Papa Clemente

Климент Охридски за Константин Философ ли ?

bozman

   Тъй като този паметник дава доста странни съобщения, ще го разгледаме целият, тъй като е малък по обем и изключително любопитен. Той е тук:

 http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/kliment.html от фотокопие № 34.jpg до копие 38.jpg.

  Кои са странните съобщения различаващи се от официалните изявления?

http://www.pravoslavieto.com/life/02.14_sv_Kiril_Slavjanobulgarski.htm

В сайта "православието" е поместен лист който не е от паметника, като е измислено и името на Климент Охридски. Откъде се яви в главите на православните редактори „Охридски” може само да се гадае. Написано е дословно в „Бележки”:

„Тази похвала е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Открита е от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано”.

   Не само това е манипулацията в приложения лист от „православните” редактори – специално е намерен лист, където да фигурира името „Методий” докато такава персона НЯМА в текста на римският папа Климент. В документа на Ундолски наистина е упоменат „Климент епископ словенски”:

І. на стр. 1. За „Поучението”

ІІ. на стр. 5 няма обяснение от кого е”Поучението”,

ІІІ. на стр. 11 „Епископ Климент”,

ІV. на 16 стр. „От Климент”,

V. на стр. 18 „Слово от Йоан Евангелист” ,

VІ. стр. 23 „Климент епископ”,

VІІ. на стр 34 „Климент Папа Римски”.

  Това са наличните САМОСТОЯТЕЛНИ текстове в паметника. АКО в няколко преходни текста е упоменат „Климент Епископ Словенски”, то основанията, да се подмени „папа римски” с „епископ словенски” в последният не могат да бъдат нито научни, нито почтени. Включването пък на името „Охридски” директно отпраща българската методиевистика в прегръдките на измамната фанариотщина, за срам на бъдните поколения. Ако се бяха задържали комунистите още стотина години може би щяхме да сме свидетели и на „древни” писания от вида „Климент Живковски, Епископ Правешки”.

1. Първият Римски папа е Св. Климент (88 – 97) или (93-101) според различни приети летоброения, но което и да е вярното, то тази личност живее в края на І и началото на ІІ в.

2. Папа Климент ІІ (1045 – 1046) и всички останали папи след него с името „Климент” са свързани предимно със Южна Франция и територии които са на запад от „славянските земи”, но ТОЧНО в земите, където е най-широко разпространета катарското (богомилско) учение. Така, че както „Климент Епископ Словенски”, така и „Климент Папа Римски” могат да се свързват с която личност е удобна на властващите повеи във властта. Упоменаването на Климент като „римски папа” изважда тази Похвала от творбите на които автор е Епископ  Климент, и индикира авторство на римски папа Климент ІІ, или друг СЛЕД него. Ото и останалите Папи, по реда на папството си:

149  по ред - Clemente II,  Sajonia (1046-1047),

  174. - Clemente III (1187-1191),

183. - Clemente IV (1265-1268),

195. - Clemente V, Francia (1305-1314), 

198.- Clemente VI (1342-1352)

и 219.- Clemente VII (1523-1534)

1. Годината в края на паметника отбелязва 6377 от Сътворението на Света  (869 г. от Р. Хр.), като се указва, че Кирил е живял 38г. Константин Кирил Филофов Солунски е роден  през 827 г. и при смъртта си е на 42г.

2. Още на първа страница се казва, че Кирил „оставя слава и богатство, баща и майка, братя и сестри”. Това е много сериозно разминаване с официалната версия за Солунските братя, повикани заедно в Константинопол от Императора. В целият текст ДОРИ не се споменава Методий.

3. Навсякъде се говори „отче (татко) Кириле”, като даже няма и намек, този Кирил някога да е носил друго име, например Константин. Именно „Кирил” е изписан , а не „Константин”, като  посещаващ козарите и сарацините. От официалните „православни” и официални блюстители на истината се смята, че:

4. В текста е споменат „цар” Теофил и иконоборството. Ако става въпрос за Император Теофил (гръцки : Θεόφιλος, 813 – 842 г.  византийски император от 829 до 842 г.), а връзката с иконоборството очевидно визира него, то споменаването на княз Михаил в тази връзка не може да визира нито Михаил ІІ, който е баща на Теофил, нито Михаил ІІІ, защото събора е през 843г. а през това време Михаил е император, макар и малолетен (3 годишен).Т.е. княз Михаил е ДРУГА фигура в текста, различна от Император Михаил ІІІ.

Машинациите в текстовете на православното издателство естествено не спират. Въведена е някаква „фулска” народност, докато в текста е изписано „фильце” – филъце, филице, като И-то е от „иже”, което никога, никъде не се е чело като У, т.е. за предпочитания при прочит не може да се говори и имаме откровенна измама с доверието на читателя. Манипулациите продължават: – На император Теофил, изписан като „цри” (царят) е прикачена титлата „иконоборец”, а на споменатия Михаил, е присвоена титлата „цар”., като е уточнено допълнително, че става въпрос за Михаил ІІІ. В текста се казва, че при този княз Михаил е проведен Събора. Това е събора от 843г. и той е свикан по заповед на Теодора – майката на Михаил ІІІ, която управлява вместо него. Така, че през 843 съществува Ромейски „цри” – цар-император, а не ромейски княз Михаил. Освен това, ромейските (римски)престолонаследници НИКОГА не са наричани князове, а „принцове”. Дори да предположим, че е употребена аналогичната на старобългарска титла „князъ” на мястото на римската „принц”, то индикираното от автора различие при титуловането на Теофил с „цри” и на Михаил с „князъ” не ни дават основание да предполагаме, че ТОЙ автора, не прави разлика между титлите „цар” (император) и „княз” (принц). Напротив, прави разлика и я изписва в текста. И от това следва от нищо непоклатимия извод, че Княз Михаил, НЕ Е ИМПЕРАТОР МИХАИЛ ІІІ. 

1. Изписа „учител нашъ”, който папата употребява по отношение на Кирил,  не може да извади папа Климент от Южна Франция и Зап.Европа и да го прати в „славянските земи” тъй като словенския език е божи език И в Южна Франция, по времето на катарите (които са обект и на Кръстоносен поход ) дори до 2008 г., когато беше показана Библия на старобългарски по Френската телевизия на която се служело в момента, в манастир. Този частен случай дава много ясна представа, за някогашната популярност на старобългарското слово сред катарите. Същото положение имаме в момента с коптския език, сакрален език на християните сред предимно мюсулманската верска маса.

2. Едно последно основание за несъвместимостта на текста на папа Климент с ерата на ІХ в. е употребата на думата „притчи”. Кирил защитил православието с притчи пред сарацини, козари и т.н. През ІХ в. обаче православието се бори с с други проблеми и други понятия с противниците си  – с проблемите за същността на св. троица, за „присносъщието” и „единосъщието” на Исус, дали Св.дух „изхожда” от Бога или е част от него (Божие проявление) и т.н. Т.е. „инструментариума” на богословската борба и нейните основания са на съвсем друго философско ниво, далече от наивните житейски съпоставки характерни за притчите. Притчите естествено не са умрели и са паметници в много старобългарски текстове, но тяхната многозначна тълкуваемост е причина болшинството от тях да влязат в забранените четива по–късно. През ІХ в. църковната риторика е известна чрез  текстовете на папа Николай (responsa nicolai ad consulta bulgarorum), произведенията на Фотий и т.н. и е далече – далече от текстовете на притчите с които Кирил е оборвал иновярващите. Това е все едно да предположим, че днешните католици ще популяризират католицизма със основанията колко дявола може да се поберат на върха на карфицата. Всяко време си има своят интелектуален нивел  и словонаборна реч съответстваща на този нивел. Основателността на притчите не е основателност на православието през ІХ в. – тогава подходите са други и именно тяхното изтъкване, като основен „боен арсенал” на Св. Кирил с „агаряните” са основание за съмнение, че този текст за Св.Кирил касае ІХв. Приспособяване на образа на Папа Климент, към образа на Климент Охридски, липсата на римски княз Михаил през 843 г. са допълнителни шрихи към съмнението, че паметника е основно, но несръчно преработен.

   Някои явни и непростими машинации при „научните открития” на православи, червенослави и фанариотослави:

а.) „Фильци” е изопачено на „фулци”, защото филъци много лесно може да се свърже с население и обитатели, чиито име започва с „филъ – фили” – филипци, филипополци и т.н.

б.) Обявяването  на страница с името „Методий” за стр. от текста на похвалата на Папа Климент е тъпоумна и смешна фанариотска маневра за приписване брат на  Св.Кирил в конкретното писание. Явно такива плиткоумни машинации не биха били правени, АКО Св. Кирил описван от Папа Климент действително имаше брат.

в.) Обяснението за Патриарх Аний от „православните” е неверно и несръчно :

„* Аний - патриарх (837-843) Йоан VII Граматик. Прението с Кирил се е състояло, когато патриархът е бил вече детрониран и отстранен в манастир.”

 В текста е казано, че Ании е „началник” на тази ерес и изрично е упоменато за Кирил, че „в събора се намираше и сияеше с трисвето сияние като ярко слънце..”, т.е. Кирил е причина за детронацията на Аний, или поне една от главните причини. Да ходи, да се препира Кирил в манастира с Аний е все едно съдията да ходи да се препира с осъдения от него затворник в затвора. Това, че слагат причините след следствието изобщо не слущава съставителите на тази басня.

Защо са тези машинации ? Много просто - защото Михаил ІІІ е роден на 19. І. 840 г. (поч. 23.ІV. 867г.) и няма как на три годишна възраст, да организира събори и да низвъргва Патриарси, нито пък, Кирил да бъде  заменен от Константин Кирил Философ от Солун, който по това време е 15г. Името на действително управляващата империята по това време, Теодора (майката на Михаил ІІІ), никъде не е споменато. Следствие на тези хронографски дадености , Св.Кирил от похвалното слово на папа Климент  НЕ МОЖЕ ДА  БЪДЕ ОПРИЛИЧЕН на Константин Кирил Философ от Солун. Затова хронологията трябва да бъде променена и това е направено, както обяснихме по- горе.

г.) Св.Кирил отива в Рим превеждайки църковния УСТАВ и водейки избраното си стадо (учениците си), както е указано в текста. И тук не е споменато, че има брат или че брат му е с него, или поне е член на „стадото”. Тази липса „православните” коригират с обяснението:

5) В Рим братята пристигат с учениците си вероятно около края на 867 г.

като използват за доказателство листа фалшификат, за който споменахме по-горе. Уточнението още на първа страница, че Кирил поемайки пътя на духовник „изостави всичките житейски красоти,, слава и богатство, баща и майка, братя и сестри” не съществува в днешните съставители на измислиците за „Прослава на Константин Кирил Философ от Климент Охридски”, „Соленските двама братя” в Прославата и т.н. и т.н.

   Краткото резюме на този писмен паметник показва, че свързването на упоменатия Отец Кирил от папа Климент, може да бъде звързан с Константин Кирил Философ от Солун, само с цената на фалшифициране на текста и абсолютно недопустими от морална гледна точка вмъквания на правослономи.

( Справка: правослонома е раково израстване  по писмен паметник, следствие на „превеждане” и пипане с „православни честни ръце” и „академични учени пръсти”).

Край.