НОВИНИ


Внесоха проекта за промени в Конституцията

публикувано 26.05.2015 г., 12:07 ч. от Движение ДНЕС

Управляващата коалиция внесе официално в Народното събрание проекта за промени в Конституцията на Република България.

Движението на законопроекта в парламентарния процес можете да следите ТУК

Задължителното гласуване няма да бъде възприето, смятат участниците в дискусия, организирана от „ДНЕС“

публикувано 29.04.2015 г., 8:58 ч. от Движение ДНЕС   [ актуализирано 29.04.2015 г., 9:02 ч. ]

http://dnes-bg.mtsoft.org/language/bg/uploads/img_original/news__1/news__4affed814dd5c7de08b4252465137335.jpg
Участниците се обединиха около необходимостта от:

  • Увеличаване на санкциите срещу купуване на гласове,
  • Замяна на избирателните списъци с активна регистрация,
  • Окрупняване на избирателните райони,
  • Възможност за гласуване „против всички“
  • Запазване на принципа на уседналост
  • Разширяване на мажоритарния елемент

 



„Нужен ли е нов регламент за политическото представителство?“ На този въпрос се опитаха да отговорят днес, 29.04.2015 г., политици, политолози, социолози и представители на неправителствения сектор по време на дискусия, организирана от Гражданско движение „ДНЕС“. На дебат бяха подложени постъпилите до момента в рамките на инициативата „Референдум ДНЕС“ предложения за въпроси към гражданите в сферата на изборното законодателство и регламентацията на политическите партии. Основната цел на дискусията бе да се чуят и обобщят аргументите „за“ и „против“ всяко от предложенията и по този начин да се повиши информираността на гражданите относно плюсовете и минусите на една или друга законодателна промяна.

Според модератора на дискусията - проф. Михаил Константинов, крайно необходимо е да се въведе т.нар. активна регистрация на избирателите и да се даде възможност за електронно гласуване. „И образователният ценз, и задължителното гласуване няма да бъдат въведени в близка перспектива“, убеден е проф. Константинов. Според него, смислена промяна е тази на многомандатните райони, а въвеждането на МИР „Чужбина“ е почти задължително. „Така ще намалеят евтините мандати, но няма и да изчезнат напълно. За последните години гласовете от чужбина носят средно по 9 мандата, като ДПС има по 4, а останалите партии по +/- 1“, уточни експертът. Според професора, субсидиите за политическите партии са безобразно големи и това дразни хората, така че категорично е необходима промяна в тази област. „Трябва да искаме реални неща, които могат да се случат. Не можем да сменим парадигмите на демократичния свят, не можем да върнем смъртното наказание, не и сами“, убеден е проф. Константинов.

„Винаги съм бил против решаване по аналогия с чужд модел. Трябва да си имаме български модел, като целта да е трайната защита на гражданите“, опонира Георги Христов, експерт на „ДНЕС“. Той се обяви за намаляване числеността на народните представители, въвеждане на образователен ценз, запазване на принципа на уседналост и замяна на избирателните списъци с т.нар. активна регистрация.

Въвеждането на образователен ценз бе подкрепено и от Галя Николова, член на Координационния съвет на „ДНЕС“, която припомни, че образованието е конституционно задължение. „Значи може да не се спазва задължението да си грамотен, а не може да ти ограничават правото да гласуваш? Има си правила, които обаче не се спазват и никой не ги санкционира, което е проблем“, смята Николова.

Народният представител от ПГ „БСП лява България“ Мая Манолова определи дискусията като изключително актуална в контекста на предстоящите местни избори. „Чувствам се пряко отговорна за всичко, което се случи и не се случи с изборното законодателство, тъй като много работих по този въпрос“, сподели г-жа Манолова. Тя изрази готовност да подкрепи предложение за окрупняване на избирателните райони, както и въвеждането на възможност за негативен вот, т.е. в бюлетините да има поле „против всички“. Що се отнася до електронното гласуване, Мая Манолова го определи като „въпрос на бъдеще“, но изрази готовност да го подкрепи, ако преди това се приложат механизми за изкореняване на явлението „купуване на гласове“. „Като убеден привърженик на преференциалния вот, според мен това е единственият начин да не са толкова манипулирани изборите“, заяви още Мая Манолова и съобщи, че в кюстендилската организация на БСП вече обмислят възможността за предстоящите местни избори да подредят изборната си листа по азбучен ред.

„Въпросът за мажоритарното гласуване е единственият правилно зададен въпрос за референдум“, смята социологът Юлий Павлов. Той изрази надежда, че задължителното гласуване няма да бъде въведено, тъй като крие риск от разширяване на практиката на купуване на гласове. „Задължителното гласуване няма да промени тежестта на купения вот. Така хората ще имат от една страна санкция, че няма да гласуват, а от другата страна стои бонусът да си продадат гласа. Така даже ще се забъркаме още повече в продаването на гласове и цената на глас ще падне“, убеден е социологът. Той сподели още, че „гласуването против всички има известен смисъл“.

Според друг известен социолог – Мария Пиргова, акцент в кампанията на „ДНЕС“ трябва да бъде поставен върху проблема за купения вот. Тя препоръча в допитването да бъде включен въпрос за увеличаването на санкциите – и за продавача, и за купувача на гласове. „Изборите вече са ни отнети като начин на избор. В тази реалност се обезсмисля преференциален вот“, смята Мария Пиргова.

Тезата на г-жа Пиргова за санкциите срещу купуването на гласове бе допълнена от представителя на партия „Нова алтернатива“ Йорданка Бачева, според която трябва да се въведат и сериозни санкции за народните представители, които отсъстват от пленарни заседания. „Какво е това всеки петък да има парламентарен контрол и да трябва да се отчитат, а в залата да има 5 души? Защо трябва да приемаме за нещо нормално това, че не ходят на работа?“, запита реторично г-жа Бачева. Според нея, големият проблем е, че мнозинството от хората нямат политическа грамотност, а много от политически грамотните хора не ходят да гласуват и са политически неактивни.

***

Дебатът върху потенциалните промени в изборното законодателство бе първият от планираните четири тематични дискусии в рамките на националната инициатива „Референдум ДНЕС“. Предстои такива дебати да се проведат по темите: „Антимонополно законодателство“, „Икономическа и социална политика“ и „Сигурност и обществен ред“.

След всеки от дебатите ще се провежда едномесечно допитване до гражданите по съответните теми. Допитването по темата „Изборно законодателство и политически партии“ ще се проведе през целия месец май 2015 г., а резултатите от него ще бъдат оповестени през м. юни.

Резултатите от своеобразните референдуми ще се ползват за формирането и реализирането нанационална подписка, адресирана до Народното събрание, от което ще се очаква да отрази желанията на гражданите чрез промени в законодателството.

Пълна информация за инициативата „Референдум ДНЕС“
е публикувана в сайта на ГД „ДНЕС“ – www.dnes-bg.org,
както и на адрес www.sites.google.com/site/referendumdnes/.

Експерти и политици са единодушни: ГРАЖДАНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПИТАНИ!

публикувано 8.04.2015 г., 2:06 ч. от Движение ДНЕС   [ актуализирано 8.04.2015 г., 2:07 ч. ]

http://dnes-bg.mtsoft.org/language/bg/uploads/img_original/news__1/news__f0ae7c4f62e1a1b39d15d09a4762ffbb.jpg
„Необходимо е активизиране на гражданското участие 
в управлението чрез механизма на референдумите“ 
е основният извод от първата дискусия в рамките на 
Гражданска инициатива „Референдум ДНЕС“
    • Кои са важните въпроси за допитване до гражданите и как да бъдат зададени?
    • Има ли разделителна линия между гражданското и експертното говорене?
    • Съществува ли подценяване на интелектуалния капацитет на гражданите и това ли е причината политическият елит да се въздържа от допитвания?

На тези и други въпроси се опитаха да отговорят социолози, политолози, политици и представители на неправителствени организации по време на проведения вчера, 7 април 2015 г., в столичния хотел „Радисън“ първи дискусионен форум в рамките на стартиралата на 15 март т.г.  Гражданска инициатива „Референдум ДНЕС“. Дискусията бе уважена и от съветника по правните въпроси на Президента на РБ Наталия Киселова, както и от народните певици Светла Караджова и Янка Рупкина - учредители и членове на Гражданско движение „ДНЕС“.

Дебатът бе модериран от социалния антрополог Харалан Александров, който е сред съмишлениците на „Референдум ДНЕС“.

Форумът се проведе под мотото „Допитване до гражданите – защо, кога и как?“, а целта му бе да се потърси обратна връзка за това доколко инициативата на Гражданско движение „ДНЕС“ е навременна и правилно дефинирана, както и какво е мястото й сред други подобни инициативи.

Участниците във форума се обединиха около необходимостта от активизиране на гражданското участие в управлението чрез механизма на референдумите – както на национално, така и на местно ниво. По общо мнение на изказалите се, големият проблем на обществото ни е апатията, отчаянието и обезверяването.

Обществото ни е заспало, не защото няма мнение, а защото вече е отчаяно и обезверено, за което сме виновни основно ние, политиците“, категорична бе Мая Манолова, народен представител от ПГ „Лява България“. Според нея, „трябва да има ясни правила, когато даден брой хора искат някакви промени, те да се случват. Ролята на референдумите не е да питаме кой какво иска, а да произведат ефект след себе си. Когато хората кажат на даден въпрос „ДА“, то да се реши с „ДА“, а не просто да разберем колко процента от хората искат „ДА“ и колко „НЕ“. Според г-жа Манолова, обаче, съществува и риск референдумите да станат „политическа дъвка и да се злоупотреби с тях“. „Твърдо подкрепям инициативата „Референдум ДНЕС“, тъй като Вие наистина искате да питате гражданите, а не да злоупотребите с подобно допитване“, каза в допълнение Мая Манолова.

Добре е да се чуе гласът на тези, чиито глас не се чува!“ Така социологът проф. Духомир Минев аргументира личната си ангажираност с инициативата „Референдум ДНЕС“. Според него, много важно е да бъдат привлечени обезверените, апатичните, хората, които са се отказали от участие в процесите на промяна на обществото. „Политиците говорят за реформи, но без да взимат мнението и съгласието на хората. Искаме да ги събудим, да ги насърчим да се включат активно в публичния дебат, тъй като мнението им е ценно за формирането на пълноценна картина на обществените очаквания за промени“, каза проф. Минев.

За апатия и обезверяване говори и проф. Петко Ганчев – философ и историк, бивш дипломат и народен представител. Според него, „вече десетилетия наред наблюдаваме спад на активността у хората. Избранниците от народа са избрани от едно малцинство, а именно от ¼ от всички граждани. Мисля, че освен референдуми по въпроси, които изискват радикални решения, може да се прави и под други форми, в които народът да участва. Трябва да бъдат активизирани регионални референдуми. Може да не е референдум, а например в едно село да има общо събрание, стига да са готови да участват в решаването на даден проблем. Ние имаме нагласи вечно да чакаме някой да реши вместо нас всички проблеми. Когато се наложи сами да си решаваме проблемите и да участваме в решаването им, не знаем какво да правим.“

Според представителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Теодор Дечев, когато елитът започне по-често да се допитва до народа, значи има повече проблеми. „Слава богу, че политиците все още не са се сетили да питат за щяло и нещяло народа и така да прехвърлят отговорността върху хората. Възможна е демокрация на участието на гражданите, но кога елитът пита народа, за да си измие ръцете, и кога за да иска наистина мнението му?“, попита реторично Дечев.

Втората обединяваща позиция сред изказванията на участниците във форума бе за това, че гласът на гражданите трябва да бъде чут и отчитан при формирането на управленските политики.

Трябва по-добре да чуваме хората. Онова общество, което се управлява по волята на хората, винаги живее по-добре“, каза пред участниците в дискусията социологът Кънчо Стойчев. Според него, парадоксално е, че България се управлява по волята на хората, но се управлява зле отново по волята на хората.

 „Не съм съгласен с аргумента „Няма смисъл да питаме народа, народът е прост!“ Фактът, че мнозинството от хората не разбират, например, от изборно законодателство, не ги прави прости“, смята Юлий Павлов (Център за анализи и маркетинг). Според него, абсурдно е, че повечето от тези, които са „ЗА“ задължително гласуване, всъщност не ходят да гласуват. А много от хората, които са против задължително гласуване, са именно тези, които ходят на всички избори. „Въпросът за мажоритарния вот е единственият правилно зададен. Не смятам, че обществото е абсолютно апатично. Мит е, че хората не са активни на избори. Да не забравяме, че на парламентарни избори винаги имаме минимум 60 % активност“, смята още Юлий Павлов.

Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов препоръча „Референдум ДНЕС“ да се съсредоточи върху местни допитвания по локални въпроси.На въпроса за задължителното гласуване и всеки друг от изборното законодателство хората ще Ви отговорят 60-70 % с „ДА“. Но те не Ви казват „ДА“ на въпроса, а казват „Всичко да се смени! Ние сме ЗА всякаква промяна! „ДА“ на това да се смени системата!“ Народът не е прост!  Не е работа на народа да е прав и да знае. По тази причина е измислено народът да излъчва представители, от които се очаква да са прави и да знаят“, категоричен бе Първан Симеонов.

Политиката е проста работа за почтени хора, само трябва да се вслушаш в хората и тяхното мнение“, заключи народният представител от ПГ „Реформаторски блок“ Иван Иванов. Според него, важно е да се установи защо политическата общност не функционира.

Според преподавателя в УНСС и зам.-председател на ЕНП Надя Миронова, за да има смисъл, тази инициатива трябва да има и лоби, освен гражданската активност. „Одобрявам начина, по който са планирани дейностите в рамките на инициативата, подкрепям подготвените документи и съм готова да работим заедно по тях“, ангажира се г-жа Миронова.

Сред присъстващите на дискусията бяха г-н Александър Димитров от Българската търговско-промишлена палата, председателят на ПГ „АБВ“ г-н Борислав Борисов и народният представител Мартин Иванов.

Предвижда се следващата дискусия в рамките на инициативата „Референдум ДНЕС“ да се състои в края на м. април и да е посветена на изборното законодателство и регламента за политическите партии, след което ще се проведе и допитване до гражданите по формулираните в рамките на дискусията въпроси.

„Референдум ДНЕС“ ще търси сред гражданите отговори на най-важните въпроси

публикувано 15.03.2015 г., 14:14 ч. от Движение ДНЕС

вж. ВИДЕО

Движение „ДНЕС“ стартира нова национална инициативи – „РЕФЕРЕНДУМ ДНЕС“, за допитвания до обществото по ключови въпроси за развитието на страната, вкл. в сферата на изборното законодателство, обществения ред и сигурност, икономическата и социалната политика и др. Резултатите от допитванията ще бъдат обобщени в национална подписка и предоставени на вниманието на институциите с цел обективизиране на тяхната работа по промяната на законодателството.

Това обявиха на пресконференция днес, 15 март 2015 г., членовете на Координационния съвет на „ДНЕС“ Анжелика Цокова, Галя Николова и Дани Милев (музикант), както и проф. Духомир Минев (социолог) и Харалан Александров (социален антрополог), които са сред съмишлениците на инициативата.

Повече от 20 личности с активна гражданска позиция и обществен авторитет, покриващи целия политически спектър като начин на мислене, но убедени в ползите от инициативата, вече са се присъединили към нея, съобщиха организаторите. Сред тях са Харалан Александров, Ваня Щерева, проф. Духомир Минев, Дани Милев, Мария Пиргова, Петър Паунов, проф. Боян Дуранкев, Теди Кацарова, Арман Бабикян, проф. Генчо Начев, Светла Караджова, проф. Вихрони Попнеделев, Силвия Кацарова, Христо Чешмеджиев, Янка Рупкина.

Чрез „РЕФЕРЕНДУМ ДНЕС“ ще се положат усилия за формулиране на ключовите обществени очаквания за реформи, на база проведени целеви допитвания („референдуми“) до гражданите. Допитванията ще бъдат предшествани от серия дискусионни форуми, посветени на темите: 1. Изборно законодателство и регламентация на политическите партии; 2. Сигурност и обществен ред; 3. Антимонополно законодателство; 4. Социално-икономически приоритети.

В резултат от проведените дискусии, ще бъдат формулирани въпросите за референдумите, след което ще бъдат проведени и самите допитвания, а резултатите ще се оповестяват публично след всеки референдум. Въпросниците ще включват: 1. Въпроси от затворен тип (само отговори „да“ и „не“) за необходимите промени в законодателството, 2. Въпроси, които ще носят информация за аргументите, възгледите и нагласите на анкетираните.

Гражданските референдуми ще се провеждат чрез анкетни карти, които ще се разпространяват в приемните на „ДНЕС“ в цялата страна, както и от доброволци по оживените места в градовете. Ще има и онлайн-вариант на въпросниците, който ще се разпространява чрез сайтове и в социалните мрежи. За целта от „ДНЕС“ отправиха апел към всички симпатизиращи на инициативата медии и организации да се включат в разпространението на въпросниците, така че да се осигури максимално участие на гражданите в планираните публични допитвания. Очакванията на движението са десетки хиляди да се включат в инициативата.

За формулирането на въпросите за референдумите, както и за обработката на данните от тях ще бъдат привлечени представители на научната общност, както и студенти от водещите български университети. По този начин ще направим съпричастни и младите хора.

На база резултатите от референдумите ще се организира национална подписка под списъка с искания, по които е постигнат обществен консенсус. Подписката ще бъде внесена в Народното събрание, от което ще се очаква да осъществи необходимите законодателни промени, така че да бъде удовлетворено желанието на гражданите, декларирано чрез участието им в референдумите.

В рамките на инициативата ще се настоява за приемането на нов Закон за допитване до гражданите, отменящ Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От „ДНЕС“ аргументират това свое настояване с факта, че настоящият закон не създава условия за ефективно включване на гражданите в местното и националното управление, вкл. липсва механизъм за бързо и ефективно прилагане на резултатите от допитванията. Освен това, приложното поле на закона е твърде стеснено и не позволява гражданите да бъдат питани по такива важни въпроси, като например, социална и данъчната политика, включване и напускане на международни съюзи, приемане или отхвърляне на генномодифицирани храни и нови технологии за усвояване на природните богатства, и др. подобни проблеми с висока обществена значимост.

„Инициативата се провежда на изцяло доброволен принцип. Нямаме спонсори, не се подчиняваме на финансова, политическа или каквато и да било друга опека, респективно – имаме пълната свобода да осъществим замисъла си по начин, който да отговори на обществените очаквания за обективност, честност и прозрачност“, категорична бе Анжелика Цокова.

Според социолога проф. Духомир Минев, основните цели на инициативата са четири: 1. Стартиране на структуриран обществен дебат по серия значими теми и проблеми; 2. Съдействие за формулиране на ключовите очаквания на обществото за съответните реформи; 3. Формиране на единна позиция на база проведени целеви проучвания сред обществото; 4. Изработване и приемане на консенсусни промени в законодателството. Проф. Минев обясни, че от методологическа гледна точка инициативата има три измерения: 1. Информационно – да бъдат запознати хората със смисъла и ефекта, плюсовете и минуси на една или друга потенциална промяна в ключови обществени сфери; 2. Изследователско – да се проучат нагласите на обществото към съответните промени; 3. Политическо – да бъдат принудени (доколкото е възможно) политиците да реализират очакванията на обществото. „Много важно е да привлечем обезверените, апатичните, хората, които са се отказали от участие в процесите на промяна на обществото. Политиците говорят за реформи, но без да взимат мнението и съгласието на хората. Искаме да ги събудим, да ги насърчим да се включат активно в публичния дебат, тъй като мнението им е ценно за формирането на пълноценна картина на обществените очаквания за промени“, каза още проф. Минев.

„На страната е необходимо стабилно управление и смели, реални реформи в ключовите сфери - икономика, пазар на труда, образование, здравеопазване, осигурителни отношения, сигурност и обществен ред, правосъдие. Политическата криза от последните 2 години показа неспособността на партиите и институциите да преодолеят наслоените в продължение на 25 години дефекти на прехода. Докато тези дефекти не бъдат отстранени, не можем да очакваме реално стабилизиране на управлението. Затова основните въпроси, по които ще се допитаме до гражданите, са свързани с промяната на изборното законодателство и правосъдието“. Така музикантът Дани Милев, който е сред учредителите на „ДНЕС“, аргументира съпричастността си към най-новата инициатива на движението. „Българският народ твърде дълго беше подценяван и мнението му не беше търсено, вкл. по значими за историческото и икономическото ни развитие въпроси като членството в НАТО и ЕС“, каза още Дани Милев. Той припомни, че единственият референдум за целия период на преход беше този за бъдещето на АЕЦ „Белене“. „Този въпрос беше твърде експертен, в голяма степен неясен за средностатистическия българин, а и едва ли се осъзнаваше като базов за развитието на страната. Това провокира и ниския интерес от участие в този референдум“, смята Дани Милев. „Убеден съм, че българите имат позиция, а ако все още нямат такава по определен въпрос, имат желание и готовност да получат необходимата информация, аргументи „за“ и „против“, така че да формират мнение. Българите искат да бъдат питани, но не само за това кой да ги управлява, а КАК да ги управлява, КАК да бъде избиран, какви права и отговорности да има и т.н., и т.н.“, допълни Дани Милев.

Социалния антрополог Харалан Александров сподели наблюденията си върху провеждащата се дискусия сред съмишлениците на инициативата. Според него, налице е широк диапазон от възгледи и убеждения, но има нещо, което обединява всички – всички са съгласни, че нещо не е наред с управлението на страната и е необходима промяна. „Вярваме, че България има нужда от промени и че тези промени трябва за бъдат припознати и одобрени от обществото. За целта обществото трябва да бъде попитано какво мисли, какво очаква, какво желае. Хората трябва да бъдат попитани какво искат да се промени и как да се промени“, смята Харалан Александров. Според него, повече от естествено е, когато на едно място са събрани хора с радикално противоположни политически възгледи, между тях да има разногласия в каква посока трябва бъдат промените и с какви средства да бъдат постигнати те. „Това обаче е по-скоро плюс, отколкото минус, защото всеизвестно е, че в спорът се ражда истината. Ние не сме се събрали да променяме взаимно възгледите си, а спорейки, да търсим аргументите, свързани с едно или друго решение, в целия им спектър. Хората трябва да чуят всички аргументи „за“ и всички аргументи „против“, за да могат да вземат информирано решение.“ , обясни Харалан Александров.

1-4 of 4