Dominus Michael princeps Bulgarius

Съобщeния за Михаил – Борис I.

 (bozman)

І  манипулация

От съч. на А. Библиотекар:

 Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов.

ІІ манипулация от посланието на Фотий.

 „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по „предложение”, а бележките към него по „подкана” от г-на В. Н. Златарски. Въпреки че машинацията с името на княз Михаил си тежи върху името на Митрополит Симеон, не можем да не подозираме, че зад тази документира измама стои Мошеника Златарски, като шеф на катедра. Тази измама пробължава да се репродуцира от днешната българска БПЦ : „В какво се състои работата на един княз Из посланието на св. Фотий до цар Борис-Михаил Покръстител” , „Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.” и т.н.от сайта на Църквата. С други думи за неволна грешка не може да става и дума. Става дума да многогодишна дългосрочна и геополитическа ИЗМАМА.

Като цялостно заключение: Посланието на Фотий не визира Борис І.

ІІI манипулация

Сведение за княз Михаил.

Тук  нямаме подмяна на името „Михаил” с „Борис”, но го прилагаме, за сигурност, че няма да се намеси баданарката с червена боя, която да изрисува „Борис І” наместо „Михаил”.

 В „Похвалното слово” на папа Климент е упоменат княз Михаил на стр. 8 от PDF формата (от пост Кирил или Курил ? « -: Април 03, 2010, 18:08:30 » на указания сайт по-долу ) е изписано името „княз Михаил” ( 7 ред от фототипната страница), както и уточнението, че ПРИ него (княз Михаил) е свикан Правоверен Събор.. Преди него, на предното изречение е упоменат „цри Деофиле” и ерес, против която очевидно е и последвалия в повествованието Събор. При това положение „цри Деофиле” очевидно е Източно Римския Император Теофил (829-842), чийто син е Михаил ІІІ ( 842 – 867), а събора е един от Поместните Константинополски Събори през 861 или 867г. Кой от двата Събора е упоменат е без значение за това разглеждане. Защото и при двата Събора, Споменатия Михаил ІІІ е Император и по никакъв начин не може да е упоменатия в „Похвалното слово” - „князъ Михаил”. През този период историята разполага само с две имена на владетели „Михаил”. Първият е Михаил ІІІ – Императора, вторият Князъ Михаил – владетеля на българите. Този „княз Михаил” от „Похвалното слово” напълно покрива представата за княз Михаил – българският владетел, докато в „Пространното житие на ККФ” очевидно под „цръ Михаил” е означен Михаил ІІІ.

И в този паметник нямаме прикачено име Борис към името на Княз Михаил.

Четвърта манипулация за „Цар Борис”.

Балшенски надпис. Ето и цялата „истина” извлечена от надписа на каменната стела:виж файла и гръцкия му превод. стр. 14 от фототипното издание на проф. Йордан Иванов „Български старини из Македония”, 1931г. Тъй като това е една от Генералните измами в Българската история, ще я разгледаме ред по ред и буква по буква. За сверка читателя, може да погледне плочата. В този случай няма папагалското „казано е от някого, някъде, затова.” – цялата истина е пред очите ни: Гръцките фантазии, българските йм репити и нищо неподозиращата, бедна плоча. Ще вървим по номерацията на проф. Иванов и така: Първи ред. Това което е изписано на гръцки и български го НЯМА НА СТЕЛАТА. А това е свръхкатегоричния изказ - П О К Р Ъ С Т И, употребяван 100г. от българските папагалите. Втори ред. НЯМА ТАКЪВ НА СТЕЛАТА. И като резултат - другата фанариотска фантазия – архонт. Дали е било архонт, rex или фараон, може само да се гадае. За фанариотите обаче и архонт е задоволителна интерпретация. Превода на български е автоматичен и бърз – князъ. Има ли го този княз-архонт, няма ли го – не е интересно. Трети ред. Запазени са 5 графеми от този ред, като от последната е запазена една нищожна долна част, индикираща вероятна О, С, Е, омега, тита и т.н. като съдим по калиграфията на надписа. Предните четири обаче пределно ясно указват изписа АРИА. С горе предложените окончания е възможен прочита АРИАС, АРИАД, АРИАЕ и т.н. Фанариотския прочит предлага това да бъде комплектовано с 5 ГРАФЕМИ, след като пределно ясно се вижда от долните редове, че на мястото пред АРИА, не могат да се поберат повече от 4 графеми. За нуждите на мошеничеството, тук е нужно овцата на роди теле. И тя го ражда – тези 5 графеми βουλγ „трябва да са били там” на ВЪЗМОЖНОТО МЯСТО ЗА 4 графеми. Фанариота казва БоулгАРИА и наш Йордан е съгласен и преписва – „На България”. Нека тук на края на третият ред видим докъде стигнахме. Стигнахме до ОЧЕВИДНОТО за зрящите и мислещите, че от прословутите повтаряни цяло столетие „Покръсти се князът на България” имаме в наличност само една АРИА. Ето това е историческата наука в момента – приказки от Шарл Перо.  С след такива такива пластични операции и първолачески упражнения, на българите йм беше пробутан Троянския кон, „ Прекръстения Българският князъ Борис, преименуван Михаил, в г. 866”. Един троянски кон с телешка глава и маймунска опашка какъвто няма втори на света, но ние българите си го харесваме. 

Добавям едни диалози с форумният ми приятел Легатус ( с черен шрифт) от  http://www.bg-history.info/smf/index.php/topic,17753.0.html , които имат връзка по същество с този паметник, осъществени около 5 г. след като беше пуснат този материал:

1T.Jonchev: Μετονομασο, to call by a new name ( наречен/именуван с друго/ново име). Да има превод „преименуван” – НЯМА. А защо не видиш в англо-гръцкия речник каква е гръцката дума за английското rename?  

bozman: ---  Мога да видя и baptize за гръцкото й съответствие - няма проблеми. Проблема Е, ЧЕ НЯМА НИТО  ринейм (rename), НИТО baptize, като съответствие на μετονομασο Легат, НЯМА. Има call by new name. "Rename" не значи "to call by new name". "Rename" значи давам ново име на, кръщавам с ново име, именувам, НО както виждаш въпросните невежи господа Henry Liddell и Robert Scott (които при съставянето на този речник, от който вадя сведения, са ползвали произведения от близо 500 автора) не пишат rename, а пишат  call by new name и reseive a new name. 

Това май не ти прави впечатление !?  Добре, хайде да пробваме твоето - какво се получава?

Ворис наречен/именуван с друго/ново име Михаил. 

т.е. Борис е наречен с друго/ново име - Михаил. 

 --- Това е АКО βορισ е Борис, НО доказателства за това няма. Има обратното доказателство, че βορισ НЕ е Борис, а "север" и то не от Сулю Буновски, а от Херодот.  

Къде по-точно е разликата?

---- Разликата е, че "наречен с друго име" - call by new name,  НЕ ОЗНАЧАВА rename - "кръщавам с ново име, преименувам". Същото се отнася и за  reseive a new name (получава ново име) и това е много явна и много отчетливо изразена разлика в преводите на Μετονομασο и репитите му. 

И не превръщай Борис в "Северняк", защото Борис и Бореас никак не си съвпадат, а и ще трябва да се обясни какъв е този "Северняк", комуто Бог е дал народ.

--- Объркваш се Легат, "северняка" има име - Михаил. Термина Вορισ е вътрешна част от текста, а не начало на текста. Това е термин-определение под който е известен Михаил или  е конкретизиран като Михаил. Няма 100 % основания, да се смята, че Вορισ е лично име, може да е прякор, нарицателно по това откъде идва, прилагателно и т.н.

 Освен това "Бореас" се пише с епсилон, а Борис е с ита.

--- И това не е вярно. Освен, че Βορεάς се пише от Херодот като Βορής; се изписва също и като Βορειάσ на йонийско наречие и като Βορηιάς (с ита ) поетически и като Βορηίς (пак с ита) от Nonnus  (D. 33.211.) - епически поет за който не съм чувал. 

 Не ми говори за Омир и Херодот, защото този надпис е от IX век след Христа - 12 века след Херодот и минимум 16 след Омир, когато името на северния вятър поне от хиляда години не се пише с ита.

--- Нямам нищо напротив да поспориш с Henry Liddell и Robert Scot по този въпрос и да докажеш, че Βορης през последните 1000 г. се изписва Βορις.   Моето възражение срещу тези 1000 г. е, че:

1. Dionysius Periegetes от II в.  също изписва този вятър с "ита" - ΒορεηΘεν, βορεηνδε; 2. За Nonnus от IV в. казахме, че използва "ита";

3.  Софокъл - V в. пр. н. е., съвременник на Херодот и също Аристарх (III - II в. пр. н. е.)  изписват същият този вятър с "йота" - Βορειος; Софокъл и съответно Аристарх -  βορείοις, βορειων οντων и т.н. 

Само от тези примери трябва да стане ясно, че едно доказателство имащо за цел стратификацията на "ита" и "йота" хронологично е уплетена задача с неясен изход. 

   Liddell и Scot съобщават, че Херодот говори за Северния вятър на две места - линковете за местата от съответните  произведенията са долу - и записва този "Северен вятър" точно като ΒΟΡΗΣ. 

Ти можеш ли да представиш поне едно-единствено доказателство, срещу двете на Херодот, че личност Борис в едно произведение е записано като Борис, а в друго Βορισ ? 

Само питам  

Аз ти казвам как стоят нещата, а че ти не искаш да приемеш това - твоя работа.

--- Очевидно не стоят "така нещата", както ги представяш, а по-иначе, както по отношеине на изписа на "сев. вятър"от Херодот, така и с произволно приетият термин βορισ за лично име Борис, така и с преводните термини на  Μετονομασο, нарочен от НБУ специалиста, че означава "преименуван" и т.н.. 

И никога не съм твърдял, че Михаил от Балшенския надпис е Михаил III. Eстествено, че не е.

--- Папагалите твърдят това, а и не само това 

      И никак не е чудене, че П.Димитров си е замълчал. Ти му казваш, че не знаеш гръцки и го питаш за превод на дума. Той ти я превежда, а ти почваш да оспорваш превода му и да искаш да ти доказва, че е прав.

--- Той очевидно и не може да докаже, че е прав, защото превода му не е верен - АКО можеше, да беше го направил. Причастието е ИМЕНУВАН/НАРЕЧЕН, а не насилствено измисленото ПРЕИМЕНУВАН, което води в преносен смисъл до ПРЕКРЪСТЕН. Аз виждам ЗАЩО Е тази  манипулация с „преименуван” -  Простолюдието трябва „само да се сети”, че Борис е „прекръстен”. Само, че при мен такива пейзански трикове измислени от партийни секретари не вървят. Причастието ΜΕΤΟΝΟΜΑΣΞΕΙΣ е „именуван”, „дадено му е име” и по никакъв начин не може да се замести с „преименуван” ЗАЩОТО това води до смисъл, какъвто НЯМА заявен в текста. Ето този е „удобният смисъл” за папагалите Легат,  да преведат измекярски един термин, та будалите „сами да се сетят”, че става въпрос за „прекръстване/ покръстване” и т.н. термини, водещи българите в Азия и Такламакан. Същото което прави и Валентин Сеновския, но при нашият случай е малко по-изпипано, за средна ръка българи. При сеновския малоумник, писанията са за читателите извън  средната  българска грамотност.

 Като в конкретния текст никак не е ясно ΒΟΡΙΣ дали е лично име или нарицателно, или име/прякор. За смотаняци академици, като Йордан Иванов & СО,  βορισιν може да значи Бориша, както той го превежда, или дори Барышна според някой друг Академик Московский, но според речника на Henry Liddell и Robert Scott, който аз в простотията си ползвам, наместо да ползвам според съвета ти за електронните преводачки е казано:

1.    Βορεασ, ον, ό e Северният вятър. На йонийско наречие се пише Βορεησ при Омир, или ΒΟΡΗΣ, eω - при Неродот ( т. 2, 101; т.4, 37), Атическо наречие Βορρασ при Кратин и Тукидит , 6.2 и т.н. При този случай се използва за обозначаване на северен вятър от няколко северни точки духащ  върху Гърция.

2.   Другото значение е за обозначаване на посоката север и различните репити, от север, северна страна и т.н.,така че ΒΟΡΗΣ значи от север, от северна посока и т.н.

     И какво имаме като цяло при Балшенската плоча, ето това и НИЩО ДРУГО:

„ΒΟΡΗΣ ΟΜΕΤΟΝΟΜΑΣΘΕΙΣ ΜΙΧΑΗΛ  с даденият му от бога народ . . .” и т.н.

Превода е... СЕВЕР (СЕВЕРНЯКА/ОТ СЕВЕРНАТА СТРАНА)  НАРЕЧЕН МИХАИЛ С ДАДЕНИЯТ МУ . . . . . Какво е имало изписано преди "север" не е ясно и всякакви заигравки вменяващи някаква истинност при добавени думи в търсене на дивиденти по други текстове НЕ СА НАУКА. Те са пейзански вицове за балканджии . . .

     В откъртената част е споменато нещо, завършващо на АРИАС или нещо подобно. Нека да изфантазирам и аз едно предположение за прочит, основано на вида кръщение от Манасиевата, което е по-скоро помазване, частично приемане в меродавната християнска религия за момента, узаконена по желанието на съответният Император: 

„ . . . арианина от север наречен Михаил, заедно с целият си народ . . . .”.

Самата дума „арианин” може да подскаже, защо камъка е откъртен от светите отци миротворци 

. Няма никакво „преименуване/прекръстване”, няма никакви споменати титли пред Михаил, което 100 % доказва, че този Михаил няма нищо общо с Император Михаил III, няма никакво „християнство” в текста.  За мен това и някакъв пилон за обозначаване на място, на граница, на поселване в територия от Михаил, който Михаил по някакъв начин е свързан и обяснен с термина „север” в предните липсващи части на епигр. паметник.

Пета манипулация за Борис І.

Кратко житие на Св.Кл.Охридски от Димитрий Хоматиян ( ХІІІ в.).

по проф. Йордан Иванов Превеждам на новобългарски файла: „ Княза йм ( на българите – б.м.) Бориша отново битенската баня обнови и след това неговия син Михаил който се нарече пръв цар на българите и жития йм сътвори (Кл.Охридски –б.м.) по християнски обичай…” и т.н. - След това цар Михаил е упоменат още два пъти и Бориша нито веднъж. Тук имаме сведение, че Цар Михаил е син на Борис, като приемаме, че Бориша е Борис. Да имаме някакво сведение, че Борис е наречен Михаил – няма такова. Покръстване на Борис също няма, нито пък на Михаил. Сведения за покръстване от гръцка страна или от когото и да било – никакви.

Шеста манипулация за Борис І

„О писменехъ” – Хилендарски препис – стр. 440 (Бълг..старини от Мак.) Упоменат е Борис . Няма сведения да бил „Михаил”, покръстван, преименуван и т.н.

Седма манипулация за Борис І

„Зографска ист.”, Бълг. старини, LXXVI, стр. 634. Борис или Богарист е име дадено на брата на Крун (Крум) - Муртагон от римляните. Гърците го наричали Волгарис. Много интересно тук е сведението, че Кирил Филофос е написал на (за) българите книга на „своя” език, който е същият какъвто имат и живеещите „при” р. Дунав християни. Казано е също, че много българи са станали християни още по времето на Крум.

Осма манипулация на Борис

"Манасиева хроника". Това сведение не е свързано пряко с Борис, но все пак касае покръстване. Снимката се намира тук : http://bg.wikipedia.org/wiki/ "Манасиева_летопис" Изписано е под снимката: Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис . . . . Надписа в този си вид, фигурира в почти всички издания на тази снимка. Доколко това е манипулативно съобщение целящо с изказа си да внуши, че има САМО ЕДНО ПОКРЪСТВАНЕ  и никакво друго за дивите

българи, е ясно от думата "покръстванеТО", префикса ТО индикира само едно покръстване. На самата снимка е изписано съвсем друго и това изписване не се забелязва или ако се забележи от официозите-медиевисти, те си слагат червени очила, модел БАН. На снимката изписването е 

 крщение блъгаромъ-"кръщаване/кръщение на българи". За хора чийто майчин език е българският веднага ще стане ясно за какво става въпрос. Само,че с това "кръщаване" могат да възникнат много неудобни въпроси за българската фанариотщина, например "Е, добре кръщаване, но кое по ред", при което Ореола на Царя Кръстител Борис веднага ще угасне. Затова се набива в главите, че покръстването е ЕДНО и то е свързано с Св. Борис Кръстителя. Наистина има още една снимка с подобен текст, още по фрапиращ, "Кръщение на Борис Михаил" от преписа на Скилица съхраняващ се в Мадридския музей, но и там не е видно нито надпис "Борис" нито "Михаил". На снимката горе вляво има надпис "архонт" и никакъв друг. МОЖЕ такъв надпис да съществува в самият текст на преписа, но самата липса на този текст при оповестяването на такива важни документи ни кара да вярваме, че става въпрос отново за надпис като този от Балшенския камък, - някога е имало такъв на 30 см. над камъка, ама сега го няма, т.е. фантасмагории на духовни нищества. И така двете снимки (втората я нямам в "сейфа") не потвърждават надписите изписани под и за тях от българските официози. Обясненията под снимките са изцяло манипулативни.

Девета манипулация за Борис

„Списък на българските архиепископи” Парижки списък. Гръцки ръкопис от ср. на ХІІІ в. Национална Библиотека Париж, 407 лист.

Във фототипното приложение което давам, ясно се вижда изписа uορισου, което би трябвало да се чете „ворису”, по аналогия от следващото го uασιλεωс „василеос”. Преведено от проф. Йордан Иванов: „ Климент . . . .бил натоварен от Бориса, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина и Тисипиатъ”- виж файла. В следващата точка 5 пише, че при Дамян, България бе почетена за автокефална. Тук възниква въпроса, Борис в предната точка(т.4 от файла) в качеството си на какъв се разпорежда с църковната разпоредба в България, ако тя не е автокефална ? Явно, че става въпрос за друга България. Къде е резиденцията на автокефална България ? Доростол. Една крепост в Мизия. Тази крепост няма нищо общо не само с прениите след VІІІ ВС. Събор, но и със самите места указани в т.4 КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА КЛИМЕНТ. Като финал: Приемайки че изписа uορισου (ворису - името в червеното каре) индикира Борис, то: 1. Борис е наречен „Император български”  - βουλγαρ,  а не цар. Тук уточнението на Легатус „ но Βουλγαρων означава "на българите", "български"” не върши работа, защото според нас разликата между понятията „Император на българите” и „Български император” е от Земята до Марс. 2. Никъде не е указано, че този uορισου-Борис, някога е бил прекръстван или преименуван на Михаил. 3. Никъде не е казано, че Борис-uορισου е Покръстител Св.цар Борис. 4. Българската архиепископия в лицето на Архиепископ Методий, ръкоположен от Рим, е римска Архиепископия и няма нищо общо към ІХ в. с Константинополската архиепископия. Нейният глава е ръкоположен лично от Папапа в Рим и всички фанариотски претенции на гръцко покръстване са празни приказки от времето на османското владичество, когато фанариотите преправят всякакви паметници и което не могат да преправят – изгарят. Виждаме, че там докъдето не е стигнала фанариотската ръка под закрилата на Султана, първоизточниците дават съвсем други сведения. 5. Като цяло - няма никаква връзка в този паметник между имената Михаил и Борис нито, че единият е другият или обратно.

Дeсета манипулация за Борис

"Чивидалско евангелие" от V - VІв. Преписката добавена през ХІІІ - ІХв. „De Bolgaria qui primus venit in isto monasterio, nomen eius Sondoke et uxor eius Anna et pater eius Johannes et mater eius Maria et filius. . . Mihael et alius filius eius Vuelecneo (Velegnêvъ) et filia eius Bogomilla et alia Kalîa et tercia Mar(tha? et quarta) Elena et quinta Maria; et alia uxor eius Sogesclava (Soběslava). Et alius homo bonus Petrus. . . et Georgius.” C. L. Bethmann, Die Evangelienhandschrift zu Cividale, стр. 121, 122 „...От България, който пръв дойде в този манастир, името му е Сондоке и жена му Анна, и баща му Йоан, и майка му Мария, и синът му Михаил, и другия му син Велегнев, и дъщеря му Богомила, и другата Каля, и третата Марта, и четвъртата Елена, и петата Мария, и другата му съпруга Собеслава. И другия знатен мъж Петър... и Георги. Петър и жена му София..” Другата страница, за която не разполагаме с фотокопие: „ Hic sunt nomina de Bolgaria. Imprimis rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater Gabriel, et uxor eius Maria et filius eius Rasáte (Хрьсата?) et alius Cabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob, et filia

eius dei ancella Praxi (Eupraxia?) et alia filia eius Anna ”. І. Някои съображения по официалният превод от първа страница: 1. Всички имена от тази допълнително писана притурка към Чивидалското според първите й оповестители К. И. Иречек, Miklosich и С. L. Bethmann СА славянски и лангобардски имена. Без да търсим как се определи кои са славянски и кои лангобардски имена, което си е обект на друга тема, ние питаме ПО КАКВИ КРИТЕРИИ тези имена се приобщават към българското племе КАТО СЛАВЯНСКИ ИМЕНА, а не като ЛАНГОБАРДСКИ ? В приложените преводи такава селективност няма изложена и тя ЯВНО не се съдържа в текста, а Е допълнително ДОИЗЯСНЯВАНЕ почиващо върху съображения, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СА СЛАВЯНИ, А НЕ ЛАНГОБАРДИ. Едно „доизясняване”, което е обект на столетна манипулативност по отношение на българското име от страна на Господстващите Исторически Школи. 2. Името „Сондоке” (синьо каре) , е очевидно „Сондике”, тъй като латинско „о” трудно може да се сбърка с „i”. 3. Името „Богомила” също е пределно ясновидно, че е изписано „Богумила”, като „u” е точно по маниера на изписване на „ужицата”, което е характерно за латински манускрипти от ІХ – Х в. и по-късни. Една тема която разгледахме в материала „Кирил или Курил”. Този изпис „Богумила” е абсолютно доказателство, че името на богомилите не идва от някакъв митичен поп Богомил измислен за удобство на фанариотската историография, който „открил и разпространил” богомилството в потайна доба, а идва от сложното понятийно име „Мили на Бога”, „Богу Мили” („кому?” са мили последователите на учението - Богу, като явно се визира, че те не са „мили” на официалната попщина, а единствено на Бога). Няма да търсим тук КОЙ е Бога. 4. Същото У от Богумила (в жълтото каре) виждаме изписано и в името на Петрус (зеленото каре), като при „Богумила” много ясно се забелязва къде е свършил изписа на латинското У, тъй като калиграфа е задържал перото и се е получила точка върху листа. При изписа на Петрус, мастилото се е свършило някъде около „долна мъртва точка” и достигайки мястото на точката от „Богумила” без изписана дъгичка, той е топнал в мастилницата и е изписал дясната дъга на У-то отгоре-надолу. Движения абсолютно съответстващи на законите при изписа при европейските графеми – „отляво-надясто” и „отгоре –надолу – нагоре”. Нека прочетем какво казва един от динозаврите на Виенската школа, чийто несвестно мнение и до днес се разпространява от българската папагалска историография и е основно четиво за манипулиране на общественото съзнание: К. И. Иречек: „ .. . При тия преговори дипломати на княз Борис били болярите Петър, Сондоке и Зергобулас. През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в., който много се ценял, понеже се предполагало, че евангелието от св. Марко било собствен автограф на евангелиста. Тоя едва недавна открит списък принадлежи към любопитните паметници на старобългарската история. [16] През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….” 1. С израза „При тия преговори” Иречек визира изпратените от българския владетел Михаил легати при папското наместничество в Рим. В НИТО ЕДИН ПЪРВОИЗТОЧНИК не е указано името Борис, като изпращач на тази делегация. Иречек обаче играе в отбора, който трябва да пласира ХАН БОРИС, като току що дошъл от Азия и водещ азиатски диваци, на които трябва да се даде насока от Виенската и Московската Високопоставени Школи. И ето тук си оправдава заплатата подсигурена от чичо му Шафарик. ХАН Борис – Покръстителя ! 2. „..През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в…” – казва Иречек. Никъде обаче не е упоменато, че тези допълнения са вписани от външни хора, минали и заминали през манастира. Дори напротив – указано е че това Евангелие се е смятало ( и се смята) за лично написано от Св.Марко и е от V –VІв. Приемането като предположение, че вписването в него на личности, които са една обикновена делегация, от десетките шарещи попски делегации, мисии и т.н. из Европа по това време е просто шокиращо. Това е все едно някоя от десетките български делегациите до Гърция да мине ей така през Зографския манастир и да получи разрешение да се впише под Паисиевата история, след купон в Атина, за да се увековечи. Лично на нас ни се струва, че това може да бъде мнение само на дълбоко депресирана личност, от рода на тези, които пръскат с шпрейове всяка чиста стена, за да добие известност. 3. Наречения Сондоке, като за пратеник на измисленият цар Борис е шокиращо и от гледна точка на самата фактология на надписа. Сондоке има две жени и едната му дъщеря се казва Богомила! Т.е. Сондоке, високопоставеният пратеник е ТОЧНО ОТ ОНЕЗИ ЛИЧНОСТИ, заради които „Борис І ослепил сина си” и избил десетки болярски родове. И като свършил всички тези „богоугодни работи” изпраща човека с богомилски разбирания Сондоке многоженеца за свой представител при папата в Рим ! Чудесий Иречекски ! 4. Името Vuelecneo (Вуелекнео, Велекно) се превежда със завъртяното Велегнев, след като нито С може да се прочетене на латински като Г, нито ЕО, като В. За това, че пределно ясно се вижда, че първата буква не е

V а L, и е изписано Лекнео… 5. Иречек открива, че „През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград….”, като под „тримата” разбира Сондоке, Петър и Зегкобулас. факта, че „от тримата” в текста присъства само Сондоке (петровците са двама, а „зеркобулас” очевидно не е лично име, а титла), никак не притеснява Иречека. Това не притеснява и българските официози. 6. Като десерт на целият „прочит”, преди началните думи „От Болгариа” има още поне 5, 6 думи на горният ред, като поне 5 от тях могат да се разчетат, защото са с различима калиграфия и могат да се разчетат само с ултравиолетово фенерче.. Явно те не се вписват с предложения по-долу превод и за „забравени” от откривателите на преписката към Чивидалкото Евангелие, „където било описано семейството на цар Борис”. ІІ. Съображения по официалният превод от втора страница: 1. На първо място е изписан „ Кралят на илирийците Михаил”. 2. Същият този Михаил, който владееше ТИДЕ през 870г., и по името на чийто бойци-българи, Илирия се нарече България. 3. Ето този „Крал на Илирийците”, беше наречен „Крал на българите” във същото това време – 860 – 870г., пренията след VІІІ ВС. Събор. 4. Ето този Михаил е спрягян всячески и всякакси да бъде „ Св. Борис І Покръстителят” на диваците дошли от Азия. Това са наличните сведения за Борис І внесени в Чивидалското Евангелие през VIII и IX в. т.е. в упоменатото Евангелие от V –VІ в. Както можаха да се убедят четящите, име Борис и репитите му липсват в графемите на Евангелието, а съществуват само в умосакатите мозъци на Азиатските радетели на българщината..

Единадесета манипулация за Борис

Латински надпис от Преслав.

И тук подобно на другиге фалшификати, „потвърждаващи документално” присъствието на Борис в паметниците, сведението е изцяло измукано от захаросаните пръсти на Иван Дуйчев.

Първи сведения за надписа дава Карел Шкорпил в „Окопы и землянные укрепления Болгарии.- ИРАИК, Х, 1905”. Няма да се спираме върху подробности по този паметник само ще припомник откъде тръгват фантастиките по неговото датиране. Първи дава сигнал (както може и да се очаква) Всеволод Николаев, който твърди, че паметника е от средата на ІХ в. както виждате такава датировка няма на паметника. „Видният” български историк Дуйчев окрилен от пътя посочен му от братските напътствия на панславистката школовка, допълва, че "паметника се „отнася към “десетата година” от понтификата на папа Николай І и е извършен “в присъствието на княза на българите Борис със целия негов клир и народ”. Д.Дечев, Бешелиев и Карел Шкорпил никога не до такива фриволни крайности. Ето и принадените украшения на Иван Дуйчев. 1. Към PONT от първи ред решава, че продълженето е IFICATUS NICOLAE PAPAE I (а) 2. Към ВЕАТА от втори ред допълва E MEMORIAE ANNO X IN NOMINE(б) 3. Към OFFERENTI на пети ред прибавя REGE BULGARORUM BORIS(в) 4. Към SUPLICAN на четвърти прибавя TER CONCECRATA EST (г) 5. Към CUM SUO SOM на шести ред MO CLERO ET POPULO(д) И кодовите думи които трябва да се повтаврят от папагалщината са готови: „По времето на папа Николай(а) през Хв.(б) бе покръстен(г) Българският цар Борис (в) с целият си народ (д) ”. Както виждате няма никаква връзка на тази плоча не само с Борис, ( тя няма връзка изобщо не с българското име, тя е извън всякакви квалификации за етностно и народностно виждане), и сме свидетели на поредната свинщина сътворена от български учен в гонене на азиатско-панславистки дивиденти. И червената папагалщина нямайки и понятие какво пише на плочата, започва да повтаря измислиците на Иван Дуйчев и който не ги скандира, не е учен и съответно е извън науката. Който ги скандира Е "учен" и не е нужно да чете какво пише на плочата, след като ТЯ Е ПРОЧЕТЕНА вече от "видният български историк Иван Дуйчев" нито пък "да се занимава с глупави спорове" както се изрази моят приятел Легатус.

Дванадесета манипулация за Борис

„Второ житие на Наум”, препис от ХVІв."Български старини...", стр. 311

В това сведение нямаме нито гръцкия първообраз ( от какъвто счита, че е направен преписа, Йордан Иванов на стр.311 в „Бълг.старини…”) нито фотокопие на първоизточника. Разполагаме само с преписа на Иванов, който пък е от преписа на Йорданъ Х. Константинов, който го предава на П.Средковичъ. „Срв. Средкович, Исторjа српског народа”, І, 303. Откъде е преписвал Проф. Иванов не става ясно, но виждаме (в приложеният файл от „Български старини от Македония”) че той отново изписва Борис, като Бориша. Дали е имал пред очите си гръцкият изпис βορισιν (ворисин) може само да се гадае, но, че постфикса „ин” и до ден днешен е в употреба за обозначаване на именна, родова принадлежност (Иванин, Пенкин и т.н.) в българският език и не е такъв, нито е бил в гръцкият и латинският е извън съмнение. В старобългарският нямаме нито „ин” за принадлежност, нито”ов”, и второто име е точна индикация на имено на бащата (или дядото) – Иван Асен (нито Асенин, нито Асениша), Иван Срацимир (нито Срацимирин, нито Срацимириша) и т.н. От тази законова подредба следва, че βορισιν е името на дядото (в древността се е считало, че дядото има повече права над внука, отколкото бащата, една тема върху която няма да се разпростираме тук), а то е казано от Зографа в неговата история „Муртагон, наричан от латините Борис”. Така, че да се твърди, че при име Михаил Борис, Борис е „старо” име, а Михаил „ново” е все едно да твърдим, че името Шишман е дадено на Иван при кръщението, а името Асен на Иван Асен ІІ също при кръщението. Очевидната нелепост е приложима САМО при Михаил Борис, за да се прокара една безумна панславистко-азиатска идея. Тук не може да не направи впечатление, както при другите два документа приложени от проф. Йордан Иванов по повод името „Борис”, че името Борис стои на втора позиция и никога на първа. Според сакатата теория на фанариотската историография, то ИМЕННО Борис би трябвало да се приеме на име дадено от някого си, защото в източниците (само два)се казва Михаил Ворисин. Досегашните дванадесет сведения дават индикация САМО за едно име МИХАИЛ и два за второ последвало първото - βορισιν –Ворисин. В това житие също се твърди, че Наум сътворява храм на Архангел Михаил с „богатством и повелениемъ благочестиваго цара блъгарского Михаила Бориша и сына его Симеона цара тогда текуще лето 6413 – 905” - г.от Христа. Както е известно Борис І (доколкото го има в първоизточниците като "цар" , а досега ГО НЯМА) е цар до 889г., т.е. ДО 6 г. по-рано. Като заключение за този паметник: 1. Имаме изписан Михаил Бориша ( или βορισιν –ворисин) за който се предполага, че е БорисІ. 2. Имаме разминаване с годините на царстване на Михаил Борис. Според паметника Михаил Борис е владетел през 905 г., а това е втората година от царуването на Симеон и Борис І по това време е монах. Твърде странно е по разбиранията от ХVІ в монах да се нарече цар, пък било то и бивш. 3. В среднобългарският език винаги се у потребява титлата „цръ”, а тук виждаме, че тя е изписана на новобългарски език „цара” – царя. Това противоречи на твърдението на Й. Иванов, че това житие е по-достоверно и „издава среднобългарска подложка” от първото житие на Св.наум. 4. Тук е второто изписване на Бориша (βορισιν –ворисин) което датира от ХVІв. По ранното изписване беше при Хоматиан от началото на ХІІІ. 5. Сведения за покръстване – няма. 6. За преименуване от Михаил на Борис или обратно – също.

7. Сведения за каквато и да е връзка на Михаил като внедрител на християнството или „Цар-Кръстител” – също.

--------------------

Тринадесето сведение на Михаил-Борис.

Part. gr. 126, col. 176 et. 208

„ Тимотей, Комазий, Етимазий, Евсевий е Теодор напуснаха Никея {след синода в 325г. (Първи Никейски Събор - б.м.)} и се върнаха в отечеството си в Солун. След това напуснаха и Солун и отидоха в Тибериопул, който се намираше на север от Солун. Тимотей станал епископ на Тибериопул. Тези светии, които отдавна били умрели, се появили по времето на българския цар Михаил на мястото, където били погребани и правели чудеса. Щом това стигнало до ушите на българския цар Михаил, той заповядал да йм се издигне храм в Брегалнишката епископия и там да се поставят мощите йм. С тази работа бил натоварен благородният българин Таридина, Твърдина. За този божи храм бе определено отделно духовенство, което бе обучено да слави Бога, да служи винаги (само) на български.”

стр. 114, „Кроватова България”.

Превод д-р Г. Ценов.

1.   Име „Борис” липсва в източника.

2.   Цар Михаил през ІХ в. владее териториите Илирия и Македония, където е Тибериопул, като се разпорежда в тях – строи църква.

3.   Солун и Тибериопул ( а под това се подразбира, че това се отнася и за Илирия, и Македония) са християнски поселения още от времето на Първия Никейски Събор – 325г.

Четиринадесето сведение за Михаил-Борис

Карел Шкорпил

Печатът е от олово (моливдовул). Диаметърът му е три сантиметра, дебелината четири милиметра и теглото 27 грама. Съхранението на печата е много добро с изключение на малката повреда от удара с копачка. Печатът е пробит надлъж с една дупка, имаща диаметър 0,004х0,002 и 0,003х0,002м.; през нея била прекарана нишката, която е свързвала печата с грамота или с акт. Върху лицето на печата се намира бюста на Михаил - Борис, със сияние (нимб) около главата му. Ръцете са вдигнати върху гърдите за молитва (Orans). На главата се забелязва коса(?) или гугла(?). Лицето на бюста е продълговато с мустачки(?) и брадичка(?). Около бюста има два зърнести кръгове и между тях гръцки надпис, който се почва с кръстче. Надписът гласи: "Богородице помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". Задната страна на печата има бюст на Исус Христос с дълга коса (която се спуща върху рамената), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. Между два зърнести кръга се намира следният надпис, който се почва също с кръстче: "Господи помози (на твоя раб) Михаил, княз на България".

Карел Шкорпил

Тази археологическа находка отново се приписва на Борис І, въпреки, че изрично е записано „Михаил”. Заразната червена папагалщина не е пощадила никого, дори такъв честен човек като Шкорпил.

Извод:

Имаме автентичен надпис „Михаил”, който отново се чете "Борис". Защо и поради какви причини – вече не мога дори да гадая

Петнадесето сведение за Михаил-Борис

  „…87. Начало на  българските царе:  [На] Бориса, първия  бъл¬гарски цар, наречен в светото кръщение Михаил, който приве¬де   българския род   към   богоразумие   чрез   светото   кръщение, вечна   памет.   [На]   неговия  син   Симеон   и   неговия   внук   светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гав¬рил, Владимир,   Владислав    древни   български   царе,   които със  земното  царство наследиха   и  небесното,  вечна  памет.  На древната българска царица Мария вечна памет….”

Борилов Синодикт

ALD

  За първи път е споменат Борис (Бориса), като Първи български цар. Освен това е упоменото, че името Михаил му е дадено след кръщение. Какво имаме като фактология в това 15 сведение за Михаил-Борис:

1.   Първи български цар наречен Борис, наречен в Свето кръщение – Михаил. Не е уточнено кога е това кръщение, нито от кого е. Т.е. липсва упоменато гръцко покръстване над Първият български цар, нито уточнение, кога е кръстен, като дете или като цар.

2.   Липсва първоизточник или фототипно издание за сверка на обърканите сведения за Бориловия Синодикт.

Ще приложа какво пише ALD, по този случай:

     Запазен е в два преписа известни днес като Палаузов и Дринов по имената на откривателите на ръкописите. Понастоящем и двата ръкописа се пазят в НБ”Кирил и Методий” – София. За съжаление и от двата ръкописа липсват страници и дори от взаимното им допълване не може да се възстанови пълният текст на синодика.

   Палаузовият препис е бил съставен в края на ХІV-началото на ХVв. От него обаче липсват няколко страници, включително и началната със заглавието. Според Николай Палаузов ръкописът е бил открит в Търново, но Григорович (Очерки путешествия по европейской Турции. 1877) разказва, че като му е бил показан в Габрово му е било обяснено, че е принадлежал преди това на духовник от Севлиево.

   Дриновият препис е съставен преди 1614г. , тъй като в най-старата от летописните бележи в него се казва: „През 7122 (1614г.), месец юли,12 ден: да се знае, че придойде река Осъм и стори зло”, като цифрите са означени с букви . В сборника се съдържа поучения на иподякон Дамаскин Студит, който е живял в края на ХV-началото на ХVІв., тъй че сборника е съставен след началото на ХVІв.

   През 1211г.по нареждане на цар Борил  е бил преведен на български език византийския синодик от 843г. В края на ХІV-началото на ХVв. в него са били добавени анатеми срещу еретици и поменик на българските владетели, боляри, патриарси, митрополити и епископи. Тъй като в Синодика са упоменати като починали цар Иван Шишман и патриарх Евтимий, то може да се предположи, че редакцията е направена наскоро след периода 1395-1404г.

   Издания: Временникъ императорскаго москавскаго общества исторiи и древностей россiйских, кн. 21, 1855г., стр.1-27, Палаузов „Синодикъ Царя Бориса по рукописи ХІV века”; ЖМНП, ССХХХVІІІ, април, 1885г., Дринов, Новый церковнославянскiй памятникъ съ упоминанiем о славянскихъ первоучителяхъ” – само откъси, стр. 176-205; „Известия Рускаго арх. дружество, 2,1897г., М. Г. Попруженско, „Синодикъ царя Бориса”, в края, стр. 1-82; М.Г. Попруженко, „Синодик царя Борила”,С, 1928; „Из старата българска книжнина”, т.ІІ,  Ив. Дуйчев,С., 1944г.,  ХИБ, т.2, В. Гюзелев, П. Петров,стр. 182-183, стр. 296-296, стр. 312-313, стр. 340-344, стр.384-385; Сборник „Държава и Църква през XIII в.”, 1999г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.

   В сиво съм поставил някои мои бележки. Тъй като не е поставен целият запазен текст на синодика със сиво са дадени и кратки сведения за пропуснатите откъси в настоящото издание. В червено са текстовете, които в ръкописа са изписани с киновар. Поредността е по посочените страници в публикацията в ИРАД от Попруженко, а номерацията е по ХИБ т.1 и 2 – без скоби е по Палаузовия препис, а в квадратни скоби по Дриновия.

ALD

    Казва се, че Синодикта е писан в нач. на ХІІ в., редактиран през ХІV в. и двата преписа са от ХV и ХVІ в.  Изследване, кои текстове са основата на преписа от ХІІ в. и кои са добавените, явно не е правено. И не е правено защото се изисква някакво разбиране на старобългарските текстове, и тази нелека и квалитетна работа е „пропусната” да се извърши от квалитетните специалисти. Не мога да не спомена Попруженко, който веднъж пише „Синодик царя Бориса” и едва след 33г. изписва „Синодикт царя Борила”. Виждаме каква е чудовищната работоспособност на Попруженко – по една преведена коректно буква на 33г.! Наистина зашеметяващо темпо на работа.

3.Тъй като липсва разпечатка на самият паметник ( поне в нет пространството го няма, а до български библиотеки нямам достъп)  уточнение, кои текстове от кога са внесени в преписа, не става ясно името на цар Борис дали е внесено в паметника през  ХІІ в. или през ХІV – ХVІ в. ALD представя надолу няколко автори които са работили по проблемите на Бориловия Синодикт, но такова разграничаване и класифициране на този по същество сборен текст на периоди едва ли е правено.

4.Тук е коректно да направим една констатация: Това 15 по ред сведение известно в преписи от ХV –ХVІ в. е първото и  единственото, в което се появява „Цар Бориса”.

5. Също е указано в текста, че българският народ е приведен към „благоразумие” чрез кръщението, а не, че е приведен в православна християнска вяра, чрез кръщение. Т.е. българският народ е индикиран точно в  „състояние на вяра”, която не е била православна, но не е указана и като езическа, а беше споменато на VІІІ Вс. Събор за наличието и на българи езичници. За нас това е потвърждение за наличието на „особеното българско битие”, сведенията за които не са загубени през ХVІ в.

6. Никак не е маловажно, че преписите които са в наличност от оригиналният Бориловият Синодикт (а дали са от него не е ясно) са писани когато по българските земи се шири безнаказано гръцката фанариотщина под закрилата на Султанската чалма. Това е много сериозно основание, върху което тук не можем да се разпростираме, но което не може да се пренебрегне, когато се изследват източниците за Михаил – Борис. За тази отчасти политическа оценка ни говори израза „древни   български   царе,   които със  земното  царство наследиха   и  небесното,  вечна  памет.”. Това е твърде изкривено разбиране за апостолското разбиране за „Царството небесно”. Според Първоапостолите само бедните и низшите ще наследят Божието Небесно царство, а царете – никога.. Явно тук имаме вече елитарното разбиране на християнството и това елитарно разбиране по никакъв начин не е християнството от ІХ в., а префасонирано според модерните изисквания на ХVІ в. за нуждите на Църковната и Султанска Институции. И т.н. и т.н.[/color]

Шестнадесето сведение на Михаил – Борис.

По принцип това са две сведения, но тъй като сведението

на Порфирогенит е реплика на сведението на Зонара, ги пускам заедно.

І. Зонара

По моя молба - нестилизиран (буквален) превод от Красимира Скординова – Георгиева с приложени различни етимологични значения на думите :

Защото (когато, че) господстващият (господарят – управляващият) на Хърватия отначало (поначало) командвана, (управлявана, оглавена) от царя на ираклийското царство, раб  (лакей) застанал (стоящ), подчинен на царя на ромеите, и никога на господстващия над България  подчинен, (покорен, отстранен, захвърлен). Но  даже не и българинът заплаши към война срещу хърватите, иначе ( в противен случай) Михаил – архон (господстващ, владетел) на България, Воросис (може би се превежда като севернякът), заплашван от тях и  враждуваше с тях (и ги ненавиждаше) и нищо не беше възможно да ги помири, беше удивен от хърватите и изумен от тях.Иначе (в противен случай) някога хърватите (оутои – може да се превежда и като  “нито”) българския пакт (дедокасин – може да се превежда и като “докоснаха”, може да е додекасин – тогава ще бъде “дузина”, или нещо 12), и нееднократно двамата  си предоставяха взаимни подаръци (взаимно гостоприемство), вследствие (по причина) на (техните) любезностите (им).

 ІІ. Константин Порфирогенит.

Нека обърнем внимание само на някои подробности във връзка с разглеждания от нас въпрос за Михаил-Борис.

1.Константин Порфирогенит в общи линии повтаря изнесеното от Зонара.

2.Като притежател на владетелската титла архонт е посочен Михаил. Към името Михаил е „принадено” определението Ворисис, което очевидно не може да бъде лично име. Тук  отново е разобличена съшитата с калпави конци официозна версия, че на Борис му е дадено име Михаил. Два писмени източника отново доказват, че на Михаил му е дадено допълнително уточнение към името ( дали е Северняка, Ворисис, Борис, Бориша и т.н. е безинтересно) и името Михаил е първоупоменатото владетелско име.

3.Важен момент е упоменаването на „българите” като пакт - πακτον. И в двата източника. Доколко българите са упоменати като „пакт, съюз” не мога да преценя, защото не разполагам с речник на катаревус. Приемам буквалния превод – " българският пакт”.

4.Като заключение – отново липсва княжеско име Борис, на когото е дадено име Михаил. Напротив, указан е Михаил, който е доуточнен (чрез прякор, местопребиваване – на север, или лична характеристика) чрез името βορισις (Ворисис).

Осемнадесето сведение на Михаил – Борис.

http://liternet.bg/publish/akaloianov/civilizacia.htm

1.       Допрочитането на сведението за в Новгородската Кормчая датира събора към 894 г. Изправеният от Мария Спасова превод в паметта за Йоан Екзарх го представя за разорил поганско намерение и укрепил властта на царя, а още една новонамерена от Анатолий Турилов памет потвърди наличието на събор, на който на 28 мартбългарския княз Михаил победил противниците на кръста. Тази дата попада в периода на Великденския пост, в който обичайно се свикват Поместните събори на Църквата.

Анчо Калоянов.

--- Четем че в нованамерен паметник от Анатолиъй Турилов, отново се говори за квяз Михаил и име Борис няма.

-------------------------------------------

Седемнадесето сведение за Михаил-Борис

"Също така се говори, че владетелят Богор (Βωγωριν) и поискал да му се нарисува ловна сцена в една хижа в която често отсяда по време на лов за да й се наслаждава денем и нощем когато почива там. Това желание така го завладяло, че той извикал един монах художник от нашите римляни на име Методий и му наредил да нарисува такава картина. Но по Божие провидение, владетелят наредил да се нарисува не бойна сцена или лов на зверове и дивеч, а нещо което сам монаха да измисли, но такава, че да хвърли в изумление и страх, който я съзерцава. Тъй като монаха знаел, че нищо не хвърля човеците в такъв страх, както Второто Пришествие, той нарисувал именно него. Изографисал как праведниците получават награда за своя труд, а грешниците жънат плодовете на своите деяния и сурово са наказани в предстоящото възмездие. Когато владетелят видял завършената картина, обхванал го страх от Бога, приел божествените наши тайнства и в късна доба приел божественото кръщение. Това станало известно на народа, който възнегодувал и се вдигнал на въстание".

Продължителя на Теофан, „Животоописание на византийските царе”, кн. IV, 15.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Деветнадесето сведение за Михаил - Борис

..............

--------------

"TEOPHANES CONTINUATUS, IOANNES CAMENIATA, SYMEON MAGISTER,GEORGIUS MONACHUS"

EX RECOGNITIONE

IMMANUELIS BEKKERI

BONNAE

MDCCCXXXVIII

В това известие имаме архонт Богор (Βωγωριν) от Продължителя на Теофан, което име Имануел Бекер преиначава на принц Богорис (Bogoris). Кръщавките обаче не свършват до тук и от принц Богорис, архонта на българите става на цар Борис в дълбоките и велики преводи на БАН - ГИБИ, ЛИБИ и други подобни пост упражнения. Преданието което разказва Продължителя на Теофан е индикирано във времето с глагола "разказват, говори се". Това е доста странна формулировка, защото делегираната България от княз Михаил на пренията след VIII Вс. Събор са точно от времето на Прод. на Теофан и той им е съвременник. Тази България липсва за Прод. на Теофан, той споменава България с теритоии Дебелт и Загора, градове дълбоко в територията на Тракия, които били подарени на ромеите за благодарност. И за всичко това се говори, като за нещо дочуто от трети лица.

Да се идентизиза Богор с Борис, за нас е израз на пожеляния и желателни историографски аналолигии, които да подкрепят едно мнение за "княз Борис". Такъв няма в сведението на Прод. на Теофан.

Тези събития са обяснени много добре от д-р Ценов преди 100 г. и ние ще приложим страниците от книгата му "Произхода на българите . . .":

От текста на д-р Ценов е видно, че "покръстването" е късна фанариотска измислица, целяща фаворизиране на КПолското християнство, като повсеместно, единствено и т.н. По това време българската империя се простира на три морета и подобни "запазени" писания за нас показват по скоро опит за реставрация на едно смазано самочуствие и фанариотска църковна нищожност, отколкото съвестно и правдоподобно описание на исторически събития. Корените за това се крият в констатациите на Анастасий Библиотекар, че княз Михаил получава църковната си първоначална баптизация от Римската църква, а не от столичната КПолска. Въпроса е сложен и многолик, но каквато и да е била действителността тогава, Прод. на Теофан НЕ ГОВОРИ за "княз Борис", като дори името му споменато като βορισιν споменето от по-ранни писатели не му е известно. С една дума - голяма доза свободно съчинение, лансиращо ласкателства и хвалебствия за КПолската олигархия. Маниер, който се използва с голям успех до ден днешен от наследниците на Православното войнство от XI в.

Като заключение - княз, цар и т.н. Борис, няма в сведението на Прод. на Теофан.

-----------------------------------

Двадесета манипулация за Михаил - Борис

Бертинските анали за които официозите твърдят, че съобщавали за княз Борис. Виждаме, че под курсив (мой) няма упоменато такова име:

ANNALES BERTINIANI AUCTORE HINCMARO. 866.

p.85  Rex Bulgarorum, qui praecedente anno, Deo inspirante et signis atque afflictionibus in populo regni  sui monente, christianus fieri meditatus fuerat, sacrum baptisma suscepit. Quod proceres sui moleste ferentes, concitaverunt populum adversus eum, ut illum interficerent. Quotquot igitur fuerunt intra decem comitatus, adunaverunt se circa palatium eius. Ille vero, invocato Christi nomine, cum quadraginta tantum octo hominibus , qui erga christianam devotionem ferventes sibi remanserant, profectus est contra omnem illam multitudinem; et mox ut portas civitatis exiit, apparuerunt ei et his qui cum eo erant  septem clerici, et unusquisque eorum tenebat cereum ardentem in

manu sua, sicque praecedebant regem et illos qui cum eo erant. Eis vero qui contra eum insurrexerant visum erat, quod magna villa  ardens super eos caderet, et equi eorum qui cum rege erant, sicut contrariis videbatur, erecti incedebant et cum anterioribus pedibus eos percutiebant; tantusque timor eos apprehendit, ut nec ad fugiendum nec ad defendendum se praepararent, sed prostrati solo se moveré nequibant. Rex autem ex proceribus, qui populum maxime adversus eum incitaverunt, interfecit numero quinquaginta duos, reliquum autem populum inlaesum abire permisit; et mittens ad Hludowicum regem Germaniae, qui  ei foedere pacis coniunctus erat, episcopum et presbiteros postulavit, et ab eo missos cum debita veneratione suscepit. Hludowicus autern ad Karolum, fratrem suum, mittens, in ministerium clericorum apud fratrem suum vasa sacrata sacrasque vestes ac libros petiit. Unde Karolus ab episcopis regni sui non parvam summam accipiens, ei ad dirigendum regi a. Bulgarorum rex filium suum > et plures ex proceribus regni sui Romam direxit et arma, quibus indutus fuerat, quando in Christi nomine de suis adversariis triumphavit, cum aliis donis sancto Petro transmisit et plures quaestiones de sacramentis fidei consulendo Nicolao papae direxit et episcopos atque presbiteros mitti ab eo sibi poposcit ; quod et obtinuit 2. Hludowicus vero Italiae imperator hoc audiens , ad Nicolaum papam misit, iubens , ut arma et alia quae rex Bulgarorum sancto Petro miserat ei dirigeret. De quibus quaedam Nicolaus papa per Arsenium ei consistente in partibus Beneventanis transmisit et de quibusdam excusationem mandavit. . .

---------------------------------

 Двадесет и първа манипулация за Михаил - Борис

Дуклянски ръкопис

Либи съобщава: 

 Българския княз Борис и т.н.  от сайта на Бан/ЛИБИ III: http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_170.html

По въпроса виж работата на Йордан Табов  :

“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГАИЛИ ГОТО-СЛАВЯНИ “БУГАРИ” ОТ БУГ? 

на адрес https://sites.google.com/site/proishodanabulgarite/-vulgari-ot-volga-ili-goto-slavani-bugari-ot-bug

или в сайт № 5 от листата на сайтове.

Синтезирано допълнение от Евгени Митев - Загрей:

Хърватска летопис от XII-ти век:

И увидев Король Бладин чудные дела этого народа и великое множество его, также узнав и то, чтоговорит одним языком с ними, очень обрадовался и послал послов к ним. Те ради языка приняло со многой милостью и почетом послов и заключили мир, с тем, чтобы Бладин давал им дань, какую установил Император; согласившись платить подать, стали жить в великой любви, тем более, что были одной веры и языка.

Annales Anonymi de Presbyteri de Dioclea

Caeperuntque se utrique populi valde inter se ciligere, id est Gothi, qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime quod ambo populi gentiles essent et una lingua esset omnibus.

И твърде много се заобичали помежду си двата народа, т.е. готите, наричани още славяни, и българите, и то най-вече и двата народа били езичници и говорели един и същ език.

Всъщност Хърватската летопис от XII-ти век разказва историята на готите:

«..в триста пятьдесят седьмом году, в это время вышел с Востока народ многолюдный, называемый Готы, люди жестокие и очень свирепые, жившие без закона, как дикари. Владыками этого народа были три брата, сыновья Короля Свихолада; этим братьям были имена: первомуБрис, другому Тотила, третьему Строил. Брис, который был старшим (по смерти отца их сел на престол, на место отца своего), начал господствовать.»

После след Брис (а не Крис, както е в Дуклянския) следват:

После него стал господствовать сын его, Силимир, который, хотя был язычником, жил, однако, со всеми в мире и любви, поступал всегда справедливо и очень любил Христиан, и не дозволял гнать их; он условился с ними, чтобы они платили ему дань. И такая земля Хорватская опять наполнилась и отдохнула, а Христиане жили в мире под его правлением. И имел он сына, коему было имя Бладин. Силимир правил 21 год и умер. Бладин, сын его, начал господствовать и господствовал по примеру и пути отца своего, Силимира. И господству, Бладин тоже имел сына, которому имя было Ратимир. Он, как начала быть известным, стал весьма дерзок и чрезвычайно жесток к каждому.

А по времето на Владин дошъл нов народ, който се оказва че говори същия език:

Еще тогда как правил отец его, какой-то народ без числа вышел из за большой реки по имениВелия; народ этот вел с собой жен, детей и войско; они несли с собой все свое имущество и следовали странному образу жизни. Они заняли землю, называемую Сенобуя (Seno buja), но сперва все скитались. Начальник их был муж старый и назывался на их языке Баре, т.е. по нашему Цесарь; под ним были девять вождей (duzev), которые правили и владели тем народом, очень многолюдным. После они заняли и Следузию, пошли в Македонию, и ее взяли всю землю Латинскую, которую тогда держали Римляне, что ныне называются Черные Латины.

Паралелът с Дуклянския летопис е очевиден. Разликата е че няма р. Волга, ясно се говори че Брис е от готите и като пристигат новите от Велия, и те говорят същия език, който и днес се говори в Хърватия. Така че Табов е прав -- няма Борис, както се опитват в ЛИБИ да го преведат.

---------------------------------

Двадесет и втора манипулация за Михаил - Борис

http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/blazius.pdf 

стр. 75 - 77.

История на България от Блазиус Клайнер. Клайнер не съобщавани нищо ново, а само повтаря сведенията на Анастасий Библиотекар за пренията след VІІІ Вс. Събор.

Папските пратеници се завръщат от България 

В същата 869 година пратениците на апостолическия престол, изпратени в България за покръстването на българите, се завърнали в Рим, а с тях дошло и посолство, изпратено от техния княз. Това е разказано така от Анастасия в животописа на папа Адриян: [323] „Миналата година достопочтените епископи Формоза и Популонийският Павел, които заедно с други по заповед на светейшия папа Николай бяха отправени там да проповядват, завръщайки се, зарадваха апостолическия престол, разказвайки за пренабожния владетел на българите и за тяхното пълно смирение, с което особено са се подчинили на светата римска църква и представиха на върховния първосвещеник пратеника на българския княз Михаил, по име Петър. Пратеникът заедно с царските дарове предаде и писмото на княза, с което той най-настойчиво Михаил им поверил своя пратеник, който носел писмо и дарове молеше върховния първосвещеник да му изпрати въздигнат в архиепископски сан или добре известния му дякон Марин, или пък някого от кардиналите-презвитери на неговата църква, 75 мъж мъдър, изпитан и предостоен, за да бъде избран от българите, когато — след като бъде . . . 

Съобщенията за княз Михаил, които не се поместили  продължават до 77 стр. на изданието.

----------------------------

 Двадесет и трета манипулация за Михаил - Борис

http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=100672

Ето, че темата ( и други в които се зачеква въпроса за "покръстването") се обогати с още едно доказателства против фанариотската измама наречена „Българско покръстване от гърците при цар Борис – Михаил Кръстител ”.

Паметника е „Historia B. Platinae de vitis pontificum romanorum” писана от Onvphrii Panvini (Онуфрий Панбини или Панвини) и издадена от Еpiscopo Padibornensi (Епископ Падиборненски) през 1600 г. В увода е указано, че паметника е писан между папствата на Пий V – (S.Pнo V, 1566-1572) и Климент VІІІ (Clemente VIII, 1592-1605). Нека все пак видим каква е гледната точка на Папските летописци, за разлика от фанариотските, който е особено ценен, къй като не визира българите като генерално действащо лице, за да се подозира някаква манипулация с това, а е животоописание на папа Николай Велики.

Този паметник е животоописание на римските папи по средновековен образец. На стр.139 е Папа Николай І, чийто име е свързано с прочутите „Отговори на папа Николай до българите”. Ето какво пише Онуфрий Панини за Папа Николай І, наречен Велики (Мagno):

„. . . Omnes aute ea dem dicirius,eadem lapimus, eadem iudicamus. Ium vero ioannes videntibus oinnibus, eadem fe conferuaturum iureiurando & scripto confirmauit. Atque ita soluta synhodo, loannes Ravennam ad suos redijt. libera tus autem hac molestia pontifex ecclesiam Dei genitricis (qua prius antiqua, nunc vulgo noua appellatur) restituit, egregijs que pixturis exornauit, Regem Bulgarorum cum omni provincia ad side Christi litteris & fanis admonitionibus convertit, eis dem que Bulgaris episcopos & presbyteros dedit, qui neophytos in side confirmarent, pulso Photino, cuius fraude in errorem Bulgari di lapsi fuerant . . .” (курсив мой)

„. . . Българския крал във всяка провинция, където се проповядва Христовата вяра увещава и налага на българските епископи и презвитери да се съобразяват с посланието на Фотий, както и нововерците да го потвърждават, което заблуждава българите. . „

Това е времето преди VІІІ Вс.Събор (869 – 870г.), нарочен на „Кръстителен” за българите и на „Борис І Кръстителя”. Т.е. времето когато Фотий е все още Патриарх в Константинопол и разпространява своите прочути „Окръжни” до Източните Патриарси с явната цел и изтъкване, че КПол. Патриарх е ключовата фигура в християнския свят. Една несъмнено междуведомствена религиозна битка.

Какво имаме, като основно в текста:

1. Имаме български крал. Няма да търсим какви са точно означава това, но, че не е „хан”, „кан” или ”каган” е очевидно.

2. Този български „regem” се разпореждат в провинции, а „провинции” по това време има само на едно място в Европа – в Римската империя. Т.е. „българския крал” Е на римска територия и се разпореждат с тази територия. Е, какъв е в този случай този „крал” и „провинции” – "подведомствени началници" на "римски земи" или „царе” на „държавата България” ?. Един въпрос с понижена трудност на който може да отговори всеки второкласник от българските училища. За обучени в други училища въпроса може и да е фатално неразбираем.

3. Имаме съобщение, че този крал налага друго верую (Фотиевото) на „български епископи и презвитери”. Това означава многобройни християнски общини, наречени „български”, които имат ДРУГО верую, различно от Фотиевото, т.е. различно от Константинополското официално за момента. Трябва обезателно да обърнем внимание на термина „за момента”, защото Константинополските „религиозни” християнски разбирания се менят почти при всеки нов Император, докато за българското християнско верую нямаме сведения за такава постоянна мутация. 

На 141 стр. изненадите продължават:

Ето и текста от „Vita Hadrianus II” :

. . . .Habita еtiam in eadem Synhodo longa contentio est , Bulgari ( quorum legati tum aderant ) fedine romane an Conftantinopolitane subiecqti essent. Tandem vero Basilio contradicente,Romane sedi adiu dicantur. Quare Hadrianus a Bulgaris rogatus, ut virum vita & doctrina in prouinciam mitteret, cuius auctoritate & exemplo in fide Christi retinerentur: tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit, qui ecclesias illas ex sententia ad meliorem cultum redigerent. Hi aute sucre Sylvester subdiaconus Leopardus Anconitanus, Dominicus Tarvisinus, qui re omnem ex sentetia pontificis breui composuere. Quan quam Bulgari non ita multo post donis & pollicitationibus a Constantinopolitanis corrupti, pulsis Latinis facerdotibus, Graecos receperint: quae quidem fedi?io multorum malorum incendia inter Graecos & Latinos suscitauir. . . . . 

Превеждам по смисъл:

Папа Адриан казва, че българските въпроси (предложения – rogatus) са православни и защищават Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit). И по нататък съобщава, че Леопардис от Анкона и Силвестър са замесени в гръко-римско-българските препирни, и когато латинските свещеници са „ударени” (pulsis) от българите, гръцките (разбирай императорските от Константинопол) свещетници отново се домогват до контролираните от българите провинции. Ето такива безразсъдни са постъпките между гърци и латинци, обобщава летописеца.

Какво е най-интересното тук:

1. Несъмнено това, че Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit) която техните (българските) църкви (qui ecclesias illas) изповядваха (redigerent ) като предишно истинско верую (meliorem cultum). Предполагам, че цялото изречение може да има и друг смисъл, тъй като глагола redigerent ми е смислово неясен, НО упоменаването на Светата Троица, като ОБЕКТ на диспут мужду латински емисари и български легати е налице и ясно заявено. Т.е. на VІІІ Вс. Събор имаме теологичен спор, от една страна българските епископи и презвитери в лицето на българските легати и от другите две страни, Константинопол (плюс източните Патриарси – на Антиохия, Йерусалим и т.н.) и Рим.

Българско покръстване е отбелязано единсвено с думата neophytos, но затова пък тази дума се използва и до днес, като нарицателно име (Неофит Рилски в близкото минало) за означаване на новопосветени и „нови българи” във вярата. Тези неофитиси (neophytos) са един пост фактум, заявен СЛЕД реалното съществуване на български Епископи и Презвитери, т.е. та СА „новите” българи в християнската вяра, а не са „първите” българи в християнската вяра.

Това е ново доказателство, че „Българското покръстване” делегирано и продължаващо да се разпространява, като официална догма в пост комунистическа България, като еднократен акт на фанариотската църква, е измислено единствено за да може фантома „хан Борис” да пристигне на запенен звезден кон с парче вкиснато месо под седлото, българите да се третират като гости на Балканите, като за тяхна исконна Родина се сочат пустините на Азия.

..................................

Двадесет и четвърта манипулация за Михаил - Борис

Послание на патриарх  Фотий до княз Борис-Михаил

http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_42