Keramopoulos, Kyriakidis и българската папагалщина

Keramopoulos, Kyriakidis и българската папагалщина

bozman

  В тази тема ще предложа за разглеждане „прозренията”  на двете  личности от южната ни съседка Гърция и последствията от тях.

    Като най-основен и в наличност в нета източник за техните персони, са публикациите на Кенет Сетън ( Kenneth M. Setton - http://www.kroraina.com/bulgar/setton.html ) ще цитирам част от неговите писания, послужили за „начален знак”, на българската „интелигенция”, че българите са крепостни роби, че са дюлгери и т.н. :

” . . . .Keramopoulos, The Greeks and Their Northern Neighbors, Athens, 1945, summarized in Stilpon P. Kyriakidis (Κυριακίδης Στίλπων), Bulgars and Slavs in Greek History (both works in Greek, Thessalonica, 1946), pp. 7-16, and ff., derives the name Bulgars from burgarii, bourgarioi, i.e., those who maintain the forts, burgi, bourgoi, purgoi along the northern boundaries of the Balkan provinces, and elsewhere in the empire, first mentioned in Greek in an inscription dated A.D. 202, found between Philippopolis and Tatar Pazardzik (and last published in Wilhelm Dittenberger's Sylloge inscriptionum graecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593). . . .”.

Превод:

. . .Книгата на  Keramopoulos: „Гърците и техните северни съседи”, Атина, 1945 г., обобщена от Stilpon Р. Kyriakidis, „Българи и славяни в гръцката история” (и двете работи на гръцки език, Солун, 1946 г.), п. 7.16 и т.н.  .., е репит (произтичащо, следващо от) на името българи от burgarii, bourgarioi, т.е. тези, които поддържат крепостите, бурги, bourgoi, purgoi по северните граници на балканските провинции, както и в други части на империята, споменати за първи път на гръцки език в един надпис от 202 намерен между Пловдив и Татар Пазарджик (и последно публикувани в inscriptionum Sylloge graecarum Вилхелм Dittenberger на, 3 изд., бр. II [1917], не. 880,1. 51, стр. 593). . . .

     Какво казва К. Сътън съвсем накратко: Казва, че Керамопулос и Кириакидис са индикирали „българите” чрез техния репит „бургарии, бурги и т.н.” в надпис от 202 г. от н.е.

    Преди да преминем към търсене на „прозренията” на Керамопулос и Кириакидис, нека си дадем сметка за ВРЕМЕТО през което те пишат книгите си. Въвсем накратко: Това е 1945 г. и Големите братя „току-що” са потвърдили анексирането на Беломорска Тракия  от Гърция и са лишили България И от излаз на Бяло море. Гръцките автори се стремят да докажат отново, че тези територии са исконно гръцки, като за това несъмнено йм служат и публикациите на българските измекяри начело с Мошеника Златарски двайсетина години по-рано. За националистическата окраска  на произведенията естествено не можем да виним гърците  Керамопулос и Кириакидис – всеки се бори за егото си, както на лично, така и на национално равнище. За българските измекяри е ясно – предателството е еднакво тачено сред всички народи.

  Нека сега да погледнем паметника и да видим, къде данайските юнаци, които през Х в. се прекръстиха на „гърци” (сведение от Зонара)  са индикирали „българите”, като „бургарии” :

Паметника:

1. „Става дума за прочутия надпис за основаването на тържището в Пизос, който не е намерен между Пловдив и Пазарджик, а при с. Димитриево, Чирпанско. Меродавното му издание е това на Г. Михаилов, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, III, 2, № 1690, с много подробен коментар (стр. 103-125). Надписът може да бъде видян в централната зала на Националния археологически музей”.

Сведение от юзър с ник  „Светлана 1956г.”

 Тъй като не можах да намеря в нет пространството споменатото издание на Г.Михайлов, задоволявам се с предложения превод на „Светлана 1956г.”. Ето и превода (подчертаните пасажи са от мен) :

„На добър час! За победата и вечното благоденствие на великите и божествени императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и Публий Септимий Гета, Цезар, и Юлия Домна, майка на военните лагери, за целия им дом, за свещения сенат и римския народ и за свещените войски с благословията на владетелите бе построено тържището Пизос, когато консули бяха господарите императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и в него се заселиха долуизредените... [следва изброяване на имената на първите заселници, около 160 души, повечето тракийци, жители на съседните села 2]. Квинт Сициний Клар, управител на провинцията, постанови: Зарадвани от досегашното добро състояние на пътните станции, нашите повелители, великите и божествени императори, искайки тяхната провинция през целия им живот да остане в същото бляскаво състояние, заповядаха съществуващите тържища да се подобрят, а където няма такива, да бъдат основани... И за да бъдат тези тържища по-заможни, аз поръчах да убедят и да преселят в тях лица от околните села 3, които се ползват с добро име, като лично заявявам, че, които пожелаят доброволно да сторят това, ще получат големи благодеяния от августите: ще се освободят от вноски в натура към града, от задълженията да поддържат държавната поща, от задължението да служат като охрана по бургите...”

Източник : Светлана1956

apollon : http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/23/pizos.581062

1. Как се наричат хората изброени в стелата: поименно (засега с неизвестни имена).

2. Какви са по етнос ? – неясно. Заявено е повечето тракийци, жители на съседните села. И тези жители са наречени заселници.

3. Откъде са те: Указано е два пъти – от околните села. Т.е. „заселници” е понятие използвано от калиграфа на стелата ( по-точно от този, който му е наредил да го издълбае) за обозначаване на лица сменили местожитеството си в радиус от няколко километра (нека са от един до 50 км.), а не придошли от Азия, Африка и др. континенти.

4. Къде е указано, че тези жители са наречени – burgarii, , burgi, bourgoi, - НИКЪДЕ !

Изписано е, че тракийците, които се заселват около тържищата ще се освободят . . . . от задължението да служат като охрана по бургите...”

1. Къде имаме изписано, че „заселниците” са burgarii ? Повтарям  - НИКЪДЕ. Дори е ЗАЯВЕНО пределно ясно (което е и смисъла на този издълбан на камък закон) , че те НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ОХРАНА НА БУРГИТЕ и това йм е гарантирано от Римската Империя.

2. От каква фактология изведоха данайските юнаци, че заселниците били burgarii, значи „българи” ? – От никаква.

3. Едно „научно” предположение, разпространявано от двамата „учени”, които дори ИМАТ НАГЛОСТТА, да причислят този надпис към ГРЪЦКАТА ИСТОРИЯ !. Няма гърци в този надпис – дори и един - куц или сляп – има тракийци.

4. Като какъв термин е употребен burgarii – очевидно като термин за крепости, или поне за охраняеми пространства, оградени по някакъв начин, като по никакъв начин не е указано как се наричат тези които се намират в „бургите”.

5. Каква е фактологията за изведената „мисъл” (разпространявана от Кенет Сетън от 1950г насам), че „българите” (Bulgars)  били упоменати в 202 г., като  burgarii – НИКАКВА. Тя е изведена въз основа на една презумция, заявена от явният фалшифициран прочит на паметника от двамата данайски юнаци.

Ето и част от най-смислените мнения (според мен) до този момент, от хора които се доверяват на фанариотски измислици:

„Където има българско присъствие, там има и български имена. Според целта, за която е било ангажирано това присъствие, българското име се е налагало на съответното място. И така то (името) се е утвърждавало в местния език -- дали като служебна терминология за вид войска, градостроителна дейност, географско наименование, определение за стил на говорене (вулгарно) и т. н.”    Мнение от satira@gyuvetch.bg

“ 1. Римски произход на името - със значение "градостроители", или "тези които стрят градове или крепости"- "burgarii" or "bourgarioi". Идеята е изказана от A.D. Keramopoulos въз основа на открит надпис върху камък- на гръцки в Тракия - където се споменават имената. //Не можах да открия оригинала и съответно не знам каквъв е правописа на имената. Публикацията за този надпис се може да се намери в Sylloge inscriptionumgraecarum, 3 ed., vol. II [1917], no. 880,1. 51, p. 593//. . . “    Мнение от SETI

„Надписът увековечава създаването на тържището през 202 г. и съдържа имената на първите заселници, подредени според родните им села. В края на текста се съдържа указът на управителя на провинция Тракия Квинт Сициний Клар, с който се уреждат правата на тържищата (емпорионите) в провинцията. Сред останалите привилегии жителите на тържищата получават и "освобождаване от данъка в жито, дължим на градския център, и освобождаване от данъци за бургариите, постовете и ангариите".”

Tyroglyphos от Наука-БГ.