Istoria na istoriata

Auditor web


GEOFFROI DE VILLE-HARDOUIN
CONQUКTE DE CONSTANTINOPLE

TEXTE ORIGINAL, ACCOMPAGNЙ D'UNE TRADUCTION
par M. NATALIS DE WAILLY




Вилардуен започва през 1207 да пише своите мемоари и не успява да ги завърши - умира (вероятно) през 1212 г. Хрониката е довършена от Valenciennes. Събитията са невероятно интересни, но тук ще се интересуваме от използваните наименования за българите, от този рицар и историк (между другото доста начетен). Явно тези наименования са използвани не само от него през този период.

Мемоарите или хрониката на Вилардуен са писани на странна смесица от френски и латински, но се приема, че това е първото литературно произведение на френски (дотогава са пишели както знаете на латински). Хрониката е издавана неколкократно в Париж - ползвам третото издание от 1882 г. на de Wailly. Изданието е двуезично - оригинал и превод на съвременен (1882) френски.

Да вземем един параграф от текста от 1207-1212 (не е фотокопие, а препис на оригиналните хроники, които са запазени)
273. Lors fu li consels l'empereor Baudoin qu'il chevaucheroit droit а Messinople, oщ l'empereres Alexis иre. Et li Grй d'Andrenople li requistrent cum а seignor qu'il lor laissast la ville garnie, por Johan, le roi de Blaquie et de Bougrie, qui guerre lor fassoit sovent. Et l'empereres Baudoins i lassa Eustaice de Saubruic, qui иre uns chevaliers de Flandres mult preuz et mult vaillanz, atot quarante chevaliers de mult bone gent, et cent serjanz а cheval.

и същият текст в изданието от 1882 (превод на тогавашен френски от de Wailly)
273. Alors l'empereur Baudouin arrкta qu'il chevaucherait droit sur Messinople, oщ l'empereur Alexis йtait. Et les Grecs d'Andrinople lui requirent, comme а leur seigneur, qu'il leur laissвt garnison dans la ville, а cause de Johannis, le roi de Blaquie et de Bogrie, qui leur faisait souvent la guerre. Et l'empereur Baudouin y laissa Eustache de Saubruic, qui йtait un chevalier de Flandre bien preux et bien vaillant, avec quarante chevaliers de trиs bonnes gens, et cent sergents а cheval.

Не правя превод, защото съдържанието в момента не ни интересува, а само споменаването на "Blaquie" и "Bogrie" и Иваница (Калоян) като техен крал. Вижда се, че в превода на de Wailly са запазени оригиналните наименование (проверих ги и на останалите места).

В края на книгата има алфабетен индекс, където са посочени и други параграфи, където се срещат "Blaquie" и "Bogrie". Ето извадка от индекса (в квадратни скоби съм дал превод, без претенции за точност):

Bulgares, sujets de Johannis [(под) владение (но може да се преведе и командване) на Иваница], 352, 389, 469, 498.

Bulgares (Prince des), Wenceslas.

Bulgarie, partie du royaume de Johannis [част от кралството на Иваница], 202, 273, 276, 333, 350, 371, 374, 386, 387, 389, 392, 398, 404, 424, 442, 451, 472, 497 - Var. Bogrie, Bougrie [мръсник], Bouguerie, Bougherie, Bouguerrie, Bougurrie, Bugherie, Bougerie, Borguerrie.

Bulgarie (Roi de), Johannis, Vorylas.

[Var. = варианти, синоними]


Отбелязвам само, че названията Bulgarie, Bulgares не се споменават никъде в текста от 1212 - има само някои от посочените като варианти в индекса. В индекса ги има защото той е направен от преводача през 1882 г. когато те вече се използват.

Ще възразите, че "Bogrie" е обсъждано в темата "Етнонимът Българи - етимология (произход) на думата" (
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=46423).
Но тук имам наум нещо съвсем друго - след дискусията (надявам се да стане такава).

Въпреки че във форума вече има тема "Власите - митове и реалност, Народност или понятие за гражданство?" (
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=90000),
тук давам извадка и за "Blaquie" от индекса към мемоарите на Вилардуен:

Blaques, Blaquie. Voy. [виж] Valachie, Valaques.

Във връзка с горното си задавам и въпроса какво общо има между Blaquie (Влахи) и двореца Влахерн. Пак от индекса на мемоарите:

Blaquerne, palais prиs du port de Constantinople [дворец пред вратата на Константинопол], 163,164, 169, 177, 182, i85, 207, 211, 234, 244, 245, 250, 268, 283, 411, 465. — Var. Blaquerne, Blaqerne, Blaquierne, Blakerne, Blackerne, Blakierne, Plackierne, Packierne, Piakerne.

Blaquerne (Notre-Dame de), йglise а Constantinople [(главна), църква в Константинопол], 411. — Var. Blaquerne, Blaqerne, Blakierne, Plackerne, Blasque.

Може да предположим, че името на палата и на църквата произхожда от Blaques (по-точно от нещо, което Вилардуен го предава като Blaquie). Имам въпрос - какво казват източниците за произхода на името на двореца Влахерн в Константинопол? Ако е вярно предположението ми, то това има връзка с темата "Друга страница от Манасиевата хроника указваща, че Симеон е.." (
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=89384). За следствията оттук нататък сега няма да споменавам.

В края на книгата има карта с отбелязани топонимите използвани от Вилардуен. Само че не съвсем - на доста топоними е дадено името от 1882 г. В дясно на картата е даден списък на заменките. Като пример давам Bulgarophygon, а в мемоарите е Burgarofle. На картата правилно е поставен въпрос след Bulgarophygon. Някой знае ли какво означава Bulgarophygon? Май и преводачът е затруднен защото Burgarofle би трябвало да се "преведе" на Bulgarophylon. Има от преводача цяла глава за езика на Вилардуен - не съм я чел, може би там е обяснено.

Пак цитат от индекса:
Bulgarophygon (Thrace), entre Arcadiopolis et Nikitza [между Одрин и Никица], 344. — Var. Burgarofle.

Какво обаче прави впечатление! Никъде през 1212 г. не се споменава Bulgarie. На нейно място има Bogrie, Bougrie, Bouguerie, Bougherie, Bouguerrie, Bougurrie, Bugherie, Bougerie, Borguerrie, но само в титлата на Иваница. В текста някои от тях се използват и като означение за населението. На картата обаче я няма посочена. И в текста не се споменава - краля на Влахия и България отива при куманите, тръгвайки от района на Одрин, после се връща пак там и винаги минава през Влахия, но не се споменава къде е България. Оставам с впечатлението, че е около Одрин.

Като цяло френското издание от 1882 е много коректно - навсякъде се посочва кога са използвани заменки в названията. Не е така обаче с английското издание от 1908 г.

Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople
Geoffrey de Villehardouin [b.c.1160-d.c.1213]:
(
http://www.fordham.edu/halsall/basis/villehardouin.html)


Прочетете го и никъде няма да намерите оригиналните названия. Използва се Bulgarians. Иваница е King of Wallachia and Bulgaria. Burgarofle в английското издание става на Bulgaropolis!

Досега в "Bulgaria Major" и "Bulgaria Minor" http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=90439 се опитах да наблегна на проблемите с източниците. Не смятам, че успях да разкрия даже и за един източник действителното положение. Междувременно, четейки за други източници се отвори такава пропаст от липса на информация, че в една тема не съм в състояние да я опиша.

Все пак освен критичен прочит от нас се очаква и да съградим нещо. Но преди да почнем да градим, трябва да се уточним за плана по който ще строим. Досега от историята оставам с впечатлението, че са сглобени няколко сини парченца и се казва - това прилича на небе. Няколко други парчета, които приличат на комин - значи имало и къща. И още няколко зеленикави парченца, които ни убеждават че са трева. Оттук в монографиите се пуска описанието на пъзела като къща на зелена ливада под синьо небе. Да ама без водещата картинка, откъде сме сигурни, че точно това трябва да се сглоби. И защо има толкова много парченца, които няма къде да се сложат. Ако някое парченце не пасва на тази картина, се казва - то е сбъркано, почва се прекрояването му и ако не може да се натамъни се казва - фалшификат, анахронизъм, а най-често се мълчи все едно го няма.

Всяка съвременна наука извежда на базата на своите знания, някакви закони, от тях се градят теории, от теориите се очаква да доведат до нови знания и т.н. - цикълът е безкраен. Законите се извеждат на базата на аксиоми (основни принципи), вътрешна логика и много математика. В част IV на Роджер Бейкън-овия "Opus Maius" се намира трактатът «За математиката». Според него, "всички науки се основават на математиката и само тогава могат да прогресират, когато техните факти съответстват на принципите на математиката". За Бейкън "математическото направление, се явява ключ към всички науки". Казал го около 1266 година. Този негов възглед е дал тласък за развитието на науката като цяло през следващите векове. 

"Точните науки" затова стават "точни" защото са изцяло математизирани. Други раздели на познанието, тепърва почнаха да дават плодове, след като включиха математически модели и методи в теоретична си основа. Озорихме се с един колега, да помагаме на дъщеря му по имейла за задачите, докато завърши генно инженерство в Швейцария. Не предполагах, че на генетиците им трябват раздели от математиката като кластърен анализ и най-съвременните разработки от теория на вероятностите. Вече няма съвременна наука без развит собствен математически апарат или която да не ползва, развити за други цели, дялове от математиката.

Къде е мястото на историята между другите науки? Общо казано - никъде. Политологията взе че се математизира - използва социологични, демографски и икономически модели. Лингвистиката и тя да не остане назад... да не изреждам всички съвременни разработки - това че у нас нито се преподават, нито се използват, не значи че светът стои на едно място. Но да не бъдем толкова придирчиви. Историята по принцип е интердисциплинарна наука. Ако няма собствени закони, то поне на базата на някакъв опит да формулира някави правила - има и такива науки, дето им викат емпирични, ама и те си имат закони. 

Затова нека първо да поговорим за основните принципи на които може и трябва да се опре историята, ако иска да стане съвременна наука. Но първо трябва да се скъса с практиката, тя да се ползва за политически цели. Има вече съвременни разработки, които разчупват старите възгледи - още малко трябва и ще тръгне ледохода. Този форум работи яко по въпроса. Трябва ни само липсващата водеща картинка на пъзела. И тогава сините парченца от пъзела могат да се окажат море, зеленикавите - буреносни облаци, а комина - мачта на пиратски кораб, плуващ по бурно море. Все пак преди да почнем да градим, нека да илюстрирам положението с писмените източници, с един измислен пример. Защото имам чувството, че все още някои не разбират доколко сериозен е проблемът с тях. Затова ще хиперболизирам ситуацията. Нека си представим какво ще пише в 

История во кратце о болгарском народе славенском, 
писа Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 592


Малко предистория... Да си представим, че се сбъднат щуротиите за Нубиру или някаква малка комета се изръси в Аляска през 2012. Пуснете на воля фантазията си и си представете всички ужасии които сте чули, гледали и т.н. - nx100-метрово цунами, земетресения, вулкани, пожари, пак земетресения, ядрена зима и т.н. Само не прекалявайте - оставете все пак отделни групички хора да оцелеят. Оцеляват тези, които са имали късмет хем да са нависоко да не ги залее цунамито, хем да са близо до море което не е замръзнало. След 10 години мини-ледников климат природата почва да се възстановява, и хората малко по малко да се размножават и разселват по нови територии. Градовете са тотално сринати, опожарени и не стават за живот. Намират в останките им малко оцелели книги (вестници, плакати), задигат каквото могат, главно инструменти и се заселват в нови територии.

Да кажем след около 200 години хората почват да надмогват над ежедневните си нужди и някои се сещат, че трябва да запишат преданията, които до този момент се разказват. 200 години е предостатъчно време спомените да се превърнат в легенди - едни разкази да се преплетат с други разкази. Освен за самия потоп, имало е и разкази от преди потопа.

Да предположим, че в Алпите е оцеляла групичка нео-нацисти, които са си играли по време на потопа на война в някакво скривалище (и затова са оцелели). Когато разказвали на децата си, не пропускали да разкажат за великия диктатор-фюрер, който завладял Европа. Други от САЩ (пътували с яхта из Средиземно море и по тая причина оцелели) разказвали спомени от пътуванията си до Великденските острови и Австралия.

Да предположим, че е почнало ново летоброене от потопа. Образували са се общности, всеки с нов език на базата на старите. Почват нови религии да се разпространяват. Записаните предания се озаглавят например "История на алпийците", "Как Дамян увери родопите" и каквото още се сетите. В тези истории е имало от всичко по малко - извадки от оцелелите книги и вестници, разказите за диктатора Фюрер, статуите от Великденските острови, кенгурата и каквото още душа ви иска.

Почват битки за територии, за религия или ей така за власт по идейни причини. И така още 100 години смутни времена. Малкото оцелели книги стават още по-малко, спомените съвсем се преплитат с разказите за новите Диктатори и битки. Минават още 200 години, и някъде около 500-на година по новото летоброене, хората се сещат за образование, култура, наука. Интересът към миналото нараства, почват археологически разкопки. Оцелели обаче са само надписи върху камък - цялото ни сегашно знание се съхранява на страшно уязвими носители и то няма как да оцелее. Оцелява камък, грънци, стъкло и кокали. Въпреки това почват да се пишат книги по история. Историята преди потопа се използва за доказване на правото върху дадена територия.

И сега може да пуснете фантазията си на пълни обороти. Представете си каква полемика се развихря по въпроса кои са наследници на наците, които владеели Европа преди потопа и техният диктатор Фюрер, живял 200 години. Така било писано в "Сказание за Диктатора". За доказателство вадят оцеляла карта от II-рата световна, в препис от 220 година. Някой намира генеалогия на Кобурготите - също в препис от началото на 3-ти век. Там пишело след Борис - "Симеон, род ему гота, живя 100 лета" и непонятното XX. Някой умник прави връзката с друг запис - "минпред Реп.Бълг. Симеоний" (от СимеонII). И ето как теорията за преселението на българите възкръсва отново. След като рода Гота (а той бил доказано български) е живял някъде към Скандза, значи народа Бълг около 100 лета преди потопа се преселил оттам в околностите на Филибето (защо там ли? - ами защото последният записвач написал, че е родом от Филибето). Да ама скача друг умник и казва нееее, там са живяли бесепарите - цитира източник в който пише "бесепарите излязоха на многолюден митинг", а също така и карта на която е отбелязана Bessapara, близо до Puplpudeva.

А сега представете си какво ще се случи, ако разкопаят паметника на съветската армия в София? Според грубата бронзова фигура могат да го датират като "първобитна фигура от времето на култа към бога на войната". А ако копнат по-надолу под него и стигнат до метростанцията? От релсите няма и помен да има и ако вече имат някакво понятие за стратиграфия, на колко века преди паметника ще оценят метростанцията? А предназначението й - храмов комплекс, "свързан с тайни коридори за бързо напускане на крепостта". smile.gif

Можете да продължите по-успешно от мен съчиняването на историята в тази посока - и всичко ще е вярно, точно толкова колкото е вярно и писаното в съвременната история. Само за последно - как ще протече спора, дали "диктор в радио" означва "Диктатор на Радио" и що е то радио - военна единица, име на провинция или народа Радио. a4dff7b7.gifОценка на източниците - Независима информация

Да пристъпим към писмените източници на Историята. 
Преди да почна активно да чета по история тънех в блаженно неведение за този проблем. Както всички смятах, че щом са го написали мастити учени, значи са го проверили сто пъти и не може да пишат без да са се убедили в правотата си по всевъзможен начин. За разлика от професионалните историци, имах късмет образованието ми първо да ме научи на логика, математика, философия. С годините се убедих, че и в точните науки хората допускат груби грешки, доверявайки се сляпо на публикуваното. Даже и в математиката съм се сблъсквал с изводи, минали през семинари, научни съвети, редакции и накрая се оказват грешни. И сега предпочитам да си програмирам сам алгоритъма защото "професионалните" математически пакети могат така да те издънят, както стана с един дипломант, на когото бях принуден да напиша отрицателна рецензия, защото използвайки такъв пакет беше направил "откритие". Опитът ме е научил - проверявай и пак проверявай, човешко е да се греши.

Но което е в точните науки е нищо в сравнение с историята. Засега да оставим настрана теоретичните й основи. Да видим как се работи с експерименталните данни - в случая на историята това са писмените източници и археологичните данни - ако се сещате за друга първична информация, ме поправете. Засега археологията да я оставим. За точните науки един единствен експеримент не е факт - трябва данните да се повтарят, независимо кой и кога извършва експеримента - едно единствено отклонение от данните е достатъчно, този факт да се счита за невалиден. Да ама в историографията разполагаме предимно с единични източници и то за дълъг отрязък от време. Можем ли такъв единичен източник да считаме за факт? Отговор ни дават пак точните науки - отдавна са се преборили с подобен род проблеми. Отговорът е - да, можем, но трябва да му припишем някаква вероятност за истинност. Колкото по-изолиран е такъв "факт" толкова по-ниска достоверност. 

За историческите "факти" трябва да се добави - колкото са по-далеч от нас във времето, толкова по-малко доверие. Какви други критерии могат да се приложат при оценката на даден писмен документ? Набързо се сещам за следните: първо трябва да се даде оценка на автора му - какъв е по образование, професия, има ли писано друго от него, по какъв начин е свързан със събитията, които описва - пристрастен ли е по някаква причина, после колко години след събитието пише - пряк свидетел ли е или преписва от други. След това оценка на епохата в която се пише и на епохата за която пише - плюс общото време оттогава досега. Накрая, но не на последно място, какъв е пътят на документа, докато стигне до нас - през колко преписа и превода е минал. Също така в кой момент този документ се появява в полезрението на науката - кой му е 'editio princeps', ако е в период на поява на голям брой "новонамерени" документи, има съмнение за съчинен документ. Пази ли се "оригиналът" на документа и къде. В какво състояние е този "оригинал" или е възстановен по подобие.

Сигурно историците ще се сетят за още критерии - не искам да ги уча на тяхната си наука. Искам само да кажа, че на всеки един от описаните критерии трябва да се припише стойност съобразно някаква скала от 0 до 1. Скалата по която ще се оценяват документите също е работа на историците - сам човек не може да изработи безпристрастна скала. Накрая оценките по различните критерии се умножават един по друг. Пробвайте сами да оцените някой документ - ако му давате оценки от порядъка да кажем 0.5 по различните критерии, то само след 3 такива оценки общата му оценка ще стане 0.125! И това трябва да ви кажа е една нормална оценка за документ отпреди 1000 години.

За да добиете представа защо е така, нека да дам еднин пример. Ако прочетете новина във вчерашния вестник, доколко ще й повярвате? Нула означава не й вярвам (не се е случило), единица - 100% се е случило. Аз давам на такава новина оценка 0.95. Имам предвид, че вестникът досега не ме е лъгал, новината е писана от журналист на когото имам доверие, новината се отнася за нещо обичайно - не е фрапиращо изключение. И все пак си запазвам 5% недоверие! Ако същата новина я прочета в три независими издания, то правилото за оценка на вероятността от независими източници е вероятностите да се събират - плюс (по-скоро минус) един нормировъчен член. Най-просто е да се събират по двойки и правилото да се прилага последователно. 
Ако имаме два независими източника с вероятности P(A) и P(B) то сумарната вероятност е:
P(AB) = P(A) + P(B) - P(A)*P(B)
Ако имаме и трети източник с вероятност P©, то към резултата от първите два, добавяме третия, пак според правилото:
P(ABC) = P(AB) + P© - P(AB)*P©
Нека да сметнем какво доверие ще имаме, ако прочетем една новина в три независими издания, на всяко от които имаме доверие 0.95.
P(AB) = 0.95 + 0.95 - 0.95*0.95 = 1.9 - 0.9025 = 0.9975
P(ABC) = 0.9975 + 0.95 - 0.9975*0.95 = 1.9475 - 0.947625 = 0.999875
Както виждаме доверието нараства и се доближава до 1.0! Тоест събитието, за което говорят и трите вестника вече мога аз на свой ред да твърдя, че по всяка вероятност се е случило. Въз основа на информацията, която получих от тези три вестника, вече имам и аз правото да напиша, че еди кога си се е случило нещо. Колкото повече независими източника имам за същата информация, толкова повече мога да бъда сигурен. 
(Примерът е условен, защото на практика съвременните вестници преписват от информационните агенции, а те от своя страна разчитат на взаимен обмен - една новина, след като се пусне от една агенция, тя се разпространява по останалите, а вестниците и интернет изданията само я копират. Така че и в 10 вестника да прочета новината, доверието ми към нея трябва да е толкова, колкото ми е доверието към първата инфо-агенция откъдето е тръгнала. Факт!)

Следствие 1: Сега помислете, каква оценка ще дадете на новина, която прочетете само в един вестник и която гласи: "Вчера в 18 ч. Израел изстреля ракета с ядрена глава по Техеран". Нали първо ще погледнете датата - да не би вестникът да е от първи април. Защо в този случай, оценката ви ще е близка до нула - 0.01? 

Следствие 2: След като към вчерашния вестник не може да се има доверие повече от 0.95, то колко трябва да ни е доверието към документи от времето на Стамболов? Ако отговорите честно на този въпрос, то продължете надолу във времето оценката си за все по-отдалечени периоди. На съобщения отпреди 1000 години аз давам както казах не повече от 0.125. На по-раншни - още по-малко доверие.

Резюме: Сега да комбинираме двете следствия. Съобщение от преди 1000 години, което рязко се отличава на фона на останалите съобщения. Или събитие, което не пасва на доказани от нашия опит правила, изведени закономерности за епохата, отклонява се от екстраполацията по други събития близо по време и пространство. Тогава оценката ни трябва да е 0.125*0.01 ≈ 0.001. Е, пълно е в източниците с такива "факти" - на тях доверието ни трябва да е една десета от процента! 

А някои строят теории въз основа на такива "факти". Тъжно, но факт. wacko.gif
Оценка на вероятността на зависими събития

Едно уточнение - един път казвам вероятност, друг път достоверност. Причината е, че в математиката се използва термина вероятност и теорията е разработена, имайки предвид ставащи в момента случайни събития или вероятност за бъдещи такива. След като в историята събитията вече са станали, то те не са вече вероятни. Да ама ние не знаем дали са станали, и дали точно тогава и точно по този начин са станали. Тоест източникът на "вероятност" е нашето непълно знание. Затова е по-правилно за исторически събития да използваме понятието достоверност - то е оценката на нашето знание или незнание. Понякога използвам и 'доверие' вместо 'достоверност', което е едно и също в зависимост от гледната точка.

Видяхме че ако имаме независими източници, то доверието ни нараства, защото вероятностите се събират. Сега да видим какво е положението при зависими събития. Един пример вече дадох - при оценката на отделния източник оценките му по всеки един от критериите се умножават взаимно. Колкото повече оценки има по-ниски от 1.0, толкова повече общата му оценка ще намалява.

Защо е необходимо да даваме оценка на източниците? След като един източник е получил своята обща оценка, то информацията, която черпим от него, ще има за нас стойност не по-голяма от тази обща оценка. Всяко отделно твърдение в този източник трябва да се оцени самостоятелно, а оценката на събитието ще трябва да се умножи по общата оценка на източника. В резултат ще имаме твърдения, всяко едно с доверие равно или по-малко на източника.

И сега въз основа на тези твърдения ние трябва да правим хипотези, тоест да изказваме собствени твърдения. Тогава, ако нашето твърдение е построено само въз основа на един източник, то ще има тежест не по-голяма от оценката на твърденията в този източник. Ако нашето твърдение се основава на няколко независими източника, то тежестта на нашето твърдение ще нарастне, защото достоверностите в този случай се събират по формулата от предишния пост.

Нека да видим каква ще е оценката на наша хипотеза, която включва няколко събития разделени по пространство и време. За конкретност нека проследим едно преселение. За целта ще трябва да докажем, 
1: че "народът" B, е живял на територия b, в момента време β;
2: че "народът" A, живее на територия а в следващ момент α;
3: че A = B, независимо колко време е минало между β и α, 
4: че на територията b, в момента от време α вече няма "народ" B.
Да предположим, че за всяко едно от твърденията ни поотделно имаме писмени доказателства, всяко с доверие да кажем 0.5 (страшно нереално висока оценка, взимаме я само като пример). Нека за простота разгледаме само събитие (1) и събитие (2) - за да настъпи събитието (2) преди него трябва да е стане събитие (1), тоест двете събития са зависими. Вече знаем, че достоверността на зависими събития се умножава - 0.5*0.5 = 0.25. Простият модел на преместването A <- B дава достоверност 0.25. Ако включим и оценките на (3) и (4), теоретично за цялото преселение имаме 0.0625! Сега да не задълбаваме например с въпроса как ще докажем (3) (че A = B), ако е минал значителен период от време (едно и повече поколения). Като имаме предвид, че оценките на достоверност на събития от (1) до (4), за периода на първото хилядолетие, не могат да имат повече от 0.125, то твърдението ни за преселението A <- B ще има нищожна достоверност като цяло. Тоест всяка хипотеза за преселение е обречена още в зародиш на недоказуемост.

Не мога по никакъв начин да разбера защо някои почват да разтеглят веригата A <- B, добавяйки към нея и народа C, живял в момента γ на територията c. Веригата става A <- B <- C. От това оценката на цялата верига не само не се увеличава, ами катастрофално пада. Защо си мислят, че "доказвайки" B <- C по някакъв начин допринасят за доказването на A <- B. Това е епистемологична уловка, в капана на която попадат не само читателите, ами и самите автори. Нямам друго обяснение за упоритостта, с която продължават да разтеглят тази верига. Трупайки названия на все по-отдалечени по време и място племена по никакъв начин не се доказва прехода A <- B. Жалко за напразния разход на енергия.
Обобщение. Историята е вероятна

Ще кажете ама горните разсъждения се отнасят само за нашите доказателства. Събитието е станало независимо от нас, ама ние не можем да го докажем поради липса на информация. Стоп - друга епистемологична уловка! Ако не може да го докажем, какъв е смисълът да го включваме в историческите си построения? Нали не искаме да правим религия, а наука. Ако продължаваме да твърдим, че нещо се е случило без да можем да го докажем, то това ще е въпрос на вяра. Нали ако включим едно недобре доказано твърдение в една по-обща теория, то цялата теория ще струва толкова, колкото е оценката на най-слабото й звено.

Засега разглеждахме писмените источници като източник на информация. Както видяхме, ако се позоваваме само на тях, то всяко наше построение ще има много малка достоверност. Колкото надолу във времето отиваме, толкова по-малка достоверност.

Историците тук ще възразят, ама нали има независими археологични доказателства. Освен това имаме допълнителни съображения, основаваме се на опита си и т.н. и т.н. Всичко щеше да е наред с археологията, ако тя от своя страна не се позоваваше на историята - ако археологията си вършеше стриктно работата без да дава квалификации, оценки за време и принадлежност, инспирирани от нечия историческа доктрина. Защото каже ли археолога "това парче керамика е готска" - това вече обезсмисля неговия труд като независим източник. Ако целият масив от археологически находки беше документиран надлежно, без да му се лепят етикети ("прабългарско", "славянско" погребение и т.н.) и достъпен за всеобщо сравняване (по интернет да кажем), можем след време да очакваме да се направят корелации по различни признаци, да се изведат неочаквани зависимости по райони, по епохи. Сега находките се групират според нечия преценка (по-скоро желание), едни казват гетски фибули, за съвсем същите - славянски са. Не се ли сещате, че така сами изкуствено си затваряме пътя към нови изводи. Ами дайте първо да ги сравним по всички възможни признаци, състав на метала, произход във време и пространство и после да правим изводи. Ами ако гетите са славяни, ами ако няма нито гети, нито славяни, а обща европейска култура? Доколко независим източник е археологията ще стане дума пак нататък. За "допълнителните съображения" на историците - непрекъснато ще говорим.

Дотук ако сте останали с впечатление, че много малко можем да се доверим на писмените източниците, то впечатлението ви е правилно. А ако нямаме други източници освен тях (за цели периоди е така) то цялото ни описание на периода е вероятностно.

В един пост стана дума за това бил ли е Чака български владетел 
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=88...t&p=1348062 . Там сравних оценките на тезата "за" с 0.1 достоверност и тезата "против" с 0.45. Първо - нито една от двете тези няма абсолютен превес - не само не се доближават до единица, ами и са под 0.5 - печелившата теза печели "на балотаж". Това е нормалната ситуация в историята. Даже и когато имаме превес на някоя теза, то нейната вероятност (достоверност) е някъде под 50%. Трябва да се примирим с положението, че и в най-добрия случай имаме вероятностно описание.

Точните науки отдавна се сблъскаха с този проблем. Първоначално във физиката се смяташе, че това е проблем на нашето описание (недостатъчно знание, проблем на "скритите параметри"). Сега философското обяснение е, че това е присъщо свойство на природата - светът е вероятностен. Слава богу вероятностния характер на природата се проявява само на микрониво. За историята очевидно случаят не е такъв. Историческите събития са се случили по някакъв начин, но нашето знание за тях е непълно. Тогава каква е истинската история? За да дадем най-вероятния отговор, ни трябва оценка на няколко конкуриращи се хипотези. Само сравнявайки оценките им, можем да сме сигурни, че сме избрали най-вероятната от тях. Описанието ни ще е вероятностно, но поне ще сме уверени, че това което пишем в учебниците е най-вероятното.

Второ - както забелязвате от примера за Чака, сборът на двете тези е 0.55, така че остава място от 0.45 вероятност за някаква друга теза. Това е индикация, че не сме изчерпали проблема докрай. Но не си мислете, че непременно трябва да има трета теза с вероятност 0.45 - в най-добрия случай има поне още 10 тези, всяка с вероятност по 0.045, които можем да пренебрегнем. 

Но при всички подобни случай трябва да сме сигурни, че сме оценили няколко конкуриращи се тези, за да сме сигурни, че не сме избрали някоя от десетте пренебрежими тези. Ето това очаквах да видя, когато почнах да чета "сериозна" литература по история. Учебниците - беше ми ясно те са ученици, но си мислех, че в науката история сериозно се обсъждат различни варианти, и в края на краищата се избира най-вероятния. Нищо подобно не видях - избира се тезата, която ще послужи за политически или други цели. Само не можах да разбера на какви цели служат тезите за преселение от Азия.
Заключение от казаното дотук

Дотук разгледахме от чисто познавателна гледна точка до какво води непълното, описание което ни дават източниците. Оказва се, че води до вероятностно описание на историята. Това ли е обаче историята - поредица от събития. Категорично не, въпреки че точно това срещам най-често. А тези, които се опитват да излязат от описателните рамки и дават някакво обяснение (най-често за произхода на българите) се хващат за една характеристика и я развиват до неимоверни размери, опитвайки се с нея да обяснят всичко. Проблемите не са само с българите - съответните раздели на историята имат проблем със славяните, проблем с езиците, с културите и тяхната идентификация ... Ще се постарая всички тези проблеми да ги поставя на една плоскост под общ знаменател, и се надявам да покажа как решаването на един от тях води до решение и за останалите. Но всичко с времето си ...

Ще кажа с какво няма да ви занимавам - преселенческите теории губят по точки a priori, както показах през един пост. Не е само проблемът с тяхното доказване. Самото преселение поставя в губеща позиция преселенците. Ще разгледам в някой следващ пост от демографска и икономическа гледна точка възможно ли е изобщо преселение, в този вид в който ни го описват. Изключвам и чисто патриотарските “теории” като имащи нулево познавателно значение. Ще им обърна внимание дотолкова, колкото да посоча вредата от тях.

От познавателна гледна точка източниците сами по себе си не са достатъчни. Имаме дълги периоди за които нямаме кьораво съобщение. Трябва ни някаква водеща теория за да сме наясно с процесите, които протичат в дадено общество. Такава теория (или по-точно много теории за всяка конкретна епоха или място) ни трябва за да направим интерполация между липсващите парчета от пъзела.

Както по-горе казах само сравнявайки няколко хипотези можем да изберем най-достоверната от тях. В този контекст Римската Теза (РТ) на Боцмана и другите пирати от форумите има предимство от познавателна гледна точка. Доколкото за момента не виждам неин достоен конкурент, тя си остава работната ни хипотеза. Защото парадигмата на т.нар. примордиалисти, че името непременно трябва да се асоциира с даден етнос, е робуване на един вече остарял възглед, осигурявал концептуална рамка за политически движения през осемнадесети и деветнадесети век (немски национализъм и панславизъм). По своята същност РТ е много близка до т.нар. школа на модернистите. Тя няма претенции да обясни всьо и вся, тя е теза само за възникване на името (да ме извини Боцмана, че обяснявам собствената му теза).

Бих искал да разширя РТ по посока на ролята на Римската империя за стимулиране на вторичен, третичен и т.н. етногенезис. В този смисъл според мен РИ трябва да я разглеждаме като майка (по-скоро мащеха) на всички балкански народи - най-паче славянските. В този дух тезите, които ще защитавам са близки до съвременния конструктивизъм (с едно огромно изключение за готите).

Изводът ми от предишните постове е: преди да почнем да строим трябва хубаво да се помисли каква хипотеза ще градим и можем ли да я докажем. Няма смисъл да се почва нещо, ако предварително знаем че е обречено на провал. Затова в следващи постове ще наблегна на теоретичните основи които са ни нужни. На общата ни концепция, която ще дава спойка между събитията и техните движещи сили.
Забравих да кажа, кой все пак трябва да направи оценката на източниците?

Ами това би трябва да е работа на самите историци. Някой трябва да разработи скала по която да се оценяват източниците. Тази скала не може да е дело на сам човек - ще е субективна. Аз си ползвам за свои цели някаква скала, но хич не съм убеден в нейната стойност. Необходим е консесус по този въпрос. Каква трябва да ни е оценката на съобщение за което знаем, че авторът преразказва и отстои от него на 180 години. Опитайте се да преразкажете например какво се е случило с ботевата чета и разказите около убийството на Ботев. Само по спомени от това което сте чели. Колко различни версии са публикувани досега? И то при положение, че имаме писмени свидетелства от участници в събитието. Ами ако нямаше. Ами за Априлското възстание, а за Чипровското? То за периода от II-рата св. война не можем да уточним подробностите и да направим еднозначна оценка, а правим заключения по свидетелствата на Теофан. И то знаейки, че е преписвал от сирийски източник. Каква трябва да е достоверността в този случай?

Като стъпка в тази посока, трябва поне информацията за източниците да стане леснодостъпна. За повечето източници не мога да намеря адекватна информация за произхода им. Понеже не вярвам че историците ще се хванат да го сторят, предлагам поне ние тук по форумите като проява на добър стил, като цитираме нещо да описваме точния източник и по възможност в какъв вид е стигнал до нас. 

Друг въпрос е коректното цитиране. В това отношение по форумите сме далеч от всякаква коректност. Подхвърляме си цитати, преписвани от други постове, някои от които сгрешени или приписвани на друг автор от друго време - примери колкото щете. Но и в т.нар. сериозна литература положението не е блестящо. 

Още не мога да открия откъде тръгва цитата за “сините, зелените, българите и разни чужденци” по време на новогодишно празненство на Константин Велики. Цитира се книгата на проф. Н.П. Кондаков и граф И.И. Толстой «Русские древности в памятниках искусства», където е цитирана книгата «Готските игри» на Константи Велики, ама тези «Готски игри» някой да е виждал?
Comments