баща” и дори дели „единният” на две противооположности.
Ето един от корените на марксизма, ако някой се интересува .
Какъв е метода на Фотий дотук – говори каквото ти дойде на ум, само го делегирай че е против този срещу когото говориш. Може да използваш неговият модел – без значение е, че му опонираш. Може да си противооречиш на това което си писал през 3-4 страници – забравено е. Важното е хулата да е добре подредена в реч и нападки. Другото е без значение. И. . . Несторий е низвергнат. Дали е било поради тези основания не се знае. Приемаме, че са такива или подобни по думите на Фотий.

Гл.12. Четвърти Вс.Събор:
Низвергнати Евтихий, Диоскор и др.
Основания на Фотий: „...Те дръзко и безумно смесвали и сливали в едно естество Господа нашего, Иисуса Христа, Когото признаваме за Бог и человек и му се кланяме в тези две естества...”

Какво пишеше Фотий против Арий за І Вс. Събор: „...Защото унижавал сина Божия в създани е и творение... ” и утвърждаваше че „ всеки син е от естество и същество еднакво с това на родителя си...” , т.е. Бог, като баща си.

(Би следвало също да се кланяме и на Бог като на човек и бог, тъй като според православието Бог и Христос са едно и също. Какво стана до тук ?. Бог вече ни стана и приятел след като ни беше само съсед от горните етажи).

На този събор Фотий и компания вземат като контрааргументи точно схващанията на Арий и ги използват срещу Евтихий и компания. С две думи Фотий защищава на ІV Вс. Събор това, което нападаше на І Вс. Събор. Този му завой е ясно различим и индикиран от самият него.

Гл.14. Пети Вс.Събор. Низвергнати: Ориген, Дидим, Евагрий и т.н.

Техни схващания: „душите съществуват по-преди от телата и една душа облича много тела..” .
„...учение за оплюване, мръсно и достойно само за онези души..” – беснее Фотий, като отново напуска библейското схващане, че Бог-Дух е „съществувал преди всички векове” или това, че Бог е създал човека, като му е вдъхнал душа.
Освен това е записана неподражаема безочличва демагогия. . .но по добре да видим извора:

„….[(А.) - б.м.]При това те приемали ( низвергнатите – Ориген и останалите, б.м.), че щели да възкръснат не телата заедно с душите, а последните без тела. [(Б.) - б.м.] Но в такъв случай аз не разбирам, на кое казваха те възкресение, ако думата възкресение се употребява за паднал и умрял, а не за това, което всякога стои право и пребъдва нетленно, каквато е душата…”

Буквално в следващото изречение (Б)Фотий си приписва твърдението от предното (А) на „низвергнатите” и твърди учуден и озадачен точно тяхното твърдение, като го предава за свое, а своето за тяхно. И за такъв човек, с такава реч се твърди от митрополита Симеон, че произведението му било шедьовър на красноречието. Вече имате впечатление предполагам, кое се счита за фотиево красноречие от Митрополита.

Гл.16. Шести Вс.Събор. Низвергнати: Макарий, Стефан, Полихроний.

„...Защото с омисъл злочестива и безумна, дръзнали да кажат, че у Христа, истинския наш Бог, Който състои от две естества, има една воля и едно действие...”.
Т.е. низвергнатите твърдят това, което твърдяха и низвергнатите на ІV Вс. Събор.

Становище на Събора: „...а съборът на богоносните отци, като определил, че у едного Христа и Бога нашего има две естествени воли и две действия, предал на повсеместните църкви православно да проповядват и изповядват у Него двойни естества, воли и действия ...”.

Какво стана дотук ?! – православни в VІв. се наричан арианските схващания от ІVв. Циркаджийски номера на православните константинополци, зорко наблюдаващи накъде сочи пръста на Императора.

17. Седми Вс.Събор: Против идолопоклонничеството.

Интересното при този събор е, че само на него присъстват и представители на Западната църква от всичките изредени дотук. Което може би значи, че всичките предишни шест Събора признати от православната църква са си местна, Балканска работа, която не е засягала Западните области и поради тази причина, папството не се е месило – само е одобрявало крайните решения чрез посредници. Докато при иконоборството присъства и папата. Явно това е било течение, което е засегнало и Централна Европа. Причините за засилването ( или пораждането) на това течение може да се намери в проследените дотук Събори. Как православието в края на краищата стана едно арианско-православие, като официалната църква се върна на почти същите позиции, както при времето на К.Велики & синове.

До 114 последна глава на писмото на Фотий следват морални и нравствени препоръки или пък лигави хвалебствия имащи аромат на гейски ухажвания. Да не бъда голословен:

Гл.114: „…Това малко от много ти поднасям, о благородна и истинска рожбо на духовните ми болки ! като божествен договор за моята любов към теб…”

Гл.22 „…( о, как да те нарека, за да се изкажа според копнежа си!)…” и т.н.

Което пък не попречи на притежателя на „духовните болки” на отправи окръжно до Източните Църкви в качеството си на Константинополски, сиреч столичен патриарх и да оплюе в него с присъщото си въжеиграчество княз Михаил и неговите действия малко по-късно.

Като финал:

1. Няма никакъв княз Борис, а само княз Михаил ЗАПИСАН. Това, че някои тълмачи на историята не могат да завършат картината която са започнали да рисуват и поради недостиг на пейзаж си измислят всякакви имена – лични и нарицателни – за да се получи нещо подобно на картинка, не означава че тези имена са съществували на нарочените от тълмачите места. Това в пълна сила важи за Митрополит Симеон, включил се активно в мистериите на мошеника Златарски с гьобелсовото повтаряне на името Борис над всяка страница от превода на писмото.

2. Патриарх Фотий с кръшните си гейски писания не само, че не е надежден източник, но по мое пристрастно мнение си е изпечен лъжец. Той, който се оплита в собствените си лъжи буквално на всяка страница ( аз наистина нямам време да проследя всичко писано от него, още по-малко пък и желание) дава много образна представа що за тип е това Константинополски Духовник от VІІІ – ІХ в.

3. Това че княз Борис бил искал архиерей или християнство от гърците, са фанариотски фишеци с локално действие, които поради тъпоумието и продажността на някои папагали като мошеника Златарски, Мутафчиев, и по–новите йм протагонисти се разпространиха на запад, и от една изсмукана от пръстите измама, сега се разпространяват като историческа фактология.

4. Налице е Българска Патриаршия, която не е поставена като такава нито от Рим, нито от Константинопол по неписани (или унищожени), но разбираеми причини. Тя съществува отпреди времето на княз Михаил (това е І Юстинияна). Охридският Архиепископ Теофилакт заявява самобитността на българската църква, „какво право има Константинополската патриаршия да се меси в работите на Българската църква, след като нито има някакви права над нея, нито пък е наследила такива...”. Борис ІІ е облечен като Император след завеждането му в Константинопол и му е свалена пурпурната мантия и короната – атрибути на императорското самодържавие. За Самуил и Петър, Калоян твърди, че са императори. И защо трябва да не вярваме на Михаил-Асен (Калоян) а на фанариотските измамници многократно доказали „нечестието” и неграмотността си ?! Синът на Иван Срацимир е погребан като последният български император. До ХVІІІв. Охридските първосвещенници се наименуват Патриарси, като правят това независимо от небългарският външен натиск дори в Русия през споменатия век. Нишката апостолска църква основана от Св.Андроник (ако не бъркам) изобщо е игнорирана от съобщенията на църковните дейци, а тя е една от първите църкви и епархии в Европа и на територии които са били 1000г. български и т.н. и т.н. Има още много известни факти за българска Патриаршия и предполагам още толкова неизвестни. Те по никакъв начин не са свързани с популярните писания – какъв хитър дявол бил Борис І и будалкал папата и гърците, а те се изпотрепали да тичат да го покръстват и паписти, и патриарсисти константинополски. И те му пишели след обяд с „копнеж” – Михаиле-е..., пък той Борис се казвал без да знае това, и дошъл преди обяд от Азия, яздейки върху обяда си под седлото и т.н.

5. Откъде започва цялата тази разсипия в християнството – според мен още от времето на Константин Велики & синове. Поставянето на християнството като държавна религия и обособяването на епархии с назначени епископи и др. дейности свързани с имуществени църковни въпроси, веднага приобщава попското общество към имотното съсловие на Империята и произтичащите от това лични интереси, от келепира течащ от чучура на църквата. Точно от тогава е и разрива на официалното християнство от библейското християнство, проповядващо съвсем различни принципи. Фотий даже откровенно в 114 глави „поучения” има само един цитат от Матея в гл.22. Ако някой каже, че и той е много, със сигурност не греши.

6. И още един фрапиращ или по-добре, твърде показателен факт. Православните отци признават само седем Събора, наречени от тях Вселенски. Осмият Събор от 869 -870г. не се признава от щаб квартирата на православието. А именно след този Осми Събор се състоят споровете за въпроса, към кого да е българската църква и именно за този Събор се твърди, че е дал православна вяра на княз Михаил и на него Събор се решава (наложено силово решение на от Императора) българската църква да бъде под Константинополска опека. След като не го признават на какво основание православието се свързва с изначалието на българската църква, обявено на Събор, което то не признава?

И така, фанариотът Фотий и Митрополит Симеон бяха обвинени от мен в смъртни грехове и безчестие. Някой да е на друго мнение ?
Тук не искам да полемизиране личната вяра на този или онзи в православието или в каквото ще да е, а да се придържаме към писанията от Фотий. Мога да кача и някой и друг файл от писмото при необходимост от изясняване на някой въпрос или съмнение при някои от тълкуванията.

Comments