Методий - Епископ на Равена ?!

Auditor web

І. Заглавие на Солунската легенда

: „Слово Кьирила философа како оувери Боулгаре Отче блсви”

Стравки: „како” – нар. как ; „оувери” – от „оуверити” – уверя, утвърдя.

І.А. Варианти на новобългарски превод:

І.А.1. Слово на Кирил Философ как убеди българите в Божата благословия.

І.А.2. Слово на Кирил Философ как утвърди българската Божа благословия.

И при двете тълкувания не се казва, че Кирил е българин и както ще видим 
по-надолу, той не знае български до „определен” момент. Напротив – българите са ОБЕКТ на неговото слово. В първият случай те са непосветени, във вторият Кирил само утвърждава тяхната посветеност, както ще видим по-надолу – с изобретяване на букви.

ІІ. Първи абзац: „Кьириле, Кьириле иди вь землю и в иезики словинскьие се рекше блъгаре, тебе бо рче гь оуверити их и законь дати имь”.
Тук съставителите на текста поставят едно „Е” между „р” и „ч”, за да си получат удобен глагол за тълкуване – „рече”. Тъй като всички букви са неразделно изписани в стробългарският селекцията която се представя тук е по съображения, а не по даденост. И когато към „съображенията” се прибави и „съчинителство” на гласни – нещата изглеждат не от съвсем коректна светлина по отношение на съставителите, дори пропуснатата буква да е печатна грешка в първообраза. 
Новобългарски превод: Кириле Кириле, върви в земите на тези, които по езиците словенски се наричат българи, тебе е предопределено да ги увериш и закон да йм дадеш.
ІІ.а. „Боулгари”-те на наречени „блъгари”, по СЛОВЕНСКИТЕ ЕЗИЦИ. Оттук следват най-малко две възможности. Тъй като фонема „у” няма в старобългарския и тя е винаги „оу”, то очевидно „боулгари” е абсолютно точен репит на bulgari. И възможностите са:

ІІ.а.1. Ако „словенски езици” е считано за лингво-индикация, то термина „блъгари” е близък изказ на съществуващото в лат. език bulgar, също както и „болгари”, което пък акцентува на „о”, за разлика от първото, което акцентува на „ъ”. Засега нямаме данни, кое е първообраза, но и това не ни интересува в тази статия.

ІІ.а.2. Ако „словенски езици” е считано за религиозна индикация и „боулгарите” по тази индикация са наречени „блъгари”, то е възможно етимологията на „блъгари” да има отношение към самата християнска вяра и „блъгари” да бъде тълкувано като „благи”. (каквото определение сме срещали, но не знаем от кого е поднесено като такова). 

ІІІ. Втори абзац: Кирил решава, че „блъгарите” трябва да имат и „блъгарска земла” и тръгва да я търси през о-в Кипър, о-в Крит и стига до Солун. Питайки митрополит Йоан къде може да намери българите, той изведнъж чува „блъгъръ говорещи” – български говор. После гълъб му донася свитък и когато го скрива в пазвата си, свитъка му придава чудодейните си свойства и той научава речта от свитъка и освен това се изтрива от паметта му гръцкият език. Не е казано, какъв език е усвоил Кирил от вълшебният свитък, но тъй като в приказните писания последователността обикновено е обърната, то считаме, че свитъка е бил носител на българска реч.

ІV. Пети абзац: За Кирил чуват българите и под Солун се събират българските князе десимир Моравски, Радивой Преславски и всички останали български князе, които воюват 3г.за правото Кирил да йм бъде предаден, като казват „дайте ни човека, който за нас е изпратен”. Тук имаме друг момент, че Кирил е изпратен, а не е отишъл по свое желание.

V. И последен абзац, който беше главното основание да се напише и тази статия. След употребата на „блъгаре”, Кирил отново преминава на термина „боугаре”, явно това е било без особено значение на съставителите на първоръкописа. Той малко учи българите, но пък те много повече приемат като поучения и т.н. Същественото тук е, че се говори за „православна вяра”, и това не могат да бъдат времена по ранни от Vв. И стигаме до голямата изненада, която не е поднесена от този текст, а от текста на Тиквешкия сборник, който е даван тук под линия като сравнения на думите. Ето и изречението: 
„Поеше мене боулгаре сь радостию великою и приведоше мене вь град Равьнь на реце Брегалнице…”
И според Тиквешкия сборник: 
„Поемша мене боулгаре сь радостию великою и приведоше мене вь град Равънъ на рекомеи Брегалнице…”

Общото схващане до този момент е, че става въпрос за река Брегалника, Българска или Панонска Морава и т.н. В текстовете от тази легенда НЯМА ТАКИВА УКАЗАНИЯ. 
От приложения текст „реце” по никакъв начин не може да се приеме за „река”, тъй като в старобългарския „река” се изписва точно като „река” и няма никакви други подобия. В текста за да се стигне до „река” от „реце” е пренебрегната предната сричка „на”. С нея имаме думата „нареце”. И тази дума комуникира съвсем точно диалектно със старобългарските „нарицати”, „нарицайон”, „нарицайеши” несв. вид., и „нарицайемъ” сег.стр.прич. – наричан. 
В Тиквешкия сборник, за „нареце” е употребена думата „нарекомеи”, където „нарек” е вариант на „нарицати”, „нарешти” и т.н. Като финал какво казва Тиквешкия сборник: Той казва че: „ вземаха ме българите с радост велика и ме заведоха в град Равънъ наречен Брегалнице”. В старобългарския език „равънъ” е прил. което с дума от м.р. става „равьнь”, а със ж.р. „равъна”. Този град „Равьнь” явно не е съвсем ясен и като изказ за писеца на легендата, затова той уточнява с дума явно по-понятна на тези за които е предназначено четивото „Брегалнице” – съвременно звучене – Брегалница. За да го предаде с ж.р., значи и разбирането на за рода на „Равьнь” е било, че той също е от женски род. 
Справка – Малък „ер” (Ь) има фонетична стойност между „е” и „и”, а големият „ер” (Ъ) има стойност между „о” и „у”.
Така, че възможния прочит на древното „Равьнь” в съвременен вариант е равене, равини, равени, равине. Очевидно имаме първообраза на съвременните български думи „равна”, равнина”,”равни” и т.н. 
Древната „Брегалница” е пределно ясна – това е селище покрай брега. Съвременни Бреговица, Бреговница и т.н. Брега обаче НИКАК НЕ Е ИЗЯСНЕН ОТ КАКЪВ ВИД Е. Той се приема за речен бряг при досегашните тълкувания именно поради обстоятелството, че „реце” е приемано за река. Ние обаче ще внесем малко смутно разнообразие в конюктурата на българската история и ще твърдим, че това е МОРСКИ БРЯГ. И че става въпрос не за Българска или Чешка Морава, а за РАВЕНА, столицата на Теодорих Велики. Защото остроготите според РТ са балкански военни подразделения и точно там трябва да отиде Методий впоследствие като Епископ, назначен от папата. Сред своите съплеменници и своите единоговорци. Именно там някъде се развива прочутата битка описана от Енодий, че се срещнали българи и остроготи. Тази битка, от гледна точка на тази статия придобива облика на верска битка, една битка за религиозна предопределеност, между сродни етноси, но различни по вяра и по организационна определеност в армията на Теодорих. Тук става и по-ясно, как българи ще се намират на Апенините в армията на Йоан при битките му с Тотила. Няма да търсим обяснения, как учениците на Методий прогонени от Равена стигат на Балканите, тъй както не търсим и как Кирил от Дамаск отиде в Александрия, в Египет и през Крит и Кипър стигна до Солун. От Солун до Равена във всеки случай е по-малко разстоянието отколкото до от Александрия до Солун. Именно в Равена Методий може да бъде наречен еретик от папата – не този който го изпраща, а следващия (Равена е столицата на арианина Теодорих) и от там да разпространява глаголицата. Именно и поради това, глаголицата е най-вече разпространена сред хърватите и именно сред тях получава най-широко разпространение, както и на север от Равена е пълно с български топоними – много повече отколкото в днешна България.

Тези набързо нахвърляни съображения изхождат от даденостите на Тиквешкия сборник, че Кирил Философ е заведен от българи в Равена. Несъмнено попските писания гъмжат от несъобразности, но единственото на което можем да се осланяме с относителна сигурност – това са имената. А според тях в Тиквешкия сборник, Кирил ( или Коурил) роден в Кападокия е отведен от българи в Равена, където най-вероятно след това е назначен за епископ и Методий, преди на пристигне в Морава по покана на българските князе ( без значение засега за коя Морава става въпрос). И е изпратен в Равена от българският Княз Михаил, чийто територии са точно от другата страна на Адриатическо море – Илирия, Дардания, Двата Епира и Тесалия по-надолу. Именно с разбирането за Равена става ясно изречението от Нестор, че „Методий останал в Моравия, а Кирил се върнал да учи български език.”. Явно пътуването на евентуалните братя е било от Равена нагоре (на север) към Моравия (или на изток през морето към българска Морава) за да може Методий да „остане” в Морава, а Кирил „да се върне”. Къде се връща е ясно след като умира в Рим.


Comments