За помиярите или как дяволът чете евангелието

      Подозрително дълго беше затишието около Милица в жълтите парцали. Накрая един от флагманите на помията - „Шок” не издържа и разтвори архивите си. Оттам измъкна за пореден път една простотия, която съчини преди много години и регулярно си я пуска в оборот. Милица се била пропила!

Най-лесното е да кажем „Лайнари!” и да ги подминем с презрение. Всички, които я познават, знаят прекрасно, че Милица изобщо не пие и че 2-3 чаши вино са годишната и „дажба”!  Но ми прави впечатление нещо друго, което е много по-страшно! Слугинажът, който демонстрират мърльовците и мърлите, които списват подобни неща и който отдавна си личи. По страниците на парцалите им регулярно се появяват отвратителни измислици за избрани хора и редом с това - писания за други, където те са представени в положителна светлина като добри, можещи и т.н. Дори и гафовете на последните са им едни такива – безобидни.

Всички „материали”, които бяха публикувани на страничката на „Шок” бяха нагледно доказателство кое и как се вижда в дяволското огледало. Всичко наопаки! За Васил Найденов писаха, че се е правил на буфосинхронист. Истината беше, че пя както винаги като змей! Но беше наказан от „журналистите”. Е там поне ми е ясно защо. Тони Димитрова пък беше възхвалена като фиданка, макар че и от последния ред на залата да си личеше, че наистина води битка с килограмите, но тя не е победител в тази война. Какво от това, че концерта ще се излъчи по телевизията и всички ще видят осанката и?! Важното е какво ще се напише! А то си е неизменно добро. Е, ударихте едно коляно и на черджето пред отдавнашия ви любимец Диомов. И свенливо премълчахте собствената му глупост, когато от сцената в рамките на 3 изречения 2 пъти обиди жестоко Богдана Карадочева. Веднъж, когато заяви, че „зад всеки успял Човек стои по една жена...”, директно зачерквайки я от списъка на хората. И втори път, когато заяви, че зад Стефан Димитров стояла „една много-много голяма жена!” и по този начин пред препълнената зала съвсем некавалерски направи намек за килограмите на Богдана (между другото – същите като на възхваляваната Тони). Отдавна установената топла връзка между Диомов и жълтите издания не е тайна за никого. Не случайно услужливците и от „Шок” и от „Шоу” в разгара на скандала между него и „Тоника” публикуваха единствено неговите думи. Групата беше предварително осъдена и хвърлени на тълпата. Връх на слугинажа тогава беше включването в битката на придворните му бургаски журналисти, които не публикуваха интервютата с хората от групата и говорителя им, а дядо Стефчо се развяваше по страниците на изданията им в рубриката „Право на отговор”! На какво отговаряше не беше ясно, но целта беше постигната – до хората да достигне единствено неговото мнение. А сега го зарадваха и с поредната порция глупост, която изляха на главата на... Милица. Да, нейната вина се състои единствено в това, че беше там, че е жива, че е хубава. Че може много и че живее и работи нормално и с нормални хора - без да прави компромиси с никого и с нищо! Че има позиции и си ги отстоява безапелационно!

Какво става в тази нещастна държава, Господи?! Шепа селянчета вилнеят в медийното пространство и... обслужват! Било то собствени неудовлетворености и мераци, било нечии чужди. Или пък злобата и разочарованията на всякакви някакви бивши съпруги и съпрузи. Опитват се да „рисуват” образа на хора, които (за разлика от тях обаче) ще останат в историята на българската култура с това, което са направили, а не с това, което са им измислили и приписали! 

Е, какво?! Да се надяваме, че има един, който може и да забавя, но не забравя!

Защото това не е просто книга. Не и кутийка за дискове с шарена обложка. Не е и стихосбирка. Всъщност така и не можах да реша какво е! Поради тази причина преплетох думите. Да, получи се нещо далеч по-вярно, но пак не можах да реша кое е по-точното – песносбирка или стихопойка... И оставих и двете!

Ако има нещо за отбелязване, това сигурно е стопроцентовото авторство на включените неща. Да, това са мои песни, писани по мои думички и по различно време, изпяти от мен (повечето) и от Милица. Няма как да бъде друго яче, след като посветих всичко на нея в последните десетина години.

На всеки диск има по 18 трака. 9 песни и 9 плейбека. Така че, който има желание – да заповяда! Микрофонът е ваш! (Що ли пък ви е микрофон?!)

В това нещо, наречено „Вън вали” има и един сериозен (доколкото може да бъде сериозен Христо Карастоянов) предговор, както и един покъртителен със своята откровеност следговор. В предговора си личи, че Карата ми е приятел, защото е казал само хубави неща за мен. От следговорът пък става ясно, че аз май не съм си приятел, защото си разказах всичко така, както ми се случи през последните 50 години.

Колкото и нескромно да е, все пак ще отбележа, че това май се явява само Първа част на мераците ми. Оттук нататък би трябвало да излязат още няколко подобни шарении. Втората и третата ще включват сигурно най-добрите ми неща, правени по други поети (определено по-добри), а третата – това което съм харесал и направил по Валери Станков. Говоря условно, разбира се, защото нещата могат, а и сигурно ще се променят. И най-вече бройката на мераците ми. Току виж нещата станали повече. Или пък съм си останал само с това... Не ми е дадено да знам. Питайте Дянков...

Това е. Всичко друго ще разберете от моето Нещо. Макар, че само едно няма да си простя! Това, че не написах и името на спонсора ми, та от Наско в крайна сметка се превърна във Васко.

Наско, ти си знаеш, братко... Ама и аз вече знам - като пишеш нещо, пиши го от А до Я! И като става дума за Атанас Бързев – пиши го Атанас, а не Наско. Да му се не види и чудото, да му се не види!