Римска теза втора част

Auditor web

Втора част 




43. Това оръжие е подобрен вариант на галската (келтската) секира. (Става въпрос за рисунката на ликторската, римска секира). То се е изготвяло собственоръчно, като дръжката на брадвата се е поставяла в средата на снопа, а не както е показано горе. Представената рисунката е стилизирана и в такъв вид оръжието е служило като символ, а не по предназначението си. Стеблата обгръщащи дръжката на секирата са били тънки тръстикови (камъш) пръчки и цялата дебелина на пръчките плюс дръжката на секирата е била такава, че да е удобна за дланта т.е. от порядъка на 5 – 7 см диаметър. Цялата тази консрукция е била здраво стегната от усукано зебло. Ефекта е бил многократно повишаване здравината на дръжката и предотвратяване плъзгането на дланта следствие обливането с кръв.

44. Втората картина изобразява Кубрат и синовете му (автор Димитър Гюдженов). Независимо, че този сюжет е характерен и за други народи освен българският, това не е основание да не да го смятаме за български. Искам да обърна внимание да някои противоречащи си подробности, характерни за всички картини изобразяващи този сюжет. Винаги Кубрат и синовете му са изобразявани като воини с подобаващо героично стилизиране. Винаги пръчките са като тези от рисунката – криви и чворести. Легендата говори, че Кубрат накарал синовете си да пробват да строшат пръчките и след като не успели и т.н.

44.1. Е, как може да се направи опит за пречупване на такива пръчки? Това технически просто е невъзможно, тъй като те не могат да се обхванат, нежели ли на се “напънат” в опит са счупване! Много по-удобно е този пример за поучение да се проведе със сноп стрели, каквито е имало в изобилие на въоръжение и чийто използване би било най-целесъобразно за целта на Кубрат. Въпреки това легендата (не само българския вариант) не говори за стрели, а упорито повтаря пръчки. И тези пръчки, високоинтелигентните съвременни художници рисуват, като първите сухи пръчки намерени и взети от гората! Като тези, които носят бедните дечица или съсухрени старици от рисунките към детските приказки.Тези пръчки от гледна точка на Римската теза не могат да бъдат нищо друго, освен тръстиковите пръчки подбрани за укрепване на споменатата по-горе секира. Тръстикови пръчки уплетени с лико са употребявани и като ризници, но това е ставало в един по-древен период от време. И след като тези пръчки се използват за едно типично римско оръжие, не би било погрешно да предположим, че (съобразно логичните предположения изтъкнати досега) Кубрат е свързан по някакъв начин с Римската империя, след като използва римско оръжие. Или такава секира му е била на разположение като белег на пълководческа римска титла и той само я развързал за да демонстрира идеята си за единство. 

45. Друг извор където са споменати българи:

В организираните увеселениея в двореца на Констанций са споменати и българи в следният контекст: “. . . сред поканените присъстваха зелените, червените, българите и други чужденци всеки с носията си . . .” и т.н. 


( Освен „зелените” и „червените” другите две партии в империята са „белите” и „сините”. И тези четири цвята са основни за националните знамена на почти всички европейски страни. Въпреки тези очевидни „политически цветове” индикирани в Европейската история, напарфюмираната историография продължава да тълкува българското знаме, като „зеленото е цвета на българските поля, червеното на кръвта” и т.н. Не съм срещал само „бялото” да е разтълкувано като цвета на майчиното мляко, но време има, може и до там да се стигне. Всички тези пубертетски тълкувания са само и само цветовете на българското знаме и българският флаг да не произтичат от стари европейски символики в частност Римски).


45.1. Анализа на израза говори, че българите не са упоменати като народност. Те са в първата част на сложното изречение, заедно със зелените и червените, които са имена на партии. Те са в първата в римската група, която е фиксирала служебни имена. Във втората част на сложното изречение, след съюза “и” са изброени чужденците, които са упоменати с народностните си имена. Подредбата по важност, по приоритет на присъстващите е очевидна. Според Римската теза bulgaros в този е текст е определение на многобройните bulgarum ductor, началници на българите (най-многобройната армия в този момент в Римската империя) поканени на празненството (или служещи в самият дворец), които са смислово разграничени от последващите племенни гости.

46. Нека разгледаме и някои «племена» за които се твърди, че са българи като етнос.

46.1. “Дори най-авторитетния историк на VІ в. - Прокопий Кесарийски, пише, че хунският владетел имал двама сина Утигур и Кутригур, които навсякъде другаде срещаме, като етноними на две български племена.» Г. Бакалов . 

„Дори” Прокопий да пише означава, че и всички останали пишат това, което се потвърждава от „най-авторитетния”. От скромност г-н Бакалов не казва кой още пише такива легенди. Изявлението поставя повече въпроси, обаче има претенциите да е отговор.

46.2. С други думи Прокопий Кесарийски казва, че утигури и кутригури са хунски племена, които носят имената на своите вождове. Т.е. кутригури и утигури са хуни по народност. Как тези хунски племена „станаха” на български племена в едно и също изречение е без значение за Г. Бакалов. Къде е това „навсякъде другаде”? Ами в писанията на другите „кадри” по история летуващи в Сочи естествено. Важно е да се набива в главите, че българите идват от Азия, нищо друго не е съществено за марионетната историография. И не се заблуждавайте, че въпросната персона е калпав студент повтарящ първата година втори път – това е заместник - ректора на СУ понастоящем!


46.3. Какво още «са» тези племена, след като очевидно е определена хунската им народност?

“. . .Следователно, названието СЛОВЕНЕ (много по - късно СЛАВЯНИ) не е първично, а вторично и производно от по-общото название СКОЛОТИ – СКЛАБОИ - СКЛОВЕНИ, което означава СКИТИ, СКИТСКИ. . . “ 

Ив.Иванов. protobulgarians.com


46.4. От тази гледна точка става по-понятна и легендата ( по Фредегаровата хроника) в която българин и авар се скарали за бащиният престол. Тълкуването е, че единият е доведен ( осиновен) син. От гледна точка на Римската теза картинката е друга. Единият брат е българин, защото е на римска служба и възгледите му са за една федеративна държава (съюзна на Рим) основана върху римската държавна структура (предполага се, че това е Алцек). Другият е авар (също като първия), но предпочитанията му са за племенна държава, от рода на атиловата. Не е известно кой е надделял. Ако първият брат е Алцек, то е понятно защо отива в Италия, римска територия. 

47. Римската теза предлага и друга визия на топонимите или селищата в Италия носещи корен или име bulgar.

ziezi.net/amico/karta.jpg

47.1.Топонимите носещи името bulgar от тази карта са многобройни. Това изобилие е впечатляващо, като се има пред вид, че едно такова реализирано търсене далеч не е открило всичко съществуващо. По времето на Константин Велики – phseudocomitatus – bulgaros са официално 275 000 човека. С жените децата и старците (старците след 60г. ако са прослужили 20г. имат парични пенсии!) това е една човешка маса от порядъка на 1 500 000 - 2 000 000 люде! Та другата визия е , че именно bulgaros в смисъл гранични стражи са първообраза на топонимите от картата и на многобройните фамилии (също и фирми) в съвременна Италия и Южна Франция. Не съм сигурен дали в България ( пряката наследница на древните bulgari) имаме толкова, колкото само в Северна Италия. По мои груби сметки в момента, в Европа и Северното причерноморие (влючително Татарстан - бившият Булгаристан където са въдворени изселените от Сталин кавказки българи) трябва да съществуват 20-22 000 000 българи наследници на двата милиона римски bulgari.


48. Анонимен хронограф от 354 г.:

„ . . . . .Имената на синовете на Сим са:

Елам от който са еламците.

Асир от който са асирийците.

Арфаксат от който са халдеите.

Лух от който са лазите.

Харам от който итурите, или етхес.

Лебул от който са лидийците.

Гатсера от който са гасфените.

Хелмодат от който са индиите.

Сала от който са бактрийците.

Арам от който са арабите.

Идурам от който са гамерите.

Одерба от който са мардиите.

Лезел от който са партяните.

Деелем от който са гедрусиите.

Асал от който са хискитите.

Авимелех от който са хирканите.

Салеби от който са араните.

Мамсвир от който са армените или амените.

Евилат от който са гимнософистите.

Зиези от който са българите.”.....

. . . „Изреждането на народите от Анонимния Хронограф върви от запад към изток . . . „ ( “Българските огнища. . . П.Добрев. 103 стр.)


49. Как изреждането на народите върви от запад на изток и достига до района на древна Бактрия, а в списъка бактрийците са почти в средата на изброяването не става известно , но това си е проблем на автора. Арменците на Мамсвир са трети преди края. Тяхна най-древна родина е югоизточна Турция, откъдето постепенно са изтласкани на североизток, където са и досега. Асирийците са поселници на двуречието (Инд и Ганг) и малко на юг. И тъй като първите (асирийците) са на югоизток спрямо армените, които пък от своя страна са на северозапад спрямо асирийците, то явно изреждането върви почти в противоположна посока от заявената от Добрев. И българите като последни в списъка би трябвало да се намират или в Мала Азия, или на север от Черно море. Там където са и били териториите на Римската империя през 354г. Но основното е друго, не са посоките, въпреки , че и те изясняват разбирането на автора за „посока”. Най-важното е, че няма и не е имало човек, който да даде начало на род. Той нито има носители, които да го запомнят като такъв, защото от „човека” до създаването на „рода” трябва да минат стотици години при които неговият „род” (дори да е царски род) се смесва с хиляди други като него, нито при сегашното ниво на знанието може да се твърди, че човек може да даде начало на род. Обратното е исторически достоверното - когато една човешка популация се е размножила дотолкова, че да се появи множественото съзнание за предопределеност, за род, за Някой, който да се обяви (или да го обявят) за водач, родоначалник. Другото си в областта на приказките. Хронографа може да се приеме поне по два начина: Или да се приеме, че споменатите юнаци са водачи на изброените племена, или да се борави с Хронографа като „свободно съчинение” – тоест приказка. С други думи ако държим да приемем, че има някаква реалност в този списък, то това е списък на владетели на споменати племена около тази година – 354 от н.е. Така, че нормалният израз е „под когото” са, а не „от който са”. Ако е верно „от който са” то става въпрос за селища (градове), а не за водачи. Защото това е време на писаната история, където в общи линии са известни етносите населяващи Римската империя, обхващаща Близкият изток т.е., това е време за което съчинения предлагащи нови етноси и претендиращи за историчност, от типа на „Завръщането на джедаите” по Стивън Спилбърг, просто не вървят. Такова заявление е фрапиращото „Арам от който са арабите”. Шах и . . .мат за „извора”.

49.1. Също така е учудващо, как скитите (хискитите) попадат в този “. . строго определен тип от народи. . . с изградена държавност. . .”( стр.105 от същият автор и книга ), когато през 354г. никой не е чувал за скитска държава. Също и по-късно.

50. Някои съображения за „родоначалника” Ziezi: Титлата КАНЕСЮВИГИ има прототипната аварска КАНИЗАУЦИ. Сювиги (ювиги) се приема от сегашните изследователи като „върховен”. КАНИ си е КАНЕ. Остава ЗАУЦИ. Та ето това ЗАУЦИ ми се струва, че е първообраза, „таткото” на ZIEZI. След като зиези (или „циеци”) се появява във вторият препис (представеният цитат е от втори препис, в първият „зиези - от който са българите” липсва.), то не следва ли, че е било търсено, натрапено ( или нещо друго) т.е. не е било “налице” първоначално сред изброяваните “народи”. Разкодиранеато от тази гледна точка на “Зиези от който са българите” е “ Визшият повелител от който са българите”. “Визшият повелител” от религиозна гледна точка е Бог. Няма свидетелства (поне засега) че “Анонимният” е бил духовно лице. От историческо – фактологическа гледна точка “Визшият повелител” през 354г. в Европа е само един – Римският император Констанций (средният по възраст син на Константин Велики – илиро – скитът , който въведе пограничните римски войски). Появяването едва във вторият препис на “ ziezi ex quo vulgares» (име взето от аналогичния сайт - ziezi.net. ) може да се обясни и с конвенционални причини, т.е. с желанието (или принудата) на преписвача да угоди на визшестоящия си началник – може би самият император, ако следваме смисъла на “визшият”. Като резултат се получава “Императора от когото са българите”, надпис който е в унисон на развилите се събития по онова време. И който дава голяма убедителност на предложеното тълкуване, при условие, че ziezi е вероятното предетерминирано “зауци”, което . . . потвърждава служебното име bulgari.



51. Иван Т. Иванов - ( protobulgarians.com ): Точки І, ІІ и трета:

1. „Названието КУТРИГУРИ сигурно означава МАЛЪК, ДРЕБЕН РОД (ПЛЕМЕ). Първата дума КУТРИ се среща в писмените източници на Кирил-Методиевия старобългарски език със значение МАЛЪК, ДРЕБЕН. Като рядка, диалектна дума в българския език е отбелязана и от Й. Заимов [2004] със смисъл МАЛЪК, ДРЕБЕН, СИТЕН. В днешния български език от нея идват думите “кутре” – малко кученце и “кутре, кутел, кутелче”, – малкия пръст на китката на ръката. Има и лично мъжко име - Кутри и женско име Кутра, равностойни на славянските Малчо и Малка. 

2. Пред вид на източноиранския произход на древните българи, може да се представи убедителна етимология на старобългарската и съвременната българска дума "кутри" - малък. На санскрит ksudrаā значи "малък, дребен, ситен". В езика на протоиндоиранците, същата дума е звучала като kšudra. От тази дума се образува и названието на четвъртата каста в древна Индия - шудрите, част от които са европейските цигани. 

3.Названието УТИГУРИ най-вероятно означава ВЪНШЕН, СТРАНИЧЕН РОД (ПЛЕМЕ), буквално ПОКРАЙНИНСКИ РОД (ПЛЕМЕ). Определението УТИ може да идва от една добре документирана дума от Кирил-Методиевия старобългарски език, думата УД – крайник, множествено число УДОВЕ (крайници, в смисъл ръце и крака на човек). Същата дума УД и със същото значение “крайник” е отбелязана и от Стефан Илчев [1974]. ”


52. Иван Иванов: “ Република Унгария (Magyarorszag) е държава в Средна Европа с площ 93 030 км2 и население 10,1 млн. души (2000). Около 3 млн. унгарци живеят в околните страни: Румъния, Хърватско, Северна Сърбия, Словакия и Украйна. Унгарците в Румъния са около 2 млн. От тях 860 000 населяват централна Трансилвания в окръзите Ковасна, Харгита и Муреш и са наречени Шекели (SZÉKELY, SZEKEL). Счита се, че шекелите са потомци на старо, заварено от унгарците население от неизвестен произход, впоследствие маджаризирано. Унгарците ги считат за “чисти маджари” и превеждат техния етноним като “пазачи на границата”.

52.1. От тълкуването на точки 49 и 50 се вижда, че кугригури и утигури имат смисъл на качествено определение според българският език, но не и на етнос . Това е косвено доказателство, че хунските племена говорят български или сроден език, тъй като хунските имена се тълкуват с оглед на българският език. Анализира се само първата съставка “ути”и “кути” – съответно на “крайни” и “малки”. “Гури” сякаш не съществува равноправно като съставка. Избягване на тълкуване на “гури” е опасно за “приказната” история. Защото “гури” в българският език става на “гари” или “гъри”, опасната съставка “гари” (от bul-gari,) според която “утигъри” означава еднозначно и ясно КРАЙНИ СТРАЖИ, ВЪНШНИ СТРАЖИ, а кутригъри МАЛКИ СТРАЖИ.

52.2 Ето защо Прокопий Кесарийски не греши, като ги нарича хуни по народност, защото утигури и кутригури не са народност, а СЛУЖЕБНИ, ДЛЪЖНОСТНИ думи.

52.3. Ето защо шекелите са потомци на заварен, не от унгарците, а от маджарите древен народ., защото маджарите заварват шекелите (потомците на hungari ) в Горна Панония.

- Шекелите, потомци на hungari-те , носят етимологията “пазачи, стражи на границата.” Hungari-те потомци на хуните носят етимологията “хуни-стражи” в името си.

- Тези очевадности са „невидими” за официалната история. За нея са важни „ очевидни връзки” като Бо-по-ли (кит.ез) = българи! Или „доану” = „кълна се” според П. Добрев и Торчаринов. 

52.4. Етимологията на hungari от хунският ( старобългарски или сроден индоевропейски) преминава в маджарският ( угро-фински ) в думата “ шекели”. Последователната смяна на етноса и езика в Горна Панония, запазва смисъла на етноса на древния народ – хуните. Ето защо съвременните унгарци едва ли имат право да наричат шекелите “най-чисти маджари – следствие само на смисловото съвпадение на „шекели” и „хунгари”. Както гюл = роза. По-точно шекелите са най-чисти хуни. Иначе думите са от различни семейни групи.


53. Други “племена” свързани с името българин са: оногундури

“В една карта издадена от Гийон Делил през 1712 год. отнасяща се за византийските провинции през времето на император Константин Порфирогеник (по времето на който българите бяха упоменати като гости в двореца - IX-ти век, б.м.), областта Мизия е обозначена като населена от народа Bulgari onogunduri. От двете еднотипни названия, латинизираното византийско bulgari onogun-duri и арменското оногхонтор-блгар, по-достоверно изглежда арменското, защото арменците са били в пряк контакт с кавказките българи и освен това са говорели на ирански език близък до този на ранните българи. На основа на двете названия може да се счита, че ОНОГХОНТОР е определение за качество към основния етноним БЪЛГАРИ. . . . . ОНОГХОНТОР-БЛГАР се превежда буквално като “вътрешни българи”. Иван Т.Иванов.

Лингвинистичните доказателстна на Ив.Иванов са прецизни по отношение на семантиката ( според мен) и затова приложих отново негови разрабоки. Къде е индикирал „ранни българи”, че и езика йм обаче, няма да питаме да не се сепне човека. Тълкуването на Оногундури – вътрешни българи посочва само гледната точка на древните автори по това време. «Вътрешни» и « външни» има само формална стойност (касае разстояние) и не означава етнос. По близките българи са вътрешни, по далечните – външни . Тук служебното име «вътрешни българи» равнозначно на phseudocomitatus е дори същото каквото има и в този момент в употреба – Вътрешни войски. За Ив. Иванов по-достоверно изглежда арменското, но според Римската теза те означават абсолютно едно и също при еднаква степен на достоверност.

54. Другите думи това са купи-булгар и кучи-булгар. Това не са етноними дори според «приказната» история на П. Добрев, преразказана от Ив. Иванов: “кучИ-болгар (днепърски българи от р. Кочо - Днепър), купИ-болгар (кубански българи от р. Куп - Кубан). . .”

54.1. С единствената уговорка, че хиляди черногорци в днешто време се самоопределят сато «кучи».

54.2. Според черногорският етноним «кучи» - кучи-булгар е възможният праобраз на «черногорски пограничен страж», при положение, че «черногорец» съществува като етноним преди или по време, когато bulgar става ентоним. Но това е тема за черногорския етнос, която не се разглежда тук.

54.3. От разгледаните 5 думи (кутригури, утигури, оногхондор-булгар, кучи-булгар и купи-булгар) три се доказаха като определено служебни, и останалите – съмнително служебни поради неразгадана (неустановена) окончателно първа съставка.


55. Преводи на проф. Бешелиев:

„ Кан субиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Ишбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога архонта да проживее заедно с кавхана Ишбул сто години. „

55.1. Думите под курсив са само титли (служебни названия), които заедно с личните имена представляват около 40 % от целият надпис. По каква презумция «българите» се «вадят» от военните титли, от целият военен стил на изказ и стават етноним? Ако българите се смятат за „народ”, другите какви са, андроиди ли? Съвсем ясно е казано как архонта (княза) награждава войската: На българите (обикновените войници) ядене и пиене, на по-високите чинове – подаръци. Точно както се прави и в по - ново време. На войската – кебапчета и швепс, на офицерите – часовници и грамоти  !

55.2. Колона на Омуртаг:

« Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и слявяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато ..., като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15.”

55.2.1. « Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт » - Омуртаг е двойно тутулован. Веднъж с военен чин и втори път с цивилен (благороднически) от Бога. Това, че архонтсвото не му е дадено от римският император (който е визиран като враг) ясно говори, че бившите федерати (по времето на Тервел) вече имат собствена, автономна формация, която не е грешно да се нарече и държава. 

55.2.2. Отделно е посочено, че гърците са императорски войници. Кога елините станаха имперски войници? Гърците може би, но никъде не е казано, бе под „гърци” зографа разбира „елини”! Той «владее» над многото българи, и глагола владее определя българите като етноним. Въпреки яснотата на глагола за наличието на етноним, думата «многото» указва за предишното й служебно име. Или, че тези българи имат същото модулно разположение. Тези думи «многото българи», се употребяваха и по преди от по-древни автори. «Многото» не е определение за численост за която има много по ясни изрази като многочислени, безбройни, многобройни, неизброими и т.н. изрази които са били използвани от древните за обозначаване на големи народи. «Многото» е по-скоро указание за многобройност на модули (застави или други формации) с еднакъв състав (същност) които обезателно не са концентрирани на едно място ( пръснати са). Само от едно такова (или подобно) разбиране думата придобива стилна яснота. Именно от това разбиране на думата «многото» става ясна и друга особена дума употребявана като числена характеристика за българите – множество. ( « Не те уплаши българското множество»). Множество би могло да се приеме като многолюдност, ако се описваше битката на Теодорих с българите. Обаче не се говори за битка, а за намеренията на Теодорих да се бие с тези хора (българите) известни с бойният си хъс и неотстъпчивост. Именно тази предварителност и «знаене» как са разположени българите предопределя използването на особената дума «множество», а не на друга дума, имаща по-ясно количествено значение за многолюдност и многобройност. В „многото” и „множество” се предполага една известна крайна граница, краен брой на числеността, докато при другите думи тя липсва.

55.2.3. « Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Ишбул,. .»

Тук разсъжденията за «многото българи» са аналогични с горната точка.

55.3. Колона на Крум:

« .....направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде нему подчинен. От Бероя...Дултроини е пръв тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези. » Г. Ценов.


Начало на анклав:

Тук ще направя едно по-голямо отстъпление от повествованието за изясняване на една друга манипулация в съвременната история свързана с българското християнство. Думата „войска” (от цитата по-горе) е изведена от Г. Ценов наверно от езика „пушту”, където съществува като „сарак” - път. В надписа на колоната оригиналната дума е „саракт”. Следствие на военният изказ на текста, П. Добрев дава значение на „саракт” като „военен поход”, което е доста по-сполучливо от „войска”. Като заключение: За Г. Ценов „саракт” става – моята войска, за П. Добрев – моят поход.

Римската теза предлага друга визия за тази дума.

Не е очевидно, че идва от „ пушту”,”дари” или друг родствен език. Очевидно е само, че съществува в тези езици, нищо друго. И ако „очевидността” за азиатското лоби има посока Азия – България, то за Римскат Теза, тази „очевидност” има обратен вектор на движение. Не е очевидно също, че и на Балканите тази заемка е използвана в същият смисъл. Съществуват имена като „сарацини” (саракини), Сирак Отшелник (след налагане на православното виждане, Саракин остава без последователи (легални), много е вероятно думата „сирак” да произхожда именно от това име , също имаща смисъл „останал без никого”), Закария ( Захари ), сакрал (свещено), Сак Рикьор ( Свети Рикар ), Сакар планина ( Свещената планина), гр. Сиракуза (Южна Италия), Сакраменто (Свещено в превъзходна степен)( Испания) и т.н. Консонантата „р” в средата на думата създава и днес затруднения на някои хора да я произнасят, което се компенсира с взаимозаменяемостта на „к” и „л” и „сарак” се е разпространило и като „сакар”.) Тоес тази дума е станала корен и на други по-съвременни думи имащи религиозен оттенък. Случайно ли е това ? Тъй като за Римската теза, такива „автоматични” прелитания от пушту в българския са неприемливи, тя потърси нещо конкретно дало начален тласък на думата „сарак – сакар”, и поставило началото на последвалите я серия от свещени думи. Намереното се оказа по-голямо от очакваното и то е името на скита Саракин. 

Кой е той?

Ето какво съобщават Сократ, и по-късно Св. Еузебио:

„. . . Старите тракийци – гети са имали един философ на име Залмокс. Този Залмокс е бил ученик на гръцкия философ Питагор (507 – 502г. пр.н.е.). Ходил е в Египед, където се е запознал с египедската мъдрост. След завръщането си от Египед е бил свещеник на почитаното от тракийците божество - най-сетне сам бил обявен за бог. Неговата философия възпитала гетите (( които смятали, че след своята смър човек отива на „друго място”) - което е основа на днешното християнство. б.м.)) в покорност и ги извисила в нравствено отношение. На неговото учение се дължало изкореняването на лозята у гетите, за да не се опиват. Това учение продължил в християнско време скитът Саракин, който също живял известно време в Египед. Той смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството и учил, че има две естества:Добро и зло. (Това, което е и основата на богомилството. б.м.) След неговата смърт жената при която живеел, дала книгите му на някой си Кубрик. Този Кубрик отишъл в Персия и се нарекъл Манес. На неговото име учението на скита Саракин се е нарекло манихейство. . . ” 

Socr.I, 22; Euseb. VII, 31.


( Известни са историческите имена Кубрат ,Курт, Кроват ,Куврат и Кубер. Ето че се появи и още едно Кубрик (Куберик). Този Кубрик обаче е страшно неудобен – няма азиатско гражданство. Затова и никой „не е чувал за него”. Току виж постфикса „рик” „станал” на riсh или rex и Кубрик се индикира като „Крал Кубер”, т.е. все „неудобни” предположения)


Какво следва от този текст:

Той показва, че саракинството (манихейството) и неговите по-нови наименования - богомилството, павликянство и т.н. не са секти на православието , а учения, които го предшестват, поставят устоите на неговите постулати и изхождат директно от апостолските виждания за християнство. Т.е. православието е секта на богомилството. Защото богомилството израства върху основите на едно ранно християнство-арианство, „посято” на Балканите от ап. Андрей, ап. Павел и помощника му Сила, и има за основа още по-древните гетски и египедски вярвания. И срещу това манихейство и богомилство, (без значение името, значимо е неговото изначалие) се бори княз Михаил и се „чуди” коя съвременна секта да приеме ( за „по умно” по думите на представителя на Михаил – Петър) – католическата или православната.


Какво доказва това предположение.?


1. Частта от поемата на Писий от т. 36.2.

2. Патриарх Фотий: (това е човека, който напарфюмираната история приема за „дал” християнството на българите): 

- „Но и българският варварски и Христоненавиждащ народ до толкова се наклони към кротост и богопознание, че след като се отказаха от бащините си богове и свещени действия, и се отърсиха от елинското суеверие, пренесоха се за учудване във вярата на християните. .” 

- „Това безбожие са посяли, заедно с другите неузаконени от българският народ, тамошните епископи на мрака, защото те се наричаха епископи”

Part.gr. 102, col. 724-725.параграф 3.


3. Заявеното от Фотий „елинско суеверие” за българите през ІХ в. кореспондира с учението на скита Саракин „смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството ” и европейската култура, а не с азиатските хановете .

4. Признава, че българският народ има епископи, а епископи се наричат както е известно християнски духовници, а не будистки или тибетски такива. Което означава, че заедно с богомилството в България съществуват и неговите отцепници – православни или католици организирани в епископии.

5. Заявява също, че на българският народ е присъщо „елинското суеверие”. Това означава, че патриарх Фотий счита българският народ за исконен тракийско – македоно – скито – хунски етнос на който не му е чужда елинската култура.

6. За свое „удобство” напарфюмираната история ползва извратените цитирания на митрополит Симеон, който има за източник същият изложен тук Фотий, но го прави така, че да изглежда като, че гърците правят българите християни. По този начин за сетен пък „лъсва” истинското лице на напарфюмираната история и нейните фанариотски стожери. 

7. Крум, прилага учението на Саракин и Кубрик ( Манихей) за въздържание от пиянство и изкоренява лозята. Това не го ли характеризира като привърженик на богомилите – манихеи ? Или поне като защитник на обичаите на гетите, които са първоносителите ?

8. Показва също, че е привърженик на Саракин, и като принася жертва под стените на Цариград 100 черни бика.Това е „питагорейството” ((накратко, ”питагорейство” това е идеята, че с числа може да бъде изобразен и съответно подчинен, (насочен) светът . В частност това са съвременните гадания на карти, гадания по разположението на планетите (хороскопи) и т.н.)) внесено в християнството от Саракин и последователят му Манихей.

(Всички тези болярски родове, които споследствие княз Михаил унищожава, явно са били водещи родове преди него т.е. по времето на Крум.)

9. Тези две фиксирани проявления на Крум в историята са и основания на Римската теза да счита, че с думата „саракт”, Крум обозначава територия подвластна на идеите на богомилството („саракинство” известно като „ манихейство”). Сигурен съм, че има и други неизвестни ми източници, които характеризират Крум като борец против православието, които погрешно го окачествяват като езичник, а не като арианец – последовател на К. Велики. Манипулацията е явна.

10. От тази гледна точка не е случайно и името на Сакар планина, тъй като тя се намира в близост до споменатите черноморски селища в надписа от колоната на Крум. Освен това преди години там, в района на Сакар, бяха индикирани камъни, които имат същото разположение, като известно съзвездие ( за съжаление не си спомням името, а няма и откъде да погледна, защото цялата ми библиотека е в България). Тези долмени е логично да са дело на българските богомили, защото досега богомилите се разглеждаха като „домашно” явление, а не като ученици на мъдрост призхождаща от една от най-древните страни в света – Египед.


11. За тези хора Св. Йероним ( ІVв.) пише:

„Хуните учат псалтира и топлят скитския студ с топлината на вярата: Златорусата и русата гетска войска е обкръжена с църковни палатки. Те ( скитите или хуните или гетите б.Г.Ц.) може би затова се бият против нас ( римляните б.Г.Ц.) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра.” Part.1.22.col.870.

Тук е заявено, че хуните не само са скити, но и руси. Едва ли това са азиатски монголоиди – албиноси, заблудили Светеца.


12. Ето какво казва за същите хора и Енодий:

„ Той (Анастасий) веднага след това заточи илирийските владици на Ниш, Сердика, Пауталия (Кюстендил), Охрид и Никопол (на залива Арта). . . Православните (к.м.) на Скития, Мизия и други области поканили роденият в Залдаба (Шумен) Виталиан ( син на Патрикиол – водач на федератите) да се вдигне на борба против безбожния Анастасий”. Teophanes, p. 451.

Не бих се ангажирал с мнение какво точно означава „православните” в споменатият период, защото се натъкнах и на израз като „католици-ортодокси (православни католици), а също и това, че Виталиан се бие само за католически епископи.. Изясняване на тези противоречиви сведения може да даде само едно по-задълбочено изследване на проблема, затова се задоволяваме с индикиране на всички споменати само като християни.

13. Йоан Малала ( почти съвременник на тези събития):

„ Във време на неговото ( Анастасиевото) царуване се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици. . . и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса и Анхиало, предвождащ голямо множество хуни и българи”. „Кроватова Б-я. . .” Г.Ценов, стр. 47.

(цитата е повторен за удобство – да не се търси в началото)

- Отбелязано е, че синът (Виталиан) на водача на федератите Патрикиол (име доста сходно с това на приятела на Ахил (водача на мирмидонците) Патрокъл) е начело на хуни и българи, които се бият заради заточените илирийски владици. Това означава, че трапеца Ниш, Варна, Охрид, Никопол изповядва едно верую и глави на това верую са споменатите владици.

- С други думи хуните и българите през VІв. са самостоятелни или федерати на Римската империя, което също означава самостоятелни и отгоре на това християни и контролират почти целият Балкански п-в, т.е. Балканският полуостров през VІв. е политическа и християнска доказана общност.

Ето това е изводът, който Големите Братя не можеха да допуснат (и не допускат) да стане достояние на мнозинството, и всячески манипу- лираха (и манипулират) посредством явни и тайни агенти. Ето затова „азиатските” версии се роят като мухи на мед, добре заплатени от дядоивановци, сюлеймановци и мошета.

Ето защо предците на българите „изчезват внезапно” и се търсят ( и се „ намират”от напарфюмираните историци) в Средна и Централна Азия – курсиви мои:

„ САРМАТИ – дали своето има на част от Източна Европа. . . .но наскоро след това изчезнали от картата на историята.

АНТИ – най-прочути сред славяните през VІв. и изчезнали внезапно през VІІв.

ГОТИ – напуснали земите си и претопени в Испания,Италия, Австрия и Мизия.

ЛАНГОБАРДИ – завладели Италия и изчезнали през VІІв.

ХУНИ – прочути през четвърти-пети век и изчезнали през шести век.

АВАРИ – създали през шести век Аварския каганат и изчезнали в началото на девети век.

ПЕЧЕНЕГИ – известни през Х – ХІв. И изчезнали през ХІІв.. . „

„Българските огнища...” П.Добрев. стр.133.


Освен, че липсват елементарните на научното изследване причинно-следствени връзки, анализ или преглед (доколкото е възможен) на историческите извори за този период, то такива „разсъждения” за многомилионни човешки маси очевидно е лишено от здрав разсъдък.

Ето, това е „науката” в момента дами и господа, това се учи в момента - приказки от ” Хиляда и една нощ” и предателствата на „бащицата” В. Златарски. 


Друг един естествен извод, всячески изопачаван от напарфюмираната история е естеството на Балканският п-в, като Римска провинция. Балканите падат под Римска власт около І в.пр.н.е. Населението на полуострова естествено не сублимира по метода на Фантомас за учудване на Луи дьо Финес, а става римско население. От какъвто и етнос да са били жителите му те стават римски граждани. И тези римски граждани добиват правото да изповядват християнската религия при К. Велики, и да имат собствена автономна патриаршия по времето на Юстиниан. Така, че не азитци да са били някои племена пробили „кордона” на комитите и нахлули в империята, извънземни да са били, то те пак щяха да заварят християни на Балканите, понеже „варварите” съществуват само в напарфюмираните глави на азиатските „търсачи”.


14. Гетски обичай е и превърнатият череп на Никифор, на винена чаша. Всички тези древни източници и съображения не рисуват Крум като азиатски монголоид, а като европеец със християнско възпитание. Ще кажете какъв християнин е той, като прави от черепи чаши?! Ами нека да видим, кой е варваринът в случая, защото на мен ми се струва, че наказанието на Крум е по-скоро ритуал, отколкото отмъщение.

15. Ето какво е становището на напарфюмираната история в лицето на „бащицата” проф. Васил Златарски за действията на Никифор:

„ Отрязвал ушите и други членове на войниците, които се докосвали до плячката” В. Златарски, История І, стр. 256.

Тоес, Никифор жестоко наказвал войниците си. Какъв справедлив човек е бил този Никифор – да наказва така войниците си за кражба! 


16. Какво казва обаче патриарх Михаил Сирийски за Никифор ( и то не е отбелязано в българската история, защото там пише, че Крум е кръволока, а Никифор цивилизованият човек):

„ Ромейския император Никифор тръгна на поход против българите. Той бе победител и изби голямо множество от тях. Той стигна чак до тяхната столица, завзе я, и я опустоши. Неговата дива жестокост стигна дотам, че той събра техните малки деца, положи ги на земята и прекара по тях вършачните валцове (курсива мой)”.

L.B. Chabot, Chronique de Michel le Sirien, 

t.III, fasc.I. Paris 1905, p. 17.

Ето такава история се учи в България – българоунизителна.

Край на анклава.


Връщаме се на повествованието след „черното” отклонение:

55.3.1. В този надпис от колоната на Крум Страшни са упоменати Янис, Вардан, Кордил и Григор като стратези. Стратег е елинският превод на римският чин ductor( полковник). В приказната история, Крум е описан като непримирим враг на римляните ( ромеите ). Защо тогава използва ромейски титли, а не някоя “боилска” ? Ако подобно хамелеонство е възможно в исторически план, то в българската армия в момента би трябвало да има чин паша, а не генерал. Явно картинката ще да е била по-различна, след като римският чин ductor (стратег) се увековечава с каменен надпис и то от върлият им враг.

53.3.2. Друга неяснота внасят „ичиргу боилът” и „ боил капханът”. Под тях в ерархията са подчинените стратези. Над тях са Иратаис – главатар и Дултроини – пръв.” Пръв” и „главатар” могат да се приемат за равни ерархични нива, понеже над тях няма други в съответното направление. От това следва логичното предположение, че между „първите” и „стратезите” би следвало да има еднакви „боили”. Те обаче не са еднакви, а са „ичиргу” и „капхан”. Освен стратезите ( полковниците) всички други са подчинени на някаква национална – племенна ерархия с неустановен порядък. 

55.4. „ лице: MAUR-WPATR-IKIW+ ,опако: S[AR]CO-NTITWN-SERMHS[I]-ANWNSB-ULGAR - Принадлежи на Мавър, патриция и вожда на сермисиани и българи. „

55.4.1. Този Мауро ( а не Мавър, както го „кръщава” Бешелиев ) е назован българин в Солунската легенда.

Нека кажем няколко думи за този тип преиначаване на имената. Основанията са, че с такова „кръщаване” думата се „прави” удобна за ползване от съответния език. Основателността за такова кръщаване, обаче е по-скоро политическа, отколкото лингвинистична, защото поражда объркване, а не изясняване. Ето и няколко примера, понеже този тип кръщавка е приета за „нормална” от съвременните национални държави.: Roma = Рим, Cristobal Colon ( Кристобал Колон) = Христофор Колумб, Иван =Juan (Хуан), Mexico ( Мехико) = Мексико, цар Петър = zar Pablo, Genova (Генова) - Генуа и т.н. Има и резонни кръщавки, съобразени с изскванията на езика (като Генуа взета директно от латинският, а не от първата му производна – романската подгрупа), но повечето са политически. 

55.5. Единственото което мога да коментирам от следващият надпис е само последната дума ( останалото ме затруднява поради незнаене това гръцки ли е, латински ли е, или транскрипция) и тя е :

SERMHSI-ANWNSB-ULGAR.

55.5.1..” bulgar” е в ед.ч. И на елински и на латински би трябвало да има окончание( ако е в мн.ч.), а такова дори не е загатнато, че е съществувало.

55.5.2. ”WNS”- мн.ч.

55.5.3. Остава тайственото СЕРМИСИАН . Предполагам, че това е прилагателно на “българин”.

55.5.4. Осмелявам се да предложа вариантите:

І - титла (чин) + bulgar(сл.дума) = сермисиански граничар 

ІІ. – етнос + bulgar(етнос) = сермиански,сърмисийски, сарматски, самарски българин.

ІІІ – опред. за място + bulgar(сл.дума) = Сирмиумски страж, Страж на Сирмиум, карпатски граничен страж.

ІV – опр. за място + bulgar( етноним) =сирмиумски, сарматски, карпатски, българин.


55.6. Надпис 70 OSTRO BOGOIN 

Този “остро богоин” не се превежда от списвателите на приказната история. Нито как Богоин ( със явен корен Бог ) става на Багаин . (По същият начин е изопачено и името на княз Михаил, известен в историята като Борис. В първоизточника обаче не е написано Борис, а Богорис – Орисан от бога. Име етимологично свързано със славянският език и Европа, а не с Азия и някой забравен от бога диалект). Нека го приемем този Багаин, както се подписват договорите на Лойд – с особено мнение. Багаин е прието да е длъжностна титла или нарицателно име на военното българско (!) съсловие. От това следва и “остро” да е такава, след като я предхожда и е нейно определение. Т.е. титлата добива вида “остро-багаин” с определено длъжностно значение. Обаче от това следва, че “остро-готи” също е титулна дума, тъй като прикачената титла на етнонима го определя, като етноним със служебно значение. Има и визи-готи, но има и визи-анти, което предопределя “визи” (бизи, беси) като основен етноним, чийто разновидности са готи и анти . Остроготите в историята обаче са само едни – тези на Теодорих. На готите Е дадена титла, което ги определя като вид войска, а не наименование на племе. С други думи „остроготи” е наименование на някаква военна част, определена като „остро” – остра. Това „остро” пък е исконна германска дума, ако още не сте се сетили, поради което остроготите е прието да са германци от напарфюмираните историци!

55.6.1. От тази гледна точка съвсем друг вид има остро-готското кралство на Теодорих, което се вклинява между Източната и Западната част на Римската империя. Остроготите на запад са точно това, което са българите на изток – стари трако-илирийски народи, останали в старата история със служебните си имена.

55.6.2. От тези разсъждения добива яснота и факта, защо мизиецът Аеций се бие заедно с остроготите против Атила в Каталунската битка, тъй като Аеций е magistrum militum (генерал от римската армия), роден в Иструм на р. Дунав. 

55.6.3. Става понятно и определението “военна анархия” за времето ІІІ – ІVв. в Римската империя и може би едно от основанията е, че остроготи се бият срещу българи, т.е. военни формирования на Империята се бият помежду си, за разпределение на териториите, които са източник на доходи за тези войски и които вече не могат да се управляват от Римската империя чрез нейните цивилни губернатори. 

56. Според испански академичен справочник “ol” е индоевропейски корен ( сричка) и означава отгоре, върху.

- От тази гледна точка “олгътраканъ” има смисъла на “върховен тракан”. Олгъ-тракана очевидно е по-висока длъжност от комита (comitat – страж), но въпреки това в съвременният бълг. език се е запазила именно думата “комита”, докато по-авторитетната “олгъ-тракан” е забравена. В момента съществува нейният нисък вариант – отракан (опитен, „печен”). 

Предишният смисъл на “комита”- страж от Римската погранична армия – продължава да носи своя “висок” смисъл в настоящето и близкото българско минало. С думата “комити” са наречени не какви да е въоръжени хора, а организирани и то определено за благородни цели. Мизерстващите емигранти в Румъния през 1872-76г. се определят на комити, а органът им – комитет, понеже се идентизират с народното схващане за благородна цел, втъкана в понятието „ комита”. Индже войвода например никога не е удостояван с понятието комита, въпреки, че “войвода” – водач, главатар, стои далеч по-високо в титулната ерархия. Той е хайдутин, свободен човек, борец за народни правдини, но никога не покрива високия промисъл на “комита”. Военния род войски на Римската империя comitatus – стражи на граничните райони, еволюира и се превръща в комити – воини, бойци за родния край и тъй като държава няма, т.е. има, но тя е чужда, вражеска (говоря за 500г. турско робство), понятието комити продължава еволюционното си развитие за да достигне връхната си точка – воини на Родината. Такава понятийна еволюция е възможна само при народ водил хилядолетен уседнал живот, при който родният край се е превърнал в Родина. Народ при който военните организационни структури са се инплантирали в народното съзнание. Такова светоусещане няма при племенните държави, дори при такива гиганти като атиловата, аварската и тимуровата империи. При тях родният край е там, където са стадата, шатрата и каруцата (талигата). Ако българите бяха етнос и бяха пристигнали на балканският полуостров с шатри и коне, то българското име отдавна да е било забравено, като имената на далеч по-многоброй- ните хазари, абари (авари), алани и т.н. Именно защото името не е било етнос, а титулна дума, носител на високия смисъл – страж на родния край, утвърждавал се като такъв почти 1000 г., многобройните скито - тракийско - балкански племена (всички с близки и далечни “роднински връзки“) са се идентизирали с него, кои повече, кои по-малко. Именно затова намираме bulgari и в Западната и в Източната част на Римската империя едновременно, по-едно и също време. Именно затова българите са хуни, сармати, авари по едно и също време, за едно и също събитие. Точно поради тази причина, всяка една от етностните теории за произхода на българите отрича този или онзи древен автор, който не потвърждава нейните твърдения (и поради тази причина е “неудобен”) с уверенията, че се е объркал. Според Римската теза, тези теории не са погрешни, когато обясняват българският произход с тюркски, ирански (дори при исторически индикираното „наводнение” на Тракия от над 5 000 000 армия на Ксеркс продължават да се търсят „корените” на българите в Иран, а не на иранците на Балканите, още повече, че такова нашествие на балканци в частност българи към Иран не е индикирано) или други етноси и езикови заемки, те са сегментно истинни. Именно понеже търсят етностния първоизточник на bulgari, нито една от тези теории не може «се изкатери по-високо» от опонентката си по достоверност, въпреки огромните усилия на създателите си ( много от които, например проф. Бешелиев, са със доказан висок интелектуален потенциал), тъй като се намират в «базови лагери» на една и съща надморска височина. Към основният трако-илирийски контингент comitatus наречени bulgari в Римската империя, несъмнено и доказано са се присъединявали и други етноси. От други религии и раси, което също е доказано. Те обаче не могат да променят качественото и количествено „статукво” на балканските „кореняци” – bulgari - , като защитници на Родината и се припознават в него, тъй като той е наднационален, надрелигиозен и надрасов.

Това е документирано в т.5.1.3. „.Една родина за всички .”. Ето това „превежда” българите (bulgaros) = комити (comitatus), невредими през циклопската мелницата на историята, а не някакви народностно – фолклорни традиции, православна всеотдайна приобщеност, неуморното отглеждане на „болгарское пшено” и табуни от „звездни коне”, или модните в последно време, хипотетични „генетично предопределени” български народностни свръхспособности. Защото когато се изправи лице срещу лице, всеки по своему, пред това чудо наречено Отечество, българинът не е павликянин, евангелист, дъновист, православен или католик, богат или беден, сияещ хубавец или подтиснат грозник. Той е само обикновен човек, една смъртна частица от безсмъртната Родина и над него е само Небето. 


Епилог 


- Римската теза няма претенцията за последна инстанция в търсене на значението на древното понятие „българин”. Тя само се опитва да раздвижи вкоравените шийни прешлени на българите от многодесетилетното взиране на изток, да отдели начина на живот на човешкият род от принципите на „научните” историкоорнитолози които му приписват пеликанско прелетни способности и да заяви, че всички артефакти в балканската земя са дело на балканците, които нито са „изчезвали” нито са „долитали” от „топлите страни” и други по-каменисти и неживотворни места.
- Според Римската теза, нито един древен автор не е квалифициран като “объркал се” или “ неясен” , за да се правят изводи противоречиви на посочените факти от тези автори. Има класифицирани като „недоброжелателни”, но затова пък е обяснено, защо са наречени като такива.
- Българското име е търсено и намерено като такова сред многоброй -ните свидетелства от Стария континент в периода ІІ – Х в., което предопределя неговото европейско (индоевропейско латино - славянско) етимологично изначалие.
- Доказаната еволюция на името от титулно в народностно ( bulgari – българи) доказва органичната и хилядолетна способност на носителите му да градят европейската история през последните 2000г. и няма причини, които да говорят против такъв диктат и в дълбоките доисторически времена, естествено под друго име.
- Римската теза слабо докосва Волго-Камска България, но това се компенсира със неопровержимите доказателства от “Сказание за дъщеряна на Шан”., Михаил Бощу - 882 г.
- Римската теза отрича примитивните, но хитри похвати на “приказ-ната” история за “победоносното азиатско нахлуване “, като доказва зараждането и утвърждаването на българското изначалие на европейска земя. Тезата не разследва етногенезиса на българите, защото това е направено преди 97г. от д-р Ганчо Ценов в книгата му „Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква ”.
- Умишленият телеграфен стил на Римската теза е продиктуван от през- умцията на минимално място да се опровергаят доводите на официалната „напарфюмирана” българска и европейска истории разпростряли се на хиляди страници и томове. Римската теза е ключ, гледна точка за едно бъдещо отношение към българската история, основано на реалните факти. На места изказванията са резки и крайни в оценките, но аз съм убеден, че това е най-благият тон с който могат да се коментират фалшификациите с миналото на българите, и самите измамници.
- Римската теза няма ласкателния стил на „приказната” история, гъделичкаща националното ни самолюбие с величаещи хипербули като “древна държавност”, “трансконтинентално минало” и “български цивилизации”. Тя не кокетничи с читателското национално чувство, само и само да бъде приета, разчитайки на емоциите, а не на разсъдъка.Тя не потупва читателя по рамото, а призовава към един сериозен анализ на изложените основания, присъщи за жител на Европа. 


Край
Comments